№ 3488
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110158856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ж. Б. Д., И. Д. Д. и Б. Д. Д., уточнена с молби от
22.04.2024 г. и 19.06.2024г., против Д. И. Х. и Ц. Г. Й., с която е предявен конститутивен иск
с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване в полза на ищците, при равни дялове и при
уговорената между ответниците продажна цена в размер на 25 000 евро, на 5/6 идеални
части от недвижим имот с идентификатор № 68134.1202.24.2.41, находящ се в гр. София,
Район Илинден, ж.к. „Света Троица“, бл. 301, вх. Б, ет. 6, ап. 41, при условие в едномесечен
срок от влизане в сила на решението тримата ищци да заплатят на ответника Ц. Г. Й. сумата
в размер общо на 25000 евро.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответницата Д. И. Х. били
съсобственици на недвижим имот с идентификатор № 68134.1202.24.2.41, находящ се на
адрес гр. София, Район Илинден, ж.к. „Света Троица“, бл. 301, вх. Б, ет. 6, ап. 41, като
ищците притежават право на собственост върху общо 1/6 и.д. от процесния недвижим имот (
по 1/18 ид.ч. за всеки един от ищците поотделно) по силата на наследствено
правоприемство, а Д. И. Х. притежавала право на собственост върху 5/6 ид.ч. от имота по
силата на наследствено правоприемство и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Ищците поддържат, че на 14.02.2024 г. узнали от съсед
от етажната собственост, че от процесния апартамент се изнасят вещи, поради което
извършили справка в Имотния регистър, като било установено, че с договор за дарение от
08.01.2024 г., обективиран в нот. акт № 7, том I, рег. № 164, дело № 7/2024 г. по описа на
нотариус ВМ с рег. № 053 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт №
64, том I, дело № 245, вх.рег. № 516 от 08.01.2024 г., ответницата Д. И. Х. прехвърлила 1 %
от притежаваните от нея 5/6 идеални части от процесния имот на Ц. Г. Й., след което се
разпоредила по силата на договор за продажба от 08.01.2024 г., обективиран в нот. акт № 8,
том I, нот. дело № 8/2024 г. по описа на нотариус ВМ с рег. № 053 на НК, вписан в Служба
по вписванията – гр. София под акт № 68, том I, дело № 247, вх.рег. № 517 от 08.01.2024 г., с
останалите притежавани от нея 99 % от 5/6 ид.ч. от имота срещу продажна цена в размер на
25000 евро. С молба от 30.08.2024 г. по повод изложените в срока по чл. 131 ГПК от Д. И. Х.
и Ц. Г. Й. твърдения и доводи за неоснователност на предявения конститувен иск ищците
поддържат, че ответниците, за да заобиколят закона, първоначално са сключили договор за
дарение, като са симулирали сделката, и след това са извършили разпоредителна сделка. В
исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Х. в нарушение на разпоредбата на
1
чл. 33, ал. 1 ЗС не е отправила предложение до ищците за изкупуване на собствените й
идеални части от имота, поради което в тяхна ползва е възникнало право на изкупуване на
5/6 ид.ч. от имота при равни квоти за всеки един от ищците за сумата от 25000 евро.
Направено е искане за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот и за присъждане на сторените в производството съдебни разноски в тежест
на ответниците.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за задължаване на
ответника Д. Х. да представи намиращи се у нея документи, удостоверяващи отправянето на
покана до ищците за изкупуване на идеални части от съсобствения имот и за задължаване на
ответника Ц. Й. да представи намиращи се у него документи – отправена от Д. Х. покана за
изкупуване на идеални части. Направено е искане за изискване на нотариалните дела по
сключените между ответниците договор за дарение и договор за покупко-продажба.
Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 ГПК Д. Х. и Ц. Й. оспорват исковата претенция. В депозирания
отговор са изложени твърдения, че по силата на сключения между ответниците договор за
дарение Ц. Й. е придобил качеството съсобственик на процесния имот, респ. по отношение
на впоследствие сключения между Д. Х. и Ц. Й. договор за продажба не е приложимо
ограничението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Ответниците поддържат, че посредством сключените
между тях сделки не е налице заобикаляне на закона доколкото постигнатият резултат е
правомерен. С отговора на исковата молба са оспорени поддържаните от ищците твърдения
касателно момента на узнаване на атакуваната сделка. По изложените доводи е направено
искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищците бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства. Направено е искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели за установяване на факти и
обстоятелства свързани с момента, в който ищците са узнали за сключения договор за
покупко-продажба и други обстоятелства.
