РЕШЕНИЕ
гр. София, ………………..2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Весела Венева
и прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 3567 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда от
29.01.2018 г. по НОХД №11127/2016г., СРС, НО, 121 състав е признал В.Т.Т. /V.T.T./ за виновен в това, че
на 02.03.2016 г., в гр.София, на Летище София, Терминал 2, трасе „Заминаване“,
при излизане от страната с полет ТК 1028 съзнателно се ползвал, като представил
за паспортно-визов контрол на Д.П.Я.– младши инспектор при ГКПП „А.– София“ от
неистински чуждестранен официален документ – визов стикер, представляващ
шенгенски визов стикер №*****, тип „Д”, валиден от 01.03.2016 г. до 01.06.2016
г. издаден на името на By Т.Т.
(V.T.T.), на който е придаден вид, че е издаден от
компетентните власти на Федерална Република Германия, като предмет на деянието
е чуждестранен официален документ, като от By Т.Т. за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което на основание чл. 316 вр. с
чл. 308 ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр.
чл.54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.
С така
постановената присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия
В.Т.Т. да заплати извършените в хода на наказателното
производство разноски.
С присъда на
основание чл.112 ал.4 НПК, съдът е постановил наличният по делото визов стикер,
представляващ шенгенски визов стикер №*****, тип „Д”, валиден от 01.03.2016 г.
до 01.06.2016 г. издаден на името на By Т.Т. (V.T.T.), поставен във
виетнамски паспорт (намиращ се на л.25 от ДП №8177 ЗМ 17/16 г.), да остане по
делото.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия
Т. – адв. Т., в която твърди, че присъдата е
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че липсват
доказателства установяващи, че подсъдимият е извършил деянието. Посочва се още,
че липсват доказателства за наличието на умисъл при поведението на подсъдимия, както
и че няма доказателства той да е положил инкриминирания стикер, а така също и
да го е използвал при преминаване на границата на България. Застъпва становище,
че визовият стикер се използва само пред германските власти, но не и пред
българските. Посочва се още, че подсъдимият е пътувал с валиден задграничен
паспорт и поради това няма как да носи наказателна отговорност. В заключение
иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която
да признае подсъдимия за невиновен.
В жалбата не се
иска събирането на нови доказателства.
Въззивният съд
по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, нито
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подс. Т. нередовно призован, не се явява, като съдът е дал ход на
делото в отсъствието на подсъдимото лице, поради обстоятелството, че
производството спрямо подсъдимия е протекло изцяло задочно и към настоящия
момент отново същият не е открит, въпреки положените усилия, а за изясняване на
обективната истина по делото, присъствието му пред въззивния съд не е и
задължително, същевременно и защитата му е гарантирана.
Защитникът
на подсъдимия Т. – адв. Т. поддържа изцяло въззивната жалба по съображенията
посочени в нея, като посочва, че няма да излага други аргументи.
Прокурорът
при СГП счита
подадената въззивна жалба за неоснователна по същество, като моли последната да
бъде оставена без уважение. Изразява становище, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд, че състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 от НК е осъществен от обективна и
субективна страна, като предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа
на събраните и проверени по реда на НПК доказателствени източници са направени
правилни фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за съществена промяна на фактическата обстановка, възприета от
първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и
точна преценка на събрания доказателствен материал.
С оглед горното и след извършен собствен анализ на
доказателствата, настоящият съдебен състав прие за установена фактическа
обстановка, която не се различава съществено от възприетата от решаващия съд, а
именно:
Подсъдимия В.Т.Т. /V.T.T./
е роден на *** г. във Виетнам, виетнамски гражданин, с виетнамски паспорт № *****,
със средно образование, студент, неженен, неосъждан.
На 02.03.2016 г.
свидетелят Д.П.Я., заемащ длъжността „младши инспектор при ГКПП „А.София”
изпълнявал служебните си задължения на трасе „Заминаване” на Терминал 2 на
Летище София.
При
осъществяване на паспортно-визов контрол на пътниците за полет ТК 1028 за Прага
през Истанбул, при излизане от Р България се явил непознат за него чужд
гражданин, който представил за обработка виетнамски паспорт № *****, издаден на
07.12.2011 г. на името на V.T.T., роден на *** г.,
със снимка на лицето и положена върху него еднократна българска виза
№*********, валидна от 15.02.2016 г. до 09.03.2016 г. с разрешен срок на
пребиваване от 8 дни, на основание на което лицето има регистрирано влизане в Р
България на 16.02.2016 г. през ГКПП А.София.
При проверка на
представения пред него паспорт свидетелят Д.П.Я.установил, че в паспорта на
подсъдимия Т. има положена многократна шенгенска виза №*****, валидна от
01.03.2016 г. до 01.06.2016 г. с разрешен срок на пребиваване от 90 дни,
издадена на 23.02.2016 г. от посолство на Федерална Република Германия в
гр.София. У него възникнало съмнение относно истинността именно на визовия
шенгенски стикер, доколкото според него липсвали отличителни знаци, поради
което на подсъдимия бил извършен допълнителен контрол и паспортът бил
предоставен за извършване на експертна справка. Последният бил предаден с
протокол за доброволно предаване от страна на подсъдимия Т..
Двете експертни
справки установили, че виетнамският паспорт на подсъдимия и еднократната
българска виза, положена в него са истински, като лицето представило същите и
това на снимката са идентични. Визовият стикер представляващ шенгенски визов
стикер № *****, тип „Д”, валиден от 01.03.2016г. до 01.06.2016 г. издаден на
името на By Т.Т. обаче бил
неистински, като на същия бил придаден вид, че е издаден от компетентните
власти на Федерална Република Германия.
Подсъдимият бил
задържан със заповед за задържане на лице с рег. № 8177зз-19/02.03.2016 г.
Било образувано
досъдебно производство №8177 ЗМ 17/2016 г. по описа на РДГП Аерогари, пр.пр. №
11482/16 г. по описа на СРП.
От заключението
по назначената на досъдебното производство комплексна техническо-документна и
лицево-идентификационна експертиза, поддържано от вещото лице Й.Х.в съдебно
заседание, неоспорено от страните, се установява, че виетнамският паспорт №В *****и
положеният на стр.9 от него български визов стикер №*****отговарят на
оригиналите от този вид, респ. са истински, както и че това не се отнася до
изследвания шенгенски визов стикер на Германия №*****, тип „D”, поставен
няколко пъти на стр. 11 в паспорта, който не отговаря на оригиналите от този
вид, респ. е неистински – налице са имитирани знаци /микротекстове,
латентно изображение, UV защита и др./, като използваните печатни техники се
различават от използваните такива в оригиналните документи от този вид.
Видно от писмо
рег. № А-6954/03.03.2016 г. на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество” към МВР, процесният шенгенски визов стикер №***** се издирва от
немските власти, като документът е част от серия фалшифицирани документи /л.54
от ДП/, като на подсъдимия Т. не е издавано разрешително за пребиваване или
виза във ФР Германия.
По делото е
установено също, че подсъдимият Т. има наложена ПАМ №9/26.02.2016 г. на
основание чл.39б ал.1 от ЗЧРБ за опит за незаконно преминаване на границата на
25.02.2016г. на ГКПП – Видин и даден срок до 03.03.2016 г. да напусне
доброволно страната.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран по делото, а именно: показанията на
свидетелите Д.П.Я., К.Ц.С., заключението на вещото лице по назначената
комплексна техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, а именно протокол за запознаване
на лице за контрол на втора линия от 02.03.2016 г., заповед за задържане на
лице, протокол за доброволно предаване, протокол за личен обиск на лице и
декларация, бордна карта, протокол от с.з. от 10.03.2016 г.по ВНЧД №1087/2016
г. на СГС, НО, 14 с-в, протокол-препис от 03.03.2016г. по ЧНД №4090/2016 г. на
СРС, НО, 104 с-в, съобщение до всички РДГП и ГКПП от ГД „Гранична полиция“ – МВР
рег. № УРИ3282р-10.03.2016г., писмо рег. № А- 6954/03.03.2016 г. на Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество” към МВР, данни да ОДИ с телеграма
№12098/17.03.2016 г. на ГДНП, заповед за принудително отвеждане до границата на
Република България от 26.02.2016 г., писма от НСлС и ГД „Изпълнение на
наказанията”, писмо с рег. №406400-2251/25.08.2017 г. от Главна дирекция
„Гранична полиция“ РД „Гранична полиция-Аерогари“ към Министерство на
вътрешните работи; справка за съдимост от Централно бюро съдимост при
Министерство правосъдието.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
ангажираните по делото доказателствени източници. Противно на доводите на
защитата настоящата въззивна инстанция намира, че липсват основания, които да
мотивират съда да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато
превратното им тълкуване.
Във връзка с
горното въззивната инстанция споделя напълно изводите на СРС относно
доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото, механизмът на извършване
на деянието, както и неговото авторство, се установяват категорично и
непротиворечиво от показанията на разпитаните по делото свидетели, от писмените
доказателства и доказателствени средства и от заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните експертиза.
Настоящият
съдебен състав подобно на първия съд, намира, че съществена роля при изясняване
на подлежащите на доказване факти имат показанията на свидетеля Я. – заемащ
длъжността „младши инспектор при ГКПП „А.София” към инкриминираната дата. Основателно
първостепенният съд е подходил с доверие към изложеното от свидетеля, доколкото
показанията му по повод процесните събития се отличават с логичност, конкретност
и обстоятелственост. От изложеното от Я. се установява по категоричен начин времето
и мястото, повода за извършената на подсъдимото лице проверка на документите,
както изхода от последната, а именно, че след извършена експертна справка се
установило, че представеният пред свидетеля паспорт от страна на подсъдимия Т. е
истински, за разлика от залепения на него визов стикер, на който бил придаден
вид, че е издаден от компетентните власти на Федерална Република Германия. Така
изнесените от свидетеля обстоятелства намират потвърждение в ангажираните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
запознаване на лице за контрол на втора линия от 02.03.2016 г., заповед за
задържане на подс. Т. от 02.03.2016г., протокол за
доброволно предаване на виетнамски паспорт с №В *****от страна на подс. Т., бордна карта, протокол за обиск на лице, което
обстоятелство дава основание на настоящият съдебен състав да кредитира с доверие
изнесената от свидетеля доказателствена информация по повод процесните събития.
Въззивният съд прие за съществен коректив при преценка на достоверността на обсъдените
гласни доказателствени средства и заключението на приетата по делото комплексна
техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза. От последната се
изяснява безпристрастно и обективно, че виетнамският паспорт № *****и
положеният на стр.9 от него български визов стикер №*****отговарят на
оригиналите от този вид, респ. са истински, както и че това не се отнася до
изследвания шенгенски визов стикер на Германия №*****, тип „D”, поставен
няколко пъти на стр. 11 в паспорта, който не отговаря на оригиналите от този
вид, респ. е неистински – налице са имитирани знаци /микротекстове,
латентно изображение, UV защита и др./, като използваните печатни техники се
различават от използваните такива в оригиналните документи от този вид. От
процесното заключение се установява още, че лицата от снимките в паспорт на
Република Виетнам № *****, издаден на 07.12.2011г. на името V.T.T., роден на *** г., и в шенгенски визов стикер на Германия
№ *****, тип „D”, валиден от 01.03.2016г. до 01.06.2016 г., издаден на името на
V.T.T., роден на *** г., положен на стр.11 в паспорт
на Република Виетнам № *****, са идентични с лицето, заснето на портретна
снимка, представило за гранична проверка на 02.03.2016г. на ГКПП А.София
паспорт на Република Виетнам № *****, издаден на 07.12.2011г. на името V.T.T., роден на *** г. Въззивната инстанция кредитира изцяло
заключението, доколкото последното е обосновано и отговаря в пълнота на
поставените задачи.
Подобно на
контролираната инстанция настоящият въззивен състав намира, че показанията на
св.Красимир Стойков не съдържат относима към предмета на делото доказателствена
информация, поради което не ги използва при формиране на фактическите си
изводи.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
са и приобщените в процеса писмени доказателства и писмени доказателствени
средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри
да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с оглед на
което ги кредитира с доверие, като възприема за достоверни данните, съдържащи
се в тях, тъй като по делото липсват други доказателствени източници, които да
ги оборват и/или опровергават.
Констатациите си
за съдебното минало на подсъдимия Т. към датата на извършеното деяние,
първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетите
по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост от Централно бюро
съдимост при Министерство правосъдието /л.62 от делото/.
Фактите по
делото се потвърждават и от приложеното по делото веществено доказателство –
наличният по делото визов стикер, представляващ шенгенски визов стикер №*****,
тип „Д”, валиден от 01.03.2016 г. до 01.06.2016 г. издаден на името на By Т.Т. (V.T.T.),
поставен в паспорт на Република Виетнам № *****, намиращ се на л.25 от
досъдебното производство.
Както правилно е
преценил първоинстанционният съд тази доказателствена основа е достатъчна и
годна, за да обоснове фактът на извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 НК, да
свърже неговото авторство именно с подсъдимото лице, както и да изясни
обстоятелствата, при които са протекли събитията и точната тяхна хронология.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният е направил обосновани правни изводи,
като е приел, че подсъдимият В.Т.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият Т. на
02.03.20.16 г., в гр. София, на Летище София, Терминал 2, трасе „Заминаване“,
при излизане от страната с полет ТК 1028 съзнателно се ползвал, като представил
за паспортно-визов контрол на Д.П.Я.– младши инспектор при ГКПП „А.– София“, от
неистински чуждестранен официален документ – визов стикер, представляващ
шенгенски визов стикер №*****, тип „Д”, валиден от 01.03.2016 г. до 01.06.2016
г. издаден на името на By Т.Т.
(V.T.T.), на който е придаден вид, че е издаден oт компетентните
власти на Федерална Република Германия, като предмет на деянието е чуждестранен
официален документ, като от By Т.Т.
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви различни
изводи от правна страна. Предметът на престъплението притежава всички
характеристики на официален документ по смисъла на чл. 308 НК и чл. 93, т. 5 НК, доколкото е следвало да бъде издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Видът на документа – визов стикер обуславя
приложението на чл. 308, ал. 2 НК. Използваният документ правилно е квалифициран
от районния съд като неистински, доколкото поставеният на стр.11 в истински
чуждестранен /виетнамски/ паспорт на подсъдимия Т. шенгенски визов стикер на
Германия, не отговаря на оригиналите от този вид, като са налице множество
имитирани знаци (с оглед приета по делото комплексна
техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза), т.е.,
материализирано е конкретно писмено изявление на лице, различно от това, което
е посочено в документа като негов автор – компетентните власти на Република
Германия. Горното обстоятелство се установява по безспорен начин от приложеното
по делото като писмено доказателство писмо с рег. № А-6954/03.03.2016г. от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” към МВР, съгласно която процесният шенгенски визов стикер №***** се издирва от
немските власти, като документът е част от серия фалшифицирани документи, а на
лицето
В.Т.Т. /V.T.T./ не е издавано разрешително за пребиваване или виза във
ФР Германия. По безспорен начин се установи и друг елемент от обективната
страна на престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308 НК, а именно използването на процесния неистински официален документ от страна
на подсъдимия Т. по предназначението му, а именно за
установяване на определени факти с правно значение, а именно, че подсъдимото
лице е притежавало надлежно разрешение за преминаване на границите на
българската държава. Видно от
ангажираните по делото доказателства (в частност показанията на свидетеля Я.)
по категоричен начин се доказа, че подсъдимият Т. е представил пред свидетеля Д.П.Я.–
младши инспектор при ГКПП „Аерогара-София“ неистински шенгенски визов стикер, поставен на стр. 11 от паспорта му, на който е бил предаден
вид, че е издаден от германските власи и необходим му като виетнамски гражданин
да влезе в страна от Шенген, а именно Чехия.
Във връзка с горното, противно на
доводите на защитата, според настоящия въззивния състав не може да се приеме,
че е налице несъставомерност на извършеното от страна на подсъдимото лице от
обективна страна, с оглед обстоятелството, че процесният неистински визов стикер
не е бил необходим за преминаване на границата на Р. България, като е следвало
да се използва само пред властите на ФР Германия. Процесното възражение е
намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда, като
първоинстанционният съд е мотивирал подробно това свое заключение. Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на контролираната инстанция в тази насока,
като приема, че с оглед получената информация от приложеното по делото писмо с
рег.№ 406400-2251/25.08.2017 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ РД
„Гранична полиция-Аерогари“ към Министерство на вътрешните работи /л.98 от
делото/ се установява, от една страна, че съгласно разпоредбите на Регламент
539/2001 на Съвета от 15.01.2001 г. за определяне на гражданите на трети
страни, които трябва да притежават виза, когато преминават външните граници па
държавите-членки, както и тези чиито граждани са освободени от това изискване,
то доколкото гражданите на Виетнам са посочени е Приложение 1, където са изброени страните, чиито граждани се нуждаят от визи за
преминаване на външните граници на държавите членки (като това изискване е било
в сила и за периода от 15.02.2016 г. до 09.03.2016 г.), то безспорно подсъдимия Т. също е следвало да се снабди с
такава, а от друга страна, че по отношение на авиокомпаниите чл. 20 от ЗЧРБ въвежда
задължения, с оглед на които превозвачът следва да извърши преди да превози
пътника от или за страната: 1/ да установи наличието и валидността на документа
за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат
явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и
други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на
снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Предвид
горното и доколкото в конкретния случай превозвачът е турската авиокомпания
„Турски авиолинии-Т.Х.И.“ до последната е било направено запитване, като видно
от отговора на последната (инкорпориран в писмо с рег.№ 406400-2251/25.08.2017
г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ РД „Гранична полиция-Аерогари“ към
Министерство на вътрешните работи – л.98 от делото) с оглед изискванията на местните митнически власти (в
конкретния случай чешки), съгл. справка в система „Т1МАТ1С“ (система, ползвана
от всички агенции и авиокомпании за получаване на информация, относно
приложимите паспортни, митнически и визови изисквания и процедури) се
установява, че за пътник с виетнамски паспорт е необходима виза за да бъде
допуснат на територията на Република Чехия, освен ако пътникът няма семейни отношения
с гражданин на Европейския съюз (каквито доказателства няма събрани по
отношение на подсъдимия), както и че дори да не му била изискана шенгенска виза
при издаване на процесния самолетния билет, на същия се издава такъв, след като
той потвърди, че е запознат с условията и митническите изисквания на страната,
за която ще лети. Според предоставения отговор от авиокомпанията при всички
случай по време на приема на пътника за регистриране на летището (чек-ин) се
проверява наличието на положена виза в документа му за пътуване, като в случай,
че такава липсва, лицето не се допуска до полет.
С оглед така получената информация
контролираната инстанция е стигнала до верен извод, противно на доводите на
защитата, че процесният визов стикер е следвало да бъде представен пред
българските власти (в случая пред свидетеля Я. – младши инспектор при ГКПП „А.–
София“, осъществяващ паспортно-визов контрол на пътниците за полет ТК 1028 за
Прага през Истанбул) при излизане от Р България, доколкото при липсата на такъв
или при съмнение относно истинността ѝ, лицето не следва да се допуска до
полет, както е станало и в конкретния случай.
От субективна страна съставът на чл. 316 НК предвижда наличие
единствено и само на пряк умисъл като форма на вина. В тази връзка, за да бъде
съставомерно деянието по този текст, законът изисква деецът да е знаел, че
използваният от него официален документ е неистински. Умисълът за
престъплението следва да бъде изведен от конкретните факти по делото, а те от
своя страна да държат сметка за конкретиката на отделния казус. В настоящия
случай по безспорен начин се установи, че подсъдимият Т. е съзнавал, че
използва неистински официален документ – визов стикер, на който е бил придаден
вид, че е издаден от компетентните власти на ФР Германия, както и че ползва
този документ пред трето лице, а именно – служител при при ГКПП „А.– София“, осъществяващ паспортно-визов контрол,
съобразно предназначението му – да удостовери правото си на преминаване на границата
на Р България. Противно на доводите на защитата за липса на умисъл, предвид подробно
описаната в мотивната част на първоинстанционната присъда нарочна процедура свързана
с кандидатстването за шенгенска виза, не би могло да се приеме, че подсъдимият
не е съзнавал, че поставеният в паспорта му шенгенски визов стикер е
неистински.
С оглед горното правилен се явява
извода на контролираната инстанция, че подсъдимият Т.е осъществил състава на
вмененото му престъпно деяние и от субективна страна, доколкото е действал с
пряк умисъл, като форма на вина, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си, предвиждайки настъпването на произтичащите от него общественоопасни
последици и пряко целящ тяхното настъпване.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията
на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл.
55 от НК.
Тези изводи се споделят и от
въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да
имат изключителен характер. Такива конкретни не са посочени от защитата във
въззивната жалба, нито в откритото въззивно съдебно заседание, а и настоящият
състав не констатира наличието им при извършената служебна проверка.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и
обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и
справедливо съдът е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното
наказание.
Настоящия съдебен състав намира, че
не са налице основания за корекция на наказанието чрез неговото намаляване или
изменение, като същото следва да остане в срок от шест месеца „лишаване от
свобода“.
Така определеното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец,
отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство, като видът и размерът му
са съобразени с визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция.
Въззивният съд се съгласява и с
изводите на първоинстанционния, за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК за отлагане на изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години „лишаване
от свобода“, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение на целите по чл.
36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието, може да се
постигне и без ефективното му изпълнение.
Законосъобразно в
съответствие с разпоредбата на чл. 112, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
постановил наличното в кориците на делото веществено доказателство – визов
стикер, представляващ шенгенски визов стикер №*****, тип „Д”, валиден от
01.03.2016 г. до 01.06.2016 г. издаден на името на B. Т.Т.
(V.Т. T.), поставен във виетнамски паспорт (намиращ се на л.25 от ДП №8177 ЗМ
17/16 г . на РДГП Аерогари) – да остане делото.
По отношение на
присъдата в частта ѝ, в която подсъдимият Т. е осъден да заплати
направените по делото разноски (с изключение на направените в хода на
досъдебното производство разноски за преводач, които остават за сметка на
органа, който ги е направил, а именно РДГП „Аерогари“), същата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 29.01.2018 г. по НОХД №11127/16 г., на СРС, НО, 121-ви състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.