РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500510 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
„К“ ЕООД, ЕИК седалище и адрес на управление гр. С, р-н „С“, ул. „М“ №, вх. „“,
ет. , ап. , представлявано от ЛИванова Б-Г, е подало молба за отмяна на
неприсъствено решение № 73 от 06.03.2024 г., постановено по гражданско дело №
1105 от 2023 г. на Районен съд Петрич. В молбата се твърди, че са налице
предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК. На дружеството не били надлежно
връчени препис от исковата молба, определение с доклад по делото и призовка за
проведеното съдебно заседание. На 01.04.2024 г. на фирмата било връчено
неприсъственото решение. След справка в съда се разбрало, че преписът от
исковата молба и определението по чл. 140 от ГПК са връчени на дружеството по
реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Така оформеното връчване на основание чл. 50, ал. 2
от ГПК било нередовно, като дружеството не било променяло от 22.07.2014 г.
седалището и адреса си на управление. Посоченият в ТР адрес на фирмата не бил
напускан от нея. Именно на посочения адрес било извършено и връчването на
решението, чиято отмяна се иска с настоящата молба. Така посоченото
обстоятелство безспорно потвърждавало факта, че дружеството не е сменяло
1
адреса си и не го е напускало. Прилагането на чл. 50, ал. 2 от ГПК било
недопустимо. Преписът от исковата молба и доказателствата към нея не били
връчени на дружеството по надлежния ред, а именно - на адреса на управлението
му. Предвид нарушената процедура по връчване се стигнало и до провеждане на
съдебното производство пред първата инстанция без участието на ответника, като
по този начин последният бил възпрепятстван да направи необходимите
възражения и процесуални действия в своя защита, както и да вземе отношение по
исковата молба и доказателствата по делото. В резултат на това било постановено
недопустимо съдебно решение спрямо неучаствала в производството страна,
както и неправилно съдебно решение поради извършеното съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Постановеното неприсъствено решение
следвало бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане по същество от
друг състав на първоинстанционния съд, като на дружеството бъде изпратен
препис на исковата молба и приложенията към нея, с указания за отговор съгласно
чл. 131 от ГПК.
Подаден е отговор от В. А. В., ЕГН **********, адрес с. Б, общ. П, обл. Б. В него
се застъпва позицията, че молбата е неоснователна. Решението било изцяло
правилно и законосъобразно. Съдът правилно го постановил при условията на чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК. Налице били процесуалните и материалните
предпоставки на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. На ответника били изпратени и връчени надлежно преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно правилата на
ГПК, на ответника бил указан едномесечен срок за депозиране на писмен отговор,
който да съдържа становище по допустимостта и основателността на претенцията,
предявена срещу него, указани били и последиците от неподаване на отговор и
неявяването в съдебно заседание. Видно от приложените към делото съобщения,
на ответника били редовно връчени препис от исковата молба, приложенията към
нея, както и препис от разпореждане по чл. 131 от ГПК, обективиращо въпросните
указания, и въпреки това, в указания едномесечен срок, ответникът не депозирал
отговор на исковата молба и не направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ответникът бил редовно призован за първото открито съдебно
заседание по делото и въпреки това не изпратил процесуален представител и не
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли се за
оставяне на молбата за отмяна на неприсъственото решение без уважение, както и
за присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Не се събираха нови доказателства.
2
Окръжният съд констатира, че молбата за отмяна на неприсъственото решение е
редовна и допустима, но се явява неоснователна.
Производството по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК - за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а
само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален
принцип - правото на защита на страните по делото /по аргумент от чл. 9 и 10 от
ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и
осигуряване на тяхното участие в процеса.
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 от ГПК е лишаването на
страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга
конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица
във всички стадии на процеса /чл. 122, ал. 1 от КРБ/.
Основанията, на които страната е била лишена да участва в съдебното
производство, са изброени в т. 1-3 на чл. 240, ал. 1 от ГПК, а именно: а/
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание; б/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; и в/ невъзможност да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
В случая се релевира първото основание, но окръжният съд не констатира същото
да е налице.
Правилно районният съд е приел, че книжата, които той е изпратил на фирмата,
следва да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени по реда и при
условията, визирани в чл. 50, ал. 2 от ГПК. Не се ангажираха доказателства, че
обявеният в ТР адрес на дружеството не е бил напуснат от същото. Безспорно е, че
в ТР не е вписан нов такъв. На място връчителят на съдебни книжа е констатирал
по надлежния ред, че не е открил офис на ответната фирма на адреса и там няма
нито фирмени знаци, нито служители, на които да бъдат връчени книжата.
