ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
гр. Карлово, 19.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101907 по описа за 2023 година
Производството е образувано по главен и евентуален иск – двата с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени от С. Д. Х., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. К., ул. „*******“ №**, съдебен адрес: гр. С., р-н „С.“,
ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*, aп.*, със съдебен електронен адрес за
призоваване: **********************, чрез адв. А. Д. против „К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Л.,
бул. „Ч. В.“ № ***, ап. офис **, представлявано от управителя Р. Н. Т..
Ищцата твърди, че на 02.12.2022 г. сключила с „К.“ ЕООД,
Индивидуален договор за потребителски кредит номер ОL00071479, по
силата на който ответното дружество й предоставило парична сума в размер
на 800,00 лева, при лихва от 0 %, ГПР – 0% лева, брой вноски – 1, падеж на
плащане – 16.01.2023 г.
Твърди, че договорът бил нищожен, тъй като в не бил посочен
действително приложимият ГПР. В него трябвало, а не била включена таксата
за експресно разглеждане на искането за кредит от 278.87 лева, уговорена в
чл.12, ал.2 Договора. Поради невключване на тази уговорка в размера на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от К.ра в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от
Закона за защита на потребителите.
1
Самата клауза на чл.12, ал.2 от Договора също била нищожна, тъй
като заобикаляла изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Начисляването и
събирането на възнаграждение за експресно разглеждане не представлявало
плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стигало до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.
Ищцата излага подробни съображения за недействителност на
договора и на уговорената в чл.12, ал.2 клауза.
Моли, на основание чл.26 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, съдът да постанови решение, с което да признае
за нищожен, поради противоречие със закона, сключения между страните
Индивидуален договор за потребителски кредит номер
ОL00071479/02.12.2022 г.
В условията на евентуалност, ищцата моли, на основание чл. 26, ал.1
пр. 1-во от ЗЗД, вр. с чл.10, ал.2 и чл. 19, ал.5 от ЗПК, съдът да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.12, ал.2 от
сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит
номер ОL00071479/02.12.2022 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение
за експресно разглеждане на искането за кредит, поради противоречие със
закона.
В срока по чл. 131 ГПК „К.“ ЕООД, чрез адв. Т. К. е подало отговор
на исковата молба. Излага доводи за недопустимост на исковете, тъй като
ищцата разполагала с възможност да предяви осъдителен иск и нямала правен
интерес от установителен иск. Моли съда да прекрати делото и да присъди на
ответното дружество разноските по делото.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че на 02.12.2022 г. между ищцата и ответното
дружество е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит номер
OL00071479, по който ищцата е усвоила сумата от 800.00 лева. Страните са се
договорили сумата да бъде върната с еднократно плащане на падежната дата
– 16.01.2023 г., при лихва от 0 % и годишен процент на разходите 0 %. В
чл.12, ал.2 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане на
искането за кредит от 278.87 лева.
Релевантният за изхода на спора въпрос касае допустимостта на иска
2
и наличието на правен интерес от предявяването му.
Именно това е основният довод, който се навежда от ответника,
твърдейки, че между страните липсва облигационна връзка по повод
процесния договор. От приложения към отговора на исковата молба
Индивидуален договор за потребителски кредит номер OL00071479 номер
OL00086557 от 08.11.2023 г. е видно, че е сключен между същите страни, с
размер на отпуснатия кредит 1592.39 лева. В т.11 от параметрите на договора
„ЦЕЛ НА КРЕДИТА“ изрично е посочено: „Пълно погасяване на кредит №
OL00071479/02.12.2022 г., отпуснат на името на К.получателя от „К.“
ЕООД“.
Със Становище вх. №778/22.01.2024 г. пълномощникът на ищцата
потвърждава, че задължението по процесния договор за кредит №
OL00071479/02.12.2022 г. е изцяло погасено, като с подписването на договор
за кредит № OL00071479/02.12.2022 г. е започнала да дължи по новия
договор. В резултат на това правен интерес от иска бил налице, „тъй като при
уважаване на иска ще се внесе яснота в отношенията между страните,
касателно подлежаща на връщане сума от ищцата, респ. въз основа на този
иска ищцата би могла да предяви иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД…“.
