Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 26.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ц. Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 12348 по
описа на състава за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени при условията на
евентуалност иск
с правно основание чл.26, ал.2, пр. четвърто от ЗЗД, при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата Ю.К.Д. поддържа лично (в исковата молба и
уточнителна молба от 12.08.2020г. на стр. 11-16 от делото) и чрез особения си
представител за оказване на правна помощ адв. И.С., (в уточнителна молба от 16.03.2021г. на стр.
52-55 от делото) следните фактически твърдения, относно предмета на спора: Между починалия на 19.03.2019г. неин
наследодател й Д.К.Д. и привлечената в качеството на ответник Е.Г.С. бил
сключен Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 21.12.2018г., който бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт
№ 6, том II, рег. № 4569, нот. дело № 187/2018г. на нотариус К.К.с рег. № 64 на
НК. По силата на договора, ответницата Е.Г.С. придобила правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6, обозначен като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.901.516.2.6.
в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-739/21.11.2017г. на АГКК, и с административен
адрес – гр. София, ул. „************, срещу поетото от нея насрещно задължение
да се грижи и издържа прехвърлителя Д.К.Д. до края на живота му. В нотариалното
производство при сключването на договора-
прехвърлителят Д.К.Д. бил представляван от приобретателката (ответница
по иска) Е.Г.С., която се легитимирала като пълномощник с изрично пълномощно, с
рег. № 4503, том 2, акт 188 от 18.12.2018г. заверено от пом. нотариус С.К.,
съдържащо клауза, според която пълномощникът може да договаря и сам със себе си.
По твърдения на ищцата, упълномощителната сделка била недействителна на
множество основания, които тя желае да релевира. В тази насока ищцата поддържа
тезата, че на упълномощителя липствала обективна способност да формира
правновалидна воля – както за самото упълномощаване, така и за извършване на
прехвърлителната сделка, към чието реализиране било насочено упълномощаването.
При това, договорът за издръжка и гледане бил нищожен и поради това, че бил
сключен при съзнанието на съдоговарящите страни /прехвърлителя и приобретателя/за
близката, непосредствено предстояща смърт на прехвърлителя, който страдал от
тежко заболяване. Споменатият договор бил сключен без наличието на типично
основание и по друга причина- доколкото при сключването му бил действащ друг
възмезден договор - за предоставяне на социалната услуга „личен асистент“,
който, макар и на формално друго основание, задължавал приобретателката, да се грижи за
прехвърлителя, полагайки същия обем и интензитет на грижата. При изложените
фактически твърдения, ищцата претендира за прогласяване на нищожност на
процесния Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 21.12.2018г. на посочените по- горе основания (в следната тяхна
последователност):
главен иск - с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 21.12.2018г., обективиран в
Нотариален акт № 6, том II, рег. № 4569, нот. дело № 187/2018г. на нотариус с
рег. № 64 на НК, при твърдения за липса
на типичното основание за сключване на договор с такъв предмет;
евентуален (спрямо
споменатия по- горе) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 21.12.2018г., обективиран в
Нотариален акт № 6, том II, рег. № 4569, нот. дело № 187/2018г. на нотариус с
рег. № 64 на НК, при твърдения за накърняване на добрите нрави, поради
наличието на друго основание за полагане на същите грижи: Договор за полагане
на грижи при условията на социалната услуга „личен асистент“, сключен между
приобретателя и с Район „Красно село“ при Столична община;
евентуален (спрямо
споменатия по- горе) иск - с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
21.12.2018г., обективиран в Нотариален акт № 6, том II, рег. № 4569, нот. дело
№ 187/2018г. на нотариус с рег. № 64 на НК, при твърдения за липса на надлежно
учредена представителна власт за пълномощника на прехвърлителя Д.К.Д. – поради
липса на възможността на последния, да формира правновалидна воля.
С оглед очаквания от нея благоприятен изход на процеса,
ищцата претендира и за осъждане на ответницата, да и заплати направените
съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответницата Е.Г.С..
Чрез процесуалния си представител,
ответницата оспорва изцяло фактическите твърдения на ищцата и в тази връзка оспорва
основателността на предявените искове, поддържайки тезата за липсата на
предвидените в закона и твърдяни от ищцата основания за недействителност на
атакуваната правна сделка. Твърди, че процесният Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.12.2018г. бил
сключен между нея и прехвърлителя при наличие на действително правно основание,
доколкото тя живеела на съпружески начала с наследодателя –преди, по време на
сключването на договора и в процеса на неговото изпълнение до момента на
откриване на наследството на прехвърлителя Д.К.Д.. При това, ответницата била
престирала адекватно и съразмерно по обем дължимите грижи и издръжка към
прехвърлителя, който страдал от тежко заболяване - не само през периода от
сключването на процесния договор през 2018г., до смъртта му през 2019г., но и
през значително по- дългия по продължителност период от проявята на признаците
на заболяването, което го приковало на легло през 2014г., до датата на сключването
на договора за издръжка и гледане - през 2018г. При това, ответницата оспорва
твърдението на ищцата, че прехвърлителя Д.К.Д. не бил способен да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като поддържа тезата, че
заболяването на прехвърлителя / състояние след мозъчен инсулт/ - повлияло трайно
негативно върху двигателните способности на Д., но никак не засегнало
интелектуалните му способности и по- конкретно способността му да преценява
правилно правното значение на своите действия и да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. При това,
ответницата поддържа тезата, че полагането на отпечатък от палец върху
пълномощното, с което тя се легитимирала при сключването на договора, било
резултат от физическата неспособност на упълномощителя - да извършва движения с
фина моторика на ръката, а не поради неговата неграмотност, интелектуална
неспособност или поради психическо отклонение. При това, ответницата не отрича,
че при сключването на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане е била в правоотношение за оказване на социална услуга
„личен асистент“ по отношение на самия прехвърлител, но поддържа тезата, че
смисълът и съдържанието на двете правоотношения бил съвсем различен.
Получаваното от нея възнаграждение, в качеството на личен асистент, е било
предназначено да осигури средства за поддържане на собствения й екзистенциален
минимум - предвид обективната й невъзможност да полага труд, при наличието на
значителна ангажираност да полага грижи към Д.К.Д.. Оспорва твърдението, че към
момента на сключването на процесния договор, тя е знаела или могла да предвиди
непосредствено предстоящата смърт на прехвърлителя – тъй като действителната
причина за смъртта му на 19.03.2019г. не е било съществуващото към момента на
сключване на договора заболяване (датиращо от 2014г.), а проявило се към месец
февруари 2019г. друго общо заболяване, което наложило приемането на Д.К.Д. в
лечебно заведение. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на
исковете и претендира за осъждане на
ищцата да й заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
От съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт № 6, том II,
рег. № 4569, нот. дело № 187/2018г. на нотариус К.К.с рег. № 64 на НК /стр.
20-21 от делото/се установява съдържанието на сключения между Д.К.Д. и Е.Г.С. Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
21.12.2018г. По силата на договора и съгласявайки се да поеме задължението по
осигуряването на грижи и издръжка на прехвърлителя Д., преобретателката С. придобил
правото на собственост върху описания в договора недвижим имот – обозначен като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.516.2.6. в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на АГКК, и с административен адрес – гр. София, ул. „************.
В съдържанието на споменатия договор е отбелязан факта, че е бил сключен от
прехвърлителя, чрез Е.Г.С., която е участвала в сделката едновременно в
качеството на приобретател на имота, а при това – в качеството на пълномощник
на прехвърлителя Д.К.Д., който е упълномощен изрично да договаря сам със себе
си.
Приетото като доказателство пълномощно от 09.09.2015г. /стр. 22 от делото/,
сочи, че упълномощаването е било извършено извън кантората, а упълномощителят
не е подписал документа, а е положил отпечатък от палец на дясната ръка, по
посочените в отбелязването причини. Пълномощното е заверено от нотариус Румен Д.,***
действие СРС.
