РЕШЕНИЕ
Номер
Година 2018
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и девети състав
На двадесет и осми юни Година две хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №711 по описа на съда
за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на арх. В.С.Б. против НП №СИР-02-35/01.12.2017г.
на Началник на РДНСК-
Североизточен
район, с което на арх. В.С.Б. е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание на чл. 239
ал.1 т.2 от ЗУТ.
В жалбата си жалбоподателят
моли да бъде отменено наказателното
постановление, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява лично, но се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована се представлява, като процесуалния представител оспорва жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Арх.В.С.Б., който във функциите си
на: длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква б" от НК - Главен
архитект на Община Варна в срок, определен с нормативен акт не се е произнесъл
по искане за одобряване на изменение на одобрен инвестиционен проект по чл.154,
ал.5 от ЗУТ за строеж „Пристройка и надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII- 8, кв. 727 по плана на 3 м.р. в гр.
Варна, бул. „Княз Борис I" № 73., с възложител „Възраждане 2004"
ЕООД, представлявано от С. И. Ч.. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.5 от ЗУТ
изменения в одобрения инвестиционен проект се правят със заповед към издаденото
разрешение за строеж. Сроковете за произнасяне са същите, които са за издаване
на разрешението за строеж - чл.144, ал.З, т.1 от ЗУТ инвестиционният проект, по
който се издава разрешение за строеж се одобрява или се отказва одобряването му
в 14-дневен срок от внасянето, когато е налице оценка по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.148, ал.4, изр.З от ЗУТ разрешение за строеж, а в случая
заповедта за допълнението му, се издава едновременно с одобряване на
инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. В случая, със
заявление № АУ112975ВН/20.12.2016г. на Община Варна, възложителя-„Възраждане
2004" ЕООД, представлявано от Светлозар Иванов Чорбаджиев е поискал от
главния архитект на Община Варна одобряване на изменение на одобрен
инвестиционен проект, по което се издава Заповед по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ
към издадено Разрешение за строеж № 66/30.06.2014г. на гл.арх. на Община Варна
за строеж: „Пристройка и надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII-8, кв.727 по плана на 3 м.р. в гр.
Варна, бул. „Княз I Борис Г №73. В законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.144, ал.З,
т.1 от ЗУТ, главния архитект на Община Варна не е издал поисканото със
заявлението одобряване на изменение на одобрен инвестиционен
проект по чл.154, ал.5
от ЗУТ към издадено Разрешение за строеж №66/30.06.2014г. на гл.арх. на Община
Варна или мотивиран отказ за издаване на разрешение за строеж. В случая, с
писмо per. № АУ112975ВН_001ВН/19.01.2017г. главния
архитект уведомява възложителят, че исканата административна услуга не може да
бъде изпълнена до приключване на съдебните производства по две административни
дела, но по своя характер писмото не носи белези на изричен отказ. Съгласно
разпоредбата на чл.146 от ЗУТ, отказът да се одобри инвестиционен проект се
прави само по законосъобразност, като се посочват конкретни мотиви за това. В
този смисъл, следва да се има предвид, че ЗУТ не предвижда възможността главния
архитект да се произнесе по друг начин, освен с мотивиран индивидуален
административен акт. Непроизнасянето в срок на сезирания компетентен орган има
за правна последица формирането на мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. В тази връзка, непроизнасянето на главния архитект на община Варна в
предвидения по чл.144, ал.З, т.1 от ЗУТ срок, както е поискано в заявлението,
води до наличие на мълчалив отказ на този орган, който е незаконосъобразен,
предвид императива на чл.146 от ЗУТ. В тази връзка, мълчаливият отказ на
главния архитект на Община Варна е отменен като незаконосъобразен със Заповед
№ДК-10-СИР-05/04.04.2017г. на Началник
РДНСК-Североизточен район. С оглед спецификата на мълчаливия отказ, а именно,
че такъв се формира с изтичане на срока за произнасяне и той не се съобщава, за
него е приложим субсидиарно АПК и конкретно чл.84
ал.2 от АПК. Нарушението се състои в бездействие-непроизнасяне в срок на
Главния архитект на Община Варна по подаденото искане за одобряване на
изменение на одобрен инвестиционен проект по чл.154, ал.5 от ЗУТ за строеж
„Пристройка и надстройка на жилищна сграда", находящ
се в УПИ VIII - 8, кв. 727 по плана на 3 м.р. в гр. Варна, бул. „Княз Борис
I" № 73., с възложител „Възраждане 2004" ЕООД, представлявано от
Светлозар Иванов Чорбаджиев, така както е поискано със заявлението от
възложителя. Нарушението е извършено на 04.01.2017г. в гр.Варна - първия ден
след изтичане на срока. Нарушението е установено на 27.01.2017г. в гр.Варна,
когато в РДНСК-СИР с вх.№ВН-22-00-066/27.01.2017г. е постъпила преписка от
Община Варна, с приложена жалба от „Възраждане 2004" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Славянска" №22,
представлявано от С. И. Ч., чрез адвокат Станислава Стоева, срещу мълчаливия
отказ на главния архитект на Община Варна за искане за одобряване на изменение
на одобрен инвестиционен проект по чл.154, ал.5 от ЗУТ за строеж: „Пристройка и
надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ
VIII - 8, кв.727 по плана на 3 м.р. в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" №73. Във
връзка с констатираните нарушения от Началника на РДНСК-Североизточен район е
издадена Заповед №ДК-10-СИР-05/04.04.2017г. за отмяна
на мълчалив отказ, издаден от Главен архитект на Община Варна за одобряване на
изменение на одобрен инвестиционен проект по чл.154, ал.5 от ЗУТ за строеж:
„Пристройка и надстройка на жилищна сграда", находящ
се в УПИ VIII - 8, кв.727 по плана на 3 м.р. в гр. Варна, бул. „Княз Борис
I" №73. Срещу
гореописаната заповед няма постъпили възражения, видно от Констативен протокол
от 19.07.2017г., съставен от служители на РДНСК-Североизточен район. Същата е
влязла в законна сила на 27.04.2017г. С оглед констатираните нарушения, с писмо
изх.№ВН-22-00-225/22.05.2017г. на РДНСК-Североизточен район, арх. В.Б. е
поканен да се яви на 08.06.2017г. в Ю.ООч. в
РДНСК-Североизточен район, бул."Цар Освободител", №76Г, етаж 7, стая
717, за съставяне на акт по ЗАНН. Уведомен е, че при неявяване актът по ЗАНН ще
бъде съставен в негово отсъствие. Писмо-покана изх.№ВН-22-00-225/08.06.2017г.
на РДНСК-Североизточен район до арх.Б. е получено на 25.05.2017г. видно от
известие за доставяне № 6100015619150 на „М и БМ Експрес" ООД.
Арх.В.Б., в качеството си на Главен архитект на Община Варна,
се е явил в деня и часа, определени в писмото-покана. Акт №СИР-02/08.06.2017г.
е съставен в негово присъствие. На основание чл.36 и следващите от ЗАНН,
чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, е съставен Акт №СИР-02/08.06.2017г. в присъствие на
нарушителя /чл.40, ал.1 от ЗАНН/. Актът е връчен на арх.В.С.Б. на 08.06.2017г. В
законоустановения тридневен срок, след връчването му
на 08.06.2017г., в РДНСК-Североизточен район е постъпило възражение
вх.№ВН-22-02-382/12.06.2017г., по Акт №СИР-02/08.06.2017г. от арх.В.С.Б., чрез
Адвокатско дружество „Диан Иванов и съдружници",
съгласно пълномощно от 09.06.2017г.
Възражението е
разгледано, но не е уважено, тъй като с него не се изнасят нови факти и
обстоятелства, които не са били известни при съставяне на акта по ЗАНН, или
такива оборващи констатациите на административно-наказващия орган. С
горепосоченото деяние арх.В.С.Б. е нарушил следните законови разпоредби:
чл.144, ал.3, т.1 от ЗУТ, съгласно който инвестиционния проект се одобрява
или се отказва
одобряването му от органа по чл.145 от ЗУТ, при изготвена оценка по чл.142,
ал.6, т.2 - в 14 - дневен срок от внасянето му, когато това е поискано в
заявлението, и е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.5, предложение 2 от ЗУТ,
във връзка с чл.93 от НК. Отговорността на нарушителя се ангажира на основание
чл.146 от ЗУТ.
Съдът
разпита свидетелката Д., която дава достоверни показания, които съдът
кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните
и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани
и, последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Началник на РДНСК-
Североизточен
район.
В хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът не споделя правните изводи на
жалбоподателя относно характера на сроковете
по чл.144,ал.3 от ЗУТ - приема
се,че те са инструктивни и същевременно водещи до мълчалив отказ при
неспазването им, формирането на какъвто правно е възможно само при преклузивните срокове. По-същественото от гледна точка на
сроковете обаче е това, че техният характер е изцяло ирелевантен
за административно-наказателния състав на чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ, който
съобразно фактическото описание на
деянието има предвид хипотезата на несвоевременно изпълнение на възложени със
закон задължения. Тази форма на изпълнителното деяние не се интересува от
инструктивния или преклузивния характер на сроковете
за изпълнение на задължението, доколкото несвоевременно, съответно съставомерно е всяко
изпълнение след определения от закона
срок.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че въззивникът
е нарушил разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от ЗУТ отказ да се одобри инвестиционен проект се
прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
Възложителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния
кодекс за отказа да се одобри инвестиционен проект. Отказът може да бъде
обжалван пред органа по чл. 216, ал. 2 в 14-дневен срок от
съобщението за издаването му. В тази връзка непроизнасянето на
жалбоподателя като главен архитект на
Община Варна в предвидения в чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ срок води до мълчалив
отказ, който е незаконосъобразен предвид императивната норма на чл.146 от ЗУТ.
Предвид горното съдът не приема възраженията на
жалбоподателят, че не бил извършил нарушение. Твърденията на жалбоподателя в
тази насока противоречат на всички събрани по делото писмени доказателства и
гласни доказателства. По
изложените съображения съдът намира, че въззивника е правилно наказан.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен
случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на принципите, условията и реда на ЗУТ. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в
предвидения от закона минимум и отговаря в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение, справедлив и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р ЕШ И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№СИР-02-35/01.12.2017г. на Началник на РДНСК- Североизточен
район, с което на арх. В.С.Б. е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание на чл. 239
ал.1 т.2 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- Варна: