№ 65
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000105 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 65/19.01.2023 г., постановено по т.д. №
24/2023 г. на ОС-П., с което е прекратено производството по делото в частта
му, в която ищецът „Б.к.Х.” АД-гр.Х. е предявил против „В. и к.“ ЕООД-гр.
П. обективно съединени искове за: 1. осъждане на ответника да коригира
фактурите, които изпраща на ищеца, като от тях в частта „общо задължение“
бъдат премахнати минали недължими задължения за периода от 12.06.2015 г.
до 28.05.2018 г. с главница 115 408 лева, състояща се от главница в размер на
95 757.79 лева (признато от съда за недължима) за периода 12.06.2015 г. -
28.05.2018 г. и главница от 17 589.40 лева, представляваща разликата между
цената за пречистване на вода за промишлен и за битов потребител за
периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2022 г., както и неплатени суми по три
фактури за текущи задължения за периода от 18.02.2022 г. - 11.03.2022 г.,
общо 2260.11 лева; 2. за задължаване ответника да не начислява занапред
задължения за услуга за „пречистване на промишлени отпадни води“; 3.
за осъждане на ответника да коригира фактурите, които изпраща на ищеца,
като от тях в частта „общо задължение“ бъдат премахнати минали
задължения за лихви за периода 12.06.2015 г. - 28.05.2018 г. - 13 088 лева,
както и допълнително начислени лихви за периода от 01.06.2018 г. -
31.03.2022 г. - в размер на 29 176.19 лева, както и лихви за периода от
1
01.06.2018 г. - 31.03.2022 г. - в размер на 2 987.26 лева, или общо задължения
за лихви върху недължими суми в размер на 45 251.45 лева, като недопустимо
в тази му част.
Жалбоподателят „Б.к.Х.“АД-гр.Х. моли определението да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 3086/30.01.2023 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
С искова молба, подадена до РС-П. на 2.06.2022 г., уточнена с молби от
12.07.2022 г. (представена в надлежен вид с молба от 8.08.2022 г.) и от
11.10.2022 г., ищецът „Б.к.Х.“АД-гр.Х. претендира спрямо ответника „В. и
к.“ЕООД-гр.П. да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника посочени
суми (за начислена и фактурирана по-висока цена на услугата за пречистване
на отпадни води и за начислени недължими лихви), както и за осъждане на
ответника да коригира фактурите, които изпраща на ищеца, като от тях в
частта „общо задължение“ бъдат премахнати минали недължими задължения
за периода от 12.06.2015 г. до 31.03.2022 г. с главница 115 408 лв., състояща
се от главница в размер на 95 757,79 лв. (призната от съда за недължима) за
периода 12.06.2015 г.-28.05.2018 г. и главница от 17 589,40 лв.,
представляваща разликата между цената за пречистване на вода за
промишлен и за битов потребител за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2022 г.,
както и неплатените суми по три фактури за текущи задължения
запоследните осчетоводени задължения за периода 18.02.2022 г. - 11.03.2022
г., общо 2260,11 лв., платени на 16.04.2022 г., а също така за задължаване
ответника да не начислява занапред задължения за услуга за „пречистване на
промишлени отпадни води“, както и за осъждане на ответника да коригира
фактурите, които изпраща на ищеца, като от тях в частта „общо задължение“
бъдат премахнати минали задължения за лихви за периода 12.06.2015 г. -
28.05.2018 г. - 13 088 лв. върху главницата от 95 757,79 лв. (призната от съда
за недължима), както и допълнително начислени лихви върху същата
главница 95 757,79 лв. (призната от съда за недължима) за периода от
01.06.2018 г. (след приключване на делото) до 31.03.2022 г. (датата на
завеждане на иска по настоящото дело) в размер на 29 176.19 лв., както и
2
лихвите върху задълженията от 17 589,40 лв., представляваща разликата
между цената за пречистване на вода за промишлен и за битов потребител, за
периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2022 г. в размер на 2 987.26 лв., или общо
задължения за лихви върху недължими суми в размер на 45 251,45 лв.
Производството по делото пред районния съд е прекратено с определение от
14.12.2022 г. и делото е изпратено по подсъдност на окръжния съд.
След образуването на делото в окръжния съд на 18.01.2023 г. е
постановено обжалваното сега определение от 19.01.2023 г., с което съдът
приема, че производството е допустимо по предявените установителни искове
и е недопустимо по предявените осъдителни искове за осъждане на ответника
да коригира фактури по посочения по-горе начин (относно главница и лихва)
и за задължаване на ответника да не начислява занапред задължения за услуга
за „пречистване на промишлени отпадни води“. Съдът посочва, че
осъдителните искове са недопустими, защото няма въведена възможност
съобразно материалното право за осъждане на юридическо лице да коригира
фактури или да не осъществява за в бъдеще определени действия. Затова
съдът прекратява производството по делото частично – в частта му относно
предявените обективно съединени осъдителни искове.
За определението на окръжния съд ищецът е уведомен на 23.01.2023 г. и
на 30.01.2023 г. подава частната жалба до апелативния съд. Жалбоподателят
посочва, че поведението на ответника е в разрез с влязлото в сила решение
между страните по същото правоотношение по т.д. № 531/2018 г. на ОС-П., с
което е решен въпросът дали отпадните води на ищеца са битови или
промишлени и, съответно, как трябва да се начислява цената за тяхното
отвеждане. Счита, че доколкото не е настъпило изменение на
правопораждащите факти относно тази услуга, решението е обвързващо за
страните и занапред, но ответникът не се съобразява с решението и не го
изпълнява, както що се отнася до префактурирането на процесните суми по
вече влязлото в сила решение, така и за дължимите суми за периода след
решението, и ответникът продължава да изпраща на ищеца фактури с цени за
промишлен потребител. Заявява, че на тези действия на ответника ищецът не
може да противодейства, макар да става въпрос за действия, противоречащи
пряко на съдебно решение от страна на ответника. Заявява, че относно цените
за отвеждането на отпадните води ищецът може да прави корекции и да
заплаща услугата при преизчисление по цени за битов потребител, но не и
3
относно начислените лихви за неизплатената част от фактурите за минал
период, които ответникът изпраща. Заявява, че според счетоводните
стандарти ищецът е длъжен да осчетоводява тези суми за лихви, което
изисква много излишен труд и води до затруднения при воденето на
счетоводството. Твърди, че именно защитата при неизпълнение на съдебно
решение за осъждане за извършване на конкретно посочено действие е
обусловило и правния интерес на ищеца от водене на делото. Твърди, че
окръжният съд е прекратил производството по предявените искове по чл.
124,ал.2 от ГПК, с които ищецът е поискал да бъде задължен ответникът за
действие – за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения,
дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, а
именно да коригира фактури в частта за главница и за лихва (съобразно
посоченото в коригираната искова молба с оглед молбата от 11.10.2022 г.) и
да не начислява занапред задължения за услуга, за която не се дължи такса за
пречистване на промишлени отпадни води, а само за пречистване на отпадни
води за битов потребител, включително и за бъдещи задължения, падежът за
които не е настъпил, до настъпване на промяна в правопораждащите факти по
това правоотношение. Твърди, че неправилно окръжният съд е прекратил
производството по исковете с правно основание чл. 124,ал.2 от ГПК с мотив,
че няма въведена възможност съобразно материалното право за осъждане на
юридическо лице да коригира фактури или да не осъществява за в бъдеще
определени действия, тъй като законът не прави разлика между юридически и
физически лица по отношение на извършването на незаконосъобразни
действия, засягащи сферата на друг субект, каквито са несъобразяване с
влязло в сила съдебно решение и издаване на фактури в противоречие с него,
с които действия се засягат правата и се създават затруднения на друг субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 124,ал.2 от ГПК може да се предяви иск
за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори и
тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Нормата
урежда възможността кредиторът, който има вземане за повтарящи се
парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение преди да е
настъпила изискуемостта им, като предмет на този иск следва да бъде
парично, повтарящо се вземане на кредитора-ищец спрямо длъжника-
ответник, при установен източник на задължението и размер, т.е. при
безспорна ликвидност (съществуващи дължими, повтарящи се вземания за
4
суми, установени по размер и падеж), като изискуемостта на следващите
плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, но не и от
предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на
ищеца или от бъдещо поведение на ответника (т.е. възникването на
задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от
страните по спора), а когато се претендира с предявен иск защита относно
вземане, чиято изискуемост ще настъпи след постановяване на решението, с
което се иска той да бъде уважен, а неговият размер е обусловен от бъдещото
поведение на ответника, производството е недопустимо (в тази насока -
решение № 516/11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1385/2009 г., 3 ГО, ГК,
решение № 103/25.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2994/2013 г., 1 ТО, ТК и
определение № 396/25.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3293/2015 г., 3 ГО, ГК).
Несъмнено е, че начинът на издаване на фактури от кредитор относно
парични задължения на длъжник, възникнали по силата на договорна връзка
между страните, съответно, искане за коригиране на така издадени фактури,
не е елемент от договорната връзка между тях и не представлява задължение,
което да е част от тази договорна връзка. Затова претенциите, така както са
те заявени в случая от ищеца, за осъждане на ответното дружество да
коригира вече издадените фактури относно дължими суми за главница и
лихва по договорната връзка между тях за плащане на цена за пречистване на
вода, не представлява иск от вида, установен с нормата на чл. 124,ал.2 от
ГПК. Касае се за поведение на ответника, срещу което ищецът не разполага
със защита по реда, посочен с тази законова разпоредба, като и не е предвиден
и друг процесуален способ за такъв вид защита, поради което тези претенции
са лишени от защитим правен интерес, съответно, тези предявени искове са
недопустими. Преценката на окръжния съд в тази й част е правилна. Следва
при тези обстоятелства само да се посочи, че относно задълженията за
плащане на суми за периодите, за които според ищеца вече с влязлото в сила
решение по т.д. № 531/2018 г. на ОС-П. е признато, че те не се дължат
(отхвърлени са исковете на „В.“ЕООД-гр.П. срещу „Б.к.Х.“АД-гр.Х. за
заплащане на сумата 95 757,79 лв. като сбор от частично неплатени
задължения за услугата пречистване на отпадъчни води за периода 12.06.2015
г.-28.05.2018 г., както и на сумата 13 088 лв. за неплатени мораторни лихви за
периода 31.08.2015 г.-31.05.2018 г.), следва също да се приеме, че ищецът по
начало няма вече правен интерес от воденето на искове, тъй като спорът е
5
решен с влязлото в сила съдебно решение, като с оглед на него следва и двете
страни по спора да съобразят чрез съответни процедури за водене на
счетоводството си своите счетоводни записвания относно посочените в
решението вземания и периоди.
Относно иска за осъждане (задължаване) на ответника да не начислява
занапред задължения за услуга „пречистване на промишлени отпадни води“ е
видно от формулировката на така заявеното искане, че ищецът претендира
ответникът да не осъществява за в бъдеще определени действия, т.е. не се
касае за претенция относно вземане за повтарящи се парични задължения.
Следва да се посочи, че дори и с оглед изложените от ищеца съображения да
се приеме (евентуално, тъй като искането е неясно формулирано и следва да
бъде проверено и преценено от съда след оставяне без движение на исковата
молба в тази й част, като съдът задължи ищеца с оглед изложените
съображения надлежно да посочи съответно на тях искане), че се касае за
искане да бъде осъден ответникът да изпълнява задълженията си,
произтичащи от договорната връзка между страните за доставка и отвеждане
на вода до обект на ищеца, като ответникът начислява за времето след
подаването на исковата молба, включително и за задълженията за бъдещите
периоди, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението по
спора, цени за услугата „пречистване на отпадъчни води“ относими за води
на битови потребители, до установяване на обстоятелства, даващи основание
да се прилагат различни цени на тази услуга, такъв иск също не се явява
допустим с оглед нормата на чл. 124,ал.2 от ГПК, тъй като и такава претенция
няма за предмет вземане за повтарящи се парични задължения при установен
източник на задължението и за установен размер, т.е. при безспорна
ликвидност. Преценката на окръжния съд за недопустимост и на този иск е
правилна.
Установява се следователно, че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65/19.01.2023 г., постановено по т.д.
6
№ 24/2023 г. на ОС-П..
Определението може да се обжалва с касационна частна жалба от
частния жалбоподател „Б.к.Х.“АД-гр.Х. при условията на чл. 274, ал.3, т.1 от
ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му
заедно с препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7