Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград,
10.03.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №715 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000851
от 16.10.2020година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д.К.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят Д.К.К. в законно предвиденият срок
обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се в жалбата,че обжалваното НП било
издадено от некомпетентен орган. Също
така за жалбоподателят не ставало ясно за какво конкретно нарушение бил наказан
,къде и кога точно било извършено. Неправилна била санкционната разпоредба.
Твърди,че не бил извършил визираното в акта и НП нарушение. Твърди,че
извършената проверка била след около
половин час след управлението на МПС, поради което нямал качеството на
водач и в тази връзка отказал да бъде изпробван за употребата на наркотично
вещество.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован
се явява лично и с адв.О.,която поддържа изложени в жалбата доводи.
В съдебно заседание
ангажира доказателства .Претендира разноски по делото
Административнонаказващият
орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща
представител и не взема становище.
Отправя се възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна
прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени
доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д.Н.Д., Р.А.К., Г.Т.Б.
и Петър Валентинов Василев се
установява, че на 07.10.2020година свидетелите Р.А.К. и Г.Т.Б. – полицейски
служители изпълнявали служебните си задължения и тъй като се провеждало
специализирана полицейска операция,същите проверявали водачите на МПС дали
управляват след употреба на наркотични вещества , когато около 21,00часа забелязали да се движи по АМ Марица в близост до
гр.Любимец лек автомобил марка БМВ с
рег.№Х 9979 ВС . Същите спрели за проверка лекият автомобил,който се оказал
собственост на Валентин Петров Василев от гр.Свиленград,а бил управляван от св.Петър
Валентинов Василев,като в автомобила пътувала и жалбоподателката.
Същите се представили и помолили
водача на МПС да ги придружи до сграда на РУ Свиленград,като му обяснили,че ще
бъде изпробван за наличието на наркотични вещества и същият се съгласил.
Техни колеги от ПУ Любимец
качили св.Василев в полицейският автомобил, като жалбоподателката била запитана
дали е правоспособен водач и може ли да откара автомобила до РУ Свиленград ,при
което същата отговорила утвърдително и тръгнала едновременно с полицейският
автомобил.
Когато пристигнали пред РУ
Свиленград около 21,20-21,30часа,
св.Василев бил заведен в сградата на РУ Свиленград,а жалбоподателката останала
отвън сама на пейката да го чака и започнала да пуши /половин цигара
марихуана/,тъй като се притеснила.
Св.Василев и св.Д.,изчакали около 15-20минути да пристигнат св.Р.К. и св.Г.Б.,които
били спрели за проверка св.Василев. След като пристигнали в сградата на РУ
Свиленград,същите поканили св.Василев да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества,но той отказал,съответно му бил издаден мед.талон и му бил съставен
АУАН,като тези действия продължили още около 20-30минути,а през цялото време въззивницата била отвън сама.
След като приключили със
свидетеля Василев, жалбоподателката била поканена в сградата на РУ Свиленград
около 22,30часа за да бъде тествана
и тя с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ” за употреба на наркотични
вещества,като съответно и било поискано СУ на МПС, но тъй като малко по-рано тя
пушила горепосочената цигара,отказала да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества .
Тъй като била отказала да
бъде изпробвана,поради което бил издаден талон за медицинско изследване
№0051309 вече в 23,00часа,но
жалбоподателя отново отказала да бъде изпробвана като й бил връчен екземпляр от
талона , като въпреки това на водача било обяснено,че следва да се яви до
15минути от връчване на талона за изследване
в ЦСМП Свиленград,за даване на кръвна проба,но същата не се явила.
По време на проверката въззивника
не носила в себе си СУМПС и след проверка в масивите на КАТ, полицейските
служители установили,че е правоспособна.
За така
възприетото на жалбоподателят бил
съставен,предявен и връчен акт за извършено административно нарушение серия GA №271951 от 07.10.2020г. в негово присъствие, като в него жалбоподателя
вписал,че не е съгласен с отразеното в АУАН.
Препис от така съставения
акт за установяване на административно нарушение е връчен на нарушителя.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен
срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е
издадено обжалваното НП.
Актосъставителят св.Др.Д. е
изготвил докладна по случая.
В обжалваното
НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и за
нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539
на МВР са му отнети общо 12 точки.
Последното /НП/ е връчено
на жалбоподателя на 09.11.2020г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ,а жалбата срещу същото е входирана в
регистратурата на АНО на 13.11.2020г.
По
административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която
жалбоподателя е правоспособен водач,и
има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.
По АНПр е
наличен и талон за медицинско изследване №0051309.
Видно от Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.Н.Д., Р.А.К.,
Г.Т.Б. и Петър Валентинов Василев, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско
изследване №0051309,докладна записка -последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д.Н.Д., Р.А.К., Г.Т.Б. и Петър
Валентинов Василев, възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото . Действително има несъществени
разминавания в техните показания относно това в колко часа е бил спрян
св.Василев,кой го е закарал в управлението на РУ Свиленград и колко е
продължила неговата проверка,но тези противоречия не могат да оборят писмените
такива,касателно часовете ,така както са посочени от съда по горе.Следва също
да се посочи,че разпитаните свидетели по делото не установяват също така,че
жалбоподателката не е носила в себе си СУ на МПС по време на извършване на
проверката й,а единствено установяват,че са проверили дали същата е
правоспособна,което се потвърдило след извършена от тях справка. В останалата
част , касателно ,че след пристигането на свидетелите спрели св.Василев/ Р.К. и
Г.Б./,св.Д. е поканил св.Василев да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и след отказа му е бил издаден талон за медицинско изследване и след
повторен отказ му е бил съставен АУАН,като през цялото това време от около
30-40минути жалбоподателката е била пред сграда на на РУ Свиленград сама и едва
след което се е пристъпило към проверка на същата,поради което в тази им част
съдът ги кредитира с доверие, доколкото липсва противоречия помежду им.
Кредитира с доверие и показанията на св.Василев,тъй като същият излага
непосредствените си впечатления от процесния ден,същият е пряк очевидец на
случилото се и неговите показания не
могат да се възприемат ,като защитна версия на жалбоподателката,в частност че
същата е изпушила половин цигара марихуана пред сградата на РУ Свиленград,тъй
като не се събраха насрещни доказателства оборващи горните.
Цениха се от съда и писмените
доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени
средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач
,талон за медицинско изследване №0051309,докладна записка, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на
издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица
наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Обжалваното НП
и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
Спазени са
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП.
Самото
нарушение/за двете/ е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираната в тези два акта дата и място,
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и е отказал кръвна проба,както и не носи СУМПС.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е
извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл.
174 ал. 3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282
от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването
на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления,
според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с
които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде
кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Административното нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача
да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози са два различни способа, чрез които се установява
наличието на наркотични вещества или техни аналози. В случая на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две
различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Ако
водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде
извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза,
когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи
употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява
две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, независимо по кой метод.
Спорният по делото момент е дали към
часа посочен в АУАН и НП, жалбоподателят
е управлявал МПС-во и след спирането му е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно св.показания на
всички свидетели ,първоначално процесното МПС е било управлявано от св.Василев,
който е бил спрян на АМ Марица,след което е бил отведен в РУ Свиленград за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,като жалбоподателката
е управлявала МПС от АМ Марица до сграда на РУ Свиленград,като това се е
случило в часовия порядък от около 21,00часа до 21,20ч.-21,30ч.След пристигане
на служителите които са спрели св.Василев и след извършената му проверка,която продължила до
около 22,20ч.-22,30ч.,тогава полицейските служители решили да проверят и
жалбоподателката, която вече нито е управлявала МПС от около 1час, нито пък е
имала задължение да се въздържа да не употребява забранени от закона вещества
при управлението на МПС,тъй като както се посочи,същата не е имала качеството
на водач,към момента на извършване на проверката. Не може да й се вмени във
вина,отказа да бъде тествана за употреба на наркотични вещества,не само по
горните съображения,а и защото същата не е била предупредена ,че и тя ще бъде
проверена,за да се въздържа от употребата на такива.
При
това положение следва да се приеме,че към момента на проверката
жалбоподателката не е имала качеството на водач,тъй като е минал около 1час от
нейното управление,същата не е била спирана от органите на полицията и не е
била канена да бъде тествана за употреба на наркотични вещества,за да се
въздържа от употребата на такива,поради което така описаното в АУАН и в НП не
отговаря на действителната фактическа обстановка и нарушението се явява недоказано,поради
което НП подлежи на отмяна .
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
При преценка правилното
приложение на материалния закон, съдът намери НП за недоказано нарушението в
частта по пункт 2 от същото, визиращ самостоятелно административно нарушение,
правно квалифицирано: с нормата на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, събсумиращо състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с.
закон/т.2 от НП/,по следните съображения.
Като водач, управляващ МПС -
лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на
ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства.
В кръга на тези задължения от императивен порядък са и предвиденото в чл. 100, ал.1
от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени документи
съпътстващи дейността по управление на ППС, които техните водачи трябва да
носят и при поискване да представят - посочените в т.1-т.5 на същата.
Обективното отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно
изброените в закона, вкл. и свидетелство за регистрация на МПС - изискуем
документ, съгласно чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това задължение и е
въздигнато в състав на административно нарушение, санкционирано на основание чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая, по делото, недоказани останаха
фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи
обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения,
обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са
безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на
тримата полицейски служители св. Д.,,К. и Б. не установяват по делото ,че на визираната в
АУАН и НП жалбоподателката не е представила на контролните органи свидетелство
за управление на МПС-то, тъй като не носила този документ .
В тази насока,
свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни,
недвусмислени и убедителни, като и тримата разпитани свидетели са единодушни и
категорично потвърждават, че са извършили проверка дали същата е
правоспособна,но не установяват,че същата не е представила процесното СУМПС при
поискването им от тяхна страна,поради което следва да се приеме,че
адм.нарушение остана недоказано и като такова в тази му част следва да се
отмени,като неправилно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От изложеното следва, че в
полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. ,но от страна на
АНО се отправя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския
хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 2 е 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв. или в случая 370,70лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно
съдебно заседание, написване
на Жалба и представяне на Писмени бележки, т.е. не е налице е несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
,доколкото се претендира малко над минималния такъв,към момента на подписване
на договора за правна защита ,а именно 400лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№20-0351-000851 от 16.10.2020година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д.К.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 10лева и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР
–гр.Хасково със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 400,00лв., разноски по АНД №715/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................