Във връзка с искането на ищците за отмяна на нотариалния акт, в който е
обективиран сключен между ответниците договор за покупко-продажба, съдът намира
следното:
Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г.
по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалните актове ( констативните и
конститутивните ( тези, които удостоверяват правни сделки) имат различна правна същност,
предмет и последици, които определят и различията при защитата на трети лица срещу
актовете, с които се засягат техни права. С констативния нотариален акт се установява право
на собственост върху недвижим имот в безспорно охранително производство. Защитата на
третото лице се изразява във възможността по съдебен ред да установи несъществуването на
удостовереното с констативния нотариален акт право, като в случай, че претенцията бъде
уважена, актът на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен. С конститутивния
нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица насочени към сключване на дадена
сделка с предмет недвижим имот. Защитата на трето лице, което поддържа самостоятелни
права върху вещта се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния
акт чрез вписване на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство
съдебно решение, като отмяната на акта по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустима. От
изложеното следва, че искането на ищците за отмяна на нотариалния акт, в който е
обективиран сключения между ответниците договор за продажба е недопустимо, като
защитата им срещу вещния ефект на сделката се реализира посредством предявяване на иска
по чл. 33 ЗС.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
2
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищците по предявения конститутивен иск с правно
основание чл. 33, ал.2 ЗС е да установят при условията на пълно и главно доказване
възникването на съсобственост върху процесния недвижим имот между ищците и Д. И. Х., и
сключването на договор за продажба на идеални части от имота между съсобственик и трето
за съсобствеността лице. Във връзка с направеното правопогасяващо възражение за
пропуснат двумесечен срок, в тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че ищците са узнали за прехвърлителната сделка в по-ранен момент,
предхождащ 2-месечния законоустановен срок. По същество на повдигнатия спор в
доказателствена тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по
обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищците, респ. да докажат
възраженията си, че договорът за продажба на идеални части от процесния недвижим имот е
сключен между две лица притежаващи качеството съсобственици на дял от процесния имот.
По наведеното от ищците възражение за симулативност на сключен между
ответниците договор за дарение в доказателствена тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че съвпадането на двете насрещни волеизявления е
привидно, като страните по сделката не се целели нейното правно действие и правни
последици.
При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между
ищците и ответницата Д. Х. е съществувало право на съсобственост върху процесния
недвижим имот при посочените в исковата молба квоти, произтичащо от посочените в
исковата молба основания, че между ответниците е сключен договор за дарение с предмет 1
% от притежаваните от ответницата Д. Х. идеални части, както и последващ договор за
покупко-продажба с предмет 99 % от притежаваните от ответницата идеални части.
Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба
доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че искането на ищците за задължаване на ответниците да представят
намиращи се у тях документи следва да бъде оставено без уважение доколкото в срока по чл.
131 ГПК ответниците не поддържат твърдения, че Д. Х. е отправила писмена покана до
ищците за изкупуване на собствените й идеални части от процесния недвижим имот, нито
че Д. Х. е отправила писмена покана до Ц. Й. за изкупуване на собствените й идеални части.
Съдът намира, че следва да уважи искането на ищците за изискване на преписи от
нотариалните дела, образувани по описа на нотариус ВМ по повод сключените между
ответниците договор за дарение и договор за покупко-продажба.
Съдът намира, че следва да допусне на събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит общо на четирима свидетели, от които двама свидетели при режим на довеждане
от ищците и двама свидетели при режим на довеждане от ответниците, като искането на
всяка една от страните за разпит на трети свидетел следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищците искания за задължаване на
ответниците да представят намиращи се у тях документи.
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, нотариус ВМ с рег. № 053 на НК да
представи по делото заверен препис от нот. дело № 7/2024 г. и нот. дело № 8/2024 г.
УКАЗВА на нотариус М, на основание чл. 28, ал. 3 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, че преписите следва да бъдат предадени срещу подпис на
длъжностното лице от Софийски районен съд ЕЛ.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит общо на
четирима свидетели, от които двама свидетели при режим на довеждане от ищците и двама
свидетели при режим на довеждане от ответниците, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на всяка една от страните за разпит на трети свидетел.
УКАЗВА на страните да доведат допуснатите им до разпит свидетели в първото по
делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.03.2025 г. от 10.00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от подадения отговор на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4