№ 786
гр. Сливен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230101110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск по
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с разпоредбите на ТЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцовата страна сумата 1872 лева, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане.
Твърди се, че по заявка на ответника от складова база на ищеца била доставена стока,
като същата е предадена чрез амбалаж – контейнер 1000 литра, на стойност 1872 лева с
ДДС, който е следвало да бъде върнат до 31.12.2018 г. Въпреки изпратената покана
амбалажът не е върнат или заплатен. За извършената доставка е издадена и фактура
№3274/30.11.2018г. Излагат се твърдения за наличието на основания за ангажиране на
отговорността на ответното дружество и се иска уважаване на предявената искова
претенция. Претендират се и разноските по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност.
Твърди се, че ответното дружество не е поемало задължения да връща какъвто и да е
амбалаж, а също така не е налице предоставен амбалаж съгласно осъществените доставки.
Твърди се, че между страните не са налице облигационни отношения, по силата на което
страните да са постигнали съгласие за предоставяне и връщане на амбалаж при изрично
определени в договор условия. Твърди се, че не са налице необходимите писмени
доказателства във връзка с твърдението на ищцовата страна, а също така се сочи, че не е
налице изпълнение на твърдените от ищеца доставки на стоки. От съда се иска да отхвърли
предявената претенция, като се претендират и разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощни, който
1
моли за уважаване на предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който моли за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между ищцовото „Строителна химия-България“ ЕООД и ответното „Динас“АД
са съществували търговски взаимоотношения. В периода от 01.01.2017г. до 01.12.2018
от страна на ищеца са издадени 30 броя фактури с получател ответника, за закупени
стоки и извършени услуги. По 29 фактури, които са издадени в периода от 02.05.2017г.
до 13.09.2018г. на обща стойност 35627,52 лева е налице изцяло погасяване на
задълженията от страна на ответника чрез плащания по банков път и с протоколи за
взаимно прихващане на задължения. Тези 29 фактури са осчетоводени при двете
страни и са включени в съответните дневници /за покупки и продажби/ към
подадените от дружеството СД по ЗДДС.
Тридесетата издадена фактура с №3047/30.11.2018г. на стойност 1872 лева с ДДС
за амбалаж-13 броя IBC контейнери 1000 литра не е заплатена от ответника, не е
осчетоводена от него, не е включена в дневниците за покупки към подадените СД по
ЗДДС и не е отразена като задължение в счетоводните му регистри.
Не се установява реално осъществяване на сделка по фактура с
№3047/30.11.2018г. на стойност 1872 лева с ДДС, тоест не е установено доставянето на
този амбалаж и наличието на договорни отношения между страните за такава доставка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими
писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в
чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
разпоредбите на ТЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата страна
сумата 1872 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Не се установява наличието на договорни отношения между страните за
описаната във фактура №3047/30.11.2018г. доставка, нито самата доставка да е
осъществена от ищеца и приета от ответника. Липсва осчетоводяване на тази фактура
при ответника, което би представлявало съобразно утвърдената съдебна практика
недвусмислено признание на задължението и доказателство за неговото съществуване.
2
Осчетоводяването на фактурата само при ищеца не доказва съществуването на
твърдяната в исковата молба сделка и задължение на ответника за заплащане на
исковата сума.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на процеса следва на ответника да се присъдят разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, като възражението на пълномощника на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ответното
дружество е основателно. Заплатен е адвокатски хонорар в размер на сумата 1200
лева, която се явява прекомерна с оглед фактическата и правно сложност на делото и
следва да се намали на 600 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Строителна химия-България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Езерово, местност Тепетарла, складова база ХА-
БЕ против „Динас“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.“Самуиловско шосе“ иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
разпоредбите на ТЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата страна
сумата 1872 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Строителна химия-България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Езерово, местност Теретарла ДА ЗАПЛАТИ на „Динас“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Самуиловско шосе“
сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3