№ 13
гр. Смолян, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 234/23.09.2022г., постановено по гр.д.№ 465/2022г. по описа на
Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.С., бул.“М. Л.“ № 46
да заплати на Д. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 5, сумата от 1 830,40 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 244,00 лева, представляваща мораторна
лихва за забава, считано от 01.06.2019г. до датата на предявяване на иска- 20.05.2022г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -20.05.2022г. до окончателното
й плащане, както и 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция
„Гранична полиция“ гр.С., бул.“М. Л.“ № 46 да заплати по сметка на СмРС държавна такса в
размер на 123,22 лева и разноски за експертиза в размер на 120,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5235/12.10.2022г. от Главна
дирекция „Гранична полиция“ гр.С., чрез пълномощника й главен юрисконсулт П. С. с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е
приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на
него наредби, която следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово
законодателство - КТ и в частност НСОРЗ, като не се е съобразил със служебния статут на
служителя и приложимите спрямо него норми, съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от ЗМВР.Твърди се, че
в чл. 179, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че на служители в МВР се изплащат и други
1
възнаграждения извън възнагражденията по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, но това трябва да е
определено със закон или с акт на МС. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание
да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на
правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния
характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на
вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Съдът не е съобразил
решението на СЕС по дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022г. Игнорирал е
обстоятелството, че за държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална
нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, в съответствие със специфичния труд, който
полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за
целта нормативни актове. Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената
тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари,
поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се
прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР и обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно
третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия
са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително
и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители, се ползват. Основавайки се на
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР,
министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 81213-
776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от деня на обнародването),
регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. При съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава
нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на
работното време през нощта и тя е 8 часа. Видно от приетата по делото експертиза е, че трудът,
който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. За разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, в която
норма е предвидена максималната продължителност на нощния труд за лицата работещи по
трудово правоотношение - 7 часа, в специалния закон - ЗМВР е налице изрична материално правна
разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските
служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната
продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8.В духа на
закона е и влязлото в сила изменение и допълнение в ЗМВР от 07.07.2020 г., като в създадената
нова ал. 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното
2
време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл.22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., както и
в чл. 21, ал.3 от Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., също е налице изменение на текста, като
отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Сочи се, че в обжалваното
решение, съдът изцяло е игнорирал влезлите в сила изменения в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове за процесния период, като е постановил изцяло неправилен акт в противоречие
с материалния закон. Решението е немотивирано и в него изобщо не е извършено обсъждане на
изведените в отговора на исковата молба твърдения. Въпреки направеното възражение с доклада
по делото съдът е възложил изготвянето на СИЕ със задача вещото лице да даде заключение за
това с какъв коефициент следва да стане превръщането на нощните часове в дневни, който въпрос
е правен. В т.3 от експертизата вещото лице е определило размерът на отработените часове
нощен труд, след приравняването им единствено по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, без
съблюдаване на ЗМВР и действащите в процесния период наредби. В противоречие с
разпоредбата на чл. 202 от ГПК, съдът не само е възприел изцяло заключението, но изобщо не е
обсъдил същото заедно с другите доказателства. За държавните служители в МВР е предвидено в
чл. 179, ал. 4 от ЗДСл, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал.
1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на МС. Полагането на труд през нощта и от държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по
трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като
разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на
допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и
минималния размер на същото, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т. 1 от
ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. В
чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. В този смисъл
тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на
съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна
продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е
използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да
стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната
продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането
става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143. Разпоредба, идентична
на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за
държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и
коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1. В ЗМВР не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер на отработен нощен час и
ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на
допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и
НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд,
основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден
3
в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а
при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на
трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване
полагането на извънреден труд. Неправилно съдът е приел, че часовете, получени в резултат от
конвертирането на нощния труд автоматично се обявяват за извънреден труд. В специалната
нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните
часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от
общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в
дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява
празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР е
изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането
на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ и ЗДСл, а в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР - няма
основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите им са
обусловени от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ат. 3 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност
на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща
материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В
последващите наредби, относими към исковия период, съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба №
8121з-1174/21.10.2020 г., както и в чл. 21,ал.3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., е налице
изменение на текста, като изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Твърди се
още, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни
факти, което го прави неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в
частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава е правно
основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. С. Н., чрез
пълномощника му адв.М. Орм., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи,
че от заключението на СИЕ се установява, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът е
положил 1378 часа нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този
период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143,какъвто е бил
регламентиран с Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на
подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба
№81213-1174/21.10.2020Г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от
01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР - с чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За исковия период главницата възлиза на 1830,40 лв., а
мораторната лихва е в размер на 244,00 лв.Спорно между страните е обстоятелството дали на
ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и
приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Чл.187,ал.1 от ЗМВР определя нормативната
рамка относно отчитането на положения труд. При работа на смени работното време се изчислява
сумирано на тримесечен период,като в този случай е възможно полагането на нощен труд в
4
часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа.
Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през процесния период) предвижда
при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния
период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на Министъра на вътрешните
работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му,
за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период
действат последователно Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в
сила от 10.01.2020г., Наредба № 81213-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., в които липсва изрично правило за преизчисляване
с коефициент 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Твърди
се, че това не означава, че не следва да се приложи посочената НСОРЗ и такова преизчисление не
следва да се извърши. Това е така, тъй като законодателят е въвел последователно в различни
нормативни актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. В
чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които полагат нощен труд се
ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица
е до 7 часа. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите
правила следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители, чийто
правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ.ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на
нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче,
закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на
дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на държавните
служители в неравностойно положение с работници и служители по КТ и би лишило от смисъл
дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2. С оглед
изложеното в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при
което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител
по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно
положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за
заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове
нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и правилно е била уважена от PC Смолян до
посочените в СИЕ размери. Тези изводи се подкрепят и с постановяване на Решение от 24.02.2022
г. по дело С262/ 2020 г. на СЕС. Посочените от жалбоподателя придобивки на служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са свързани със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с
полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането
му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме,
че подобна цел е налице в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Предвидените придобивки като по-
висок размер на възнаграждение за прослужено време , по-висок размер на платения годишен
5
отпуск, обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното правоотношение, по-
благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, получаване на безплатна храна или
левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и
униформено облекло, пенсиониране при условията на първа категория труд са мерки, които
отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, която предполага
особени рискове (включително за здравето и живота им) и не са относими към „компенсиране" на
нощния труд. Според мотивите на Решението на СЕС следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий, обосноваващ липсвата на механизъм за преобразуване на нощните
часове труд в дневен по отношение на полицейските служители, до 20.07.2020г. (ДВ бр.60/2020), а
след тази дата - защо този труд следва да се преобразува с коефициент 1, т.е. да не се преобразува.
С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с
коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл. Неравенството в третирането на държавните
служители в МВР по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е
съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с
практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. По този начин посочените служители в МВР се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните
служители по ЗДСл.,като разликата в третирането на тази категория служители, не се основава на
обективен и разумен критерий и не е свързана с допустима от закона цел, както е посочено в
Решението на СЕС по дело С-262/2020г. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез чрез
пълномощника си юрисконсулт Т. К. в представено писмено становище моли да се даде ход на
делото в нейно отсъствие и поддържа жалбата си.
Въззиваемият Д. С. Н. чрез пълномощника си адв.М. Орм. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени
доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът Д. С. Н. заема длъжността Старши
полицай „Група за охрана на държавната граница“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“
гр.Смолян, в Граничен полицейски участък Зл. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на
държавен служител.
Не се оспорва също, че ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е
полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена
6
от страните, се установява, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в МВР, в които е регламентирано, че работното време на държавните служители в МВР се
изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8,12 и 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа и работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. За процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът е положил общо 1378
часа нощен труд, които при извършената проверка е установено, че не са превръщани в дневен,
съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена по
КТ съгласно която се предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове
се преизчисляват в дневни с коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, а полученият коефициент е 1,143.
След приравняването на отработените часове нощен труд по методологията, посочената
НСОРЗ се получават 1575 часа (Таблица 1,колона 3), като разликата в часовете нощен труд след
приравняването им по посочената Наредба е 197 часа(Таблица 1, колона 4) Извънредния труд на
служителите в МВР се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение, като
обща сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния
период е в размер на 1830,40 лева(Таблица 1,колона 6) Размерът на законната лихва за забава
върху дължимата сума, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период за който е
дължимо до 20.05.2022г. е в размер на 244,00 лева (Таблица 1, колона 7).
С протоколно определение от 12.09.2022г. районният съд по молба на ищеца е
допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като искът по
чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР се счита предявен за главница в размер на 1 830,40
лева и искът на основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 244,00
лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен
съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляване на положен нощен труд
в дневен през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане
на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за
7
така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и
подзаконовите актове за неговото прилагане. Поддържат се и оплаквания, че районният съд не е
съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г.,
касаещо част от процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1 ясно и точно е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно чл.187,ал.4 ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Като не е съобразил това
изменение, действащо за част от процесния период от 11.07.2020 г. до 30.04.2022г., съдът е
постановил незаконосъобразно решение.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Гранична полиция“
гр.Смолян по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по
график,съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа ,а
отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата
на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за
част от процесния период, (сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в
редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР.
За част от процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.
60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Преди това са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
8
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 от
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в
сила от 10.01.2020г. последните две приложими за процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2022г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията и в издадените впоследствие Наредба №
8121з-11744/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.
Доколкото в действащите за процесния период наредби липсва изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл.31,ал.2 от
наредбата от 2014г. ,регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент
1,143, в цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден редът за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Поради това правилно районният съд е
приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.
23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба- чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., както и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от
ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, както и препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
9
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с
коефициент 1,143 за част от претендиран период , след като с разпоредбата на чл.188,ал.2 от
ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., е
налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в
чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във въззивната
жалба, че в действащите за процесния период Наредби не се съдържа текст, който да предвижда
заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да
се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен
труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР
от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1
от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа,
нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които се
компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане
от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат,
че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба
№ 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В същия
смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл.
290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси
целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на законовите
разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната
повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Нощният труд, положен от служителите на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
10
вреден за здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че
предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от българските съдилища
(в това число и настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността
и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки
за защита. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не
са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде
адекватно възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на въззивника
"компенсационни механизми“ като това, че служителите, които са първа категория труд ползват
привилегиите по чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително
възнаграждение за прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на
извънредния труд, че имат право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и
почивка в празнични дни, че получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи
напитки, не може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по
смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки
ползват всички държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което на
тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. Следователно с оглед даденото в решението на СЕС
разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение,
11
което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за
изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г.
Изводите на въззивния съд не се променят и от възприетото в т.2 от посоченото решение
на СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий ,т.е е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима с тази цел. В мотивите на решението се
приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в
дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не
може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически ,социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС
е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел(решение от 6
октомври 2021г. Sumalq С-882/19, EU:C: 2021:800, т.71)
С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в
ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че
според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл. неравенството в
третирането на държавните служители в МВР по чл.142,ал.1,т.1,полагащи нощен труд, е
закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права
на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗМВР,
предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин посочените служители в
МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по
трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая
разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не
се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с
допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен
труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е
посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че обяснението за липсата на
механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със
съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не
12
могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121-
407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители,
полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови
договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обнародвано в
ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането
им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат
такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в
третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в
сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са
несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид
не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и
цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно
чл.179,ал.1 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право,
като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че
т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗВМР изрично
предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл.188,ал.2 от ЗМВР по
отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на
чл.187,ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да се
приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете
положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ, като сумата от 1 830,40 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. се явява
дължима от въззивника, както и сумата от на 244,00 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи до
30.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
20.05.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение, като счита за неоснователно възражението на въззивника за
прекомерност, тъй като съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в
размер на 507 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 234/23.09.2022г., постановено по гр.д.№ 465/2022г. по
описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР -гр.С., бул.“М. Л.“ № 46 да
заплати на Д. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 5 съдебни разноски за
въззивна инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14