Р Е
Ш Е Н
И Е № 193
14.05.2021г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №348 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.285 от ЗИНЗС, вр. с
чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано
е по повод на искова молба от П.Х.Х. с адрес *** към Затвора в град Стара
Загора, с контролен №2128 против ГД „Изпълнение на наказанията“ с цена на иска
от 10 000
лева, явяващи се претърпени от ищеца неимуществени вреди,
следствие на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН- превишаване
на права от ИСДВР З.Т., бездействие на Началника на ЗООТ З.Д., във връзка с наложени наказания по ЗИНЗС, което
съставлявало нечовешко, унизително отношение по см. на чл.3 от ЕКЗПЧОС и чл.3
от ЗИНЗС.
Ищецът
описва в първоначалната искова молба, че при завръщане от домашен отпуск на
04.01.2019г. не бил допуснат до спалното помещение и бил въдворен в ЗО „Верея“,
както и бил спрян от работа като щатен ел. техник. След жалба до Началника на
Затвора, след седмица бил върнат ЗООТ
„Стара Загора“. На 16.01.2019г. му били връчени две заповеди за налагане на
наказания. Според чл.101, т.6 от ЗИНЗС ищецът твърди, че можел да бъде наказван
с лишаване от отпуск за срок от три месеца, т.е. за двете общо шест месеца, но
до този момент не бил пуснат в домашен отпуск повече от година и половина.
Ищецът
твърди, че бил заплашен от ИСДВР З.Т., че първият щял да бъде въдворен в
затвора на „строг“ режим, ако подал жалба до съда за това, че иска да образува
дело пред този съд. На други лишени от свобода същият служител преждевременно
заличавал наказанията, пускал ги в отпуск и дори ги предлагал за УПО. Това
създавало в ищеца чувство на страх, незащитеност, малоценност, уронвало
човешкото му достойнство.
В
допълнителна искова молба, ищецът сочи, че периодът на търпене на
неимуществените вреди бил от дата 16.01.2019г. до настоящ момент, т.е. близо
две години поради наложени му наказания бил лишен от правото на домашен отпуск,
въпреки че изтърпял наказанията си. Именно от тези бездействия на служители на
затвора ищецът търпял неимуществени вреди.
Ищецът,
редовно призован в с.з., се явява лично и поддържа иска си. Сочи, че бил
лишен от правото на домашен отпуск.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, който претендира
недопустимост на иска, с довода, че твърденията на ищеца касаели една възможност
за издаване на административен акт за награда, но това било по преценка на
органа. Не издаването на такъв акт не утежнявало положението на затворника. В
алтернатива и ако съдът приемел извод за допустимост на иска, се претендира
неоснователност на исковата претенция. В писмени бележки се сочат и подробни
правни доводи в тази насока.
Съдът
при съобразяване на наличния по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
присъда № 17/13.03.2017г. на ОС Стара
Загора, по нохд № 46/17г. П.Х. бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6
години за престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1 от НК. В изпълнение на
присъдата същият постъпил в затвора в град Стара Загора на 05.04.2017г.
Видно от
текущ доклад /л.30/, изготвен от инсп. З.Т., до м. 01/2019г. Х. бил устроен в
обслужващата дейност на общежитието на длъжността „ ел. техник и поддръжка на
ЗО“. След допуснати дисциплинарни проблеми бил спрян от тази работа и устроен
на работа на външен работен обект. От данните по делото /л.32-41/ се
установява, че през 2017г. и 2018г. на П.Х. на осн. чл.98, ал.1, т.7 от ЗИНЗС
със заповеди на Началника на Затвора били разрешавани за ползване съотв.
денонощия домашен отпуск.
На
14.01.2019г. на ищеца били наложени с две заповеди наказание „писмено
предупреждение“ на осн. чл.101, т.1 от ЗИНЗС /л.48/ и наказание „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ на осн.
чл.101, т.2 от ЗИНЗС /л.49/. Заповедите били връчени на Х. на 16.01.2019г. и не
са били обжалвани.
