МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против лицата:

1.М.Р.П. *** за това, че на 27.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез Р.К.А., П.Й.Т. и Д.Д.Т.,***, умишлено склонил *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4145 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ от НК;

2.Р. *** за това, че на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез П.Й.Т. и Д.Д.Т.,***, умишлено склонил и чрез набавяне на средства – бензин и парцали, умишлено улеснил  *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4145 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ и ал.ІV от НК;

3.П.Й. *** за това, че на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез Д.Д.Т. ***, умишлено склонил и  чрез даване на съвети и разяснения умишлено улеснил *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4145 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ  и ал.ІV от НК.

4.Д.Д.Т. *** за това, че на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, умишлено склонил и умишлено улеснил - чрез обещание да се даде помощ след деянието и по друг непосочен в НК на РБ начин – возил до мястото на деянието с автомобила си, *** от гр.Плевен да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4145 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ и ал.ІV от НК.

С определение от 03.10.2016 година и по реда на чл. 287 ал. 1 НПК е прието изменение по първоначално внесеното против подсъдимите обвинение, а именно ОБВИНЕНИЕТО е против лицата :

Подсъдимия М.Р.П. за това, че на 27.09.2012 година, в ***, чрез Р.К.А., П.Й.Т. и Д.Д.Т.,***, умишлено склонил *** от ***, да запали машини със значителна стойност – 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 6” на стойност 1 953 лева и 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 7” на стойност 2 093 лева, вещи на обща стойност 4 046 лева, собственост на „Ц и Ц Вендинг” ЕООД – Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК;

Подсъдимия Р.К.А. за това, че на 27 срещу 28.09.2012 година, в ***, чрез П.Й.Т. и Д.Д.Т. ***, умишлено склонил и чрез набавяне на средства – бензин и парцали, умишлено улеснил *** от ***, да запали машини със значителна стойност – 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 6” на стойност 1 953 лева и 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 7” на стойност 2 093 лева, вещи на обща стойност 4 046 лева, собственост на „Ц и Ц Вендинг” ЕООД – Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК;

Подсъдимия П.Й.Т. за това, че на 27 срещу 28.09.2012 година, в ***, чрез Д.Д.Т. ***, умишлено склонил и чрез даване на съвети и разяснения, умишлено улеснил *** от ***, да запали машини със значителна стойност – 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 6” на стойност 1 953 лева и 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 7” на стойност 2 093 лева, вещи на обща стойност 4 046 лева, собственост на „Ц и Ц Вендинг” ЕООД – Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК;

Подсъдимия Д.Д.Т. за това, че на 27 срещу 28.09.2012 година, в ***, умишлено склонил и умишлено улеснил – чрез обещание да се даде помощ след деянието и по друг, непосочен в НК на Република България начин – возил до мястото на деянието с автомобила си *** от ***, да запали машини със значителна стойност – 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 6” на стойност 1 953 лева и 1 брой кафе-автомат „Зануси Спацио Ц 7” на стойност 2 093 лева, вещи на обща стойност 4 046 лева, собственост на „Ц и Ц Вендинг” ЕООД – Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК.

Подсъдимият М.П. се представлява от защитник в лицето на адвокат А.К., ПлАК.

Подсъдимият Д.Т. се представлява от защитник в лицето на адвокат Д.Д., ПлАК.

Подсъдимите Р.А. и П.Т. се представляват от защитник в лицето на адвокат С.Н..

Предвид събраните по делото официални данни за това, че подсъдимият П.Т. пребивава трайно извън пределите на страна и точното му местонахождение не е установено, производството спрямо него довършено по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. а НПК.

До откриване на съдебното следствие и на основание чл. 85 от НПК в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане от Ц.А.Х. против подсъдимите М.Р.П., Р.К.А., П.Й.Т. и Д.Д.Т. за сумата от 4 145 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди.

Ц.А.Х. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса чрез повереник адвокат Б.Й., ПлАК.      Представителя на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото против всеки от подсъдимите обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на  всеки от тях да бъде определено и наложено наказание в рамките на предвиденото от закона като вид лишаване от свобода като счита, че то следва да е най – строго по отношение на подбудителя М.П.. Намира, че няма пречки ефективното изтърпяване на определеното на всеки от подсъдимите наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок предвид данните по делото за чистото им съдебно минало.

Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител, моли съда да постанови да постанови осъдителна присъда и наложи  на всеки от подсъдимите справедливо наказание. Подържа изцяло така предявеният граждански иск, който се явява основателен и доказан и е пряка и непосредствена последица от извършените от страна на подсъдимите престъпления.

Подсъдимият П. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Адвокат К., в качеството и на защитник на подсъдимия М.П. моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния за невинен по така повдигнато му обвинение. Счита, че същото се гради единствено на обясненията на останалите, привлечени към наказателна отговорност лица а осъдителна присъда не може да се основана единствено на „оговор“. Счита, че събраните по делото останали доказателства не кореспондират с „ оговора“ между подсъдимите, поради което и обвинението е недоказано по несъмнен начин. Намира, че многобройните гласни доказателства по делото са неясни и противоречиви, непоследователни, поради което и не могат да послужат да обосноваване на осъдителна присъда. На следващо място, защитникът на подсъдимия П. намира, че конкретното престъпление е несъставомерно от обективната му страна предвид липсата на категорично установена стойност на процесните кафе машини към датата на инкриминираното деяние, която следва и да обуслови признака „ значителна стойност“ на запаленото имущество. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият Д.Т. моли да бъде оправдан.

Адвокат Д.Д., в качеството му на защитник на подсъдимия Д.Т. моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невинен, предвид липсата на събрани доказателства за обективен признак от състава на престъплението, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, а именно запаленото имущество да е със „ значителна стойност“. Алтернативно, при осъдителна присъда пледира за минимално наказание на подзащитния му, съобразено със степента на участието му в престъплението и младата му възраст.

Подсъдимият Р.А. моли да бъде оправдан.

Адвокат С.Н., в качеството на защитник на подсъдимите П.Т. и Р.А. моли съда да постанови присъда, с която да ги признае за невинни. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват един от обективните признаци на съучастие в осъществяването на умишлено престъпление, а именно задружност и съвместност в усилията за извършването му.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното:

          Подсъдимият М.Р.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

          Подсъдимият Р.К.А. е роден на *** ***,българин, български гражданин, с висше  образование, разведен, работи – „Петромакс секюрити груп” Плевен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият П.Й.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно  образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Д.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи – ЕТ „***”, неосъждан, ЕГН **********.***, представлявано от Ц.Х. и „Кафе планет“ ООД, представлявано от свидетеля Р.П. извършват конкурентна дейност на територията на *** и региона – продажба, монтаж и сервиз на кафе автомати.

          Свидетелят  Ц.Х. е управител на „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД ***. Дружеството се занимава с продажба, монтаж и сервиз на вендинг машини на територията на ***. Към месец септември на 2012 година, негов работник бил свидетеля В.И., който се занимавал с техническата поддръжка на машините и тяхното ежемесечно обслужване. По това време фирмата имала кафе автомати, разположени на много места в ***. На улица „***“ № 40 бил разположен кафе автомат „Зануси Спацио Ц6, на улица *** № 35 - „Зануси Спацио Ц7“, собственост на „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД ***, представлявано от Ц.Х..

          Свидетелят Р.П. е син на подсъдимия М.П.. Последният е бивш служител на МВР, работил дълги години като експерт към БНТЛ – ОД на МВР - Плевен. Подсъдимият Р.А. живее в непосредствена близост до дома на М.П., познавали се като съседи, не подържали близки отношения.

През 2005 / 2006 година, свидетелят Р.П. регистрирал дружество „Кафе планет“ ООД, с основна дейност обслужване на кафе автомати за топли напитки. Дружеството притежава и понастоящем има разположени множество кафе автомати както на територията на *** / над 50 броя/, така и в населените места град Долна Митрополия и град Ловеч. През 2012 година свидетелят Р.П. възложил на баща си да му помага в обслужването на кафе машините.

          Кафе автоматите за топли напитки, които Р.П. експлоатирал, често ставали обект на кражби и противоправни посегателства. За това същият застраховал част от тях в застрахователно дружество „Виктория“, а физическата им охрана поверил на охранителна фирма  „Петромакс секюрити“. Въпреки това, от началото на дейността  на дружеството, стопанисвано от Р.П. и до момента около 8 броя автомати били откраднати, около 4 броя били запалени, около 40 – 50 броя редовно ставали обект на противоправни действия като им били разбивани монетниците – механизъм, който струвал около 500 – 600 лева всеки, за да бъде възстановен. За всеки от тези случаи, Р.П. сигнализирал надлежно органите на полицията.

Подсъдимият М.П. помагал активно в дейността, развивана от регистрираното на името на сина му дружество. Разполагал със специфичните за отварянето на вендинг машините ключове, почти винаги присъствал при ежедневното им техническо обслужване от наетите за това лица, понякога и самият той извършвал зареждането на автоматите. Като бивш служител на МВР, подсъдимият П. се ползвал  с определена известност в ***.

Към месец септември на 2012 година техническата поддръжка на кафе автоматите, собственост на „Кафе планет“ ООД, представлявано от Р.П. извършвал свидетеля К.К.. Към онзи момент същият подържал близки приятелски отношения с Р.П., познавал и баща му, както и майка му свидетелката *** П.. Основната трудова ангажираност на свидетеля К. била в Стоманолеярния завод в ***. Отделно работел и за дружеството на Р.П. като получавал ежемесечно възнаграждение в размер от по на 700 – 800 лева. През периода 2012 – 2016 година свидетелят К. притежавал и регистрирана фирма, с която участвал в обявени процедури по предоставянето на общински имоти за разполагане на вендинг машини, собственост на „Кафе планет“ ООД, представлявано от Р.П..

          Развиваната от „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД ***, представлявано от Ц.Х. и „Кафе планет“ ООД, представлявано от свидетеля Р.П. конкурентна дейност, провокирала конфликти между собствениците. Същите ескалирали във времето и от размяна на взаимни вербални заплахи за личната им и тази на семействата им сигурност, прераснали и в опити за физическа саморазправа, сезирането на надлежните органи от двете страни и образуването на граждански и наказателни производства.

          Свидетелят Л.И. също притежава вендинг автомати за кафе, разположени в *** и околните населени места и е управител на „Кафе Вендинг“ ЕООД ***. Свидетелят И. не познавал лично свидетелят Р.П., знаел че е син на М.П.. Между И. и последния били установени лоши взаимоотношения, произтичащи отново от развиваната конкурентна дейност. Неколкократно свидетеля И. търсел контакти с подсъдимия П. с цел да установят коректност в отношенията си, но така и не успявал да осъществи намеренията си. През 2011 година свидетелят И. лично видял подсъдимият П. да чупи с чук негов кафе автомат, разположен срещу сградата на ОД на МВР- Плевен, друг път  друга, разположена срещу сградата на ВИК да удря с паве, тъй като се намирала в непосредствена близост до негова кафе машина и такава, собственост на „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД ***, представлявано от Ц.Х.. Това поведение на подсъдимия П., провокирало скандал между него и свидетеля И., размяна на обиди и заплахи, на удари и взаимно причиняване на травми. Въз основа внесена тъжба от подсъдимия П. против свидетеля Л.И. било образувано НЧХД № 622/2011 година по описа на ПлРС. Л.И. на свой ред също депозирал жалба против подсъдимия П..

С присъда от 06.03.2013 година, постановено по НЧХД № 622/2011 Л.И.И. бил признат  за виновен в това, че на 26.02.2011 г. причинил на подсъдимия М.Р.П. с лека телена повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,  временно  и неопасно за живота, като във връзка с чл. 130 ал. ІІІ от НК, поради причинена от частния тъжител на подсъдимия също такава телесна повреда, съдът освободил и и двамата  от наказание. Със същата присъда Л.И.И. бил признат за виновен, че по същото време и на същото място се заканил против неговата личност и имот – престъпление по чл. 144 ал. 1 Нк , както и че изрекъл думи  унизителни за честта и достойнството му, в  негово присъствие, а именно “къносан педераст” и ”курва”, с което осъществил и състав на престъпление по чл. 146 ал. І НК.  

През календарната 2012 година подсъдимият А. работел в охранителна фирма СОТ Плевен. Негов пряк началник бил свидетелят В.Т.. А. бил изряден служител, който се ползвал с доверието на Т..

 Подсъдимите П.Т. и Р.А. се познавали, тъй като през 2012 година А. се занимавал и с провеждането на шофьорски курсове. П.Т. бил един от курсистите му, пък и живеели в един квартал, през една улица един от друг.

 На 27.09.2012 година около 16,30 – 17:00 часа, подсъдимият Р.А. се прибрал от работа и се обадил по телефона на Т.. Казал му да дойде пред гаража му, разположен пред блока в който живеел на ул. „ ***“ в квартал *** в ***, за да си поговорят. Не след дълго към тях се присъединил и самият М.П.. Настоял да влязат вътре в гаража. Подсъдимият П. започнал да се оплаква, че някой бил разбил негова машина и тъй като му посягали на хляба щял да отвърне на удара, тоест да си отмъсти. Предложил им срещу парично възнаграждение или почерпка да запалят две кафе машини. Казал им, че щял да им покаже за кои кафе машини става дума и настоял да отидат веднага на място.

 Подсъдимите П., Т. и А. се качили в лек автомобил „Опел“, собственост на последния/ все още не бил прибран в гаража/ и тръгнали в посока към Окръжна болница. Подсъдимият П. им показал две кафе машини. Едната била разположена на ъгъл на улица „ ***“, другата в непосредствена близост до питейно заведение „ Завой клуб “ в района на Окръжна болница. Казал на двамата, че плаща, за да бъдат запалени посочените две кафе машини. Тъй като в този момент подсъдимият А. шофирал подсъдимият П. дал на подсъдимият Т. сумата от 100 лева.

След като се върнали пред дома на подсъдимият А., подсъдимият П. казал на двамата да действат и да му се обадят. Подсъдимите Т. и А. на свой ред попитали какво да правят, но подсъдимият П. ги оставил и си заминал. Двамата решили да не се занимават лично с поръчаното от П.. Подсъдимият П.Т. казал, че може и щял да се обади на свой познат ***/ подсъдимия Т./, който от своя страна пък имал човек , който по всяка вероятност щял да свърши работа. Така и направил.

Свидетелят В.Л. и покойният ***/ спрямо когото настоящото производство е прекратено поради настъпилата му смърт/ се познавали. И двамата били наркозависими. Свидетелят В.Л. бил неколкократно хоспитализиран в Трета психиатрична клиника по обща психиатрия и зависимости в *** с диагноза „ Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди и бензодиазепини“. С времето успял да преодолее до известна степен болестната си зависимост и да организира живота си.

Покойният ***/ известен с прякора „ ***“/ и подсъдимият Д.Т. се познавали от техен общ приятел. Д.Т. разполагал с парични средства. През месец юни на 2012 година подсъдимият Т. предоставил в заем на *** сумата от 250 лева. *** се задължил да му ги върне в срок до един месец. Получените в заем пари използвал, за да си купува наркотични вещества.

*** не успял да върне взетият заем в рамките на уговорения срок. Минали около четири месеца. Подсъдимият Д.Т. започнал да настоява да му бъде върната сумата със своебразна лихва, така че окончателната сума нараснала на 1000 лева. Няколко пъти подсъдимият Т. нанесъл побой над ***, дори го държал заключен в гаражно помещение няколко дни. По тези причини *** много се страхувал от подсъдимия Д.Т..

Вечерта на 27.09.2012 година, около 22:00 часа подсъдимият Д.Т. се обадил на покойният ***. Казал му да излезе от дома си, тъй като щял да го води на някакво място.С лек автомобил „ Тойота Авенсис“ с рег. № ЕН 1818, собственост на подсъдимия Т. двамата отишли  пред блок в ж.к ***, ул. „ ***“. Там, пред кафе машина ги чакал подсъдимия П.Т., когото *** познавал като приятел на Д.Т.. Подсъдимият П.Т. обяснил на ***, че трябва да „удари“ / запали/ две кафе машини като постави парцал, напоен с бензин на мястото където машината пуска чашките за кафе, за което щял да получи пари. Съобщил му , че ще дойде човек който щял да покаже къде се намират машините. Скоро след това пред блока слязъл подсъдимият Р.А.. Казал на ***, че ще му покаже машините, които трябва да запали, но преди това щели да отидат да вземат бензин и конци за запалването. *** се съгласил, тъй като дължал пари на Д.Т., страхувал се от него и решил че така ще може да му върне поне част от дължимия заем.

Подсъдимите П.Т., Д.Т., Р.А. и *** се качили в лекият автомобил „ Тойота Авенсис“ с рег. № ЕН 1818, собственост на подсъдимия Т. и се отправили в посока към Втора клинична база в ***. Там Р.И. се обадил на свой приятел на име Здравко/ с неустановена в хода на делото самоличност/, който му предоставил 150 мл бензин в пластмасово шише. След това четиримата се отправили към кръстовището между улиците на улица „ ***“ и ул. „Васил Левски“ в ***. Там, на ъгъл на № 40 била разположена първата от кафе машините, която тримата подсъдими показали на ***. После отишли до градинка, разположена  в близост до сградата на УМБАЛ „ Георги Странски „ АД ***. На улица „ ***“ № 35, в непосредствена близост до магазин за строителни материали била разположена втората кафе машина, която била показана на ***. След като показали „ обектите“ на ***, той и тримата подсъдими се върнали отново в ж.к ***, ул. „ ***“, където живеел подсъдимият А.. А. и П.Т. слезли от автомобила. Р.А. скрил шишето с бензин в близките пред блока храсти. Д.Т. и *** си тръгнали.

По пътя, подсъдимият Д.Т. казал на ***, че трябва да се прибере вкъщи и да се преблече, защото щял да ходи играе футбол същата вечер. Подсъдимият Т. взел телефона на ***, за да не може да звъни на когото и да било е се качил в апартамента си. След като се преоблякъл, двамата отишли на стадион „ Спартак“ където Д.Т. играл футбол до около 01:00 часа, а през това време *** го чакал. След това и двамата се прибрали по домовете си. Междувременно Т. върнал телефона на ***.

На 28.09.2012 година, около 02:00 часа, подсъдимият  Д.Т. отново позвънил по телефона на ***. Казал му да се облича, че ще ходят да вършат работа. *** се подчинил. Междувременно подсъдимият Д.Т. се обадил и на подсъдимия П.Т. като го поканил да посетят казино същата нощ и да се видят с приятели.

Подсъдимият Д.Т. взел *** от дома му и със собственият му лек автомобил отишли до дома на П.Т.. Когато и последният влязъл в колата тримата се отправили към улица „***“ в *** където на ъгъла на блок № 40 се намирала едната от кафе машините. Подсъдимият Д.Т. спрял автомобила на паркинг зад блока. Дал на *** пластмасовото шише с бензин, което по - рано Р.А. бил осигурил, запалка и конци и му казал да върви да върши работа, а след това щял да го закара и до другата кафе машина.

*** отишъл при кафе автомата. Поставил конците на мястото, където падали чашките за кафе, напръскал с бензин и запалил със запалка. Машината пламнала. *** тръгнал към колата, но когато стигнал там видял, че я няма. Изплашил се, решил да не пали другата кафе машина, хвърлил шишето с бензин в близките храсти/ до блок на улица „ Прилеп“/ и се прибрал вкъщи. Изкъпал се и си легнал.

Около 03:15 часа, същата нощ подсъдимият Д.Т. позвънил на *** по телефона и го попитал дали бил свършил и другата работа. *** казал че не бил я свършил и повече не искал да се занимава с това. Тогава Д.Т. го заплашил с побой. *** решил да запали и другата показана му вече кафе машина. С такси отишъл до бензиностанция, разположена непосредствено под сградата на Окръжна болница в ***. Примолил се под предлог, че не може да запали мотора си да му налеят половин литър бензин. Пешком отишъл до улица „***“ № 35, до магазин за строителни материали където се намирала показаната му по-рано втора втората кафе машина. Предварително напоил  с бензин парцал, който носел със себе си, поставил го на мястото на чашките и запалил машината. След това се прибрал вкъщи.

През нощта на 28.09.2012 година Ц.Х., в качеството му на представляващ на „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД *** бил уведомен по телефона от служители на наета от него охранителна фирма „ Експрес секюрити“, че една от кафе машините му Зануси Спацио Ц6, разположена на на улица „***“ № 40 е запалена и гори. Когато отишъл на място машината била напълно изгоряла. По време на престоя си там свидетелят Ц.Х. получил второ обаждане за запалена друга негова машина  - „Зануси Спацио Ц7“, разположена на улица *** № 35.  При пристигане на място на собственика и на представителите на полицията и тази машина била напълно изгоряла. Извършен е оглед на местопрестъпление, отразен в нарочен протокол от 28.09.2012 година.

Сутринта, на 28.09.2012 година *** се обадил на свидетеля В.Л.. Помолил го да се видят и да поговорят. Двамата се срещнали малко по – късно същият ден. При разговор, проведен в автомобила на свидетеля В.Л., *** разказал какво бил направил предната вечер; това, че запалил кафе машините,  тъй като много се страхувал от Д.Т. защото му дължал пари; разказал му че със станалото са свързани и П.Т. и едно лице, за което знаел че работи в СОТ.

Свидетелят В.Л. посъветвал *** да отиде в полицията и да разкаже за случилото се. *** решил да го послуша и двамата заедно отишли в ОД на МВР – Плевен при полицейски служител от сектор БОП Плевен, когото Л. познавал. Той, от своя страна завел *** при свой колега – свидетеля П.И., който тогава работел в сектор „ Противодействие на криминалната престъпност“. ***  и на него разказал всичко, което бил направил и знаел.

Сутринта на 28.09.2012 година, на проведена оперативка в ОД на МВР- Плевен, било съобщено за станалите произшествия през нощта, в това число и за палеж на две кафе машини. Свидетелят П. ***, който тогава изпълнявал длъжността Началник сектор „ Криминална полиция“ бил уведомен от свидетеля П.И., че физическият извършител на палежите  ***, известен с прякора „***“ се явил пред него и признал за извършеното и за лицата, които му били поръчали да ги извърши. Свидетелят *** от своя страна запознал колегите си свидетелите И.В. и К.В. с постъпилата информация. Била организирана специализирана полицейска операция по установяването и залавянето на останалите участници в престъплението.

На 28.09.2012 година е образувано  наказателно производство за извършено престъпление по чл. 330 ал. 1 НК. В късния следобед на същия ден, *** лично завел представителите на полицията на мястото където предната вечер бил изхвърлил дадената му от подсъдимия Д.Т. пластмасова бутилка  с вместимост 500 мл, затворена с бяла капачка и с етикет с надпис „ Елексир“. Същата била намерена на 150 см от северната страна на жилищна кооперация в ***, ул. „ Прилеп“ № 14. Същата съдържала жълта течност и била иззета за криминалистическо изследване. Назначената впоследствие физикохимическа експертиза установила по категоричен начин, че тази течност представлява бензин. Една от иззетите от същата пластмасова бутилка дактилоскопна следа също била подложена на криминалистическо изследване. Заключението по изготвената експертиза установило, че същата бележи съвпадение с пръстовите отпечатъци от палец на дясна ръка на ***.

Около 17:00 часа, на 28.09.2012 година *** позвънил на Д.Т. и го попитал дали има за вършене други такива „работи“ и кога ще се видят. Подсъдимият Т. така и не се обадил.  В хода на започнатата СПО последователно били установени и задържани П.Т., Р.А., Д.Т., М.Р.П..  Същите били привлечени към наказателна отговорност за извършени престъпления както следва: М.П. – за престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК;подсъдимият Р.А. – за престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК; подсъдимият П.Т. -  за престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК; подсъдимият Д.Т. – за престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК. Към наказателна отговорност като физически извършител на умишлен палеж бил привлечен и ***. Впоследствие наказателното производство спрямо него било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 НПК във вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК поради настъпила смърт на дееца.

В подкрепа на така изложената по горе фактическа обстановка са показанията на свидетелите Ц.Х., В.И., В.Л., Л.И., И.В., К.В., П. ***, П.И., Б.М., В.Т. и *** Г.. Същите са последователни, непротиворечиви, пресъздават в детайли горната хронология от събития. Тези показания установяват факти, които пряко кореспондират и с дадените от страна на подсъдимите Р.И., П.Т. и Д.Т. обяснения в досъдебната фаза в присъствието на защитници по реда на чл. 223 НПК, присъединени към доказателствата по настоящото дело чрез прочитането ми непосредствено в съдебно заседание по реда на чл. 279 ал. 1 т. 4 за подсъдимите Р.А. и Д.Т. и на основание чл. 279 ал. 1 т. 2 НПК за подсъдимият П.Т.. За пълната хронология от събития и участие на всяко от привлечените към наказателна отговорност лица допринасят изключително и дадените от страна на покойният вече *** в качеството на обвиняем пред съдия от ПлРС, също прочетени в съдебната зала по реда на чл. 279 ал. 1 т. 1 НПК.

Така изброените по горе гласни доказателствени средства кореспондират с приобщените към доказателствата писмени такива: протокол за оглед на местопроизшествие от 28.09.2012 година и придружаващият го фотоалбум/ стр. 2 – 8 от материалите по досъдебното производство/; протокол за оглед на веществено доказателство – един брой пластмасова бутилка с вместимост 500 мл, съдържаща жълтеникава течност от 28.09.2012 година и придружаващият го фотоалбум/ стр.10 - 15 от материалите по досъдебното производство/, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК; заключенията по назначените и изслушани непосредствено в съдебно заседания химическа и дактилоскопни експертизи; приложените писмени материали по проведените пред ПлРС НЧХД № 622/2011 година и Гр. Д № 4786/2012 година, писмо изх. № 230/11.04.2014 година на Трета психиатрична клиника по обща психиатрия и зависимости при УМБАЛ“ Георги  Странски“ ЕАД ***.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка досежно механизма на запалването на двата кафе автомата са не само обясненията на *** в качеството му на физически изпълнител на деянието, косвено обясненията на подсъдимите Р.А., П.Т. и Д.Т., но и заключението по допусната и назначена в хода на наказателното производство пожаротехническа експертиза. Заключението по същата установява, че причина за възникването и разпространението на пожарите на двете кафе машини, собственост на „ Ц и Ц – Вендинг“ ЕООД, представлявано от Ц.Х. са умишлени действия, чрез използването на леснозапалима течност и наличието на горимо оборудване на същите. Мястото на възникване на пожара е в тази част на машините където „падат“ чашките, а разпространението му е във вертикална посока. Продължителността и на двата пожара е била около 13 минути.

 В  хода на съдебното производство са допуснати и назначени съдебно – счетоводна експертиза и повторна оценителна експертиза.

Заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза основава своите изводи на извършена непосредствена проверка на представени от „ Ц и Ц Вендинг“ ЕООД *** счетоводни документи и допълнително изисканите от експерта такива, подробно описани в констативно – съобразителната и част. В хода на експертизата са установени налични първични счетоводни документи за закупуването на 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ и двата втора употреба , съответно фактура № 158/16.04.2012 година и фактура № 367/18.04.2012 година. И двете фактури били издадени от „ Версус“ ЕООД  *** на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД ***.И двете фактури били осчетоводени в счетоводните регистри на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД *** като Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и задължение към доставчик за доставка на кафе автоматите за рециклиране.И двата кафе автомата били вписани в инвентарната книга на дружеството под номера съответно „ Зануси Спацио Ц 7 – 20120001 и „ Зануси Спацио Ц 6“  с номер 20120002. Със Заповед №1001/23.04.2012 година  било наредено кафе автомат „ Зануси Спацио Ц 7“ с инвентаризационен номер 20120001 да бъде монтиран и въведен в работен режим на адрес ***, ул. „***“  № 35 до 26.04.2012 година, а кафе автомат „ Зануси Спацио Ц 6“ с инвентаризационен номер 20120002 да бъде монтиран и въведен в работен режим на адрес ***, ул. „ ***“ № 40 до 26.04.2012 година. Като дълготрайни материални активи на дружеството, процесните два кафе автомата били въведени в експлоатация с Акт за въвеждане в експлоатация от 30.04.2012 година след извършени ремонт и  рециклиране, за които експертизата установила налични първични счетоводни документи – фактури.

При съобразяване изводите на експерта по допусната и назначена счетоводната експертиза и обсъдените счетоводни документи и книги е изготвено и заключението по допусната повторна оценителна експертиза. Заключението по същата, прието като обективно и безпристрастно установява, че пазарната стойност на кафе автоматите към датата на инкриминираното деяние възлиза както следва: „Зануси Спацио Ц6“ – 1 953 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ – 2 093 лв., вещи на обща стойност 4 046 лв.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намери че така внесеното против всеки от подсъдимите обвинение е доказано по несъмнен начин. Събраните по делото гласни доказателства, обективирани в показанията на всеки от разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимите П.Т., Д.Т., Р.И. и ***/ вече покойник, дадени в качеството на обвиняем/ кореспондират помежду си и установяват по категоричен начин времето и мястото на извършеният умишлен палеж, неговият физически извършител в лицето на ***, степента на участие на всеки от привлечените към наказателна отговорност лица в качествата на подбудител и помагачи. Обясненията на подсъдимите П.Т., Д.Т., Р.И. и починалия *** допринасят в изключителна степен за установяване хронологията на извършените от всеки от тях действия, кореспондират със заключението по изслушаната пожаро – техническа експертиза, както и с резултатите от извършеното претърсване и изземване на 28.09.2012 година в района на ул. „ Прилеп“ в *** когато била установена и иззета използваната от *** за запалване на първият от кафе автоматите бутилка с бензин с вместимост 500 мл, с резултата от извършеното дактилоскопско изследване на намерената и иззета от същата бутилка дактилоскопна следа.

Съвкупната преценка на всички доказателства по делото оформят единствения възможен извод, че именно подсъдимият П. умишлено склонил *** да извърши палежите на двата кафе автомата, собственост на негов конкурент в лицето на „ Ц и Ц  Вендинг“ ЕООД ***, представлявано от Ц.Х. като извършил това посредством Р.Х., П.Т. и Д.Т.. Пряко в подкрепа на този извод са обясненията на подсъдимите Р.Х. и П.Т., косвено показанията на свидетелите Ц.Х., Л.И. и ***. Показанията на тези свидетели установяват трайно установените през 2012 година лоши взаимоотношения между Х. и И. от една страна и подсъдимият П. от друга, произтичащи от извършваната конкурентна търговска дейност, свързана с експлоатация на кафе автомати и възникналите в тази връзка конфликти, провокирани именно от страна на подсъдимия П.. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели и ги възприе като достоверни, тъй като кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства за проведените множество производства пред граждански и наказателен съд относно разрешаването на вещни, облигационни спорове и въпроси за извършени престъпления против личността и телесната неприкосновеност от и против подсъдимият П.. В тази насока са и показанията на свидетеля Р.П. – син на подсъдимия М.П.. Същият установява по несъмнен начин, че през инкриминираният период много кафе автомати, собственост на неговото дружество били палени и унищожавани напълно именно от представители на конкурентни фирми в бизнеса, съобщава за случаи на физическа саморазправа спрямо него и баща му – подсъдимият П..

Показанията на свидетелят *** пряко установяват влошените взаимоотношения между подсъдимият М.П. и *** Х., в качеството им на лица занимаващи се с конкурентен бизнес. Разпитан в съдебно заседание на 08.04.2014 година, свидетелят *** категорично установява, че около година и половина преди тази дата подсъдимият П. му  предоставил сумата от 50 лева, за да запали кафе автомат, разположен непосредствено  пред сградата на ХЕИ Плевен, собственост на свидетеля Ц.Х.. Конкретно му посочил и как да го направи – като постави предварително напоен с бензин парцал на мястото, където автоматът пускал пластмасови чашки – начин, напълно идентичен с този използван при запалването на двата кафе – автомата- преидмет на настоящото производство. Свидетелят *** взел сумата от 50 лв, но впоследствие размислил и разказал за случилото се на Ц.  Х.. Подсъдимият П. настоявал дадената за запалването на кафе автомата сума да му бъде върната, но *** така и не успял да ги върне. Показанията на свидетеля *** установяват и демонстрирано в онзи момент от страна на подсъдимия П. чувство за безнаказаност, превъзходство над останалите си конкуренти предвид служебната му ангажираност като част от състава на МВР преди пенсионирането си.

При така събраните доказателства съдът прие, че именно воден от тази си непримиримост към конкурентите подсъдимият П. решил да използва и мотивира подсъдимите Р.Х. и П.Т. като им предоставил сумата от 100 лева, за да се запалят  кафе автомати на конкуренцията му в лицето на Ц.Х. като на практика това довело до склоняването на физическият извършител на палежа – ***. Подсъдимият М.П. провел лично разговор с тях пред и в гаража на подсъдимия Р.А., непосредствено след това ги завел и посочил конкретното местоположение на кафе автоматите. Този извод оформят фактите, съдържащи се в обясненията на подсъдимите Р.Х. и П.Т., които от своя страна кореспондират и с всички останали и изброени по горе гласни и писмени доказателства като хронология от събития.

Правната специфика на извършеното от страна на подсъдимият П. – като подбудител в извършване на престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ от НК предопределя и ограниченият арсенал от доказателствени средства, посредством които може и се доказва неговото авторство. Логично и житейски оправдано е основен източник на доказателства в тази насока да са и се явяват обясненията на подсъдимите Р.А. и П.Т., дадени в досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствата чрез прочитането им съответно по реда на чл. 279 ал. 1 т. 2 и т. 4 НПК, които те потвърждават и в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие. Отново следва да се подчертае, че тези обяснения като източник на доказателства не са изолирани от останалия доказателствен материал, а кореспондират и с останалите доказателства по делото в това число със заключенията по изготвените пожаротехническа, дактилоскопна и химическа експертизи пряка, косвено с показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители П.И., П. ***, К.В. и И.В. / за последните двама и показанията, дадени в досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК/ .

Имайки предвид горното съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин, че на 27.09.2012 година в ***, около 17:30 часа подсъдимият П. провел разговор с подсъдимите Р.А. и П.Т. пред гаража на А. и именно тогава той ги мотивирал да намерят лице, което да извърши запалването на двата кафе автомата, собственост на представляваното от Ц.Х. дружество като за тази цел им предоставил сумата от 100 лева. Те от своя страна, водени от едни или други съображения спомогнали за извършването на престъплението по чл. 330 ал. 1 НК. Подсъдимият П.Т. предложил на  Р.А. да се обади на свой приятел – подсъдимият Д.Т., който имал човек за поръчаната работа. Д.Т. от своя страна, използвайки паричната задлъжнялост на покойния *** го склонил да извърши деянието като го превозил със собственият си автомобил до място на среща с останалите подсъдими. Подсъдимият Р.Х. на свой ред улеснил извършването на деянието като набавил парцали и бензин за запалването на кафе автоматите, заедно с останалите трима подсъдими завели *** до мястото, на което се намирали машините и му обяснили как да ги запали- като постави напоен с бензин парцал в отвора на всяка от тях, там където пускат чашки за кафе.

 В противоположният смисъл, а именно за това че среща между Р.А., П.Т. и М.П. среща не се е състояла са показанията на свидетелите Р. *** – дългогодишен приятел на подсъдимият М.П., *** П. – нетова съпруга, Р.П. - негов син.

Разпитан непосредствено в съдебно заседание на 06.10.2016 година, свидетелят Р. *** установява, че на 27.09.2012 година, около 17:30 – 18:00 часа се намирал в гаража си, който бил разположен на няколко пресечки от дома му в квартал „***“ в ***. Тогава при него дошъл подсъдимият М.П. и му донесъл обещаните по- рано в същия ден семена, предназначени за стопанството на майка му. Извинил се за закъснението, тъй като ходил за риба в района на град Долни Дъбник. Поговорили известно време и подсъдимият си тръгнал с управляваният от него лек автомобил „ Фолксваген венто“, тъмно червен на цвят.

Свидетелката *** П. на свой ред установява, че на 27.09.2012 година подсъдимият П. се прибрал в дома им около 21:00 часа с лек автомобил „ Ауди“ сиво на цвят, което управлявал  в към онзи момент. Съобщил, че закъснял тъй като се отбил при свидетеля Р. ***, по - рано през деня бил на риболов със свидетеля К.К..

Макар и със сходно съдържание относно обстоятелството къде се е намирал подсъдимият П. през деня на 27.09.2012 година и по конкретно в периода от 17:30 ч до 18:00 часа, показанията на свидетелите *** П. и Р. *** бележат значителни противоречия помежду си. Според Р. *** като подсъдимият П. дошъл при него около 17/17:30 – 18:00 часа, постоял малко и тръгнал към дома си с червен на цвят„ Фолксваген Венто“. Показанията на свидетелката *** П. установяват, че съпругът и се прибрал вкъщи около 21:00 часа с управляваният от него лек автомобил „ Ауди“ сиво на цвят. Показанията и на двамата са непротиворечиви относно обстоятелството, че през деня на 27.09.2012 година подсъдимият П. бил на риболов в района на град Долни Дъбник.

Предвид констатираните противоречия в показанията на свидетелите Р. *** и *** П., съдът възприе същите като недостоверни и пристрастни. Същите изхождат от съпругата на подсъдимия и лице, с което подсъдимият П.  близки подържа приятелски отношения от около 20 години, което предопределя пряката им заинтересованост от изхода на делото. Ето защо съдът възприе показанията на тези свидетели единствено като опит за създаване на алиби за подсъдимия М.П.. В тяхна подкрепа са единствено показанията на Р.П. – негов син, също пряко заинтересован от изхода на делото в същата степен.

Твърде лаконични по своето съдържание и лишени от конкретност са  и показанията на разпитаният свидетел ***. Същият съобщава, че живее в ***, ул. „ ***“ в блок, разположен отсреща на този, в който живеят подсъдимите М.П. и Р.Т.. Познава и двамата като съседи, никога не ги бил виждал заедно или да разговарят за това смятал, че не са в добри отношения. Тези показания съдът възприе като неотносими към предмета на доказване и отново насочени към  изграждането на впечатлението, че предвид влошените си взаимоотношения  е обективно невъзможо да е бил провеждан какъвто и да е разговор между тях на 27.09.2012 година и утвърждаване на изгражданото от свидетелите Р. ***, Р.П. и *** П. алиби за подсъдимия М.П..

Показанията на свидетелите *** П., Р. *** и Р.П. за това, че през деня на 27.09.2012 година подсъдимият П. бил на риболов до късно през деня, което изключва да е водил разговори с подсъдимите Р.А. и П.Т., категорично се опровергават от показанията на разпитаният непосредствено в съдебно заседание на 06.10.2016 година К.К..

Свидетелят К.К. установява, че към 2012 година подържал изключително добри отношения с подсъдимият П., съпругата му, със сина му дори били близки приятели – место си ходели на гости. К. посочва и това, че през 2012 година освен на основната си месторабота в Стоманолеярен завод в ***, работел и като поддръжка на кафе автоматите, които стопанисвало официално „Кафе планет“ ООД, представлявано от свидетеля Р.П., но на практика експлоатирани  и от подсъдимият М.П.. За полаганият труд получавал възнаграждение на ръка и от съпругата на П., която си занимавал със счетоводството на дружеството. През периода 2012 – 2016 година свидетелят К. притежавал и регистрирана фирма, с която участвал в обявени процедури по предоставянето на общински имоти за разполагане на вендинг машини, собственост на „Кафе планет“ ООД, представлявано от Р.П.. С времето отношенията между К.К. и М.П. се влошили. Последният започнал да заплашва К. с физическа саморазправа, стигнало се и до физически сблъсък за което свидетелят К. сигнализирал надлежните органи. В подкрепа на тези факти са и приложените по делото от стр. 449 -463 от материалите по делото писмени доказателства: писмо рег. № 25420/05.10.2016 година, изходящо от РП- Плевен, ведно с приложените към него заверен препис от постановление за обединяване на преписки от 16.12.2015 година, заверен препис от постановление от 05.07.2016 година, заверен препис от постановление за образуване на наказателно производство  от 03.05.2016 година, два броя тъжби, депозирани от подсъдимият М.П. *** против свидетеля К.К., придружени с два броя медицински удостоверения от съдебен лекар при МУ ***.

При разпита си в съдебно заседание на 06.10.2016 година, свидетелят К. категорично посочва, че на 27.09.2012 година не е бил на риболов с подсъдимия М.П.. Представя в съдебно заседание два броя напечатани на компютър листи размер  А4 с изписано в тях съдържание на компютър и допълнения към него, изписани ръкописно, включително и със задрасквания. Свидетелят К.К. установява, че около две години преди датата на съдебното заседание бил потърсен от подсъдимият П., който лично му предоставил напечатаните на компютър листа като му заявил, че ако се наложи ще бъде извикан в съда и трябва да разкаже написаното в тях, а именно: че на 26.09.2012 година имал рожден ден, който празнувал до късно в компанията на Р.П.; рано сутринта на 27.09.2012 година отишъл заедно с подсъдимият П. и неговият син в глад Дални Дъбник, където отремонтирали кафе автомати; приключили работата си около 14:30 часа и тогава заедно с подсъдимият П. отишли на барата в Долни Дъбник да ловят риба; риболовствали до около 20:30 часа когато подсъдимият П. го закарал до вкъщи с лекият си автомобил „ Ауди“; К. го поканил да му гостува, но П. отказал, тъй като закъснявал а и трябвало да се отбие при свой приятел за някакви семена.

Представените в съдебно заседание от свидетелят К.К. два броя напечатани на компютър листи размер  А4 с изписано в тях съдържание на компютър и допълнения към него, изписани ръкописно, включително и със задрасквания са подложени на криминалистическо изследване. Заключението по назначената и изготвена съдебно - почеркова експертиза установява, че ръкописният текст в представените в съдебно заседание на 06.10.2016  година от свидетеля К. така наречени „показания“, касаещи събития от 27.09.2017 година е изписан от подсъдимият М.Р.П..

Предвид горното заключение на експерта, прието към доказатествата по делото като обективно и безпристрастно, неоспорено от страните съдът даде вяра на показанията на свидетеля К.К. и ги възприе като достоверни. И те на свой ред потвърждават оформения на базата останалите доказателства по делото извод, че на 27.09.2012 година, около 17:30 часа подсъдимият П. ***, пред гараж собственост на подсъдимия Р.А., находящ се в непосредствена близост от дома му и в присъствието на подсъдимия П.Т. като им обещал пари или почерпка ги мотивирал да окажат съдействие и помощ по склоняването на *** да запали кафе автоматите, собственост на конкурента му Ц.Х..

Тук следва да бъдат посочени и обсъдени и показанията на свидетеля ***, полагащ труд в дружеството на Р.П. по подръжка на кафе автоматите и към датата на съдебното заседание. Свидетелят *** установява, че често посещавал гаражите пред дома на подсъдимият П. където се извършвали и определени ремонтни работи. Именно там често срещал свидетелят К., чието поведение му правело впечатлени със своята арогантност и грубост. Твърди, че дори му бил посягал и му нанесъл побой, както и че знаел че бил присвоил някакво имущество, както и че бил заплашвал подсъдимият П., че ще се разправи с него.

Съдът не даде вяра на показанията на този свидетел и не ги кредитира с доверие тъй като изхождат от лице, намиращо с пряка зависимост от подсъдимият П. предвид трудовата си заетост при него от една страна и  предвид лаконичния характер на неговите показания от друга, но отличаващи се с определена тенденциозност при създаването на определена представа за свидетелят К. като арогантен, отмъстителен и конфликтен човек. Предвид тези обстоятелства съдът възприе показанията на свидетеля *** като тенденциозни и пристрастни.

При така обсъдените по горе гласни и писмени доказателства съдът намери така внесеното против всеки от подсъдимите обвинение за доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

Подсъдимият М.П.: от обективна страна - на 27.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез Р.К.А., П.Й.Т. и Д.Д.Т.,***, умишлено склонил *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4046 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ от НК.

Подсъдимият Р.К.А.: от обективна страна - на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез П.Й.Т. и Д.Д.Т.,***, умишлено склонил и чрез набавяне на средства – бензин и парцали, умишлено улеснил  *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4046 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ и ал.ІV от НК;

Подсъдимият П.Й.Т.: от обективна страна - на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, чрез Д.Д.Т. ***, умишлено склонил и  чрез даване на съвети и разяснения умишлено улеснил *** от с.гр. да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4046 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ  и ал.ІV от НК.

 Подсъдимият Д.Д.Т.: от обективна страна -  на 27/28.09.2012 г. в гр.Плевен, умишлено склонил и умишлено улеснил - чрез обещание да се даде помощ след деянието и по друг непосочен в НК на РБ начин – возил до мястото на деянието с автомобила си, *** от гр.Плевен да запали машини със значителна стойност – 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., вещи на обща стойност 4046 лв., собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен с управител Ц.А.Х. – престъпление по чл.330 ал.І вр. чл.20 ал.ІІІ и ал.ІV от НК.

Съдът намери, че така извършеното от страна на четиримата подсъдими деяние  осъществява и обективният признак запаленото имущество да е със „ значителна стойност“. С Решение № 312 от 27.06.2008г на ВКС по н.д. 273/2008г  на трето н.о.  – БВКС бр. 2/2008г , е обявено за загубило сила становището  на Пленума за размер на значителните имуществени вреди, когато същите са над 1000лв. Съгласно   цитираното  Решение № 312/2008г -  „значителни имуществени вреди”  са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от  14  минимални  работни заплати към момента на извършване на деянието.  В тази посока е  и последователната съдебна практика. При   спазване на задължителния за прилагане ,съгласно   ППВС 1/1983г ,изменен с цитиранато Решение № 312/2008г, възприет и от други състави на ВКС ,   механизъм за определяне на стойността  отговаряща на понятието”значителни имуществени вреди”, същите към  месец  септември  2012  година са  14 х 290лв  или 4 060 лв., т.к   съгласно  ПМС № 300 от 10.11.2011  размерът на МРЗ е определен именно на 290лв. Или при  спазване на задължителния за прилагане ,съгласно  ППВС № 1/1983г  механизъм на изчисление  на размера  определящ рамките на”значителни имуществени вреди” ,предметът на  престъплението по настоящото дело , индивидуализиран на 4 046  покрива признаците на „значителни имуществени вреди” и деянието  се явява  СЪСТАВОМЕРНО.

Доказателствата по делото установяват по категоричен и несъмнен начин умишленото задружно участие на четиримата подсъдими за осъществяване на умишлено престъпление по чл. 330 ал. 1 НК. Деянието, осъществено от подсъдимият П. представлява подбудителство към помагачество за извършване на престъплението по чл. 330 ал. 1 НК, което е главно деяние и представлява посредствено съучастие в деянието на извършителя.

От субективна страна деянието на всеки от подсъдимите е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК т. е при наличието на ясни представи в съзнанието им на дееца за противоправността  на извършеното и воля за настъпването на забранените от закона последици. Подсъдимият П. извършил горното престъпно деяние с цел да се саморазправи с конкуренцията си, подсъдимите П.Т. и Р.А. да му угодят, тъй като познавали сприхавия му характер, Д.т.  от своя страна, за да принуди покойният вече *** да му върне дължимият паричен заем.

           Поради изложението правни и фактически съображения, съдът призна подсъдимите М.П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 3 НК; подсъдимият Р.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 НК; подсъдимият П.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 3 и  НК и подсъдимият Д.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 3 и 4 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите, съдът взе предвид степента на участие на всеки от тях в извършване на престъплението, както и смекчаващите и оттегчаващите отговорността им обстоятелства.

Като  смекчаващи отговорността обстоятелства и за четиримата подсъдими съдът прие чистото ми съдебно минало, добрите им характеристични данни, семейното им и социално положение, оказаното съдействие от страна на подсъдимите Т., А. и Т. за разкриване на обективната истина.

Като оттегчаващи отговорността на всички подсъдими обстоятелства, съдът възприе незачитането на установения в страната правов ред и ниското им правосъзнание. За подсъдимият М.П. съдът отчете като оттегчаващо отговорността му обстоятелство и и проявените безцеремонност и демонстрираните по брутален начин чувство за безнаказаност, решимост да се саморазправи с конкурентите си дори и със забранени средства.

Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация на наказанието, съдът намери, че на подсъдимият М.П. следва да бъде наложено по – строго наказание предвид факта, че именно неговото поведение е провокирало поредицата от действия, осъществени впоследствие от останалите подсъдими, както и от покойният ***. Предвид изминалият дълъг период от време от момента на извършване на  престъплението до момента на постановяване на присъдата, съдът определи и наложи на подсъдимите наказания при условията на чл. 54 от НК както следва:

На подсъдимият М.П. – на основание чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ от НК във  вр. с чл. 54 от НК - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На подсъдимият Р.А. - на основание чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК във  вр. с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На подсъдимият П.Т. -  на основание чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК във  вр. с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На подсъдимият Д.Т. - на основание чл. 330 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІІ и ал. ІV от НК във  вр. с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Преценявайки конкретната лична степен на обществена опасност на всеки от подсъдимите, тяхното семейно и социално положение, чистото ми съдебно минало към момента на извършване на деянието и понастоящем съдът намери, че целите на наказанието спрямо всеки един от тях може и ще бъдат постигнати посредством института на условното осъждане. Ето защо и на основание чл. 66 ал. 1 Нк съдът отложи ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимите М.П., Р.А., П.Т. и Д.Т. наказание лишаване от свобода С ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК, съдът съобрази следното:

Гражданският иск, предявен от Ц.А.Х. против подсъдимите М.Р.П., Р.К.А., П.Й.Т. и Д.Д.Т. за сумата от 4 145 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди е недопустим и неоснователен. Събраните в хода на проведеното пред настоящият съд многобройни писмени доказателства, в това число първични счетоводни документи, извлечения от инвентарна книга, подробно описани от експерта по приетата към доказателствата по делото счетоводна експертиза установяват, че  предмета на престъплението 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц6“ на стойност 2020 лв. и 1 бр. кафе-автомат „Зануси Спацио Ц7“ на стойност 2125 лв., на обща стойност 4145 лв., са собственост на „Ц и Ц Вендинг“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Х., НО НЕ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ Ц.Х.. Ето защо съдът отхвърли предявеният граждански иск иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на основание чл. 53 ал. І буква А от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по НОХД № 2782 от 2013 година по описа на Плевенски районен съд /досъдебно производство № Д–2079 от 2012 година по описа на Районна прокуратура – Плевен/ - 1 брой пластмасово шише от безалкохолна напитка с вместимост 0,5 литра, с намиращо се в нея количество запалителна течност, находящи се на съхранение в деловодството на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия М.Р.П. да заплати сумата от 248,60 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия М.Р.П. да заплати сумата от 59 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Р.К.А. да заплати сумата от 248,60 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Р.К.А. да заплати сумата от 59 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П.Й.Т. да заплати сумата от 248,60 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П.Й.Т. да заплати сумата от 59 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Д.Т. да заплати сумата от 248,60 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Д.Т. да заплати сумата от 59 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.

          При тези доводи съдът постанови присъдата си.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: