№ 25
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Симона Углярова
при участието на секретаря ЮЛИАНА ИВ. ШУЛЕВА
в присъствието на прокурора Антония Станкева Въчкова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100601881 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Юлиана Шулева и прокурора А.В. като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№1881/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 31.03.2021г. по Н.О.Х.Д.№379/2020г., СРС, НО, 111-ти с-в е признал
1
подсъдимия КР. Т. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
обективиращо се в това, че на 18.08.2019г. около 22.35 часа, в гр.София, в кв.„Христо
Ботев“, на кръстовището, образувано от ул.„****** ********“, държал без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
високорискови наркотични вещества - кокаин с нето тегло на 0,31гр. /нула цяло и тридесет
и една стотни грама/, със съдържание на активния компонент кокаин 71 %, на стойност
68,20лв. /шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/, като кокаинът е под контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), обнародван в Дв,
бр.30/1999г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в
Дв, бр. 56/2003г. и е в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични/обнародвана Дв, бр.87 от 2011г. на осн.
изменението на чл.3, ал.2 и 3 от ЗКНВП.
Районният съд, прилагайки дифернцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК при условията
на чл.58а, вр. чл.54 от НК е осъдил подсъдимия П. на наказания „Лишаване от свобода“ за
срок от 8 /осем/ месеца, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години, и
„Глоба“ в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/. Като резултат от осъждането на П. са
възложени сторените по делото разноски. Първият съд се е разпоредил и с веществените
доказателства по делото, които е постановил да се отнемат в полза на държавата.
Срещу съдебния акт е постъпил въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия
- адв.А.А. – САК, която изразява недоволство срещу постановената от първия съд
осъдителна присъда. Защитата моли въззивния съд да оправдае подзащития й или
алтернативно да намали определеното от СРС наказание. Във въззивната жалба не се прави
искане за допускане на доказателства.
В разпоредително заседание на 20.05.2021г., въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели, изслушването на вещите лица и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от депозиралата я страна. От една страна
се оспорва справедливостта на наложеното наказание, което се приема за прекомерно, от
друга се настоява за цялостно оправдаване на П. на осн. чл.9, ал.2 от НК, като се отчете
ниската стойност на наркотичното вещество. В алтернатива се предлага и
преквалифициране на престъпението като маловажен случай по смисъла на чл.354, ал.5 от
НК. Не се оспорва предходната съдимост на П., но се настоява първият съд да не е
съобразил, че настоящето и предходното деяние са в условията на реална съвкупност.
Набляга се на удостоверените с писмени доказателства пред въззивния съд обстоятелства, че
подсъдимият е баща на три малолетни деца, работи и е с добри характеристични данни.
2
Представителят на СГП, напротив, намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което и следва да бъде потвърдена. Високата обществена опасност
на деянието и дееца, обвинението извежда от предходната съдимост на П., който вкл. е
освобождаван от наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Оспорва се възможността за приложение на чл.354а, ал.5 от НК, тъй
като в случая не следва да се изхожда само от количеството наркотично вещество или
неговата стойност, а от степента на засягане на обществените отношения. Още повече, че в
казуса става въпрос за високорисково наркотично вещество, със сравнително високо
съдържание на активното наркотично вещество. Отчита се и ръста на извършване на
подобен вид престъпления.
Подсъдимият П. - редовно призован, се явяват пред СГС като в правото си на лична защита
и предоставена му последна дума, моли за справедливост.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият КР. Т. П. е роден на ******* в гр.Пловдив, българин, български гражданин, с
адрес по местоживеене: гр.София, кв."*******, безработен, неженен, основно образование, с
ЕГН: **********, осъждан.
На 18.08.2019г. около 22,35 часа, подсъдимият П. се намирал в гр.София, кв.„Христо Ботев“
като се движил пеша в близост до кръстовището, образувано от ул.„****** *******“.
В това време, св.К.С. и св.А.Т. - служители на 01 РУ на СДВР, извършвали обход в района
на кръстовището. След като подсъдимият П. видял полицейския екип, променил посоката
си на движение, обърнал се назад, и продължил да се движил по ул.„****** Балканска“. Тъй
като поведението на П. им изглеждало съмнително, двамата полицейски служители решили
да му извършат проверка. След като установили самоличността му, като им направило
впечатление, че подсъдимият е притеснен. На изричен въпрос относно това дила притежава
забранени от закона вещи и предмети, подсъдимият заявил, че в себе си носи малко
количество кокаин, предназначено за лична употреба.
С протокол за доброволно предаване от 18.08.2019г. П. предал на полицейски орган при 01
РУ на СДВР 1 бр. хартиена сгъвка, съдържаща прахообразно вещество.
3
Със заповед за задържане на лице по ЗМВР от 18.08.2019г. подсъдимият П. бил задържан за
24 часа.
Според съдържанието на назначената в досъдебното производство физико-химична
експертиза по Протокол №478 - Х/17.10.2019г., държаното от подсъдимия на вещество
представлява високорисково наркотично вещество кокаин, с нетно тегло 0,31гр. /нула цяло
и тридесет и една стотни грама/, със 71 % на наркотичния компонент кокаин.
Съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. в ДВ бр.15 в сила от 06.02.1998г.
паричната равностойност на високорисковото наркотично вещество кокаин била в размер на
68,20лв. /шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/.
За държането на така установеното високорисково наркотично вещество - кокаин,
подсъдимият П. не притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите.
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен на арг. от чл.305, ал.3, изр.2 вр. чл.373, ал.3 от НПК
доказателствен анализ.
В конкретния случай изградената фактическа картина се подкрепя от направените от
подсъдимия П. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред СРС, а също и от
показанията на свидетелите – полицейските служители св.К.С. и св.А.Т. (л.10 и л.11 от
досъдебното производство), от чието съдържание се доказва времето и мястото на
извършване на престъплението, вменено на подсъдимото лице, както и установените в него
високорисково наркотично вещество.
Изложеното по-горе е в унисон и с протокола за доброволно предаване от подсъдимия от
18.08.2019г. (л.12 от досъдебното производство), приемателно-предавателния протокол
№67325/16.12.2019г. (л.29 от досъдебното производство) и заповедта за задържане на
подсъдимия за 24часа (л.6 от досъдебното производство).
Като съотнасяща се на останилите подкрепящи обвинението доказателствени източници,
този съд също прие аналогично на предходния, и изготвената физико-химична експертиза
(л.19-24 от досъдебното производство). От съдържанието й, обосновано в Протокол №478 -
Х/17.10.2019г., се установява по категоричен начин вида наркотично вещество, намерено в
подсъдимия /кокаин/, неговото тегло /0,31гр./, активния наркотично-действащ компонент и
неговия процент /71%/.
Констатация за обремененото съдебно минало на подсъдимия П., долният съд правилно е
направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
4
справки за съдимост (л.32 от досъдебното производство) и инкорпорираната в хода на
съдебното следствие.
Съгласно т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, в рамките на производството по
Гл.27 от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали процесуалната дейност
на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената
процедура /действително направено волеизявление по чл.371, т.2 от НПК и
законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за
допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в
съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият П. е дал валидно самопризнание в хода
на първоинстанционното съдебно производство - предварително са му били разяснени
правата и последиците от извършването на самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК,
като районният съд, с определение по реда на 372, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на П., без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал напълно събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, посочени и по-горе. В този смисъл
съответстващо на правната логика е приел, че същите установяват безпротиворечиво
обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното от П.
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно
факта на извършеното деяние, неговото авторство, механизъм и предмет.
При описаните факти районният съд е стигнал до верни правни изводи в насока
реализиране от подсъдимия П. на обективните и субективни елементи на престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК. За съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда
престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на
престъплението - наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава
необходимото съгласно Закона за контрал на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ разрешително.
В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното
единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна подсъдимият
П. на посочената по-горе дата /18.08.2019г./ е държал в себе си високорисково наркотично
вещество.
Съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г.,
изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.),
кокаинът е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол,
съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик
5
на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България,
обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл.5,
ал.4 от Конституцията на РБългария), кокаинът е поставен и под национален контрол, като в
съответствие с тези актове е и издаденият Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Приложение №1. Това
наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
От субективна страна правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че
инкриминираното деяние е извършено от подсъдимиа П. при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал са неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Лицето е
съзнавало, че не притежава изискуемото по закон разрешително за държане предмета на
престъплението - високорисково наркотично вещество – кокаин. Едновременно с това П. е
имал за цел противозаконно да държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на
вината.
Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на първия съд, не се солидаризира с
твърдението на защитата, че деянието се субсумира под по-леко наказуемия състав на
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, предвид следното:
Легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Нито материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови
критерии за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за
маловажност е от значение както паричната равностойност на предмета на престъплението,
така и спецификата на случая, начина на извършване на престъплението и на обекта на
престъпното посегателство, но също и личността на извършителя, настъпилите вредни
последици и др.
В случая се касае за противоправно държане на кокаин с нетно тегло 0,31гр. /нула цяло и
тридесет и една стотни грама/, със 71 % на наркотичния компонент кокаин на стойност от
68,20лв. /шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/.
Според СГС количеството, държано от подсъдимия, макар и на далеч по-ниска стойност от
минималната работна заплата в страната към датата на извършване на деянието, не е в
6
размер, който да сочи на малозначителност на извършеното, преценено ведно със
сравнително високия процент на активното вещество, но и данните за личността на
подсъдимия и неизолирания характер на деянието в живота му, което показва обществена
опасност, която е типична за състава на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК и поради това
не определя случая като маловажен, защото не съответства на критериите, изведени в чл.93,
т.9 от НК.
Въпреки субективната преценка дали количеството и стойността на инкриминираното
вещество е много или относително ниска, градският съд намира, че конкретният случай,
предмет на обсъждане следва да бъдат и останалите изложени по-горе обстоятелства,
касаещи личността на извършителя, който несъмнено разкрива степен на обществена
опасност не по-ниска в сравнение на обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Деянието, за които П. е освободен от наказателна отговорност е за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, свързано с управление на МПС след употреба на високорисково наркотично
вещество, макар и от различен вид - марихуана. Факт е, че за това деяние липсва
наказателно-правна санкция от страна на държавата, но съгласно т.4 на ППл
№7/04.11.1985г. по н.д.№4/1985г., същото запазва престъпния си характер.
Неспоримите обстоятелства, че подсъдимият полага труд, че се ползва с добро име в
обществото /вж. представената пред въззивния съд характеристика/, че има три малолетни
деца /вж. удостоверенията за раждане на деца/ и в крайна сметка, че е оказал съдействие на
органите на реда /вж. протокола за доброволно предаване/, не са достатъчни основания да се
игнорира общствената опасност на деянието и неговата собствена. В действителност
процесуалното поведение на подсъдимото лице в хода на процеса също е било перфектно и
е приключило със самопризнание. Макар и по делото да липсва изготвена съдебно-
психиатричната и психологична експертиза, според въззивния съд по делото липсват данни
за зависимост към подобен вид вещества. Посочените обстоятелства обаче и според този
съдебен състав не се явяват достатъчни за обуславяне на по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на престъпления от този вид (в
тази насока вж. р.№329/2010г. на ВКС, ІІ н.о., р.№ 19/2008г. на ВКС, ІІ н.о., р.№34/2015г. на
ВКС, ІІІ н.о., р.№408/2012г. на ВКС, І н.о., р.№253/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.). Същите
обаче според СГС имат характериските на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като неправилно не са отчетени от СРС като основание за приложение на
чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Именно предвид изложеното, СГС прецени, че извършеното от подсъдимите изпълва
състава на чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Аргументите на съда, за да не се съгласи с искането на защитата за приложение на чл.9, ал.2
от НК, са следните:
Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да
7
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ТР№113 от
16.12.1982г. по н.д.№97/1982г., ОСНК разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща. Тя се
прилага за всички престъпления по НК. Единственото условие е деянието, макар и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.
Други изисквания законодателят не е поставил. Логическото и систематично тълкуване на
правната норма на чл.9, ал.2 от НК и предвид горното задължително за този съд тълкуване
мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, посочени в особената
част на НК, независимо от характера и санкцията им, дали престъплението осъществява
основен или квалифициран състав на престъпление, както и независимо от вида предвидено
наказание. Всяко престъпление може формално да осъществява признаците от състава на
престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите
обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да
прави обществено неоправдано третирането съответното поведение като престъпление и да
изключва наказателната репресия.
Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно деяние за малозначително
/непрестъпно/ може да се базира или на липса на обществена опасност поради
малозначителност на същото или на установяването й по безсъмнен начин, но с
характеристиката на явна нейна незначителност. За приложението на чл.9, ал.2 от НК е
необходимо да се направи анализ и на всички елементи от състава на престъплението -
време, място и начин на извършване деянието, какви са вредните последици от деянието и
т.н. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно
престъпление независимо от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на
обществената опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо качество на
престъплението, наличието на която дава харатеристиката на едно деяние като престъпно,
доколкото накърнява защитени от законодателя обществени отношения. За да бъде обаче
едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление е необходимо същото да е с по-
висока степен на общетвена опасност. Обстоятелствата, през призмата на които се
преценява степента на обществената опасност на дадено деяние са обекта, който засяга
/защитените обществени отношения/, характера и степента на засягане, качествата на
субекта и дори някои негови характерни субективни особености и субективни елементи на
деянието извън вината – подбуди, цели, мотиви и т.н. Степенуването на обществената
опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите последици в
наказателноправен план и с оглед определяне на конкертните параметри на наказанието, но
и на обратната плоскост – дали тази степен на засягане на защитените обществени
отношения е достатъчна /значителна/ или напротив и обществено оправдано ли налагането
на углавно наказание в такива случаи.
Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки отделен казус обаче
8
следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на
деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца /р. №66 от
18.04.2018г. по н. д. №243/2018г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/. В този смисъл, ако деянието е
такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство
или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не
застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде
обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато
малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една
нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.9, ал.2 от НК
/Н. И., Наказателно право на НРБ, обща част. С.: Наука и изкуство, 1972 г., стр.294/.
Обществената опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите
особени качества имат значение или когато се установи завишена степен на неговата лична
обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена опасност на самото
деяние /Пак там, стр.295/.
По изложените по-горе съображения касателно невъзможността за преквалифициране на
престъплението в по-леко наказуемо, градският съд не намери основания, доколкото
деянието на П. покрива типичните характеристики на престъплението по чл.354а, ал.3 от
НК, да е налице възможност за оправдаването му на осн. чл.9, ал.2 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд е посочил част от отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства, но не е дал приоритетно значение на тези от
втория вид. Първостепенният съд резонно е отдал значение на предходното освобождаване
на подсъдимия отнакаатена отговорност. Не може обаче да бъде споделено виждането за
осъждане на П., доколкото в действителност, както аргументира и защитата пред СГС,
деянието по НОХД№15350/2014г. по описа на СРС, НО, 116-ти с-в се явява извършено в
условията на реална съвкупност с настоящето, а за по-ранното си такова от 2004г. е
реабилитиран по право.
Въззивният съд обаче счита, както беше отразено и по-горе, че в случая могат и следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е така,
защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в
случая по-лекото по вид наказание, само когато направи фактическа констатация, че са
налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни
смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като
изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в
закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената
опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да
9
са налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, съдът ги определя вкупом като многобройни и поради
това обуславящи приложение на по-ниско по размер наказание „Лишаване от свобода”.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната
тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на нормата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено под
минимабния размер при условията на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК,
вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6
/шест/ месеца.
В казуса, както вярно е преценил и СРС са налице материално-правните предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/
години, П. е неосъждан към датата на реализиране на престъплението /освобождаван от
наказатена отговорност/ и за постигане целите на наказанието и за поправяне му не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно.
СГС констатира, че долният съд не е изпълнил служебното си задължение да приспадне от
определеното на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“, времето през което същият
е бил задържан в 08 РУ-СДВР за срок до 24 часа съответно със Заповед за задържане на
лице от 18.08.2018г.
Тази инстанция счете, че наказанието „Глоба“, предвидено като кумулативно в чл.354а,
ал.3, т.1 от НК не следва да бъде налагано на виновния, съобразявайки изминалия период
от време от извършване на деянието, наличието на данни за три малолетни деца, за които
подсъдимият следва да полага грижи, както и категоричните основания за приложение
новелата на чл.55, ал.3 от НК, доколкото наказанието „Лишаване от свобода“ беше
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Ето защо и в тази й част, присъдата на
първия съд следва да бъде ревизирана като бъде отменено досежно наказанието „Глоба“ в
размер на 2 000лв. /две хиляди лева/.
Градският съд в този му състав е на становище, че именоно така определеното на
подсъдимия П. наказание след ревизията от въззивната инстанция ще окаже нужния
възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този
вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална
превенция по чл.36 от НК.
Вярно с оглед изхода на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото, както и 10,00лв. /десет лева/ за
служебно издаване на 2бр. изпълнителен листа, поради което и присъдата в тази й част
следва да бъде потвърдена.
На осн. чл.354а, ал.6 от НК с оглед направените по-горе правни изводи, законосъобразно
10
районният съд е постановил предметът на престъплението - иззетото високорисково
наркотично вещество, съхранявано въз основа на приемо-предавателен протокол
№67325/16.12.2019г., да бъде унищожено.
Ето защо, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция констатира основания за частично
изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт досежно определеното на
подсъдимия наказание.
С оглед горното и на осн. чл.334‚ т.3 и т.6, чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 31.03.2021г. по Н.О.Х.Д.№379/2020г., СРС, НО, 111-ти с-в като на
осн. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия КР. Т. П. /със снета самоличност/ наказание „Лишаване от свобода“ от 8 /осем/
месеца на 6 /шест/ месеца като я ОТМЕНЯ в частта, с която на подсъдимия е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/.
ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият КР. Т. П.
/със снета самоличност/ е бил задържан на 18.08.2019г. със Заповед за задържане по ЗМВР
за срок от 24 часа.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11