От
данните от л.81-82 се удостоверява, че със заповед № 67/18.10.2017г. на
Началник Затвора в град Стара Загора на осн. чл.172, вр. с чл.53, ал.1 и ал.4 и
чл.165 на П.Х. било възложено да работи като електротехник и работник поддръжка
при обект – ЗО, считано от 19.10.2017г. Със заповед №03/09.01.2019г. на на
Началник Затвора в град Стара Загора на осн. чл.172, вр. с чл.53, ал.1 и ал.4 и
чл.165 на П.Х. било възложено да работи като работник при обект ЗО “Стара
Загора“, считано от 09.01.20219г.
От допълнително
представени от ответника данни /л. 58 -64/ се удостоверява, че през м. май
2018г. на П.Х. била установена артериална хипертония. На 30.05.2018г. по повод
оплаквания от главоболие и световъртеж бил прегледан в Спешен център Стара
Загора и му била назначена терапия. През м. юни и м. ноември 2018г. били
проведени две консултации с кардиолог. Наказаният от свобода провеждал
непрекъснато амбулаторно лечение с предписаните медикаменти.
Съгласно справка на
л.83-84 от делото относно придобиване на право на годишна почивка в периода
2018 -2019г. се удостоверява, че л.св. П.Х. от момента на постъпването си в
затвора до м. 02/2021г. е полагал труд. През м. 12/2018г. л.св. Х. придобил
право на годишна почивка от 14 дни за 2018г. От м. 12/2018г. до м.09/2019г.
вкл. Х. имал отработени осем месеца през последните 10 месеца е 197 работни
дни, при необходими 170 р. дни, като през м. октомври придобил право на годишна
почивка /14 / дни за 2019г. От м. 09/2019г. до настоящ момент л. св. Х. нямал
право на годишна отпуска, защото не отговарял на условията на чл.64, ал.1-2 от
ППЗИНЗС, вр. с чл.82, ал.1 от ЗИНЗС.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
Не се споделят
доводите на ответника за недопустимост на иска предвид липсата на изрична
правна норма в ЗИНЗС, предвиждаща възможност за съдебно оспорване на акт,
действие или бездействие, свързани с не прилагане на мерките за поощрение, вкл.
и с допълнителния довод, че ищецът прави недопустимо изменение на основанието
на своя иск.
Правото на търсене на
обезвреда за причинени вреди се обосновава с доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като съгласно ал.2 от текста, за нарушение по ал.1 се смятат и всяко
действие, бездействие или обстоятелство, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Неправилно ответникът приема, че искът се основава на
твърдение за причинени вреди, поради не поощряване на л. св. Х. с отпуск.
Такива твърдения последният не навежда нито в първоначалната си, нито в
допълнителната си искова молба. Това, което ищецът твърди /вж. допълнение към
исковата молба/ е, че след 16.01.2019г. до датата на исковата молба, същият
незаконно е лишен от правото на домашен отпуск и това е резултат на
бездействието на длъжностни лица при ответника. Липсата на правни познания при
формулиране на основанието/основанията на иска от страна на ищеца не
освобождава съда да извършва адекватна преценка на искането, като ясно е, че
претендираните вреди от причинени неимуществени вреди се основават на
твърдението на факта, че Х. незаконно чрез бездействие на длъжностните лица при
ЗО “Стара Загора“ е лишен от правото да ползва годишна почивка /терминът,
използван в чл.82, ал.1 от ЗИНЗС/ за периода от м.01/2019г. до датата на
завеждане на иска – 10.06.2020г. и следствие на това той търпи нематериални
/неимуществени/ вреди, тъй като изпитва чувство за малоценност, страх,
незащитеност и уронване на човешкото му достойнство.
Искът е процесуално
допустим и поради това, че изхождат от активно легитимирано лице по см. на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, против пасивно легитимираната страна по см. на АПК, пред
местно компетентен съд. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на правосъдието,
с териториални служби.
Въпреки извода за допустимост на иска, Съдът намира,
че същият следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, поради следните
съображения:
В Глава девета на ЗИНЗС,
в Раздел I се уреждат правата и задълженията на лишените от свобода, какъвто се явява ищецът. По
делото са налице безспорни писмени данни, че със заповеди на Началника на
Затвора в град Стара Загора Х. е определен да работи, като считано от
19.10.2017г. е назначен като електротехник и работник поддръжка при обект – ЗО,
а считано от 10.01.2019г. е назначен като работник в ЗО “Стара Загора“.
Съгласно приложена от ответника справка /л.83/. Също безспорно се установява,
че за период м.12/2018г. – м.09/2019г. Х. има отработени осем месеца през
последните десет или 197 работни дни, при минимум необходими за придобиване на
правото на годишна почивка от 170 дни и през м. 10/2019г. придобива право на
годишна почивка от 14 дни за 2019г. Данните по делото сочат, че след този
момент Х. няма придобито ново право на годишна почивка, като не отговарящ на
условията по чл.64, ал.1-2 от ППЗИНЗС, вр. с чл.82 от ЗИНЗС.
Няма спор, че
съгласно чл.64, ал.3 от ППЗИНЗС, това право се упражнява след издаване на акт
от Началника на затвора, разрешаващ ползването на това установено право на
лишения от свобода, като се
предвижда,
че почивката се разрешава в рамките на календарната година, но не по-късно от 4
месеца, след като е придобито правото. В случая, видно от приетата като
доказателство по делото Справка на л. 83 от делото Х. има
придобито право на годишна почивка по чл. 82 от ЗИНЗС за 2019г. през м.10/2019г., а за 2020г. той няма придобито такова право,
предвид липсата на предпоставките по чл.64, ал.1-2 от ППЗИНЗС. Съобразно с постановките на чл.64, ал.3 от
ППЗИНЗС придобитото право на годишна почивка, по чл.64, ал.1 от ППЗИНЗС, вр. с
чл.82 от ЗИНЗС може да се упражни не по-късно от м. 01/2020г., но по
делото липсват каквито и да е твърдения, още по-малко доказателства П. Х. да подавал молба за разрешаване ползването на
годишна почивка за 2019г. Видно от данните по
справката, които не се оборват, л.св. Х. не
е подавал молба за ползване на годишна почивка, каквото право придобива през
2019г.
Ето защо липсва доказаност на твърдението на ищеца, че е налице
бездействие
на администрацията на ЗО „Стара Загора“ при Затвора в град Стара Загора във
връзка със задължението й за осигуряване на годишната
почивка на Х. за 2019 г. и 2020г. В този случай е налице бездействие от страна на самото правоимащо
лице, а законът не вменява задължение за Началника да издаде заповед за
ползване на годишната почивка автоматично при придобиване на това право, а
същото следва да бъде поискано от лишения от свобода. Доколкото не се
установява за 2019г. от Х. да е поискано ползване на придобитото право по
чл.82, ал.1 от ЗИНЗС, то съотв. няма и издаден акт от Началника на затвора за това
не е налице нарушение по см. на чл.3,
ал.2, вр. с чл.1 от ЗИНЗС. Що се отнася до претенцията, че Х. е лишен от
правото на годишна почивка и за 2020г., то тази претенция също е изцяло
неоснователна, тъй като към датата на подаване на иска се установява, че ищецът
няма придобито правото по чл.82 от ЗИНЗС, съотв. не му се следва същото.
При липсва на
доказаност на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица при
ответника, липса една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на
иска, поради което жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли като такава.
Ответникът претендира присъждане в негова
полза на юрисконсултско възнаграждение, което се следва с оглед неговото
своевременно искане и предвид нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, като определя
такова в размер на 100 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен искът на П.Х.Х. против ГД „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, явяващи се претърпени от ищеца неимуществени вреди, следствие на
противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, изразяващи се в
лишаването му да ползва годишна почивка за периода 16.01.2019г. до 10.06.2020г.
ОСЪЖДА П.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: