Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 14.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1542 по описа на СГС за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 06.02.2012 г. с. Б. е
било залято от приливна вълна, вследствие скъсване стената на язовир „Иваново“
и е наводнено землището на селото. В резултат на наводнението е бил увреден
изцяло собствения им недвижим имот - двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ VIII-175, кв. 33 по ПУП на с. Б.,
адрес: ул. „******. Претендират заплащане солидарно от ответниците обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 138 000 лева, от които: 80
000 лева- имуществени вреди, изразяващи се в погиването на увредената от
събитието сграда, находяща се в УПИ VIII -175, кв.
33 по ПУП на с. Б.- ул. „******; 20 000
лева- имуществени вреди, изразяващи се в увреда на движимо имущество находящо
се в сградата на ул. „******; 18 000 лева- имуществени вреди, изразяващи се в
увреда на движимо имущество, находящо се в сградата на ул. „******; по 10 000
лева неимуществени вреди за всеки един от
ищците за претърпени шок, ужас, стрес и неудобства, вследствие загубата на дома
и унищожената покъщнина и движими вещи в двете жилищни сгради.Претендират
заплащане на законната лихва от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетенията
и направените по делото разноски.
В хода по делото ищцата е починала и нейно
място като единствен неин наследник е конституиран втория ищец.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът М.НА О.оспорва исковете като недопустими, поради липса на пасивна
легитимация. Твърди, че в негово управление е бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ с
№ 000526 и № 000527 (язовир, собственост на О.Х.) били отразени в тази скица
като граници на ПИ № 000002. Поддържа, че за язовира бил съставен акт за
публична общинска собственост(АПДС) № 250/ 28.03.2000 г. на основание § 7, т. 2
от ЗМСМА акона за местното самоуправление и местната администрация. Оспорва
язовир „Иваново“ да е държавна собственост; да е в управление на М.НА О.; в
полза на М.НА О. да е било учредено вещно право на ползване върху язовира.
Твърди, че не е собственик и/или ползвател на язовира; не упражнява фактическа
власт върху същия. При условията на евентуалност оспорва исковете по основание
и размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът О.Х.оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни с възраженията, че не отговаря за
стопанисването на язовир Иваново, не носи отговорност за причинените на ищците
вреди, тъй като не е собственик, нито ползвател на процесния язовир и няма задължение
за поддръжката му и е бил в правна невъзможност да предприеме действия по
отстраняване на неизправностите по язовирната стена. Поради това не носи
отговорност за бездействието на компетентните държавни органи и настъпилото на
06.02.2012 г. наводнение. Оспорва размерът на претендираното обезщетение като
силно завишен. Претендира за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Безпорно е, че на 06.02.2012 г. в
село Б., О.Х., област Хасково, вследствие скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново“,находящ се в землището на село Иваново, О.Х.наричан още
„Азмака” и „Ешмеджика“ е наводнено землището на село Иваново. Със Заповед № 85/
06.02.2012 г. на Кмета на О.Х.е обявено бедствено положение в цялата община.
От приложените писмени доказателства
е видно, че ищците са собственици по наследство на недвижим имот УПИ VIII -175, кв. 33 по ПУП на с. Б. с адрес ул. „****** ( н. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 70, том II, рег. № 1841, н.дело 200/ 2000
г.) и със Заповед № 280/19.03.2012 г. на кмета на О.Х.е било наредено
премахването на находящата се в имота жилищна сграда, тъй като е пострадала от
наводнението.
Съгласно н. акт № 501, том.I, н.дело №
1713 от 20.12.1997г. ищците притежават по наследство и друг имот (на ул.”*******а
находящата се в него сграда също е пострадала от наводнението.
По делото не е спорно, че сградите в
недвижимите имоти на ищците са били
увредени в резултат на наводнението от скъсването на стената на язовир
„Иваново“.
От показанията на свид. С. (първа братовчедка
на ищеца) преценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че водата е заляла
къщата на ул. „******, която в последствие е съборена. В къщата находяща се на
ул. „****** е наводнен долният – първи приземен
етаж. Тази къща е със запазени основи и конструкция, но долния етаж е
необитаем. Установи се, че в къщата на ул. „****** имало: дограма, баня с
тоалетна на долния етаж и на горния етаж, два бойлера, кухненско обзавеждане,
ъглови дивани, холова секция. На всеки етаж е имало по три стаи. В кухнята имало
готварска печка, абсорбатор, ъглов диван, кухненско обзавеждане, маса със
столове, посуда, 2 броя перални. В спалнята - комплект спалня, с гардероб,
килими и пердета. В третата стая е имало ъглови дивани, ДВД уредба, два телевизора.Подът
на втория етаж е бил дървен и с ламиниран паркет. Ищците притежавали и
ъглошлайф, бормашина, резачки за рязане на на дърва- 2 броя, циркуляр,
електрожен, бормашина, акумулатор, помпа трицолова за вадене на вода,
мотоциклети „Ява“ и „Балканче“, съхранявани на територията на пострадалите
имоти. От показанията на същия свидетел се установи, че в къщата на ул. „******
на поразения от наводнението първи етаж имало ъглови дивани, кухня с кухненско
обзавеждане - шкафове, хладилник с камера и фризер, ракла, два бойлера, два
телевизора, печка на дърва, конвектор, електрическа готварска печка, аспиратор,
настилката с теракот, ламиниран паркет, пералня.
От приетата по делото СТОЕ, е видно,че
причината за скъсването на язовирната стена на 06.02.2012 г. е преливане на
водни маси през стената от формирала се висока водна вълна след интензивни
дъждове, снеготопене и ледоход и невъзможност предварително да се отвори
спирателния кран на основния изпускател, заради повреда. В. л. инж.Г. сочи, че като последица от наводнението,
сградата на ул. „******е напълно унищожена и настъпилите щети от повредата й
определя на стойност 76 000 лева, по средни пазарни цени към датата на
събитието - 06.02.2012 г.
Средната пазарна стойност към датата
на събитието на движимото имущество в жилищните сгради на ул. „******и ул. „******описано като унищожено в приложените към ИМ списъци е 31 000 лева. Имуществото е било увредено до степен на
пълна негодност за ползване след контакта с придошлата при наводнението кална
вода и тиня.
Спорът по делото между страните е
в чия собственост е бил язовира, или под чий надзор е бил и съответно кой носи
отговорност за вредите произлезли от скъсването на язовирната стена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна:
С оглед събраните доказателства, съдът
намира, че двамата ответници следва да носят солидарна отговорност за
настъпилото вредоносно събитие и нанесените от него щети поради следните обстоятелства:
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1 и
ал.2 Закона за водите (ЗВ), в редакцията й към 06.02.2012 г., поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 (изграждане
и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други) се осъществяват от
собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 ЗВ или в
договора за концесия не е уговорено друго.
От приетите по делото актове за
публична общинска (АПОС)и за държавна собственост (АДС), се установява, че за
язовир „Ешмеджика“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в
землището на с. Иваново, обл. Хасковска е издаден АПОС № 250/28.03.2000 г. за
имот с № 000527 в землището на с.Иваново обл.Хасковска и е издаден АПДС № 0567/23.04.2003 г. за част от учебен
Полигон представляващ незастроен
поземлен имот с площ 2 610 573
кв.м. известен в О.Х.като полигон „Корен“.
Установи се също така, че язовирната стена
на язовир „Иваново“ попада върху имот собственост на Държавата(частна и
публична), а негов съседен имот е имот - собственост на О.Х.(общинска публична).
Язовир „Иваново“ е разположен и върху други имоти, собственост на Община
Хасково, О.Х.и Държавата. Язовирната стена е част от съоражението, поради което
съдът приема, че собствеността на процесният язовир следва собствеността на
земята. По силата на чл. 23 ЗВ, собственикът на земята е собственик и на водите
и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на
общината. Съгласно нормата на чл.27 ЗВ правото на собственост върху воден
обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две
или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този
случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение
следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.
В настоящия случай съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.23 ЗВ. От събраните доказателства по категоричен начин се
установява, че имот с номер 000002, в землището на с.Иваново, обл. Хасково,
общ.Х. - част от учебен Полигон „Корен“, представляващ незастроен поземлен имот
от 2 610 573 кв.м. е публична държавна собственост, за който е издаден АПДС №
0567/23.04.2003 г. на основание чл.70, ал.2 ЗДС, като преди това с ПМС № 148/21.07.1961г.
и Разпореждане № 105/29.03.1969 г. на Комитета по стопанска координация същият
е бил предоставен за управление на М. на О..
Държавата удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за държавна собственост, които са официални документи, съставени от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона(чл.5 ЗДС). Обстоятелствата
констатирани в АДС съставен по надлежния ред имат доказателствена сила до
доказване на противното ,а самия АДС като официален свидетелстващ, удостоверителен
документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, и съдът е
длъжен да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана, чрез доказване на
неверността му. Удостовереното в АПДС № 0567/23.04.2003 г. не е опровергано от
страна на М.НА О.и по делото не са ангажирани доказателства, за промяна
предназначението на имота (респ. съгласие на Министъра на О.) според
изискванията на специалната разпоредба на чл.316, ал.3 Закона за О. на
въоръжените сили на Република България (ЗВС наРБ).След като, имотът е
предназначен за непосредствено осъществяване на О. и е публична държавна
собственост, същият е следвало да бъде управляван и поддържан съобразно
Устройствения правилник на М.НА О.от 2011 г.
С оглед представените: ПМС
и АПДС и съобразно нормата на чл. 14 ЗДС, министрите и ръководителите на
другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи- държавна
собственост. Същите се управляват в съответствие с предназначението им за
нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като управлението
включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги
владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност.
Държавата, чрез М.НА О.в
качеството си на собственик на имот № 000002 е пасивно легитимирана да отговаря
по така предявения иск. О.Х.в качеството си на собственик на имоти № 000527 и №
000526 и на основание чл. 19, ал. 1, т.4, б. „в“ЗВ също притежава надлежна материално-правна
легитимация по предявения и срещу нея иск. Така мотивиран съдът приема, че
двамата ответници в качеството си на собственици на земята, върху която е
разположен процесния язовир следва да отговарят солидарно.
При спор за собственост
на язовир каквито възражения се поддържат по делото законодателят е предвидил в
чл.139б ЗВ при такава хипотеза областният управител да осъществява
организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното
решение. В настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията между О.Х.,
МО и Областния управител на област Хасково, както и констативните актове за
собственост, удостоверяващи право на собственост на общината и на държавата
върху язовира, може да се направи извод, че е бил създаден отрицателен спор за
собственост между О.Х.и М. на О., тъй като всяка от двете институции е отричала
своето право върху имота и е сочила другата институция като собственик. При
този спор за собственост, законът е вменил в задължение на областния управител
да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира.
Отговорността на Областния управител на област Хасково обаче не изключва
отговорността на действителния собственик на съоръжението, след като съдът
прие, че двете институции солидарно са отговорни за причинените вреди. В случая
двамата ответници с бездействието си са допуснали настъпването на наводнението,
в резултат на което са били причинени вреди на ищците.
Бездействието на
служителите на ответниците е противоправно, тъй като противоречи на
задълженията, които законът вменява на собственика на язовира във връзка с
неговата поддръжка. Служители на ответниците са нарушили задълженията си да
действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на
територията на О.Х.. По делото са събрани множество доказателства,
установяващи, че тежкото състояние на язовир Иваново и в частност на язовирната
стена, е било известно на ответниците
няколко години преди настъпване на трагедията. Бездействието на ответниците
представлява противоправно деяние, за което същите носят отговорност. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е безвиновна, поради което изследване на вината за настъпване
на трагедията не се налага, същата се
предполага - чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следствие на наводнението в с.Б. и в пряка
причинно-следствена връзка с него ищците са претърпели вреди - имуществени и
неимуществени.
Имуществените вреди се
изразяват в погиване на имущество на ищците – съборено жилище и движими вещи,
намиращи се в същото и в другото им
повредено жилище. Съгласно заключението на СТОЕ, в полза на ищците следва да
бъде присъдена сумата 76 000 лв.
- обезщетение за унищожаването на жилищната сграда, находяща се на ул. „******
и сумата от 31 000 лв.-
обезщетение за унищожаването на движимото имущество на ищците в жилищните
сгради на ул. „******и ул. „Драва“ 4.
От наводнението ищците са
претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, стрес, притеснение,като починалата ищца е получила инсулт непосредствено след наводнението и е била на
легло до смъртта си. Настъпването на тези вреди се доказва от разпитания по
делото свидетел. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост. Съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай, обезщетение би
било претендираната от всеки от ищците сума от 10 000 лв.
Върху всяко едно от
обезщетенията ответниците дължат и лихва за забава от датата на деликта -
06.02.2012 год.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски
по делото. На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответниците следва да заплатят в полза
на СГС държавна такса в размер на 6 080
лв. и разноски за депозит – 400 лв.
или общо 6 480 лв.
Адвокат
Н.Д. има право на адв. възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.
в размер на 4 298 лв и
съобразно уважената част от исковете ответниците следва да му заплатят 3 955.40
лв.(127 000/138 000 х 4 298).
Ответникът М.НА О.на осн. чл. 78 ал.3 ГПК претендира юриск.
възнаграждение, което съобразно отхвърлената част от иска съдът определя на 100 лв.
Ответникът О.Х.доказва съгласно
приложения списък 7 512 лв. адв.възнаграждение и 200 лв. разноски за експертиза или общо
направените разходи са 7 712 лв. Направено е възражение
за прекомерност на заплатеното от Общината адв.възнаграждение за защитата и с оглед
основните елементи на фактическия състав
възнаграждението следва да бъде намалено
на минималния съгласно Н- № 1/9.07.2004 г. или в размер на 4 298 лв. На осн. чл. 78 ал.3 ГПК съразмерно отхвърлената част
от иска ищецът следва да заплати 358.53 лв.(11 000/138
000х 4 498)
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.НА О.гр. София, 1092, ул. „******и
О.Х.гр.Х., пл.Възраждане 1, да заплатят
солидарно на С.Д.С. ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д. ШАК с адрес ***,4
полуетаж офис № 4, на основание чл.49 във
вр. с чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 76
000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаването
на жилищна сграда- къща, изградена в УПИ VIII -175, кв. 33 по ПУП на с. Б. на ул. „****** и сумата 31 000 лева-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на покъщнина и
движимо имущество находящо се в сградата на ул. „****** и в сградата на ул. „******,
настъпили в резултат от наводнението на с.Б.,общ.Х. на 06.02.2012 г. ведно със законната лихва от датата на
събитието 06.02.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата 76 000 лв. до сумата 80 000 лв. и за разликата над сумата 31 000 лв. до
сумата 38 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА М.НА О.гр. София, 1092, ул. „******и О.Х.гр.Х.,
пл.Възраждане 1 да заплатят солидарно
на С.Д.С. ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д. ШАК с адрес ***,4 полуетаж офис
№ 4, на основание чл.49 във вр. с чл.45
и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат от наводнението на село Б. О.Х.на 06.02.2012 г. ведно със законната лихва от датата на
събитието 06.02.2012 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 10
000 лева, като наследник на почината ищца И.Н.С. ведно със законната лихва от датата на събитието 06.02.2012 г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА М.НА О.гр. София, 1092, ул. „******и О.Х.гр.Х.,
пл.Възраждане 1, да заплатят на Софийски градски съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 6 480 лв ДТ и разноски по делото.
ОСЪЖДА М.НА О.гр. София, 1092, ул. „******и
О.Х.гр.Х., пл.Възраждане 1 да заплатят
на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Н. Н. Д., ШАК с адрес ***,4 полуетаж
офис № 4, адвокатско възнаграждение в размер на 3 955.40 лв
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********,***, чрез адвокат
Н.Д.,***, пл.Възраждане 1, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК сумата 358.53 лв.разноски
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН **********,***, чрез адвокат
Н.Д., да
заплати на М.НА О.гр. София, 1092, ул. „*******, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК, сумата 100 лв. юриск.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: