РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от А. П. А. и М. К. К. против
Решение № 260000 от 16.01.2025г., постановено по гражданско дело №
1891/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният
от А. П. А., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** срещу Г. Ж. Р., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 19.11.2020 г. между
ищците и наследодателя на ответника – Ж. Р. П., за окончателен.
Изложени са подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Оспорва се изводът на съда за липса на
подробно описание на постройките. Твърди се, че цената по договора е не
само установима, но е установена - поравно за недвижимите вещи и обща за
всички движими вещи. Поддържа се, че за да е налице противоречие с добрите
нрави, следва насрещната престация да е практически незначителна. Според
жалбоподателите процесният случай не попада в тази хипотеза, в която
релевантна е данъчната оценка, а не пазарната. Сочи се, че въпросът за
собствеността на ответника не е бил спорен в производството. Твърди се, че не
е налице нито правна, нито фактическа невъзможност на предмета на
договора. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.
Ответникът по жалбата Г. Ж. Р. заявява становище, с което оспорва
1
същата като неоснователна. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че в
договора е посочено, че цената на всеки недвижим имот е от по 5 000 лв.
Поддържа се, че не са налице доказателства за заплащането на сумата от 1 000
лв. от ищците, доколкото в договора не пише, че същият служи като разписка
за плащане на задатък. Сочи се, че в предварителния договор уговорката за
сключване на окончателен такъв е за срок от една седмица от подготовката на
необходимите документи, а не е двуседмичен. Искането е за оставянето на
въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 19,
ал.3 ЗЗД, предявен от А. П. А. и М. К. К. срещу Г. Ж. Р., с искане за обявяване
на сключения между ищците и Ж. Р. П. предварителен договор от 19.11.2020 г.
за окончателен. Твърди се, че по силата на предварителния договор Ж. Р. П. се
задължил да им прехвърли чрез договор за покупко-продажба собствеността
върху следните недвижими имоти и движими вещи:
- сграда с идентификатор ***.6 по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково,
обл. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със
Заповед № КД-14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 8
2
кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор ***;
- постройка, представляваща масивна едноетажна рибарска сграда,
състояща се от входно антре, баня-тоалет, хол и кухненски бокс, две стаи и
склад, с неправилна /приблизително правоъгълна/ форма, с дълга страна около
17 м, ориентирана в посока север-юг, и средна ширина около 5 м, ориентирана
в посока запад-изток, ведно с прилежащата към нея лодкостоянка, находяща
се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот със Заповед № КД-14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на
СГКК-Варна, адрес: с. Осеново, в. з. Кранево, местност Канайол, площ: 16 661
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение,
номер по предходен план: 166, кв. 0, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, като
постройката е разположена на морския бряг в югоизточната част на поземлен
имот с идентификатор ***, до обособената лодкостоянка на буната, на 1.50 м
южно от пътя към същата буна, на около 1.50 м източно от съществуващия
асфалтов път покрай морския бряг, на 370 м източно от пътя Варна-Кранево,
на 1.5 км от с. Кранево, построена в долната ниска част на рибарското селище,
с приблизителни граници на сградата: от север – път към буната, от изток –
лодкостоянка и морска граница, от юг – бетонна площадка,част от
укрепителното съоръжение на брега, от запад – крайбрежен път;
- лодка с външна марК.ка ВН 8176, знаме – БГ, размери: дължина – 4.50,
ширина – 1.65, дълбочина – 0.80, газене – 0.25, двигател 6ЕЗК1018668, марка
„Ямаха“, бруто тонаж 0.75, приета за регистрация в Пристанище Варна – том
44, стр. 31, № 876, ведно с оборудването – чепарета, ръчни въдичарски уреди
и въдици – размер на окото – 0 – 1 бр., хрилни мрежи с размери 100 Х 0.7 – 2
бр., хрилни мрежи с размери 100 Х 3.6 – 2 бр., гребла – 2 бр.
С предварителния договор била уговорена обща цена от 10 000 лева за
двете сгради /по 5000 лева за всяка от тях/, и цена от 2000 лева за движимите
вещи. Независимо, че страните по предварителния договор набавили
необходимите документи, окончателен договор не бил сключен, тъй като Ж.
П. починал на 12.12.2020 г.
3
Ответникът Г. Ж. Р. – наследник на починалия Ж. П., излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли
за оставянето му без уважение.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Представен е предварителен договор за покупко-продажба от
19.11.2020г., сключен между Ж. Р. П. /чийто единствен наследник по закон се
явява ответникът, съгласно приложеното на л. 57 от делото удостоверение за
наследници/, в качеството на продавач, и А. П. А. и М. К. К., в качеството на
купувачи. Съгласно договора, Ж. П. се е задължил да продаде на двамата
купувачи собствените си имоти, находящи се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково – рибарско селище „Екрене“ /с. Кранево, общ. Балчик/,
представляващи: 1. Постройка масивна на един етаж, построена през 1982 г.,
състояща се от две стаи, хол с кухня и тоалетна, тераса с мазе под нея, с обща
застроена площ около 60 кв. м., с прилежащата към нея земя, парцел
/държавна собственост/ от 400 кв.м. с номер 268, по Кадастралния план на
водна база „Кранево“, захранен с партиди на ток и вода, при съседи – парцел
267 – на Х.Х. /К.П.Д./, парцел 269 – на И.С.В. и парцел 270 – на Т.Б.С.; 2.
Построените от продавача постройки, намиращи се на Първа буна, използвана
от Рибарско дружество „Екрене“, а именно – постройки с площ 60 кв. м.,
захранени с ток и вода.
Уговорено е, че с окончателния договор продавачът ще прехвърли на
купувачите собствеността върху имотите срещу заплащане на обща продажна
цена в размер на 10 000 лева.
Съгласно текста на предварителния договор, ищците купуват и лодка с
№ ВН 8176, заедно с лодкостоянките, оборудването и членството в Рибарско
дружество „Екрене“, с. Кранево, за сумата от 2000 лева.
Договорено е окончателният договор да бъде изповядан по нотариален
ред в едноседмичен срок от подготовката на необходимите документи, вкл.
техническа експертиза, заплатена от купувачите.
Приета е покана от А. А. и М. К., с която двамата канят Г. Р. същият да
се яви на 25.01.2021г. в 10 ч. в кантората на нотариус Б.В. за сключването на
окончателен договор. Представени са писмени доказателства за получаване на
поканата и констативен протокол, удостоверяващ неявяването на Г.Р..
4
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
допусната съдебно-почеркова експертиза. Съгласно същото, подписът,
положен за продавач в предварителния договор от 19.11.2020 г., е изпълнен от
Ж. Р. П.. Своя извод вещото лице обосновава с констатираните съвпадения
между изследвания подпис и сравнителните образци по общи признаци
/транскрипция, строеж, обработеност, форма, посока, размер, свързаност,
наклон, разтегнатост и натиск/ и частни признаци /относително разположение
на движенията при изпълнение на началната точка на подписа – на средната
линия на подписа; форма на движенията при изпълнение началната част на
първи елемент – дъговидна; строеж на движенията при изпълнение на
началната част на подписа – яйцевидна; форма на движенията при изпълнение
връзката на началната със средната част на подписа – примковидна;
относително разположение на движенията при изпълнение пресечната точка
на примковидния елемент спрямо началната точка – на една линия;
относителна форма на движенията при изпълнение на връзката на началната
със средната част на подписа – праволинейно-дъговидна/обратен S-образен
елемент; относително разположение на движенията по вертикала при
изпълнение началния елемент на средната част /у-образния елемент/ - слята
примка; форма на движенията при изпълнение връзката на първи с втори
елемент на средната наподобяваща буква „у“ – праволинейно-дъговидна;
относителна форма на движенията при изпълнение началото на подредовия
елемент, наподобяващ буква „у“ – дъговидна; относително разположение на
движенията при изпълнение на подредовия елемент, наподобяващ буква „у“ с
първи примковиден елемент – успоредно; относителна форма на движенията
при изпълнение на връзката на средната парафна част на подписа –
праволинейно-дъговидна /обратен S-образен елемент/; относителна посока и
форма на движенията при изпълнение заключителната част на подписа –
лявоокръжна, слята примка; натиск на движенията при изпълнение на
заключителната част на парафа – намален/. Като различия в частните
признаци е отчетено относителното разположение на движенията при
изпълнение горната точка на началната част на парафа. Според вещото лице
А. различието в подписа се дължи вероятно на вариантност в подписа и не се
отразява на заключението, като установените съвпадащи признаци са
устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни, като някои от тях имат голяма
идентификационна стойност, поради което образуват индивидуална
5
съвкупност, достатъчна за извода, че изследваният подпис е изпълнен от Ж. Р..
Заключението е оспорено от ответника.
Съгласно заключението по повторната експертиза, подписът в
процесния предварителен договор не е положен от Ж. Р. П., а е имитиран.
Посочено е, че оспореният подпис по строеж и пространствено разположение
на щриховите елементи съответства на подписов образец на Ж. Р. П. от 2011 г.,
но при сравняването му с образци от 2020 г. се установяват различия както в
пространствено, така и в структурно отношение относно признаците
разтегнатост по хоризонтала, темп и щрихово лъкатушене на възходящия
щрих и типа на силата на натиска. Поради изложеното, вещите лица З. и С.
достигат до извод, че положеният в предварителния договор подпис е
имитиран от образеца от 2011г. Заключението е подписано от вещото лице Ц. с
особено мнение. Съгласно последното, отбелязаните в заключението различия
в разположението на началната точка, разположението на низходящия
парафен щрих спрямо дясната част на подписа и силата на натиска при
изпълнение на низходящия щрих на парафа не отчитат силната вариантност в
сравнителните образци. Излага, че прекъсванията в целия щрих на подписа се
дължат на въртенето на химикалната сачма, което особено често се среща при
смяна на посоката на движение. Счита, че прекъсването на щриха, видно на
приложените в заключението увеличени снимки, се дължи на прекалената им
оконтрастеност, при които по-светлите петна багрило не са видими, като сочи,
че при оптично увеличение не се наблюдават прекъсвания на щриха. Изтъква,
че наклонът, в който е констатирано различие, е общ неустойчив признак и
зависи от положението на пишещия спрямо листа. Оспорва извода, че е налице
равномерна плътност и равномерен натиск по цялото протежение на
изследвания подпис за разлика от сравнителните образци, като сочи, че при
оглед на подписа е виден намален натиск при изписването на средния елемент
на буквата „Ж“ и низходящия щрих преди парафа. Отчетените различия в
разделите „темпоритмика“ и „скорост на писане“ намира за неясни, като сочи,
че те не отчитат състоянието и положението на пишещия, вида на подложката
и особеностите на химикалката. Изтъква, че заключението не посочва
различието в частни признаци, като сочи, че силата на натиск е общ
неустойчив признак, а по отношение на т. нар. „подпрян начален щрих“
изразява становище, че такъв е налице и в изследвания подпис.
6
Вещото лице Ц. достига до извод, че изследваният подпис е изпълнен от
Ж. Р. П., като се аргументира с наличието на съвпадения в следните частни
признаци на почерка: наличие на рефлексен щрих в началото на подписите
свързан дясноокръжно с началния елемент; наличие на елемент с характерна
форма във върховата част на първия елемент на буквата „Ж“; низходящият
щрих на описания елемент, изписан с дясноокръжно движение; редуциране на
средния елемент на буквата „Ж“до S-образен; формата на елемента свързващ
двата примковидни елемента в средната част; формата на елемента преди
парафната част; формата и относителното разположение на парафа и
върховата му част; направлението на движението при изпълнение на
заключителния щрих на парафа. Посочените особености вещото лице изтъква
като характерни и устойчиви. Изнесената надясно заключителна част на
парафа обяснява със случайност, а вълнообразността на два от възходящите
щрихи – с влошаване на двигателния навик на лицето вследствие на
възрастта, болестно или друго негово състояние, подложка или др., като
изтъква, че в сравнителния образец от 06.10.2020 г. /стр. 12 от заключението/,
който е най-близък по време с изследвания предварителен договор, има
нарушение в изпълнението на заключителната част на подписа/.
В съдебно заседание вещите лица З. и С. поддържат представеното
заключение, а вещото лице Ц. – изготвеното особено мнение.
И трите вещи лица потвърждават наличието на вариантност в
сравнителните образци.
В хода на първоинстанционното производство са приети заключения по
изготвени съдебно-техническа експертиза (л.236), съдебно-оценителна
експертиза (л.253), повторна съдебно-оценителна експертиза (л.341) и
повторна тройна съдебно-оценителна експертиза (л.422). Съгласно СТЕ, за
терена в който попадат процесиите сгради, са налични: Кадастралния план на
„водна база-Кранево", изготвен 2001 г. (без заповед за одобрение). Съгласно
същия, претендираният имот е нанесен с кадастрален № 268 записан в
разписния лист на Ж. Р. П.. Съгласно заповед №449/06.06.1989г на
председателя на ОбНС-Аксаково, теренът е с отреждане „за водна база
„Кранево". Регулационен план за зоната не е изготвен. Последваща е
Кадастралната карта на с. Осеново, общ. Аксаково, одобрена със заповед
№300-5- 74/15.09.2003г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК и изм.
7
със зап. № КД-14-03-864/30.03.2012г. Съгласно същата, имот с кадастрален №
268 попада в имот с идентификатор ***, област Варна, община Аксаково, с.
Осеново, п.к. 9000, в.з. Кранево, м. КАНАЙОЛ, вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, НТП Изоставена орна земя, площ 3820 кв. м, стар
номер 058091, Заповед за одобрение на КККР №300-5-74/15.09.2003 г.на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, Заповед за изменение на КККР №
КД-14-03-1911/20.07.2012 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА ( Имот с
идентификатор *** (в който е изградена „рибарската сграда") е с начин на
трайно ползване сгласно КККР „Друг вид поземлен имот без определено
стопанско предназначение", площ 16661 кв. м, стар номер 166, квартал 0.
Сграда ***.6, област Варна, община Аксаково, с. Осеново, вид собств.
Съсобственост, функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1,
застроена площ 8 кв. м, Заповед за одобрение на КККР №300-5-74/15.09.2003
г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, Заповед за изменение на КККР
№ КД-14-03-864/30.03.2012 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – ВАРНА. Втората
сграда, попадаща в имот с идентификатор *** е също друг вид сграда за
обитаване, разположена непосредствено до морския бряг и респективно до
обособеното съоръжение - лодкостоянка около буната. Съобразявайки се с
описанието на постройките в предварителния договор и исковата молба,
вещото лице намира, че са идентични. За двете описани по - горе сгради при
поискване не са представени документи, удостоверяващи правото на
собственост на продавача по договора - Ж. Р. П.. За процесиите постройки не
се откриват строителни книжа и документи. Към настоящия момент сградите
изградени от Ж. Р. П. са разположени върху имоти собственост на трети лица.
Процесиите постройки, находящи се в поземлен имот *** и поземлен имот
***, изпълняват техническите изисквания на горните разпоредби посочени
във ЗКИР и ЗУТ. Съгласно писмо АО-99-Ж-1/19.05.1980 г. на ИК на 0HC-
Варна, на Ж. Русе се разрешава да построи рибарски постройки до брега на
морето, източно от вилна зона „Кранево", в определената за тази цел „водна
база". Не може да бъде дадено становище за идентичност между разрешените
за построяване сгради на Ж. Р. П. с Писмо № АО-99-Ж-1/19.05.1980 г. на ИК
на 0HC- Варна и процесиите сгради. По данни от ползвателите, за сградите са
налични индивидуални партиди за ток, а за водата, партидата е на името на
рибарското дружество „Екрене". В периода от 1980 г., до настоящия момент,
имот 268 е попадал в Държавен горски фонд, а към настоящия момент имот №
8
268 е част от имот с идентификатор ***, записан в кадастралния регистър на
Е.С.С.. Няма данни за идеалните части, Нотариален акт№ 114 том XLI per.
15409 дело 8699 от 01.07.2016г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –
ВАРНА.
От съдебно-оценителната експертиза се установява, че пазарна
стойност на процесиите недвижими имоти и движими вещи, към м.
декември/2023 г. и след закръгляне, е както следва: 400 кв.м. идеални части от
ПИ с кадастрален идентификатор *** - 23600 /двадесет и три хиляди и
шестотин/ лева; Сграда с идентификатор ***.6 - 11070 /единадесет хиляди и
седемдесет/лева; Масивна постройка на един етаж, построена в ПИ с ид. *** -
29960 /двадесет и девет хиляди деветстотин и шестдесет/ лева; U Лодка ВН
8176 - 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева. Пазарната стойност на
процесиите недвижими имоти и движими вещи към 19.11.2020 г. е както
следва: 400 кв.м. идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор *** -
20000 /двадесет хиляди/ лева; Сграда с идентификатор ***.6 - 8950 /осем
хиляди деветстотин и петдесет/ лева; Масивна постройка на един етаж,
построена в ПИ с ид. *** - 23080 /двадесет и три хиляди и осемдесет/лева;
Лодка ВН 8176 – 1 200 лева. Съгласно повторната съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на сграда с идентификатор ***.6 по КККР на
с.Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед №300-5-
74/15.09.2003г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо сградата със Заповед №КД-14-03-864/30.03.2012г. на
Началника на СГКК- Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
сграда за обитаване, стар идентификатор ***, определена към момента на
сключване на предварителен договор - 19.11.2020г., се определя в размер на:
14 200 лв., а пазарната стойност към момента на изготвяне на заключението,
се определя в размер на:17 500 лв. Съгласно повторната тройна съдебно-
оценителна експертиза, пазарната стойност на сграда с идентификатор ***.6
по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед
№300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
измение на КККР, засягащо сградата със Заповед № КД-14- 03-864/30.03.2012
г. на Началника на СГКК-Варна, разположена е поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ***, при
9
използване на метода на сравнението с оферти е както следва: към 19.11.2020
г.-19 400.00 лева; Към датата на изготвяне на заключението - 30 200.00 лева.
Пазарната стойност на процесния обект при използване на метода на
сравнението с реални сделки е както следва: към 19.11.2020 г,-21 190 лева;
към датата на изготвяне на заключението - 35 990.00 лева
При така установената фактическа обстановка ВОС намира
следното:
С уважаването на конститутивния иск по чл. 362 ГПК вр. чл. 19, ал. 3
ЗЗД се цели да се внесе едностранна промяна в правната сфера на ответника -
продавач, който не е изпълнил поетото с предварителния договор задължение
да сключи окончателен договор, когато за последния се изисква нотариална
или нотариално заверена форма. Постановеното положително решение по
този иск замества несключения доброволно окончателен договор между
страните. В тази връзка на основание чл. 363 ГПК, когато задължението е за
прехвърляне на право на собственост върху имот освен предпоставките по чл.
19, ал. 3 ЗЗД съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне
на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е
собственик на имота. Следователно по отношение на предмета на спора
проверката на съда се разпростира върху посочения имот по предварителния
договор и доказателствата за правото на собственост върху същия този обект
на продавача. /Решение № 101 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1704/2017 г., т. к., І т.
о. на ВКС/. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателите, че
въпросът за собствеността на ответника (в случая неговия правоприемник) не
е бил спорен в производството. Съдът следва служебно (и без да са направени
възражения и доводи от страна на ответника, въпреки че е налице такова
оспорване с отговора на исковата молба) да провери дали са налице
предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху
недвижимия имот, който е предмет на процесния предварителен договор,
чието обявяване за окончателен е поискал ищецът. Тази служебна проверка
несъмнено включва, освен изрично посоченото в чл. 363 от ГПК - дали
отчуждителят по предварителния договор е собственик на имота, а също - и
дали не са налице нормативно уредени забрани за извършването на вещно-
прехвърлителната сделка чрез обявяването на предварителния договор за
окончателен /Решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 3960/2018 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС/.
10
В случая по делото не са ангажирани доказателства, легитимиращи Ж.
П. като собственик на процесните недвижими вещи. Въпреки че
първоинстанционният съд с определение № 260670/03.08.2022г. е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ищците, че следва
да установят правото на собственост на отчуждителя, в тази връзка липсват
както твърдения, така и доказателства за титулярството на Ж.П. на право на
собственост. Представено е единствено разрешение в полза на отчуждителя да
построи рибарски постройки по брега на морето – източно от вилна зона
„Кранево“ в определената за тази цел водна база. По отношение на процесната
лодка, доколкото същата е регистрирана с рег. № ВН 8176, редът за
прехрърлянето на собствеността е с нотариална заверка на подпис.
Следователно и в този случай съдът извършва проверка за предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, каквато би извършил
нотариус. За тази движима вещ също липсват доказателства за съществуващо
право на собственост в полза на прехвърлителя по предварителния договор.
Останалите движимости - чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици –
размер на окото – 0 – 1 бр., хрилни мрежи с размери 100 Х 0.7 – 2 бр., хрилни
мрежи с размери 100 Х 3.6 – 2 бр., гребла – 2 бр., доколкото не представляват
самостоятелни вещи, а оборудване – принадлежност към лодката, следват
съдбата на главната вещ.
Предвид изложено, дори да се приеме, че подписът, положен в полето
„продавач“ в предварителния договор, е автентичен, то не е налице
предвидената в чл. 363 ГПК предпоставка за уважаване на претенцията по чл.
19, ал.3 ЗЗД. При този извод жалбата следва да бъде оставена без уважение,
като е безпредметно разглеждането на останалите оплаквания в нея.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер от 1 825 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 16.01.2025г., постановено по
гражданско дело № 1891/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
11
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН **********, да
заплатят на Г. Ж. Р., ЕГН ********** сумата от 1 825 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12