Съдът намира иска за недопустим, като съображенията за това са
следните:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който е
установителен по своето естество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Както в правната теория, така и в съдебната практика, е
безспорно, че за да е допустим установителният иск като форма на защита,
ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде
разрешен със сила на присъдено нещо спорът му с ответника. Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи
служебно във всяко положение на делото. Съгласно трайно установената
съдебна практика, правният интерес от предявяването на установителен иск
може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. В случаите, когато правен интерес не е налице или
3
целеният от ищеца резултат няма да бъде постигнат, установителният иск е
недопустим.
В конкретния случай ищцата желае да установи, че сключеният
между нея и ответното дружество договор за кредит №
OL00071479/02.12.2022 г. е нищожен, а при условията на евентуалност – че е
нищожна клаузата на чл.12, ал.2 от договора. Като обстоятелства, обуславящи
правния интерес от предявяването на иска, същата посочва, че „при
уважаване на иска ще се внесе яснота в отношенията между страните,
касателно подлежаща на връщане сума от ищцата, респ. въз основа на този
иска ищцата би могла да предяви иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД…“
По делото няма спор, че към датата на предявяване на иска
изпълнението на договора за кредит е приключило и ищцата е заплатила на
ответното дружество всички дължими и претендирани от последното суми.
Безспорно е, че наличието на нищожни клаузи в сключен между страните
договор само по себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на
иск за прогласяване на нищожността им или на целия договор, но само когато
съществува вероятност ищецът да бъде принуден да заплати суми, начислени
му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая такава възможност
не е налице, тъй като крайният падеж на договора за кредит е настъпил и
всички суми по него са били заплатени. При това положение за ищцата
липсва правен интерес от предявения иск за прогласяване на нищожността на
договора за кредит или отделна негова клауза, тъй като евентуалното
уважаване на същия не би се отразило по какъвто и да е начин на правното й
положение. В случай, че ищцата счита, че сумата по процесния договор е
недължимо платена, то същата разполага с възможността да предяви
осъдителен иск против ответника за връщането й, при уважаването на който
тя ще получи пълна защита на нарушените си права.
Предвид гореизложеното, предявените от С. Д. Х. искове – главен и
евентуален, против „К.“ ЕООД са недопустими, поради липса на правен
интерес и производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Неоснователни са доводите на ищеца, че на ответника не следва да
се присъждат разноски предвид Решение от 16.07.2020г. на Съда на
4
Европейския съюз по съединени дела С-224/19 и С-259/19. С посоченото
решение е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. Настоящият случай не попада в посочената
хипотеза, тъй като ищецът е предявил само искове за прогласяване на
нищожност на договор, респ. - договорна клауза, които са приети за
недопустими, а не иск за връщане на недължимо заплатени суми. Предвид
горното и с оглед прекратяване на производството, ответникът има право на
разноски по делото.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, които следва да се присъдят в тежест на
ищцата. Възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е в минимален размер.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от С. Д. Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „**-**“ №**, съдебен адрес:
гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*, aп.*, със съдебен електронен
адрес за призоваване: ***********************, чрез адв. А. Д. против „К.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-
н Л., бул. „Ч. В.“ № ***, ап. офис **, представлявано от управителя Р. Н. Т.
иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните
Индивидуален договор за потребителски кредит номер
ОL00071479/02.12.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от С. Д. Х.,
5
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „****“ №**, съдебен адрес:
гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*, aп.*, със съдебен електронен
адрес за призоваване: *************************, чрез адв. А. Д. против
„К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
****, р-н Л., бул. „Ч. В.“ № ***, ап. офис **, представлявано от управителя Р.
Н. Т. евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.12,
ал.2 от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски
кредит номер ОL00071479/02.12.2022 г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за експресно разглеждане на искането за кредит.
ОСЪЖДА С. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул.
„*****“ №**, съдебен адрес: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*,
aп.*, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *****, р-н Л., бул. „Ч. В.“ № ***, ап. офис **,
представлявано от управителя Р. Н. Т. сумата от 400.00 лева – разноски по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6