Съобщението е оформено при спазване на изискванията на ГПК. Връчителят е
длъжностно лице, което по силата на дадените му в чл. 44 вр. чл. 42 от ГПК
правомощия извършва и удостоверява с подписа си датата и начина на връчването
на призовки, съобщения и съдебни книжа, както и всички действия в тази връзка.
3
Оформените по надлежния ред призовки и съобщения представляват официални
свидетелстващи документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му
в установените от закона форма и ред, т. е. това са документи по смисъла на чл.
179 от ГПК. Съобщението/призовката съдържат информация за името/фирмата на
субекта, неговия адрес/седалище и какви книжа и документи му се връчват. Наред
с това те имат призната от закона материална доказателствена сила, до доказване
на противното, да установят всички извършени пред длъжностното лице
изявления, както и неговите и извършените пред него от трети лица действия.
Доказателствената им сила може да бъде оборена, но тежестта на доказване лежи
върху оспорващия, който трябва да проведе успешно пълно и главно доказване на
факти, отричащи без съмнение официално удостоверените от длъжностното лице
обстоятелства. В настоящото производство пред окръжния съд не се представиха
доказателства, които да опровергаят установената с чл. 179, ал. 1 от ГПК
материална доказателствена сила на върнатото в цялост съобщение до ответника,
представляващо официален свидетелстващ документ, обвързващ съда да приеме,
че посочените в него факти са се осъществили от външна страна така, както са
отразени. Ето защо в казуса не е налице основанието за отмяна на
неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото не се обори
констатацията на длъжностното лице при посещенията му на адреса на
управление на фирмата, вписан в ТР, че дружеството е напуснало същия, поради
което първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от
ГПК относно процедурата по връчване на екземпляр от исковата молба по делото.
Следва да се отбележи и фактът, че, противно на твърдението в молбата,
призовката за откритото заседание на районния съд е напълно редовно връчена на
представител на ответника на 05.01.2024 г., но не на адреса му, фигуриращ в ТР, а
в Бюро „Призовки“ на СГС, което е в подкрепа именно на констатацията, че
фирмата действително е променила своя адрес и не е вписала новия такъв в ТР.
Не се установи да са се осъществили предпоставките, визирани в чл. 240, ал. 1, т.
1 от ГПК.
Молбата трябва да бъде оставена без уважение.
На адвокат Д. М. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 от ЗАдв. Настоящият съдебен състав доскоро поддържаше тезата, обоснована в
Определение № 107 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 607/2021 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Костадинка Недкова, Определение № 109 от 15.03.2022
г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят
Костадинка Недкова, Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
4
2347/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков, и Определение №
138 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Татяна Върбанова, съгласно която при определяне и присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. Междувременно обаче СЕС взе отношение по въпроса. В
решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-
438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл.
4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която
е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС,
присъждането на разноски по делата се „развърза“ от минималните адвокатски
хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда
адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. Именно така ще процедира в случая и настоящият съдебен
състав. Като се отчетат ниската правна и фактическа сложност на конкретното
дело и извършените действия от процесуалния представител, свеждащи се само до
депозирането на лаконичен отговор на молбата и бланкетно становище за
откритото заседание, в обем от по 1 страничка, на адвокат М. следва да се
5
определи и присъди възнаграждение от 200 лева, което съответства на положения
от него в казуса труд.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на
управление гр. С, р-н „С“, ул. „М“ №, вх. „“, ет. , ап. , представлявано от Л И Б-Г, с
правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, за отмяна на постановеното по
гражданско дело № 1105 от 2023 г. на Районен съд Петрич неприсъствено
решение № 73 от 06.03.2024 г.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „Сл“, ул.
„М“ № , вх. „“, ет. , ап. , представлявано от Л И Б-Г, да заплати на адвокат Д. В.
М. от Адвокатска колегия Пловдив, с кантора в гр. П, бул. „П“ № , ет. , ап. „“,
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за осъщественото
от него по делото процесуално представителство на В. А. В., ЕГН **********,
адрес с. Б, общ. П, обл. Благоевград, в размер на 200 /двеста/ лева.
Настоящият акт на окръжния съд не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6