РЕШЕНИЕ
№ 1358
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110103612 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу ПЛ. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 928,46 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща дължима главница за периода от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.11.2020
г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 270,55 лв. /двеста и седемдесет
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
27.11.2017 г. – 31.10.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги,
за периода от 27.10.2017 г., до 28.10.2020 г., по партида с аб.№ *, за обект, находящ се на
адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 261396 от 05.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, XVII с-в..
В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор
предоставя такива услуги на ответника за имот на адрес: гр. *, с аб.№ *. Сочи, че ответникът
не е заплатил ползваните от него ВиК услуги за периода 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г.
Предвид забавата на ответника същият дължи и обезщетение, което също не е било
заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, за
която длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че за него е налице правен
интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на
1 928,46 лв. главници и 270,55 лв. обезщетения за забава. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
Ответникът ПЛ. Н. Д. чрез особения си представител подава отговор, с който оспорва
1
исковете. Оспорва, че притежава качеството потребител на ВиК услуги, който е обвързан от
ОУ на дружеството. Оспорва претендираните количества вода да са му били доставени за
процесния период, като счита че посочените в справката показания на водомера са
произволни и не отговарят на действителните. Сочи, че същите не са отчитани в
присъствието на потребителя или на негов упълномощен представител. Излага, че не са
представени доказателства посоченото количество вода да е било реално доставено на
абоната. Оспорва представените писмени доказателства по отношение на съдържащите се в
тях данни за изразходваните количества ВиК услуги и определените цени. Сочи, че
ответникът живее в Германия със семейството си от години и къщата е необитаема.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на
потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с извадка
от Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви.
По делото са представени и извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР,
ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с два
броя обяви; извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г., на КЕВР, ведно с два броя
обяви.
Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *ПЛ. Н. Д. от
27.10.2017 г. до 28.10.2020 с последни показания на водомера 891.
Представен е по делото опис на отчети на абонат № *от таблет за периода 23.04.2019
г. до 28.09.2020 г.
Представен е препис от писмен карнет, от който е видно, че партидата с аб.№ *, на
адрес: гр. *, се е водила на * - починал, като последно вписаните показания са от 15.10.2018
г., а последно е положен подпис на потребител на 19.06.2018 г.
Представена е справка от АВп-Варна, от която е видно, че на 10.12.1999 г. е вписано
дарение на недвижим имот, находящ се в с. *, парцел *от * и * на ПЛ. Н. Д.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице А.Т. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 20.09.2017 г.
до 25.09.2020 г. задължението за незаплатени „В и К” услуги предоставени на адреса на
потребление е в размер на 1 928,46 лв. главница и 270,55 лв. лихва за забава по партида с
абонатен номер № *, като последните показания на водомера са 875. Вещото лице посетило
на място обекта на потребление в гр. * и е установило, че към датата на експертизата
измереното от водомера количество вода е 0965. Към 27.08.2021 г. няма постъпили
плащания по фактурите.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от
ищеца „*Д от страна на ответника ПЛ. Н. Д. за доставени ВиК услуги и обезщетение за
забава.
2
В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител
на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер,
доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, размера на претендираните
суми за тези услуги, както и изпадането в забава на длъжника и размера на претендираното
обезщетение. В тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила надлежно
задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги.
В конкретната хипотеза от страна на ответникът се оспорват обстоятелството, че
същият има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, че посоченото
количество вода е било реално доставено и е остойностено правилно като цена и период,
както и че имотът е необитаем.
С оглед гореизложените оспорвания от страна на ответника, съдът намира, че в
тежест на дружеството ищец е да установи при условията на пълното и главно доказване, че
ответникът има качество на потребител по смисъла на чл. 2 от Общите условия за целите
времеви периоди, които е посочил в исковата си молба.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с
писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към
ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.
За да възникне задължението за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект,
то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички
случаи потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица,
които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3
от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се
удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена
декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва - за
ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на
имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите условия.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на
територията на гр. Игнатиево.
Установява се от представената по делото справка от Агенцията по вписванията -
Варна, че на 10.12.1999 г. ответникът ПЛ. Н. Д. е придобил от предишния абонат *
недвижим имот, находящ се в Игнатиево. Към този момент същият е станал потребител на
ВиК услугите в имота, независимо, че партидата не е била прехвърлена. Както беше
посочено по-горе качеството на потребител на ВиК услуги следва собствеността или
притежаването на вещно право, съответно отдаването под наем на водоснабдения имот.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ в случай, че новият и предишният собственик или
3
ползвател не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1 от ОУ (при промяна на собствеността да
подадат до ВиК оператора заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида и да представят документи за придобиване правото на собственост), новият
собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна
на собствеността или ползването.
В случая няма данни по делото да е било подавано заявление за промяна на
партидата, но в процесния период от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г. собственик на имота е
бил ответникът, поради което и същият се е явявал потребител на ВиК услуги към този
момент.
От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане е от
24.08.2021 г., която е дата следваща прехвърлянето на имота, като за периода от
придобиването му 10.12.1999 г. до 24.08.2021 г. не са налице данни ответникът да е
оспорвал качеството си на потребител на услугите. От посещението на място от вещото
лице се установява, че показанията на водомера надвишават записаните такива за процесния
период и са актуални към датата на проверката, поради което и потребените услуги са били
реално отчетени, доколкото количеството вода е преминало през водомера. Установява се
още от заключението на вещото лице, че претендираните от ищеца вземания са надлежно
остойностени, осчетоводени и не са заплатени. Размерът на обезщетението за забава също е
правилно изчислен. Налице е забава на ответникът да заплати сумите за главница, поради
което и такова обезщетение се дължи. Не се събраха доказателства по делото подкрепящи
твърденията на особения представител, че процесният имот е необитаем.
В заключение ответникът дължи претендираните суми, поради което предявените
искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищецът е сторил разноски в размер на 93,98 лв. (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) в заповедното производство и в размер на 683,16 лв. (държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение) в
исковото производство, които следва да му се присъдят изцяло. На особения представител
следва да се издаде РКО за определеното му от съда възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът ПЛ. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, със седалище и адрес на управление: гр. *,
сумата от 1 928,46 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/04.11.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 270,55 лв. /двеста
и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода 27.11.2017 г. – 31.10.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК
услуги, за периода от 27.10.2017 г., до 28.10.2020 г., по партида с аб.№ *, за обект, находящ
се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 261396 от 05.11.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от 93,98 лв. /деветдесет и три лева
и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното
производство и сумата от 683,16 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и шестнадесет
4
стотинки/, представляващи дължими разноски в исковото производството, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на назначения по делото особен представител
адв. Д.Р. – ВАК за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца в
заявлението банкова сметка в „ЦКБ“ АД с IBAN: BG24CECB97901006124200.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5