Р Е Ш Е Н И Е
260158/8.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1806 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №26-54/17.09.2020 год. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.86 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.К.С., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си моли
същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание не се явява лично. От
негово име на 24.11.2020 год. е депозирано писмено становище, в което излага
конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
Процесуалният представител
на ИАРА - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно
заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2020 год. жалбоподателят С.К.С.
управлявал личното си МПС марка „Нисан“, модел „Патрол“, с рег.№Н0957АХ, като
се движел по околовръстен път на гр.Шумен. След подаден сигнал на телефон 112
от страна на членове на Централна рибно-опазваща организация и доброволни
сътрудници на ИАРА, около 04.30 часа в района на кв.Дивдядово бил спрян за
проверка от органите на МВР – Шумен, при което било установено, че в автомобила
се намират около 77 кг риба от вида каракуда. След уведомяване на ИАРА на место
пристигнал свидетелят С.С.И.. При поискване на декларация за произход, търговски
документ или друг документ за превоза от страна на жалбоподателя такива не били
представени. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №В0016338 от 03.06.2020 год., в който е посочено, че
с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.49 от ЗРА. Актът за
установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на нарушителя
и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №26-54/17.09.2020 год. на
Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе
към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което
на основание чл.86 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.К.С., с
ЕГН**********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА.
Намерената и иззета по време на проверката риба от
вида „каракуда“ с Договор за дарение от 03.06.2020 год. била предадена като
дарение на Защитено жилище за лица с психични разстройства №2 /ЗЖЛПР №2/,
гр.Смядово.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя – С.С.И. и на свидетелите Д.П.Д. – член на
Централна рибно-опазваща организация /ЦРОО/, М.Й.Х. – член на ЦРОО и М.Ж.Р. –
член на ЦРОО и доброволен сътрудник на ИАРА, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С.С.И., Д.П.Д.,
М.Й.Х. и М.Ж.Р. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите лично
са присъствали по време на извършената проверка на жалбоподателя, лично са
възприели намерената в автомобила риба, присъствали са на нейното измерване,
като показанията им почиват на техните преки и непосредствени впечатления за
фактите и обстоятелства, за които свидетелстват. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви
и напълно кореспондират, както помежду си, така също и със събраните в хода на
производството писмени доказателства, като напълно подкрепят отразената в акта
за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА При превоз на
продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и
документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл.46, ал.4. Съставът на посоченото нарушение
е изпълнен от обективна страна с осъществяване на превоз без посочените в нормата
документи. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на 03.06.2020
год. по време на извършване на проверката жалбоподателят е извършвал превоз на 77 кг риба от вида
каракуда, като при поискване не е представил на проверяващите лица декларация
за произход, документ за превоз или какъвто и да е друг документ. В същото време
следва да се приеме, че жалбоподателят не оспорва факта, че в управлявания от
него автомобил се е намирало посоченото количество риба от посочения вид,
доколкото в жалбата и в представените по делото писмени бележки, сочи
единствено съображения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на
акта, респективно на наказателното постановление.
От разпита в съдебно
заседание на актосъставителя С.С.И. и на свидетелите Д.П.Д., М.Й.Х. и М.Ж.Р. се установява по безспорен
начин, че непосредствено преди спиране за проверка автомобилът на жалбоподателя
се е движил, бил е управляван от него и в автомобила се е намирала риба от вида
каракуда, като след изтегляне на същата е установено, че теглото й е 77 кг. С
оглед на изложеното се налага категоричния извод, че именно С. е превозвал
посоченото количество риба с управлявания от него лек автомобил. Безспорно е установено
от материалите по делото и отново от събраните гласни доказателства, че при
поискване от страна на проверяващите лица, жалбоподателят не е представил декларация за произход и документ
за превоз, каквито се изискват, съгласно изискванията на НАРЕДБА № 4 от 13.01.2006 год. за условията и
реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми, към
която препраща нормата на чл.50, ал.3 от ЗРА. А с оглед на изложеното се налага
извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, посочено в
разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА.
Доколкото съгласно легалната
дефиниция на понятието „риболов“, дадена в §1, т.26 от ДР на ЗРА "Риболов"
е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване,
се налага извода, че превозваната от страна на жалбоподателя риба от вида
каракуда представлява именно продукт, получено от риболов.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно посочване на
нарушението, което е нарушило правото му на защита. Действително съдът
констатира, че в акта за установяване на административно нарушение цифрово като
нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл.49 от ЗРА, която касае
деяние, свързано с продажбата на риба. В същото време обаче текстово
нарушението е било правилно изписано, като правилно е посочено, че същото касае
превозване на риба, без съответните изискуеми за това документи. В този смисъл наказващият орган
при съставяне на наказателното постановление правилно и изчерпателно е описал нарушението
текстово, като правилно е посочил и нарушената правна норма, а именно – чл.50,
ал.3 от ЗРА. С оглед на изложеното съдът намира, че административно-наказващият
орган е действал в унисон с предоставените му възможности в разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай, независимо от посочената
по-горе нередовност в акта, изразяваща се в неправилно посочване на нарушената
законова норма, доколкото от доказателствата по делото се доказва по безспорен
начин извършеното нарушение, самоличността на лицето, извършило същото и
неговата вина, правилно и законосъобразно е
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
С оглед на изложеното
съдът намира, че доколкото допуснатото нарушение при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е било допуснато само при цифровото
изписване на нарушената правна норма и впоследствие същото е отстранено при
съставяне на наказателното постановление, правото на защита на жалбоподателя не
е било нарушено, като същият е бил в състояние да разбере какво нарушение се
твърди, че е извършил, по какъв начин и
кога го е извършил, а от тук и да организира защитата си по един адекватен
начин, което е сторил с подаване на жалбата, предмет на обсъждане в настоящото
производство.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
деянието виновно, доколкото от факта, че е извършил и други идентични прояви в
предишни периоди от време, за което са му били налагани и други санкции, се налага извода, че е бил запознат с
разпоредбите на ЗРА и подзаконовите актове, уреждащи дейността по извършване на
риболов и условията за извършване на превоз на продуктите от него, следователно е знаел, че няма право да превозва
риба, без да притежава посочените по-горе документи, но въпреки това е извършил
деянието.
Административно-наказващият
орган е действал законосъобразно, като правилно е определил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.86 от ЗРА, която предвижда наказание с глоба, съответно имуществена
санкция в размер от 1000 до 2000 лв. За лице, което превозва риба, други водни организми и
продукти от тях в нарушение на чл.50 от същия закон. Наказващият орган е
действал законосъборазно, налагайки на извършителя санкция в размер на
законоустановения минимум.
Съдът напълно споделя извода на
административно-наказващият орган, че посоченото деяние не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от приобщените към делото материали, посоченото
деяние не е инцидентна повява в поведението на жалбоподателя. От приложените
наказателни постановления №26-17/01.09.2014 год., влязло в сила на 27.11.2014
год. и Наказателно постановление №26-03/12.02.2015 год., влязло в сила на
17.03.2015 год. се установява по безспорен начин, че С. е бил и друг път
наказван за деяния, представляващи нарушения на чл.50 от ЗРА, сходни с
деянието, предмет на настоящото производство. Въпреки, че същите не могат да
обосноват квалифициране на настоящото деяние като извършено в условията на
повторност, същите са достатъчно доказателство, че извършеното е трайна практика в поведението
на жалбоподателя, а не идентична негова проява. В същото време при преценка на
възражението за маловажност, направено от страна на жалбоподателя, съдът
съобрази и немалкото количество превозвана риба - 77 кг., което само по себе си
налага извода, че същата не е била предназначена за лична употреба, а за други
цели, най-вероятно търговски. С оглед на изложеното съдът намира, че в
настоящия случай, с оглед преценка степента на обществена опасност на
извършителя и на самото деяние, е невъзможно същото да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-54/17.09.2020 год. на
Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе
към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което
на основание чл.86 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.К.С., с
ЕГН**********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за
върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: