РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Перник, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720104421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. К. Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № **********, по силата на който на ищцата била предоставена в заем
парична сума в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 36 месеца и размер на вноската
242,14 лева (в която не били включени всички вземания, уговорени в договора – за лихва и
такси), при ГПР 49,09 % и ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11%, като по този начин
сумата, подлежаща на връщане на кредитора възлизала на 8716,83 лв. Същевременно,
уговорени били и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000
лева, както и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2100
лева, платими при погасяване на останалите вземания по договора – на 20 ден от месеца,
като по този начин общият размер на всички вземания, произтичащи от договора, на
практика възлизал на 11816,83 лева, а на месечната вноска – на 328,25 лева.
Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба ищцата е извършила
плащания в общ размер на 8063 лева.
Изложени са подробни правни съображения за нищожност на договора за
потребителски кредит, поради което се твърди, че ищцата е следвало да върне единствено
чистата сума, поради което сумата от 3063 лв., представляваща разликата между
подлежащата на връщане сума – 5000 лв. /стойността на главницата/, и действително
заплатената от 8063 лв., е получена от ответника без правно основание. Развиват се в
частност и подробни съображения относно недействителността на отделните клаузи, с
които е уговорен размер на възнаградителната лихва и възнаграждение за допълнителните
услуги, респ. се оспорва същите да са източник на права и задължения за страните.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
3063 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба – 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на
1
вземането, платими по банкова сметка с ********** с титуляр адв. А. Д. (съгласно дадените
на адвоката пълномощия – пълномощно на л. 11). Претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК (видно от датата на изпращане в ССЕВ), изразява становище за неоснователност на
иска. Признава фактите относно сключване на договор между страните с посоченото в
исковата молба съдържание, но поддържа, че договорът съответства на всички формални
изисквания за действителност, установени в закона – общи и специални, поради което е
валиден източник на права и задължения. Развити са пространни съображения в подкрепа на
поддържаната теза, включително, че недействителността на отделни клаузи не влече до
недействителност на целия договор, както и доводи за действителност на оспорените от
ищеца отделни клаузи. При тези твърдения се възразява, че няма суми, които ответникът да
е получил без основание и моли искът да бъде отхвърлен с произтичащите от това
последици.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за връщане на суми, заплатени по нищожен договор за потребителски кредит №
**********, респ. по нищожни негови клаузи.
В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
С доклада по делото е са отделени за безспорни между страните и съответно обявени
за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването на договор за паричен
заем на 20.11.2019 г. и погасяването от страна на ищцата на сума в общ размер 8063 лева.
Сочените обстоятелства се установяват и от ангажираните доказателства – договор за
потребителски кредит, погасителен план и платежни документи. Видно от цитираните
писмени доказателства, страните сключили договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № **********, по силата на който на ищцата била предоставена в заем
парична сума в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 36 месеца и размер на вноската
242,14 лева (в която не били включени всички вземания, уговорени в договора – за лихва и
такси), при ГПР 49,09 % и ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като по този начин
сумата, подлежаща на връщане на кредитора възлизала на 8716,83 лв. Уговорено е
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева, както и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2100 лева, платими
при погасяване на останалите вземания по договора – на 20-и ден от месеца, като по този
начин общият размер на всички вземания, произтичащи от договора, на практика възлиза на
11816,83 лева, а месечната вноска – на 328,25 лева.
В този смисъл спорното между страните обстоятелство е с изцяло правен характер и
се концентрира върху въпроса налице ли е основание за задържане на сумата от 3063 лв., с
оглед релевираните правоизключващи възражения за недействителност на договора за
потребителски кредит, респ. на отделни негови клаузи, визирани от ищеца.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 11 ЗПК, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е
посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност – арг. чл.
22 ЗПК.
2
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите
разходи по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като
включващо „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит... в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Процесният договор за кредит
формално съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от
потребителя задължения. В случая към ГПР не са включени уговорените допълнителни
възнаграждения към кредитодателя за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с уговорен
начин на разсрочено плащане, съгласно погасителния план, и доколкото не попадат в
обхвата на изключението на чл. 19, ал. 3 ЗПК, същите е следвало да бъдат взети предвид
при изчисление и посочване на действителния размер на ГПР.
Съдът, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази условията по договора за
кредит – размера на заемната сума (5000 лв.) и уговорения фиксиран годишен лихвен
процент (41,00%), срока на заема – 36 месеца, при 36 броя вноски, при математическо
изчисление, съобразно формулата в Приложение № 1 към ЗПК, формира извод, че
годишният процент на разходите възлиза на 49,65 %, т.е. се доближава до посочения в
договора (49,09%). Ако към ГПР по договора за заем обаче се вземе предвид и
възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги – „Фаст“ и „Флекси“, при
изчисление чрез формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК, ГПР би възлизал на
317,08 % .
В конкретния случай предвид предпоставките, при които се предоставят услугите
„Фаст“ и „Флекси“, същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да
бъде включена изначално при формирането на ГПР (те са сигурен разход за потребителя). В
случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага
заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. С
включването на възнаграждението по услугите „Фаст“ и „Флекси“, , размерът на ГПР
/определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно формулата в ЗПК/, би възлизал на
317,08 %, а не на посочената в договора стойност и надхвърля пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на
Република България.
При това положение в настоящия случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на точния размер на ГПР по кредита в договора. Това е ситуация, която
според настоящия състав следва да се приравни по правни последици на липса на посочване
на ГПР. Този извод следва и при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК с изискването на чл. 22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити задълженията по националния закон да не могат да бъдат
заобиколени, поради начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на точното
посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в
практиката на Съда на Европейския съюз – съгласно в т. 62 – 67 от Решението 20.09.2018 г.
по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko s.r.o., е от съществено значение за правилната
конкуренция на кредитния пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво
ще е задължението им. Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в
договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване.
В конкретния случай чрез клаузите за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът задължава кредитополучателя да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност – доколкото ответникът предоставя
кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за
ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се
предоставят на потребителя. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява възможността
3
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Дейността по „усвояване“ на кредит следва да се разбира като
съвкупността от всички стъпки, през които кредитополучателят следва да премине, за да
получи определена сума – от подаването на заявка за кредит, до фактическото получаване на
парите. Тази дейност включва извършване на действия както от страна на потребителя
(подаване на искане за кредит, деклариране на определени обстоятелства, предоставяне на
документи за имущество и доходи), така и от страна на кредитодателя (проверка на
имущественото състояние на потребителя, представяне на преддоговорна информация,
съставяне на договор и ангажиране на служител за подписването му, съответно –
предоставяне на отпуснатия кредит). В случая следва да се приеме, че законодателят
забранява уговаряне на такси за всяка от тези стъпки, тъй като съществува житейска
презумпция, че по този начин потребителят бива натоварен с разходи, които биха довели до
търговска печалба на кредитодателя – дейността по отпускане и предоставяне на кредити е
търговска дейност, при която основният източник на печалба е начисляваната лихва, поради
което законодателят е предвидил ограничения на съпътстващите тази лихва разходи,
включително тези за усвояване на кредита. Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която
касае определянето на „гъвкав погасителен план“.
С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния
размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ.
ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия – арг. чл. 23 ЗПК, т.е.
5000 лева, поради което липсва основание за задържане на суми над този размер.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от от общо 8063 лева е
напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, т.е.
получена от „Профи Кредит“. Ответникът не доказа наличието на правно основание /годен
юридически факт/ за задържане на сумата над 5000 лв.. Следователно, с оглед успешно
проведеното от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелството, за което носи
доказателствена тежест – че процесната сума е излязла от правната му сфера и е постъпила в
имуществения комплекс на ответника, искът за присъждане на платената в полза на
ответника сума от 3063 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените разноски за платена държавна такса в размер на 122,50 лв., както и на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв – възнаграждение с вкл. ДДС в полза на упълномощения от ищцата адвокат,
осъществявал процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно
от представените доказателства.
Изцяло неоснователно е заявеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поискано от представителя на ищцата, предвид
съответствието му с размерите, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., както и
действителния обем на правни действия, както и пълноценно и адекватно осъществената от
упълномощения адвокат правна защита спрямо ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.
К. Д., ЕГН **********, представлявана от адв. А. Д., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 3063,00 лева – недължимо получена от „Профи Кредит България“ ЕООД и
платена от А. К. по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********, ведно със законната лихва върху главницата , считано от депозиране на
исковата молба на 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, платими по
банкова сметка с ********** с титуляр адв. А. Д..
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.
4
К. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК сумата от 122,50 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
адв. А. З. Д., л. № ********* в Регистрите на Българската Адвокатура на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. ал. 1 ГПК сумата от 727,56 лева – възнаграждение за
процесуалното представителство на А. К. Д. по гр.д. № 4421/2023 г. на РС-Перник,
осъществено на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 28.08.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5