Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260036
гр. Ботевград, 13.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело
No 422 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - “*” ООД, гр. С. твърди, че по подадено от него
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 1477/2020 г., като
предвид постъпило възражение от длъжника, от съда са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията му. Твърди, че с договор за
цесия от 01.10.2019 г. “*” ООД му е прехвърлило вземанията си, на които на свой
ред е собственик по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител “Б. т. к.”
ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислена неустойка по него.
Поддържа, че между ответника и “Б. т. к.” ЕАД са сключени
споразумения за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от
дата 21.08.2015 г., въз основа на който е ползвал телекомуникационни услуги за
два телекомуникационни номера при съответни тарифни планове. Въз основа на
сключените договори за предоставянето на телекомуникационни услуги между
ответника и “Б. т. к.” ЕАД са издадени фактури за периода от 01.11.2017 г. до
31.01.2018 г. на обща стойност 405.95 лв. Ответникът е потребил и не е заплатил
телекомуникационни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеци –
от 11/2017 г., 12/2017 г. и 01.2018 г. Сочи, че поради неизпълнението на
абоната за заплати в сроковете дължимите към оператора месечни плащания,
процесният абонамент е деактивиран на 31.12.2017 г. Начислена е и лихва за
забава. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземанията му към ответника в размер на 405.95 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер * от дата 21.08.2015 г., както и сумата
от 109.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.02.2018 г. до
13.10.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът- Д.Р.Й. *** в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му
особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, сключения между
ответника и “*” ЕАД договор от 21.08.2015 г. е с
краен срок 21.08.2017 г., на която дата се счита, че облигационните отношения
са прекратени, като нов договор не е подписван. Твърди, че сключените договори
за цесии не са достигнали до знанието на ответника. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. Заявява, че сумата по фактура No *********/02.01.2018 г. в размер
на 203.46 лв. не кореспондира със сбора от сумите, които включва.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1477/2020 г. по описа
на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от
28.10.2020 г., подадено по куриер с дата 27.10.2020 г., съдът е издал заповед
No 264877/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника Д.Р.Й.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по
заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 405.95 лв.,
представляваща неизплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер * от дата 10.06.2013 г.., 06.12.2013 г., 05.08.2014
г., 21.08.2015г., за които са издадени фактури No *, *г. и *г. за периода от
01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., сумата
от 109.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.02.2018 г. до
13.10.2020 г., като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото
– 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността
в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането
си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск
за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От
заверени копия на 2 бр. Допълнителни споразумения към Договор за електронни
съобщителни услуги от 21.08.2015 г. се установява, че между “Б. т. к.” EАД и
ответника Д.Р.Й. са сключени допълнителни споразумения към договора за
предоставяне на телекомуникационни услуги при прилагане на Общите условия за
уреждане на взаимоотношенията между * EАД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни
услуги, и които ответникът е приел за приложими, подписвайки договора. Допълнителните
споразумения са сключени за срок от 24 месеца, считано от 21.08.2015 г. за
номер ********* и номер *********, клиентски номер *, с избрана мобилна услуга,
абонаментен план съответно VIVA Free и MaxiCall XS, при заплащане на съответно
посочена месечна такси за предоставените услуги, с дата на изтичане на
споразуменията 21.08.2017 г.
Представено
е заверено копие на Общи условия на договора между “Б. т. к.” АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, съгласно чл. 29 от които предоставените услуги се отчитат
месечно и заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, а * определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Представени са заверено копие на Месечна
сметка No * за предоставени на ответника мобилни услуги с обща сума за плащане 203.46
лв. с ДДС с период на отчитане 01.11.2017 – 30.11.2017 г., Месечна сметка No *г.,
включваща стойност на услугите от 201.64 лв. с ДДС и баланс от предходни периоди,
с обща сума за плащане 405.10 лв. с период на отчитане 01.12.2017 – 31.12.2017
г., и Месечна сметка No *г., включваща баланс от предходни периоди 405.10 лв. и
лихва за забавено плащане 0.85 лв., с обща сума за плащане 405.95 лв.
Видно
от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018
г., между “Б. т. к.” ЕАД и “*” ООД, гр. М. е сключен договор, по силата на
който “Б. т. к.” ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлило възмездно на “*”
ООД, гр. М., в качеството му на цесионер, вземанията си, произтичащи от
договори, описани в Приложение No 1 към него, срещу цена, която ще бъде
определена в Приложение No 1, и дължима от цесионера при сключване на договора
в сроковете по точка 2.1. от същия.
