Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07
октомври 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Карамихова и с участието на прокурор от СОП Иванов, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 121 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 39 от 28.11.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
300/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия М.М.Х.,***, ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 10.06.2018 г., около 23,50 часа, на път 3-627,
на кръстовището за с.А., община С., е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон” с рег.№ *******, след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000” с № АRJF0063, поради което и на
основание чл.343б ал.3 от НК и във вр. с чл.54 от НК са му наложени наказания -
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години и глоба в
размер на 500 лева.
Със
същата присъда подсъдимия М.М.Х. е лишен на основание чл.343г, във вр. с
чл.343б ал.3, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, от правото да управлява МПС за срок от
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК е
приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия М.М.Х., с оплакване за нейната
неправилност, незаконосъобразност и постановяването й при съществено нарушение
на процесуалните правила, залегнали в разпоредбата на чл.303 от НПК. Излагат се
доводи, че първостепенният съд необосновано е прел за доказана по надлежния
нормативен ред, употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия при
осъществяваното от него управление на процесния автомобил. В тази насока се
сочат за налични множество допуснати нарушения на реда за установяване
употребата на наркотични вещества, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози. Като такива нарушения се изтъкват непредоставянето на
възможност на подсъдимия да даде кръвна проба за извършване на медицинско
изследване; наличие на несъответствие между посоченото за използвано за
проверката на подсъдимия техническо средство, в акта за установяване на
административно нарушение и това, посочено в представения по делото протокол за
сервизна проверка на „Drager Drugtest 5000”; непосочване в АУАН на
индивидуализиращите белези на използваната за изследването на подсъдимия
тестова касета; липсата на направено отбелязване върху опаковачното фолио на
приложената по делото тестова касета, на ЕГН на проверяваното лице. С оглед на
тези съображения, подсъдимия твърди в жалбата си, че неправилно и необосновано
районния съд е изградил решаващите се изводи за съставомерността на извършеното
от него деяние. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334
т.1 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която
подсъдимия М.Х. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Алтернативно се
заявява искане пред въззивната инстанция за изменение на атакувания съдебен
акт, посредством намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия М.Х. в
лицето на адвокат И.С., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата,
като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Прави се оплакване от защитникът за недоказаност на
обвинението, както и за липса на осъществено от подсъдимия, съставомерно от
обективна страна деяние. Аргументацията е свързана с отчитане на събраните
гласни доказателства в първоинстанционното производство, чрез разпита на свидетелите Д. и Н., сочещи,
че при извършената от тях проверка на подсъдимия за употреба на наркотични
вещества, същите не са спазили дадените им Методически указания от гл.секртеар
на МВР относно реда за установяване на употребата на наркотични веществаили
техните аналози от водачите на МПС. В тази връзка се твърди от защитата, че
основният по делото въпрос за съставомерността на процесното деяние – този за
установяването по надлежния ред на употребата на наркотични вещества от страна
на подсъдимия, е останал неизяснен по доказателствен път.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Х. е
доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, и наложеното на
подсъдимия наказание една година лишаване от свобода е напълно справедливо и
законосъобразно определено, предвид данните за личността му – чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на органите на
полиицията.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като
обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и
след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната,
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
На 10.06.2018 г., за времето от 20,30 часа до 08,30 часа на 11.06.2018 г.,
свидетелите С. Н. и Я. Д., на длъжност младши автоконтрольори при РУ на МВР - гр.С.,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на Община С.. Около 23,50 ч на 10.06.2018 г., на третокласен път
3-627 в посока от гр.С. за гр.С., при разклона за с.А., община С., свидетелите
спряли за проверка лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон” с рег. № *******. Водачът
на автомобила представил за проверка лична карта и свидетелство за регистрация
на МПС, и полицейските служители установили самоличността му – подсъдимия М.М.Х..
Свидетелят Ников извършил на подсъдимия проверка за употреба на наркотични
вещества, с тест „Drager Drug Test 5000” с идентификационен №
ARJF 0063, който отчел положителен резултат за
наличие на канабис в така иззетата проба от слюнка от устната кухина на
подсъдимия. Резултът от така извършеното на подсъдимия тестово изследване № 300
бил удостоверен и на хартиен носител /л.19 от ДП/. На подсъдимият му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден
талон за изследване, съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 1 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози. В посоченият талон подсъдимия Х. саморъчно отбелязал с подписа
си, че приема показанията на така направения му тест /л.4 от ДП/. След това Х.
бил отведен в РУ на МВР С. и задържан за срок от 24 часа.
Видно от приложената по делото справка от РУ на МВР С. /л.15 от ДП/, апарат
за установяване употребата на упойващо и наркотично вещество „Drager
Drug Test 5000” с
идентификационен № ARJF 006, е представен за сервизна проврека в „Д. С. Б.”ЕООД, извършена на
08.02.2018 г. и е със срок на валидност 12 месеца. Представен е и протокола от
извършената сервизна проверка /л.18 от ДП/, съгласно който последната е
завършила със заключение за годността на посоченото техническо средство.
Подсъдимият
М.М.Х. е роден на *** *** и живее в същия град, със
средно образование, неженен, работи като готвач, не е осъждан. Подсъдимият Х. се води
на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция” при СДВР и е наказван по
административен ред за извършени нарушения по ЗДвП /с влязло в сила наказателно
постановление – едно на брой и фиш/. Налице са по делото положителни
характеристични данни за личността на подсъдимия /л.23 от ДП/.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото
свидетели, обясненията на подсъдимия, както
и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена
описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и
от настоящата инстанция.
За да обоснове тези си изводи по
фактите, правилно първостепенния съд е кредитирал показанията на свидетелите –
полицейски служители С. Н. и Я. Д.. За настоящият състав на въззивната инстанция също не
е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и
обективност при излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, свидетелите Н.
и Д. дават еднопосочни сведения за констатираното от тях /в качеството им на
дежурни полицейски служители по осъществяване на пътен контрол в гр.С./ на
инкриминираните дата, час и място, управление на моторно превозно средство от
страна на подсъдимия; за обстоятелствата, че при извършената на
подсъдимия проверка за употреба на наркотични вещества с тест „Drug Test 5000” с идентификационен № ARJF 0063,
последният отчел положителен резултат за наличие на веществото канабис в така
иззетата проба от слюнка от устната кухина на подсъдимия; - че на подсъдимия му
бил издаден талон за изследване, в който същия отбелязал с подписа си, че
приема резултатите от теста; - че след приключване на полицейската проверка,
подсъдимия бил отведен в РУ и задържан; - за обстоятелството, че подсъдимия отказал
да се яви в медицински център за предоставяне на кръв за извършване на медицинско
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. По отношение на така посочените
главни факти, е налице пълно съответствие между показанията на свидетелите Н. и Д., и последните се подкрепят
от останалите ангажирани по делото доказателствени източници, каквито са
писмените доказателствени средства /акт за установяване на административно
нарушение, талон за изследване № 0018188,
разпечатка на техническото средство „Drug Test 5000” с идентификационен №
ARJF 0063/, както и отчасти от обясненията на подсъдимия.
Правилно при извършената
доказателствена оценка на обясненията на подсъдимия Х., първостепенният съд не
е приел за достоверни дадените от него такива в частта им, в която същия е
заявил, че след извършената му проверка с теста, не му е бил издаден от
полицейските служители талон на медицинско изследване, както и, че не му е била
предоставена за разпечатване опаковката на тестовата касета преди проверката. Основание
предложените в този смисъл обяснения на подсъдимия Х. да не заслужат доверието
и на настоящата инстанция, този съдебен състав откри в липсата на подкрепа на
същите от останалите, налични по делото доказателства. В посоченият аспект
въззивният съд също отчита и взема в предвид показанията на свидетелите Н. и Д.,
както и ангажираните в тази насока писмени доказателства по делото и в частност
– приложеният талон за изследване № 0018188. Материализираната информация в
последно посоченото, несъмнено опровергава твърдението на подсъдимия Х. за
липсата на попълнен от контролните органи талон за изследване. Ето
защо, въззивният съд не прие за истинни обясненията на подсъдимия в
коментираната им част, като счете същите за неправдиви и необективни.
От съществуващата по делото
доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционния съд правилно
ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране.
В обобщение следва да се
отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд
оценка на събрания по делото доказателствен материал, като същевремнно направи
свой собствен анализ на събраните по делото доказателства от първоинстанционния
съд. При този анализ на доказателствените материали, този състав на СОС прие, че
събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени
фактически обстоятелства по делото.
Предвид
гореизложеното неоснователно се явява основното оплакване на защитата на
подсъдимия, че обвинението не е доказано. Неоснователно е и възражението, че
присъдата е необоснована, тъй като въз основа на правилно установените
фактически констатации, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото
/обстоен и задълбочен анализ, на които е извършен/ районният съд
законосъобразно е направил и решаващия си извод, че подсъдимия Х. е извършил
твърдяното престъпление.
Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция досежно
обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия М.Х.
деяние. От обективна страна безспорно и категорично
се установи, че подсъдимият Х. на датата
10.06.2018 г., около 23,50 ч., на третокласен път 627, в района на разклона за
с.А., община С., е управлявал моторно превозно средство след употреба на
наркотично вещество – канабис. Посоченото обстоятелство – употребата на това
вещество от подсъдимия, като елемент от състава на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, е установено по надлежния ред – чрез
извършване на проверка с тест „Drager Drug Test 5000” с ид. № ARJF 0063, съобразно разпоредбите на чл.1
ал.3 и чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, /преди редакцията й с изм. Дв.бр. 81 от 02.10.2018 г./. От показанията
на свидетелите Н. и Д., и от представените по делото като писмени доказателства
- акт за установяване на административно
нарушение, талон за изследване и писмена разпечатка на резултата от направения
на подсъдимия тест „Drug Test 5000”,
безспорно се установява, че употребата на наркотични вещества от страна на
подсъдимия, е установена чрез използване на посочения тест с апарат за
установяване употребата на упойващо и наркотично вещество „Drager Drug Test 5000” с ид. № ARJF 0063.
Въззивният съд също възприема за достоверни данните, съдържащи се съставения на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение и приложения към
него талон за изследване, сочещи, че към инкриминирания момент същият е
употребил наркотично вещество – канабис, доколкото неговата употреба е била
установена по надлежния ред, съобразно определените чл.1 ал.3, чл.3 ал.1 и чл.5
ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози,
процедурни норми. В показанията си горепосочените свидетели също така дават
сведения и за липсата на заявено пред тях искане от страна на подсъдимия да му
бъде извършено медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества, което се потвърждава и от
саморъчно отразения в талона за изследване, отказ от страна на подсъдимия за
предоставяне на проба за изследване, по реда на чл.6 ал.5, вр. чл.3 ал.2, т.2
от Наредбата. В обясненията си, дадени пред първостепенния съд, подсъдимият
също така е потвръдил, че този отказ е удостоверен с неговия подпис, положен в
талона, както и, че не е оспорил показания му от полицейските органи резултат
на техническото средство. В частност, цитиран дословно подсъдимия е заявил в
обясненията си: ”На предявеният ми резултат мисля, че са изброени няколко вида
наркотика и просто светна графата за канабис. Това е резултата на техническото
средство. Аз се съгласих с този резултат”. В случай, че подсъдимия Х. не е бил съгласен с
резлутатите от извършения му тест за употреба на наркотични вещества и е
оспорил същите, той е следвало да заяви искане тази употреба да бъде установена
с медицинско изследване – с химико-токсикологично лабораторно изследване /аргумент
от чл.3, ал.2, т.2 от същата Наредба/. Фактът, че на практика подсъдимия е
приел показанията на извършения му на място от полицейските служители тест за
употреба на наркотични вещества, което саморъчно и с подписа си е потвърдил в
издадения му талон за изследване, означава, че същия се е съгласил с
показанията на теста и същите следва да се ползват за установяване на
употребата на наркотични вещества.
С оглед на тези съображения,
въззивният съд категорично не може да се съгласи и да приеме за основателен
довода на защитата, че в случая подсъдимия Х. е бил възпрепятстван от
контролните органи да даде кръвна проба за извършване на медицинско изследване
за установяване употребата на наркотични вещества, с което е бил опорочен
нормативно предвидения ред за констатиране употребата на такива вещества от
страна на подсъдимия , което
пък от своя страна е довело до липса на съставомерен обективен признак на
инкриминираното му деяние. В тази насока се сочат от защитникът за налични в
случая и други допуснати нарушения на реда за установяване употребата на
наркотични вещества, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Като такива нарушения се изтъкват съществуващото несъответствие между посоченото за
използвано за проверката на подсъдимия техническо средство, в акта за
установяване на административно нарушение и това, посочено в представения по
делото протокол за сервизна проверка на „Drager Drugtest 5000”; непосочване в
АУАН на индивидуализиращите белези на използваната за изследването на
подсъдимия тестова касета; липсата на направено отбелязване върху опаковачното
фолио на приложената по делото тестова касета, на ЕГН на проверяваното лице; извършването на проверката
/тестуването/ на подсъдимия при неспазване от страна на контролните органи на дадените
им методически указания от гл.секретар на МВР за реда за установяване
употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с техническо средство. Внимателният
преглед на съдържанието на всички приложени по делото документи, несъмнено
сочи, че именно използваният в случая от контролните органи апарат за
установяване употребата на наркотично вещество от подсъдимия е бил този, който
е бил подложен на сервизна проверка за техническата му годност на датата
08.02.2018 г. със срок на валидност 12 месеца, съгласно приетия по делото
протокол, съставен от „Д. С. Б.”ЕООД, независимо от използвания в документите
език при изписване на наименованието на техническото средство. Предвид това,
възражението на защитата за липсата на идентичност между посоченото
за използвано при проверката на подсъдимия техническо
средство, в акта за установяване на административно нарушение и това, посочено
в представения по делото протокол за сервизна проверка, е напълно произволно и
несъстоятелно. Такова е и възражението на защитата в посока оспорване достоверността
на извършения на подсъдимия тест за употреба на наркотични вещества, поради
липсата на направено
отбелязване върху опаковачното фолио на приложената по делото тестова касета,
на ЕГН на проверяваното лице. Това, дали на приложената по делото тестова касета са посочени данните на
подсъдимия /име и ЕГН/, е без значение, доколкото предназначението й се
изчерпва след използването й – вземането на проба от слюнка на проверяваното
лице и изследването й в анализатора. Същественото по делото е да се установи,
че проверката на подсъдимия за употреба на наркотично вещество и неговото
положително утановяване, е извършено по нормативно предвидения ред – с устройството
/системата/ „Drager Drugtest
5000”, състоящо се
от анализатор и тест-касета, като проверяваното лице – в случая подсъдимия е
видял и съответно се е съгласил с показанията /резултата/ на техническото
средство. Липсват и данни по делото, водещи до съмнение, че именно взетата с
предоставената на подсъдимия тест-касета, проба от слюнка, е била обект на
изследване с анализатора „Drager Drugtest 5000”, отчел положителен резултат за
наличие на канабис. Точно тези аргументи дават основание да не се сподели от
въззивната инстанция и доводът на защитникът на подсъдимия, че при извършването
на проверката на подсъдимия, не са били спазени от страна на контролните
органи, дадените им методически указания от гл.секретар на МВР за реда за
установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с техническо
средство. Този защитен довод е получил верен отговор и от първостепенния съд,
който съвсем правилно е отбелязал, че представените в писмен вид по делото
методически указания са вътрешноведомствен ненормативен акт и отклоненията от
неговите разпоредби /ако такива бъдат установени/, не биха могли да доведат до
опорочаване на процедурата за установяване на употребата на наркотични вещества
от водачите на МПС, щом са спазени нормативните предписания за провеждането й.
С оглед на изложеното, настоящият
въззивен състав счита, че в случая са
спазени очертаните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред и методология на изследването за
установяване с техническо средство, употребата на наркотични вещества от подсъдимия
като водач на МПС, поради което съмнение в сторените в този смисъл изводи на
първостепенния съд, не може да съществува. Предвид това,
въззивният съд не възприе изтъкнатите от защитата доводи за наличие на
допуснати нарушения на регламентирания ред за изследване употребата на
наркотични вещества от подсъдимия, които да са довели до опорочаване на
извръшеното му изследване с техническото средство и съответно до липса на един
от обективните елементи за съставомерност на предметното деяние.
Първоинстанционният
съд е дал правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като
обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимият Х. е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след
употреба на наркточини вещества - канабис. Наличието на пряк
умисъл у подсъдимия Х. се извежда от поведението му по време и след извършване
на деянието.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така и, че
наказанията, които първостепенния съд е наложил на подсъдимия Х. –
лишаване от свобода в минимално предвидения размер от една година и глоба в
размер на 500 лева, са съответни на извършеното престъпно деяние и на целите по
чл.36 от НК. При индивдуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в
определения размер, първият съд е отчел като единствено отегчаващо вината и
отговорността на подсъдимия Х. обстоятелство - степента на обществена опасност
на конкретното деяние, която и според въззивния съд следва да се приеме за
завишена, предвид динамиката на разпространение на тези престъпления и
непредсказуемостта на последиците от тях. В насока утежняване
наказателно-правното положение на подсъдимия, настоящата инстанция следва да
добави и данните, касаещи профила на подсъдимия като водач на МПС –
обстоятелството, че същия е наказван по административен ред за извършени от него
нарушения по ЗДвП. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Х.
обстоятелства, основателно са отчетени от първата инстанция чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни за него, трудовата му ангажираност, към
които въззивната инстанция следва да допълни и времето на извършване на
деянието /в късните часове на деня, когато движението по пътищата е
ненатоварено и вероятността да последват вредни последици от поведението му, е
по-малка/. Така при намерен от първият съд превес на смекчаващите вината и
отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства, този съд правилно му е определил
и наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. При
определянето на наказанието „глоба” по размер, районият съд е съобразил, като
посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обсоятелства, така и имотното
състояние на подсъдимия.
След
като анализира така отбелязаните утежняващи и смекчаващи санкционирането на
подсъдимия Х. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на конкретно
извършеното от него деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да
обусловят определяне на наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от
районния съд, респ. прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната
отговорност по чл.55 ал.1, т.1 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на
защитата във въззивната жалба.
Този
състав на въззивната инстанция се солидаризира изцяло и с решаващия довод на
първия съд, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М.Х. не е
наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Още повече - в
случая са налице и формалните законни
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като същият
не е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ
характер. Предвид изложените по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия Х.
обстоятелства, целите по чл.36 от НК по отношение на него, могат да бъдат
постигнати и без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода”.
Правилно и в съотвествие с разпоредбата на
чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК районният съд е наложил на
подсъдимия Х. и наказание – лишаване от право на управление
на МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
С оглед на това, че
в случая подсъдимият Х. е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това си право по чл.37 ал.1, т.7 от НК, по силата на заповед за
прилагане на ПАМ № 18-0338-0396/23.07.2018 г. на началника на ОД на МВР С., правилно
и в съотвествие с разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК, първостепенният съд е
постановил да се приспадне при
изпълнение на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, този времеви
период.
Предвид
всичко
гореизложено и
след извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото
отменяване и връщане за ново разглеждане, или изменение, СОС намери, че същият следва да бъде потвърден изцяло.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 39 от 28.11.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 300/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател:
Членове:
1.
2.