№ 131
гр. Габрово, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500210 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 6 от 31.01.2025 г. по гр.д. № 327/2024 г. по описа на Тревненски
районен съд е отхвърлен предявения от С. М. А., с ЕГН ********** и адрес в гр. Трявна, ул.
„*****“ № 15б срещу Г. Ж. А., с ЕГН ********** и А. С. А., с ЕГН **********, двамата с
адрес в гр. Трявна, кв. „*****“ №56 иск с правно основание чл. 76 от ЗС /евентуално по чл.
75 от ЗС/ за възстановяване на фактическата власт върху имот с идентификатор
73403.503.128 по КККР на гр. Трявна с площ от 386 кв.м., чрез възстановяване на
премахнатата ограда по южната граница на имота. Осъдил е С. М. А. да плати на Г. Ж. А. и
А. С. А. направените по делото разноски в размер на 1500,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 325 от 21.02.2025 г. в срок от С. М. А., чрез адв. Т.
Г.. Считат обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно
прилагане на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че не става въпрос за търпими
действия, което ясно личи и от отговора на исковата молба, както и подадените от
праводателите на собственика на имота жалби до Прокуратурата и МВР, в които се
изразяват оплаквания, че ищцата самоволно е завзела имота и го използва. Счита, че съдът
неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите Д. и Д., без да обсъди противоречията
в тях. Необосновани са доводите на съда да дава вярност на показанията на св. Ж.,
обосновавайки се, че първоначално е заявила, че не е виждала Д., а след това си е спомнила,
което е нормално да не се запомни лице при кратката пет минутна среща. В показанията си
св. Б. възпроизвежда изложените в документи, като не посочва кои са те, което говори за
предубеденост на съдебния състав. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила
не са обсъдени показанията на св. Д. през призмата на чл. 172 от ГПК, за когото може да се
1
приеме, че е заинтересован от изхода на спора, тъй като е праводател по веригата от
правоприемства и съответно може да му бъде потърсена евикция от ответниците.
Свидетелите Ж. и Б., които са непосредствени съседи на имота са изцяло незаинтересовани
от изхода на спора, тъй като въпреки, че е сестра на ответницата Г. Ж., свидетелства, че с
години назад никой освен С. А. не е стопанисвал имота. Освен посочените противоречия и
доводи в мотивите на съда не даден отговор на въпроса, че щом е съществувал достъп до
този имот през имота на ответниците, защо е при придобиване на собствеността му са
изпратили съобщение до ищцата, че ще премахнат оградата и ще влязат в имота. Счита за
незаконосъобразно твърдението на процесуалния представител на ответника, че подаването
жалби до МВР и Прокуратурата от праводателя на ответниците е прекъснало давността. Не
било вярно и твърдението, че владението на ищцата С. М. А. не е явно, тъй като всички
съседи на спорния имот са могли да възприемат факта на стопанисване на имота, то
владението е явно. Посочва, че действително част от свидетелите на ответника не са
виждали С. А. да стопанисва имота, но никой от тях не е обитава имот с пряка видимост към
процесната площ. Пасивно легитимиране по иска са ответниците, защото те са премахнали
оградата, което се е установило от св. Ж., от отговора на исковата молба и отправената
покана.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подаден от процесуалния представител на Г.
Ж. А. и А. С. А.. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото ищцата не е доказала, че е държала имота и той й е
отнет чрез насилие. Твърди, че показанията на тримата свидетели Д., Д. и Г. са
непротиворечиви, логични и последователни. Ако ищцата наистина е владяла и
стопанисвала имота явно, непрекъснато и непрестанно, все някой от тези свидетели ще я е
виждал в имота. Макар те да не са преки съседи на процесния имот, те периодично са имали
наблюдения върху него. счита, че правилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите Б. и Ж., че единствено ищцата е упражнявала фактическа власт върху
процесният имот от 2004 г. насам, тъй като не противоречат както на показанията на
останалите свидетели, така и на приложените по делото документи. Позовава се на
проведената очна ставка между св. Ж. и св. Д., от която се е установило, че св. Ж. е
осигурила достъп до имота до процесния имот при срещата между св. Д. и собственика С..
Счита, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Ж., тъй като те са
изключително неясни, непълни и объркани. Моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия
подаденя отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районен съд - Трявна е предявен иск, с който ищцата моли да се осъдят
ответниците да възстановят фактическата й власт върху имот идентификационен номер
73403.503.128, като възстановят премахната от тях ограда по южната граница на имота. в
случай, че се приеме, че деянието е извършено с насилие, съобразно чл. 76 от ЗС, моли на
основание чл. 360 от ГПК да се наложи глоба на нарушителите. При условията на
2
евентуалност предявява иска по реда на чл. 75 от ЗС. Претендира разноски и прави
доказателствени искания.
Ищцата А. излага твърдения, че е дългогодишен собственик на имот с кадастрален №
73403.503.42 по одобрените КККР на гр. Трявна. През 2004 г., заедно с покойния си съпруг е
запознала да се грижи и облагородява съседния й от юг имот- този с кадастрален №
73403.503.128, който е с площ от 386 кв.м., при граници: от север имот с кадастрален №
73403.503.42, от запад- имот с кадастрален № 73403.503.62, от юг- имот с кадастрален№
73403.503.61 и от изток – имот с кадастрален № 73403.503.60. В продължение на 20 г.
ищцата владее имота като свой собствен, явно,с покойно и непрекъснато, стопанисвайки го
непрестанно, като го коси и почиства то трева и храсти, грижи се за насадените от нея и
покойния й съпруг насаждания. Твърди, че на 24.10.2024 г. е получила уведомление от М. А.
/дъщеря на ответниците/, че е придобила имот І 73403.503.128 по силата на нотариален акт
№ 22 от 10.10.2024 г. и възнамерява да „отвори мрежата“. В понеделник на 18.11. на ищцата
й се е обадила съда М. Ж. и я е уведомила, че ответниците са премахнали със сила оградната
мрежа и бетоновите колове по южната граница на имота. Счита, че владението й е отнето
чрез насилие от ответниците.
С отговора на исковата молба, ответниците оспорват изложеното в исковата молба
твърдение, че от 2004 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с
идентификатор 73403.503.128 и че го владее като свой собствен, явно, спокойно и
непрекъснато. Сочи, че за същия имот е водено дело, по което като ответник е била ищцата
А.. По него е признато за установено, че собственик на имота е Д.Г. И. и нотариалния акт е
бил обезсилен. Сочи, че през 2006 г. Д.Г. И. е продала имота на С.И. Д., а през 2007 г. го е
препродал на С. Г. С., който от своя страна го е продал през м. Октомври 2024 г. на М.
А..през посочените години имота е сменил различни собственици, като всички те са го
ползвали, владеели и стопанисвали. Сочи, че ответниците имат интерес да закупят
процесния имот, тъй като на юг граничи с имота, в който живеят. От С. С. ответниците
разбрали, че ищцата ползва процесния имот без негово знание и съгласие и за това имало
подадена жалба в Прокуратурата. Добронамерено са я уведомили, че вече М. А. е
собственик на имота ще отворят мрежата и очаквали тя да се свърже с тях. Мрежата по
южната граница била силно увредена и създавала опасност за намиращите се в имота на
ответниците пособия. Внимателно откачили мрежата от коловете само частично по южната
граница и я навили на руло без да я увреждат. Не са премахвали бетонните колове и не са
увредили мрежата. Водели са се от факта, че имота е собственост на дъщеря им и желанието
им да предпазят другия имот от увредената мрежа. Не са причинили каквито и да е било
увреждания на мрежата и предварително са уведомили ищцата за намеренията си. Оспорват
предявените искове, правят доказателствени искания и претендират разноски.
За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че по делото не се е
доказало, че ищцата е осъществила държане или владение на имота, което да й е било отнето
или нарушено, като главния иск по чл. 76 от ЗС и този по чл. 75 от ЗС, предявен в условията
на евентуалност се явяват недоказани и ги е отхвърлил. Осъдил е на разноски.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
3
обстоятелства.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Предмет на правния спор в настоящото производство е защита на владението или
държането на недвижим имот с идентификатор 73403.503.128, за който ищцата излага
твърдения, че го е владяла от 2004 г. За предоставяне на исканата защита по чл. 76 от ЗС е
необходимо владението или държането да е отнето с насилие или по скрит начин. В исковата
молба се излагат твърдения, че владението на ищцата върху процесния имот е отнето с
насилие чрез премахване на оградата и бетонните колове по южната граница на имота.
Защитата чрез посесорни искове имат за предмет установяване на нарушение на упражнена
фактическа власт и то към момента на нарушението. С тях не се защитава материално
право.
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС са: наличие на
фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не трябва да е случайна и
инцидентна, а трайна и постоянна и без да е необходимо във всеки момент да се извършват
конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, отнемане на
фактическата власт от ответника и това отнема да е извършено чрез насилие или по „скрит
начин“.
Налице е и активната процесуална легитимация на страните по делото, тъй като
ищцата твърди, че е владелец на имота към момента на отнемането, а ответниците са лицата
отнели имота от ищцата, които се явяват нарушители.
От изложените твърдения в исковата молба се установява, че искът е предявен в
шестмесечния срок, считано от деня на отнемане на владението или държането, като
твърдяното нарушение е извършено на 18.11.2024 г., а искът е предявен пред Районен съд –
Трявна на 29.11.2024 г., т.е спазен е преклузивния срок предвиден в чл. 76 от ЗС.
По делото няма спор, че процесния имот е придобит от дъщерята на ответниците, за
което има представен и нотариален акт и е изпратила уведомление до ищцата, че ще „отвори
мрежата“. Спорен е въпроса дали ищцата е осъществявала владение на процесния имот и
има ли извършено нарушение на това владение чрез насилие от страна на ответниците.
Съобразно заявената защита от ищцата, в нейна доказателствена тежест е да докаже факта
на фактическата власт и нарушението. Съдът не следва да обсъжда правомерността или
неправомерността на действията на страните.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства се установя, че ищцата
към датата на извършване на нарушението -18.11.2024 г. е владяла имота, чрез косене,
подрязване на дръвчетата, бране на плодовете им, почистване от къпини, драки и паднали
дървета. За облагородяване на имота, освен ищцата са се грижили покойния й съпруг, сина
им и св. Е. Б.. В тази насока са свидетелските показания на св. М. Ж. и св. Е. Б.. За факта на
обиране на плодовете от плодните дръвчета в имота от ищцата свидетелства св. Св. Д. и
представената до Районна прокуратура – Габрово жалба от 24.09.2024 г. Установено е, че
ищцата има достъп до процесния имот като е съборена част от дувара, който се намира в
северната му част и граничи с имота на ищцата и е направена пътека.
От така събраните доказателства, въззивният състав намира, че са осъществени
признаците на състава на владението, дефинирани в чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността:
corpus – обективният признак за фактическо упражняване на власт спрямо имота и animus –
да държи вещта като своя, т.е вещта се държи от владелец със съзнанието, че той е
4
собственик. Доказа се връзката между конкретни действия на ищцата като владелеца и
вещта върху, която се упражнява в пълен обем фактическо господство.
Следващата предпоставка, за да се уважи иска по чл. 76 от ЗС, е доказването че вещта
е отнета чрез насилие, което се изразява в конкретно фактическо действие, извършено
против изричната или предполагаема воля на владелеца, дори и то да не е придружено със
заплаха или принуда, а само при употреба на сила. Ответниците не оспорват, че на
18.11.2024 г. са премахнали част от мрежата, който обгражда процесния имот, като са я
разкачили от бетонните колове по южната граница и са я навили на руло. На това фактическо
действие е присъствал и св. С. Д., който свидетелства, че е присъствал в момента и тогава не
е имало други хора.
Практиката на ВКС приема, че насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се
използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, както и
когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на
врата или ключалка, или разруши ограда, която хипотеза в случая е налице. В този смисъл е
и Решение № 88 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4380/2019 г., ІІ г.о.
Със заявената защита ищцата претендира възстановяване на фактическата й власт
върху имота и възстановяване на премахната от ответниците ограда по южната му граница,
поради което обжалваното решение на Районен съд – Трявна следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
Относно заявеното в исковата молба искане за прилагане на чл. 360 от ГПК.
В петитума на исковата молба е заявено искане за налагане на глоба на нарушителите,
ако се приеме, че деянието е извършено чрез насилие. Процесуалната норма на чл. 360 от
ГПК не е съставлява част от спорното право и налагането на глоба на нарушителя
представлява санкция на държавата по отношение на него. тази глоба не се присъжда в
полза на ищеца, а отива в полза на държавата, поради което налагането й не е елемент от
петитума на иска. Глобата се налага по преценка на съда, ако се счете че ответникът е имал
особено укоримо поведение, каквото в конкретния случай не е налице, тъй като ответниците
са уведомили предварително ищцата за намерението си да премахнат мрежата и са
отстранили само част от нея. Въззивната инстанция намира, че целеният ефект на санкцията
по чл. 360 от ГПК, насочен към предпазване на ответниците от последващи
закононарушение по чл. 76 от ЗС би се постигнал и без да бъдат парично санкционирани.
По отношение на разноските:
С оглед уважаване на въззивната жалба и уважаване на предявения иск, обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Пред първата инстанция е
претендирано адвокатско възнаграждение за сумата от 1 500,00 лв., платено в брой, за което
има представен договор за правна защита и съдействие № 34/2024 г. В списъка на разноските
по чл. 80 от ГПК се претендират заплащане на държавна такса в размер на 50,00 лв. и 60,00
лв. депозит за двама свидетели. Общото сумата на претендиралите разноски е в размер на
1610,00 лв. и същите следва да се присъдят на ищцата, тъй като се уважава предявения иск.
Пред въззивната инстанция са претендирани разноски от ищцата по представения списък на
разноските в размер на 1 025,00 лв., от които 1 000,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 20/2025 и 25,00 лв. –
държавна такса или общо 1 025,00 лв., които следва да се присъдят.
Предявения посесорен иск по чл. 76 от ЗС е оценяем и цената му се определя на база
на данъчната оценка на имота, която видно от представеното удостоверение за данъчна
оценка е в размер на 2378,50 лв., поради което не подлежи на обжалване пред ВКС.
5
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Трявна е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 31.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 327/2024 г. по описа
на Районен съд - Трявна, с което са отхвърлени исковете на С. М. А., ЕГН ********** с
адрес в гр. Трявна, ул. „*****“ № 15б, за осъждане на Г. Ж. А., ЕГН********** и А. С. А.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Трявна, кв. „*****“ № 56 по иск с правно основание чл. 76
от ЗС /евентуално по чл. 75 от ЗС/ за възстановяване на фактическата власт върху имот с
идентификатор 73403.503.128 по КККР на гр. Трявна с площ от 386 кв.м., чрез
възстановяване на премахнатата ограда по южната граница на имота, както и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ж. А., ЕГН********** и А. С. А., ЕГН ********** и двамата от гр.
Трявна, кв. „*****“ № 56 да предадат на ищцата С. М. А., ЕГН ********** с адрес в гр.
Трявна, ул. „*****“ № 15б фактическата власт върху имот с идентификатор 73403.503.128 по
КККР на гр. Трявна, с площ от 386 кв.м., при граници: от север -имот с идентификатор №
73403.503.42, от запад- имот с идентификатор № 73403.503.62, от юг – имот с
идентификатор № 73403.503.61 и от изток – имот с идентификатор № 73403.503.60, отнет
чрез насилие от С. М. А., ЕГН ********** на 18.11.2024 г. и да възстановят премахната от
тях ограда по южната граница на имота, на основание чл. 76 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Г. Ж. А., ЕГН********** и А. С. А., ЕГН ********** и двамата от гр.
Трявна, кв. „*****“ № 56 да заплатят на С. М. А., ЕГН ********** с адрес в гр. Трявна, ул.
„*****“ № 15б разноски в размер на 1610,00 лв. /хиляда шестстотин и десет лева/ пред
първоинстанционното производство и разноски в размер на 1025,00 лв. /хиляда двадесет и
пет лева/ - разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6