Видно
от заверено копие на Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, със същото от страна на “Б. т. к.” ЕАД е потвърдено прехвърлянето
на “*” ООД на вземане към ответника в общ размер на 405.95 лв. по силата на Договор
за цесия от дата 16.10.2018 г.
Представено
е и заверено копие на Пълномощно (без дата), видно от което със същото * ЕАД е
упълномощило “*” ООД с правата да го представлява по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по сключения между двете дружества Договор
за цесия от 16.10.2018 г.
Видно
от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019
г., между “*” ООД, гр. С. и “*” ЕООД, гр. С. е сключен договор,
по силата на който “*” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлило на “*” ЕООД, в качеството му на цесионер,
вземания от трети физически и юридически лица, описани в Приложение No 1 –
“Списък на вземания”, неразделна част от договора, и които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в това приложение.
Видно от заверено копие на Извлечение от
Приложение No 1 към Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., в
същото е посочено, че по силата на сключения договора за цесия в полза на “*” ЕООД е прехвърлено и процесното
вземане към ответника в размер на 405.95 лв.
От
заверено копие на Уведомление за цесия се установява, че със същото “*” ЕАД, в
качеството си на цедент по договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез
пълномощника си “*” ООД, и “*” ООД, в качеството си на цедент по договор за
цесия от 01.10.2019 г., уведомяват ответника за сключения договор за цесия от
16.10.2018 г. между “*” ЕАД и “*” ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между
“*” ООД и “*” ЕООД, по силата на които
задължението на ответника към “*” ЕАД в размер на 405.95 лв. по договор/и за
далекосъобщителни услуги е прехвърлено на съответно на “*” ООД и впоследствие
на “*” ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за
които вземания е издадена заповед No 264877/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1477/2020 г.
по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са нeоснователни по следните
съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че
ответникът Д.Р.Й. е бил страна по сключени с “Б. т. к.” ЕАД Допълнителни
споразумения от 21.08.2015 г. към Договор за електронни съобщителни услуги, със
срок на споразуменията 24 месеца, считано от 21.08.2015 г. Съгласно така
сключените споразумения, срокът на договорите за предоставяните услуги изтича
на 21.08.2017 г. С изтичане на срока на договорите, уговорени със сключените
допълнителни споразумения, договорните правоотношения между страните по тях “Б.
т. к.” ЕАД и ответника Д.Р.Й. са прекратени. Процесните вземания са за
предоставени на ответника далекосъобщителни услуги в периода 01.11.2017 г. до
31.01.2018 г., което е след изтичане на срока на договорите. При липсата на
доказателства по делото за съществуването на облигационно правоотношение между
“Б. т. к.” ЕАД и ответника в посочения период, то следва да се приеме, че за
същия не са възникнали претендираните договорни задължения, съответно в ползва
на “Б. т. к.” ЕАД не е възникнало вземане срещу ответника на посоченото
основание. С оглед липсата на доказателства за наличие на вземането към
ответника от страна на “Б. т. к.” ЕАД, то не може да се приеме за доказано, че
последното е прехвърлило надлежно вземанията в полза на “*” ООД, което на свой
ред ги е прехвърлило ищеца, тъй като никой не може да прехвърли права, които не
притежава. При това съдът намира за недоказано в настоящото производство
придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за процесните
вземания. Последното обуславя извод за недоказаност на исковата претенция.
При
тези съображения съдът намира исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
за установяване съществуването на вземанията на ищеца към ответника за
неоснователни и като такива същите следва да бъдат изцяло отхвърлени – както за
вземането за главницата, така и за акцесорния иск за обезщетение за забава.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “У. Е.”
ЕООД /с предишно наименование “*” ЕООД/,
с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т.,
бул. „Б.” No *, вх. *,
ет. *, срещу Д.Р.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на
вземането, за което е издадена Заповед No *от 29.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1477/2020 г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 405.95 лв. /четиристотин и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща главница за неплатена далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от дата 21.08.2015 г., сключен с “Б. т. к.” ЕАД, за което са издадени фактури No *, *г. и *г.
за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., и сумата от 109.42 лв. /сто и девет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
17.02.2018 г. до 13.10.2020 г.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :