№ 34516
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110151497 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на
трудово правоотношение по трудов договор № 96 от 01.06.2023 г., поради налагане със
заповед № 79/ 31.07.2023 г. на наказание "дисциплинарно уволнение", ведно със законната
лихва от 18.09.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ищеца „Транс Радиал
2000“ ЕООД и ответника И. П. Д., трудов договор № 96 от 01.06.2023 г., ответникът заемал
длъжността „диспечер транспортни средства“. При извършена проверка, било установено,
че ответникът не се явил на работа без основателна причина в периода 07.07.2023 г. –
10.07.2023 г., както и не предоставил обяснения или документи, оправдаващи отсъствието
му. По тази причина, на 10.07.2023 г. и на 17.07.2023 г., ищецът изпратил чрез „Български
пощи“ на ответника покани, с които му предоставил срок, в който да се яви в офиса на
дружеството и да даде обяснения относно неявяването си на работното място, но ответникът
така и не се явил. Поканите били изпратени до посочен от ответника адрес, но се върнали
като неполучени. Били извършени и множество неуспешни опити за свързване със
служителя. Предвид изложеното, ищецът предприел действия по налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение, което било наложено със заповед № 79/31.07.2023 г.,
която била изпратена до ответника по пощата, но също се върнала като неполучена. Цитира
съдебна практика, съгласно която, в случаи като процесния, заповедта се считала надлежно
връчена. Намира, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът му дължи сумата от 750 лв.,
формирана от две месечни възнаграждения, тъй като съгласно трудовия договор, срокът на
предизвестието бил 2 месеца. До ответника била изпратена покана за плащане на процесната
сума, но същата не била заплатена.
Ответникът, чрез адв. М. К., е депозирал в законоустановения срок отговор на
1
исковата молба. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение
съгласно трудов договор от 01.06.2023 г. Намира, че искът е частично основателен за сумата
от 327,74 лв., а в останалата част до пълния предявен размер, искът следвало да се отхвърли,
тъй като ищецът не заплатил на ответника дължимото му възнаграждение за м.06.2023 г. в
размер на 290,99 лв. Доколкото срок за плащане на трудовото възнаграждение не бил
уговорен, то същото следвало да се плати до 30.06.2023 г. с оглед разпоредбата на чл. 270,
ал. 2 КТ. Ответникът счита, че работодателят е изпаднал в забава и за периода 01.07.2023 г. –
24.01.2024 г., дължи мораторна лихва в размер от 22,30 лв. Намира също, че ищецът не му е
заплатил дължимото възнаграждение за месец юли 2023 г., в размер от 66,87 лв. Предвид
изложените съображения относно изискуемостта, твърди, че ищецът дължи лихва за периода
01.08.2023 г. – 24.01.2024 г., в размер на 4,37 лв. На следващо място посочва, че ищецът не е
заплатил на ответника обезщетение за два дни неизползван платен годишен отпуск съгласно
чл. 224 КТ, в размер от 35,71 лв., дължим от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение – 24.08.2023 г., т.е. от 25.08.2023 г. до 24.01.2024 г., ищецът изпаднал в
забава по отношение на това задължение, като дължимата сума била 2,02 лв. Моли за
отхвърляне на иска до размер от 422,26 лв.
В срока за отговор са предявени и насрещни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, с които ответникът по първоначалния иск, моли за
осъждане на ищеца по първоначалния иск да му заплати сумите, както следва: сумата 357,86
лв., представляваща дължими трудови възнаграждения за м.06 и м.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 26,67 лв.,
обезщетение за забава върху посочената главница, за периода 01.07.2023 г. – 25.01.2024 г.,
сумата 35,71 лв., представляваща обезщетение за два дни неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 2,02 лв., обезщетение за забава върху посочената главница, за периода 25.08.2023 г. –
25.01.2024 г. Поддържа, че между страните е бил налице трудов договор № 96/01.06.2023 г.,
като правоотношението е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2
КТ, съгласно Заповед № 79/31.07.2023 г.
Депозиран е отговор по насрещните искове, с който същите се оспорват по основание.
Излага доводи в подкрепа на предявения си иск. Твърди, че на 20.06.2023г. на работника са е
била изплатена заплата за м.06 и аванс за м07.2023г. в размер от 500 лв. по негово искане.
Представя фишове за заплати и разходен касов ордер за доказване на горепосоченото. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, ищецът по първоначалния иск следва да
докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е
прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", както и размера на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя
за срока на предизвестието. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дължимото обезщетение за дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, в тежест на ищеца по насрещния иск е да
2
докаже, че между него и ответника е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение; че ищецът е престирал работна сила за твърдения период, за който се
претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
Ответникът следва да докаже плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ищецът следва да докаже, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, че е имал право на
платен годишен отпуск за съответните години, който да не е ползван, а ответникът следва да
докаже, че изплатил дължимото обезщетение, съответно, че са налице обстоятелства, които
изключват отговорността му.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже
настъпване на предпоставки, обуславящи изпадането в забава на ответника.
Не е спорно, че между страните по настоящите искове е бил сключен трудов договор
№ 96 от 01.06.2023 г., както и че със заповед № 79/31.07.2023 г., на ищеца по първоначалния
иск е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са необходими и относими
към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и приемането им е
допустимо.
Съдът счита за необходимо да допусне служебно ССчЕ, вещото лице по която след
като извърши проверка в счетоводството на ищцовото дружество да даде заключение по
следните задачи: Да изчисли размера на обезщетенията по чл. 221, ал. 2 КТ и 224, ал. 1 КТ и
вземанията по чл. 128, т. 2 КТ. Да изчисли размера на лихвите върху обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ и вземанията по чл. 128, т. 2 КТ за периодите посочени в насрещната искова
молба. Да посочи дали на работника са били заплатени суми за погасяване на вземанията му
по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и ако има такива, какъв е оставащият непогасен размер.
С оглед допуснатата експертиза, съдът намира, че не е необходимо събирането на
доказателства по исканията на ответника по първоначалния иск за представяне на
документи с осн. чл. 190 ГПК и на ищеца по първоначалния иск за допускане на свидетел
при режим на довеждане.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в
обстоятелствената част на определението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
3
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от
съда задачи при депозит в размер от 400 лева – 200 лв. вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение, за което да бъде
представена вносна бележка, и 200 лв. от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата след
представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК за представяне на документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на разпит на свидетел при режим
на довеждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.10.2024 г., от 9.40 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от
отговора, а на ищеца по насрещните искове и преписи от отговорите по тези искове.
УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание могат да вземат становище по
доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4