От съдържанието
на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 2127/22.03.2019г.
изд. от Район Красна поляна при Столична община се установява, че ищцата по
делото е наследник по закон /по съребрена линия от втора степен- сестра/ на починалия
на 19.03.2019г. Д.К.Д..
Приетите като
доказателства Епикриза изд. от МБАЛ „Св. И. ***, Епикриза изд. от „Сити
клиник“- Кардиологичен център София, епикризи, които са издадени от УМБАЛ
„Александровка“ ЕАД, ЕР на ТЕЛК от
09.10.2017г., ЕР на ТЕЛК от
09.10.2017г., ЕР на ТЕЛК от 27.11.2014г. съдържат данни за обективното
здравословно състояние на прехвърлителя Д.К.Д.,
които данни съдът не обсъжда самостоятелно, доколкото са обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на
приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р О.М., мотивира следните правнозначими за спора факти и
изводи:
·
В момента на сключването на процесния договор, Д.К.Д. страда от множество медицински диагностицирани хронични и остри
заболявания на сърдечно- съдовата, дихателната и отделителната система на
организма, по повод на които е провеждал терапия и лечение. Смъртта на
лицето е настъпила в резултатът от въздействието на множество фактори –
естество на заболяванията, развитие на патогенни процеси, степен и капацитет на
компенсаторните механизми на организма, двигателни дефицити.
·
В приложената към делото медицинска документация не се
намират обективни данни за наличие на злокачествено онкологично заболяване при Д.К.Д., но според становището на вещото лице, такъв тип заболяване
обективно не би могло да се развие в рамките на период от датата на сключването
на процесния договор на 21.12.2018г. до деня на настъпване на леталния изход на
19.03.2019г.
·
Според становището на
вещото лице, общото здравословно състояние на пострадалия е мотивирала в
достатъчна степен прогноза за летален изход в относително кратък период от
време. За лица, които са имали обективно възможността да осъществяват траен
социален контакт с Д.К.Д. към датата на сключването на процесния договор –
прогнозата за близката му смърт може да не е била очевидна /поради липсата на
медицинско образование/, но във всеки случай е била предполагаема/поради
увреденото общо състояние и множеството заболявания, от които лицето е
страдало/.
·
Обективно установените
общи заболявания, от които е страдал Д.К.Д.
мотивират извод за наличие на увредено общо състояние на организма, което
предполага изпитване на болков синдром, чиято интензивност не би могла да бъде
класифицирана научно, тъй усещането за болка е индивидуално. Не са налице
обективни данни за предписани медикаменти от типа на силно обезболяващите
аналгетици или опиоиди.
В
дадените пред съда показания, свидетелката В.Ю.Д.
заявява, че е в родствени отношения с ищцата /низходяща от първа
степен/ и познава ответницата, която се грижела за нейния родственик /вуйчо/ Д.К.Д.,
докато починал на 19.03.2019г. Свидетелката твърди, че имала възможността да
посещава поне веднъж месечно дома на Д., приживе, а при това забелязвала, че
последния се държал „малко неадекватно“ /цит./ В края на живота си, Д.К.Д. не
можел да разпознава добре близките си /вкл. свидетелката и нейната майка-
ищцата/. Приживе, Д.К.Д. живеел с ответницата Е.С., но ищцата също имала ключ
от жилището, защото инцидентно подпомагала битовото обслужване на болния си
брат – миела го, хранела го и го преобувала. Самата ответница понякога викала
ищцата да й помогне с грижите за Д., особено в случаи, когато се налагало да
излезе от жилището, за да свърши някаква работа. Според свидетелката, болният Д.
не умеел да си служи с телефон и да извика помощ по телефона, ако възникне
необходимост.
В
дадените пред съда показания, свидетелката М.В.П.заявява,
че познавала ответница, тъй като били колеги, а видяла
ищцата за пръв път на погребението на брат й Д.К.Д.. Тъй като свидетелката
поддържала интензивни социални контакти с ответницата – от нея знаела, че
ищцата Ю. също се грижи за брат си, особено в случаите, когато се налага
ответницата Е. да ходи на работа. Свидетелката посещавала жилището, в което
живеели Е. и Д. и имала възможността да разговаря с последния, както по
времето, преди появата на заболяванията, така и след това. В тази връзка
свидетелката заявява, че могла да възприеме факта, че Д. можел да води
разговори по различни теми и гледал непрекъснато филми на голям телевизор, в
стаята, която била предназначена за него.В поведението си, докато бил в лошо
здравословно състояние, Д. демонстрирал желание да става и да се движи.
Състоянието му не позволявало да се обслужва битово и хигиенно, а при това се
нуждаел и от текущи медицински и стоматологични прегледи. Според становището на
свидетелката, преобрадаващата част от грижите за Д. били полагани от Е.С., а
по- малка част от сестра му Ю.Д., доколкото последната се отзовавала на
конкретни покана, при необходимост.
Заключението на
приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице доц.
д-р В.В., мотивира следните
правнозначими за спора факти и изводи:
·
Аналитичния преглед на свидетелските показания не
мотивира достатъчно обоснован извод, за това, че Д.К.Д. е бил в
помрачено съзнание в резултат от общото здравословно състояние.
·
Не са налице обективни
данни за това- към датата на подписване на процесното пълномощно от
09.09.2015г. Д.К.Д. да е бил в такова психично и интелектуално състояние, което
да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
В хода на съдебното дирене са представени и приети документи, сред които
препис от съдебно решение по гр.д. № 47741/2019г. по описа на 25 с-в при СРС и
преписи от книжа по прокурорска преписка № 35392/2019г. по описа на СРП, които
съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно, с оглед липсата на пряка
относимост към предмета на настоящия спор.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Исковите
претенции са процесуално допустими. Ищцата е надлежно процесуално легитимирана
да атакува действителността на споменатия договор, а правният й интерес
очевидно произтича от качеството на
наследница по закон на прехвърлителя.
За да разгледа
по същество правния спор, настоящият състав на съда дължи произнасяне преди
всичко по предявения иск на предпочитаното от ищцата основание, за
недействителност на процесния договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне
на имот, на предвиденото в чл.26, ал.2, пр.
четвърто от ЗЗД основание.
Процесният
договор е особен вид правна сделка,
наложена от практиката и позната на правната доктрина като договор от типа на ненаименованите договори (contracta inominata). Възможността за сключването на този договор
се основава на договорната свобода, установена от чл. 9 ЗЗД. Макар да не е изрично уреден в
позитивното право - този тип договор се среща сравнително често и по повод на
това е бил обсъждан многократно и в правната теория и в съдебната практика, на
ВС на НРБ и на ВКС на РБ. Задължителната практика на споменатите върховни
съдилища замества специалните позитивно правни норми, които биха регулирали
обществените отношения и споровете, свързани с този тип договори.
Обективираното в договора съгласие за характера и обема на престацията
има изключително важно значение за изясняване на неговото съществено
съдържание, а от тук - за преценка на
основанието за сключване на договора (causae). Според правната
теория и константната съдебна практика на ВКС на РБ, за наличието и естеството
на правното основание на договора (causae) - при възникване на правен спор
в такава насока – съдът е длъжен да извърши преценка във всеки конкретен
случай, като има предвид, че основанието на сделката може да е изрично посочено
от страните или да се установява недвусмислено от същественото съдържание на
договора.
Договорът за издръжка и гледане, срещу прехвърлянето на недвижим имот, е дефинитивно
алеаторен по характер, защото грижите и издръжката, които едната от страните се е задължила да
предостави, не могат да бъдат определени
предварително - нито от гледна точка на продължителност, нито от гледна
точка на интензивност и тежест, но тази специфика не лишава договора от
основание (causae).
Под основание на правната сделка
(causae) по смисъла на чл. 26, ал.2, пр. четвърто от ЗЗД, следва
да се разбира онзи най- типичен мотив,
който формира волята на страните по една конкретна правна сделка - да
сключат именно този тип правна сделка. Наличието на основание (кауза) подлежи
на правна преценка, като се отчита момента
на сключването на договора - понеже основанието
следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите
от самата сделка облигационни задължения и респективно да настъпят нейните типични
правни последици.
Понеже ищцата твърди, да е налице нищожност на процесния договора за
издръжка и гледане, срещу прехвърляне на недвижим имот - поради липса на основание за сключването на договора, то релевираното
в исковата молба основание за недействителност предполага обсъждането му в контекста на описаните по- горе специфики на този тип
договор. Ето защо, при договора за издръжка
и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, преценката относно наличието на основание за сключване на договора обхваща
само бъдещите грижи, а не онези, които са били предоставени до сключването
на договора.
В обобщение на всички изложени по- горе общи изводи следва да се
направи обобщаващо заключение, че релевираното основаниеза недействителност на
договора следва да се прецени съвсем конкретно, като се отчитат установените в
хода на съдебното дирене три групи от факти: здравословното състояние на прехвърлителя
при сключване на процесния договор, личният граждански и социален статус на
прехвъпрителя и на приобретателя, фактически необходимите грижи и издръжка – които
нуждата би изисквала да бъдат предоставени в изпълнение на сключения договор. Това е така, защото по дефиниция, договора за
издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот не е предназначен да бъде
отплата за вече положените грижи, а е предназначен към уреждане на бъдещите отношенията
между прехвърлителя и приобретателя на недвижимия имот, на плоскостта на
облигационното право.
Едно от споменатите три групи
обстоятелства, което бе подробно изяснено от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, има съществено значение за разрешаването на този правен
спор – тежкото общо здравословно
състояние на прехвърлителя при сключването на договора и особено наличието
на онкологично заболяване са били
определящи за липсата на каквато и да е положителна
перспектива. По този начин, заболяването е лишило договора от типизиращия го
алеаторен елемент.
Лимитираната прогноза за продължителността на живота на прехвърлителя на
имота, към момента на сключване на
договора, е била обективно обоснована и известна както на прехвърлителя,
така и на приобретателката, поради резултатите на извършени преди сключване на
договора медицински изследвания. На практика, преценено към момента на своето сключване, договорът за издръжка и
гледане следва да бъде определен, като лишен от своето типично юридическо основание.
За този извод, съдът кредитира заключението на вещото лице д-р М., което намира
за обективно, компетентно и безпристрастно.
Основавайки се именно на това заключение - съдът
не би могъл да приеме друг заключителен извод, освен този, че предявената
искова претенция с правно основание чл. 26, ал.2, пр.
четвърто от ЗЗД в конкретния случай се явява основателна и като такава - следва
да бъде уважена. В резултат от посочения
заключителен извод, следва да бъде прогласена нищожността на процесния договор
за издръжка и гледане, поради липса на основание за сключването му.
Поради уважаването на главния иск – съдът би
следвало да не се произнася по предявените при условията на евентуалност искове
за недействителност на сделката на други основания, като ги остави без
разглеждане.
По отношение на разноските;
С оглед изхода
на правния спор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата от общо 1553, 65 лева, представляващи
съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена и включващи
сумата от 953, 65 лева за държавна такса и 600 лева разноски за депозити на
съдебни експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на основание чл. 26, ал. 2, пр.
четвърто ЗЗД на Договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим
имот от 21.12.2018г., който е сключен между Д.К.Д. и Е.Г.С., обективиран в
съдържанието на Нотариален акт № 6, том II, рег. № 4569, нот. дело № 187/2018г.
на нотариус К.К.с рег. № 64 на Нотариалната камара, по предявения иск
на Ю.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ю.К.Д. срещу Е.Г.С. (при условията на евентуалност) иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, и
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД относно Договор за издръжка и
гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 21.12.2018г.,
който е сключен между Д.К.Д. и Е.Г.С..
ОСЪЖДА Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от общо 1553, 65 лева (хияда
петстотин петдесет и три лева и шестдесет и пет ст.), за направените съдебни разноски
от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: