Р Е Ш Е Н И Е № 298
гр.Кюстендил, 01.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с
участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 256 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
„К.
в.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. А.П., обжалва решение № 260237 от 18.06.2021г. на
Районен съд – Дупница по АНД № 145/2021г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № ПО-02-23818.01.2021г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Релевирани са касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи за липса на
нарушение предвид продълженото действие на Разрешително за водовземане № 400461/17.03.2006г., издадено на „В и К“ ООД
– Кюстендил. Евентуално се поддържа възражение
за погасено по давност деяние поради регистрацията на дружеството в Търговския
регистър на 01.08.2008г., от който момент извършва водовземане от водоизточник
без издадено разрешително по надлежния ред. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – Благоевград, чрез пълномощника си юрк Е. Г., изразява
писмено становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на въззивно
оспорване е Наказателно постановление №
ПО-02-23818.01.2021г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – Благоевград, с което на
„Кюстендилска вода“ ЕООД, на основание чл. 200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв. за
нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че в резултат на извършена проверка на 01.09.2020г. от служители на БДЗБР
на обект: водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „К.“,
землище на с.П., община Р., по повод
контрол за изпълнение на условията в режимен график за м.
септември 2020г. на МОСВ , е констатирано, че ВЕЦ „К.“ работи и водите след
изтичалото постъпват във водовземната шахта, от която по тръбопровод достигат
събирателна шахта при с. П.; че на същата водовземна шахта има савачна врата,
чрез която по байпасна връзка също се подава вода към съществуващия тръбопровод;
че водите от събирателната шахта по два тръбопровода /стар и нов/ се подават за
питейно-битово водоснабдяване на населените места на община Кочериново и община
Рила. За установените факти при проверката е съставен КП №
КД-01-936/01.09.2020г.
По
делото пред РС е установено, че „К. в.“ ЕООД е уведомена с писмо на МОСВ от
18.02.2020г., че Разрешително за водовземане № 400461/17.03.2006г. е
прекратено, поради което АНО е възприел, че ползването на
водовземното съоръжение – водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „К.“ на 01.09.2020г.
от страна на дружеството е без разрешително за водовземане. Извън горното,
доказателствата сочат, че санкционираното дружество е създадено с разпореждане
на МС № 5/27.12.2007г., като е закупило активите на „ВиК“ ООД – гр.Кюстендил.
Последното дружество е с прекратена търговска дейност, считано от 19.12.2008г.
и е титуляр на издадено Разрешителното за водовземане № 400461/17.03.2006г. с
краен срок на действие 17.03.2026г. Поради
установено от МОСВ реално ползване от санкционираното дружество на водите от
два язовира, с писмо изх. № 26-00-195/18.02.2020г. на заместник-министъра на околната среда и
водите, същото е уведомено за необходимостта от издаване на ново разрешително
за водовземане от язовирите и деривациите към тях. На 26.02.2020г. дружеството е подало заявление за изменение на
издаденото разрешително, но заявлението е оставено без разглеждане поради
необходимост от издаване на ново разрешително по общия ред.
За деянието е съставен АУАН №
КД-04-160/16.11.2020г. , а в производството
пред РС са приети писмени и гласни доказателства относно релевантните
факти.
При
събраните доказателства и установените обстоятелства, районният съд е
формирал извод за законосъобразност на НП, като е приел, че е издадено при
спазване правилата на ЗАНН, а административното
нарушение е безспорно доказано. Налице са доводи за неприложимост на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обоснована следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал
фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема. Взети са предвид релевантните за спора
обстоятелства и изразените от страните доводи. Поддържаните
касационни
основания са неоснователни.
Обоснована от събраните
доказателства и съответна на приложимия закон е преценката на въззивната
инстанция по съществото на спора за наличие на съставомерно деяние. Оспореното
решение е постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната
истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими,
допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически
обстоятелства. Обоснован от доказателствата по
делото е изводът за осъществено нарушение по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите, а възраженията на
касатора в обратен смисъл са
неоснователни. Налице са съставомерните за отговорността на нарушителя юридически
факти от състава на посочената правна норма. Във
връзка с наведените от касатора оплаквания за погасяване на деянието по
давност и за липса на нарушение, следва
да се посочи следното:
Обвинението
в АУАН и НП е за извършено действие относно ползване на посочения воден обект
/водовземно съоръжение – водовземна шахта/ на конкретна дата /01.09.2020г./ без
необходимото за това основание – разрешително за водовземане по чл.44, ал.1 от
ЗВ. Този начин на формиране на обвинението не държи сметка за датата, когато е
учредено дружеството и за датата на която същото е следвало да се снабди с ново разрешително, тъй
като изпълнителното деяние не е свързано с противоправно бездействие по повод
липсата на подадени документи за издаване на ново разрешително, за да е дължимо
посочване на период на бездействието, респ. търсене на друга предходна дата на
осъществяване на деянието. В конкретния случай в АУАН и НП е посочена точна
календарна дата на противоправното деяние, свързана с осъщественото от
дружеството водовземане на 01.09.2020г. , с оглед на което не е изтекла давността по чл. 80 и чл.81,
ал.3 от НК, както и срока по чл.34 от ЗАНН.
Въз
основа на събраните от районния съд писмени и гласни доказателствени средства е
безспорно установено, че в деня на проверката дружеството е ползвало водния
обект, представляващ водовземно съоръжение – водовземна шахта без необходимото
за това основание - разрешително за водовземане. Видно е, че разрешителното за
водовземане, издадено на „ВиК“ ООД е с
прекратено действие и същото не е продължено в полза на „К. в.“ ЕООД. Отделно
от това, дружеството не се е снабдило с друго разрешително за водния обект
преди датата на противоправното деяние. Изводите са за осъществено и доказано
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 вр. с чл.44, ал.1 от Закона за водите, за
извършване на което на нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законов
размер.
Предвид изложеното, касационният
съд счита процесното НП за законосъобразно, а оспореното решение, с което
същото е потвърдено – за обосновано и правилно, поради което го оставя в сила.
С оглед изхода по делото и на осн.
чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв., определено съобразно чл.27е от Наредбата
за правната помощ и платимо от касатора.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260237 от 18.06.2021г.
на Районен съд – Дупница, постановено
по АНД № 145/2021г.
ОСЪЖДА
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** да
заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр.Благоевград,
ул. „Св. Димитър Солунски“ № 66, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.