РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пазарджик, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900125 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на „Б. ******“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. **, вх. **, ет. **,
ап. **, чрез адв. Н. Б. от С., срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. „Б. Д.“ № **, за прекратяване на дружеството, на
основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът е овластен от ЧСИ за предявяване на настоящия иск по чл. 517,
ал. 4 от ГПК. Задължението на длъжника към ищеца е в размер на над 13 739
лева, което се твърди, че продължава да нараства. Подробно излага
обстоятелствата, от които счита, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска за прекратяване на ответното дружество. Моли се за
присъждане и на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение
и 80 лева за държавна такса.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор,
въпреки редовното връчване на основание чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК
на препис от исковата молба и приложенията към нея.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Съгласно константната съдебна практика – Решения № 60/10.07.2012 г.
на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., Решение № 146/7.11.2013 г. на ВКС по т.
1
д. № 1041/2012 г., I т. о., Определение № 733/11.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
811/2009 г., II т. о., абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена
отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично
овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Както е прието в
Определение № 733/11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., тези
предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 от
ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството (каквато е и
настоящата), доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието
по чл. 517, ал. 3 от ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител
за предявяване на иска.
От представените писмени доказателства е видно, че е образувано
изпълнително дело № *** г. на ЧСИ С., рег. № ** от КЧСИ, с взискатели
ищецът и НАП – Пазарджик, и длъжник Д. Х. М., като е наложен запор върху
всичките дружествени дялове на длъжника в ответното дружество, при
изрично овластяване на ищеца-взискател от ЧСИ за предявяване на иска с
постановление от 01.08.2024 г., поради което искът с правно основание чл.
517, ал. 4 от ГПК се явява допустим.
Сезиран е родовокомпетентният съд.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да докаже: висящо
изпълнително дело за вземане на ищеца срещу едноличния собственик на
капитала на ответното дружество; насочване на принудително изпълнение
върху всички дялове в ответното дружество за задължения на едноличния
собственик на капитала към ищеца, взискател по образуваното изпълнително
дело и овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за
прекратяване на дружеството.
Установява се, че изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С., рег.
№ ** от КЧСИ е образувано въз основа на издаден по ч. гр. д. № *** г. на РС -
В. изпълнителен лист от 18.07.2023 г. както и въз основа на удостоверение по
изп. дело № ****г. на същия ЧСИ във връзка с изпълнителен лист от
18.03.2024 г., издаден по ч. гр. д. № **** г. на РС – В.. С първия изпълнителен
лист длъжникът Д. Х. М. е осъден да заплати на „Б. ***“ ЕООД обща сума от
400 лева, съгласно нотариално заверен договор за заем от 21.01.2023 г., ведно
2
със законната лихва, а по втория изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
**** г. на РС – В., Д. М. е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
8 600 лева, съгласно нотариално заверен договор за заем от 20.01.2023 г.,
ведно със законната лихва.
Видно от партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, на 06.06.2024 г. е вписан
запор върху всички дружествени дялове на едноличния собственик на
капитала на „М.“ ЕООД Д. Х. М., въз основа на запорно съобщение, изпратено
от ЧСИ С., рег. № ** от КЧСИ, на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК.
С постановление № 2503 от 01.08.2024 г. ЧСИ С. възлага на ищцовото
дружество да предяви иск за прекратяване на „М.“ ЕООД, на основание чл.
517, ал. 4 от ГПК.
От писмо вх. № 10447 от 07.11.2024 г. на ЧСИ С. се установява, че
изпълнителното дело № ***** г. е висящо, като към датата на завеждане на
писмото длъжникът Д. М. дължи сумата от 13 726.26 лева, от които публични
вземания 2 050 лева.
Като обобщение, всички предпоставки са налице, което обуславя извод
за основателност на предявения иск.
В ТЗ липсва основание за прекратяване на дружеството чрез иска по чл.
517 от ГПК. Посоченото в чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ прекратяване по решение на
окръжния съд е само за предвидени от „този закон“, т. е. от Търговския закон
случаи (чл. 155 от ТЗ), а не и за предвидени от други закони (чл. 517 от ГПК).
Независимо от това съдебната практика приема, че чрез успешното
провеждане на иска по чл. 517, ал. 3 или 4 от ГПК се постига прекратяване на
дружеството по решение на съда, макар и извън хипотезите на чл. 155 от ТЗ,
поради което нормата на чл. 156, ал. 1 от ТЗ следва да намери приложение и за
производството по ликвидация след прекратяване на дружеството с
ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 или 4 от ГПК. Съгласно чл.
517, ал. 4 in fine ГПК, ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се
извършва ликвидация.
По разноските:
Претендирани са разноски от ищеца в общ размер от 680 лева, от които
държавна такса от 80 лева и адвокатско възнграждение от 600 лева, съобразно
приложено пълномощно, инкорпориращо и разписка за платеното
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Б. Д.“ № **, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „Б. Д.“ № **, да заплати на „Б. ***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, сумата
от 680 (шестстотин и осемдесет) лева, от които: държавна такса от 80 лв. и
адвокатско възнграждение от 600 лв., представляващи направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд, като на ответника – връчването
е по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението по делото.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ за вписване на прекратяването и за
откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4