Решение по НАХД №39/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 37
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Смолян, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от Р. Б. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес: *,
жалба против наказателно постановление № 3/26.07.2021 г. на директора на *
- *, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от Закона за пътищата (ЗП)
на осн. чл. 53, ал.1 ЗП й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева. Недоволна от така издаденото наказателно
постановление е останала административно-наказаната, която го обжалва с
молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, предвид това, че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание от името на жалбоподателката, редовно и
своевременно призована, жалбата поддържа процесуалният й представител
адв.*.
В съдебно заседание от името на АНО, редовно и своевременно
призован, жалбата оспорва процесуалният му представител гл.юрисконсулт *.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
1
по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 30.06.2021г. служителите на * гр.*Х. К.- ст.специалист, и Н.С. -
гл.експерт, свидетели по делото, заедно с колегата си *, извършвали проверки
на територията на Община *по републикански път *- * (*). На км * в дясно, в
подножието на * *, забелязали, че функционират три търговски обекта.
Единият от тях представлявал преместваема дървена конструкция с размери
230 см на 230 см, в която се продавали бурканчета мед, билки, напитки.
Проверяващите се легитимирали и установили, че в търговския обект работи
жалбоподателката Р.З., на въпроса им кой е негов собственик, тя отговорила,
че това е баща й, но в момента не може да се яви. Проверяващите
констатирали, че търговският обект е разположен върху крайпътната
площадка, която попада в обхвата на пътя..
Свидетелят Н.С. съставил срещу Р. Б. ЗЛ. в нейно присъствие акт за
установяване на административно нарушение №1/30.06.2021 г., за това, че
при извършена проверка на 30.06.2021 г. от длъжностни лица на *
/специализирано звено/ е установено, че извършва специално ползване на
пътищата по смисъла на параграф § 1 от Закона за пътищата, като
осъществява търговска дейност - продажба на земеделска продукция-
собствено производство, в крайпътен търговски обект, представляващ
преместваема дървена конструкция с размери 2,30 м на 2,30 м., находяща се
в обхвата на републикански път *- * (*) на км * в дясно, без издадено
разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него, по реда на чл. 11 и сл. от Наредба
за специално ползване на пътищата- нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от
ЗП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Х. К., бил предявен на
Р.З. и тя го подписала.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.26, ал.2 , т.2 б.”б” от Закона за
пътищата (ЗП) на осн. чл.53, ал.1 ЗП на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 1000.00 лева.
Съдът възприема тази фактическа обстановка въз основа на
2
приобщените писмени доказателства по делото и показанията на разпитаните
свидетели Х.К. и Н.С..
Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Според разпоредбата на чл.26 ал.2 т.2 б.”б” от ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на
пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти,
включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към
тях.
Съгласно чл.5 ал.1 ЗП пътищата (пътната инфраструктура) имат
следните основни елементи: 1. обхват на пътя; 2. пътни съоръжения; 3. пътни
принадлежности. Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с
въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектиране на пътищата- чл.5 ал.1 т.2 ЗП. Широчината на обхвата на пътя
извън населените места и в границите на урбанизираните територии с
нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя. Съгласно §1 т.5
от ДР на ЗП "Пътни принадлежности" са: базите за поддържане на
републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните
уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения;
аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен
отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с
прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета,
снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически
средства за организация и регулиране на движението.
Според съда административно-наказателната отговорност на
3
едноличния търговец неправилно е ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2,
т.2, б.”б” от ЗП.
В показанията си пред съда актосъставителят Н.С. описва нарушение,
различно от отразеното в АУАН. От тях става ясно, че отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за това, че извършва търговска дейност в
търговски крайпътен обект, находящ се в обхвата на републикански път *- *
(*), на км * в дясно. Свидетелят сочи, че е забранено извършване на такава
дейност на терена на крайпътната площадка, където била разположена
дървената къщичка. Обяснява, че крайпътната площадка е предназначена за
временно спиране на автомобили; че те не могат да паркират на пътното
платно и затова се устройват такива крайпътни площадки. Свидетелят С.
описва въпросния участък от пътя по следния начин: в края на пътното
платно * е изградена декоративна каменна стена на височина 1 м., след това
има скат(откос)-земен насип под наклон във вертикал, и след това е
крайпътната площадка, като тя се намира по-високо от пътя. Сочи, че от
локално платно се стига до крайпътната площадка. Твърди, че крайпътната
площадка е изключителна държавна собственост и за извършване на
търговска дейност на такова място няма разрешителен режим.
Съдът констатира противоречие между изложеното в свидетелските
показания на актосъставителя и описаното от него нарушение в АУАН. В
свидетелските си показания той сочи, че съставил акта, поради това, че
жалбоподателката осъществява търговска дейност в търговски обект находящ
се на крайпътна площадка, което е забранено от закона и за което дори не е
въведен разрешителен режим за специално ползване на пътя. От друга страна
в съставения акт е посочил, че за търговския обект липсва разрешение за
специално ползване на пътя. Процесът по установяване на
административното нарушение следователно не е протекъл законосъобразно.
Актосъставителят е констатирал нарушение, различно от описаното в акта. В
този смисъл съдът намира, че административно-наказателното производство е
изначално опорочено, още с първото действие по „повдигане на
административното обвинение“, каквото е съставянето на акта.
Отмяна на санкционния акт като незаконосъобразен се налага и поради
липсата на описание в него и в АУАН на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Свидетелят С. сочи, че търговският обект се е
4
намирал в обхвата на пътя, тъй като е разположен на крайпътна площадка,
която е част от него. Пътните принадлежности и обхвата на пътя съгласно
чл.5 ал.1 ЗП са отделни елементи на пътищата. В акта и НП липсва описание
на точното местонахождение на търговския обект, а именно че е разположен
на крайпътна площадка, нито са изложени аргументи, че тя е част от обхвата
на пътя. Доколкото актосъставителят обаче сочи, че е констатирал нарушение
различно от описаното в акта и НП съдът намира, че жалбоподателката не е
извършила нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП с експлоатиране на
търговски крайпътен обект без разрешение за специално ползване на пътя.
Нарушението, което на база показанията на актосъставителя се установява, че
е извършено е на използване на пътя не по предназначение. За него е
предвидено административно наказание в санкционната норма на чл.53 ал.1
т.4 б.“а“ предл.второ ЗП.
По преписката липсва картен материал, извадка от проекта на пътя, на
който да е визуализирано къде попада обекта. Не е налице и прецизно
словесно описание. Не е измерено разстоянието от главния път до обекта. С
това се препятства правото на санкционираното лице да разбере за както
нарушение е ангажирана отговорността му и да реализира защитата си.
Според съда не е изяснен и въпроса за авторството на деянието,
доколкото липсват доказателства от името на кое лице е извършвана
търговска дейност в дървената къщичка. Проверяващите не са извършили
контролна покупка чрез фискалния бон, от която да се установи от чие име се
експлоатира крайпътния търговски обект.
При описание на деянието са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт.
Не на последно място следва да се посочи, че по делото не са налице данни за
оправомощаване АНО и актосъставителя за издаване на НП и АУАН, въпреки
че административно-наказателната преписка беше изискана по делото в
цялост.
Въз основа на гореизложеното обжалваното наказателно постановление
подлежи на отмяна като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3/26.07.2021 г. на директора
на * - *, с което на Р. Б. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес: *, за нарушение на
чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от Закона за пътищата на осн. чл. 53, ал.1 ЗП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
ОСЪЖДА * гр.*да заплати на Р. Б. ЗЛ. сумата 300 лв., направени от
него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6