ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164/27.02.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл.
съдия Кирилова в. ч. гр. д. № 74 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Разпореждане от 12.12.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 453/2018 г. по описа на Районен съд Р., III състав, с
което е обезсилена издадената по същото дело Заповед за изпълнение на парично
задължение. За да постанови обжалвания акт, заповедният съд е приел, че заявителят
не е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, тъй като исковият съд е признал за установено вземане, дължимо на
основание, различно от издадената заповед за изпълнение – договор за паричен
заем от *** г., съгласно исковата молба, а не такъв от *** г., съгласно
обезсилената заповед.
В жалбата са изложени съображения
за недопустимост и за неправилност на атакувания съдебен акт с мотиви, че
заповедният съд не е имал правомощие да обезсили издадената заповед, извън
хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК, като се иска неговата отмяна и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
насрещната страна не е изразила становище.
Частната жалба е редовна и
допустима, като подадена в законоустановения срок от активно легитимирана
страна срещу акт, подлежащ на инстанционна проверка. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради следните съображения.
Производството по ч.гр.д. №
453/2018 г. по описа на Районен съд Р. е образувано по заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу С.С. за заплащане на суми, подробно описани в заявлението,
произтичащи от задължение по договор за паричен заем № 2630043 от *** г.,
сключен между длъжницата като заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ –
праводател на заявителя по силата на договор за цесия. Заповедният съд е издал
заповед за изпълнение на паричното задължение, въз основа на заявлението по чл.
410 ГПК, при посочените в него основание, размер и период, връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление. На заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането, като в законния срок последният е
представил пред заповедния съд копие от депозирана искова молба. В
обстоятелствената част и петитума на исковата молба са посочени същите период и
размер на паричните суми, същият номер на договора за паричен заем – 2630043,
със същите права и задължения като тези, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК,
но датата на сключване на договора е различна – *** г.
В последствие след влизане в сила
на решението за установяване на вземането, съгласно депозираната искова молба,
и представяне на препис от съдебния акт пред заповедния съд, последният е
констатирал разминаването в датите на договора, посочени в заповедта за
изпълнение и в постановеното решение. При тези констатации заповедният съд е
обезсилил издадената заповед с мотиви, че в срока по чл. 415 ГПК всъщност не са
били представени доказателства за предявяване на иск за вземането по издадената
заповед за изпълнение, доколкото основанията за дължимост на вземането, описани
в исковата молба и в заповедта, са различни.
С депозирането на установителния
иск за заявителя възниква и задължението да предостави доказателства, че е
предявил иска в срок. Правомощие на заповедния съд е сам да обезсили издадената
заповед за изпълнение, в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани.
Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и признаване по
исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право, поради което предявеният установителен иск трябва да съвпада
по страни и предмет с посочените в заповедното производство.
В настоящия случай не е налице
разминаване в обстоятелствата, от които се твърди да произтича вземането.
Разликите в исковото и в заповедното производство не са съществени, доколкото
единственото разминаване е по отношение на датата на сключване на договора за
заем. По напълно идентичен начин обаче са описани останалите юридически факти,
на които заявителят е основал съществуването на твърдяното от него вземане –
договор за цесия, с която му е прехвърлено вземане по договор за паричен заем.
Съществени елементи от договора за паричен заем са размерът на паричната сума,
която заемодателят предоставя на заемателя, поетото от заемателя задължение да
я върне, както и срокът, до който това трябва да стане, които съществени
елементи са описани по напълно идентичен начин в заявлението и депозираната
искова молба. Напълно идентично са посочени освен това и номерът на договора,
страните, неговия предмет, права и задължения, настъпилото частно
правоприемство по силата на цесия, размер и период на задължението. По тези
съображения може да се възприеме, че всъщност става дума за едно и също
облигационно правоотношение с това, въз основа на което се претендира
дължимостта на сумите в заповедното производство.
Като навременно е представил пред
заповедния съд искова молба за претендиране на вземания в същите размери,
период, между същите страни, основани на един и същи правопораждащ юридически
факт – заемно правоотношение, с напълно идентични права и задължения,
заявителят е изпълнил указанията за депозиране на установителен иск на
основанието, на което заповедта е била издадена.
По тази причина, обезсилвайки
заповедният съд неправилно е обезсилил издадената заповед при липса на
предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят разноски в общ
размер на 75,00 лв., представляващи платена държавна такса за частната жалба и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 12.12.2018 г. , постановено по ч.гр.д. № 453/2018 г. по описа на Районен съд
Р., III състав за обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК
С.М.С., ЕГН ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник
по в.ч.гр.д. № 74/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.