№ 225
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901191 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:52 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцовото дружество „УП България 15“ ЕООД, представлявано от
Аристотелис Хантавас, редовно призовано, представлява се от адв. П. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД , представлявано
от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. Л. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, представлявано от И.Й., редовно призовано,
представлява се от адв. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. П.а: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
1
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9996/26.05.2021 г. от
НЕК, с която същите за взели становище по неоснователността на
претенцията, както и са развили подборни съображения.
Адв. П.: Поддържаме исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Нямаме искания по доклада. Нямаме искания по
доказателствата. Няма да представяме други доказателства и моля, да
приемете представените.
Адв. М.: Поддържаме депозирания отговор и допълнителен такъв.
Оспорваме иска. Запознати сме с проекта за доклада. Нямаме възражение по
същия. Нямаме искания по доказателствата.
Адв. П.: Ние правим искане за спиране на производството, до
приключване на преюдициалното му производство по административно дело
№1719/2021 г., по описа на Административен съд – София–град, тъй като
считаме, че предметът на това дело е оспорването на Решение СП–5 на КЕВР
и това административно производство намираме за преюдициално спрямо
настоящото, като представяме разпореждане по административно дело
№1719/2021 г., с което доказваме висящността на това дело, както и предмета
му, а имено оспорването на Решение СП–5. Представяме е едно определение
на ВКС, с което решение на Варненски апелативен съд е допуснато до
касационно разглеждане, с аргументи за вероятна негова недопустимост, тъй
като Апелативен съд – Варна е отказал да спре търговското дело до
приключване на преюдициалното му административно дело. Налице са още
две подобни определения на ВКС. Представям за сведения на съда само едно
от тях.
Адв. М.: Моля, да оставите без уважение така направеното искане за
спиране на производството по следните аргументи:
На първо място – Запознати с това определение на Върховен
касационен съд, както и другите такива. С посочените определения в никакъв
случай, каквито са твърденията на процесуалния представител, не са
изложени аргументи за евентуална недопустимост, а просто е допусната
проверка на решение на Апелативен съд, с оглед това да се провери, дали това
решение е допустимо. Аргументи за недопустимост на решението, в никакъв
2
случай няма. Това дали решението е допустимо или не, тепърва ще се
проверява от ВКС. В този смисъл това определение, както и другите като него
не може и е недопустимо да се приемат, като видите ли предварителна
наведена аргументация за недопустимост на решението.
На следващо място, моля да съобразите и следно: Както настоящият
съд, така и Апелативен съд – Варна е разгледал множество подобни дела. В
самото началото отново имаше опити за спиране на производства, поради
обжалване тогава на СП–1, които спирания бяха отменени именно от
Върховния касационен съд. Бяха отменени именно с аргументацията, че не е
налице в случая преюдициалност на административното производство по
оспорване на СП, по отношение на един търговски спор, с правно основание
чл.79.
На първо място – Решението на КЕВР, в никакъв случай на е класическо
ценово решение, защото то не определя цена, а единствено оповестява един
факт, който е сложен назад във времето и това нетното специфично
производство използвано като елемент при формиране на цената по
съответното ценово решение, което обаче си е едни стабилен акт.
На следващо място, на основание чл. 13 от ЗЕ, това решение на КЕВР се
ползва с предварителна изпълняемост. Обжалването му по никакъв начин не
може да бъде основание, това решение да не бъде зачетено като такова.
Всъщност липсата на преюдициалност по отношение на спора, е видно най –
вече от факта, че по същество ако се отмени СП, това ще доведе до отпадане
на основанието на иска, така както е заведено в настоящото производство и
евентуално би било основание за един друг иск на плоскостта и евентуално на
неоснователно обогатяване.
Аргументите, които сега изложих, вече са възприети, както от съставите
на Окръжен съд – Варна, така и от съставите на Апелативен съд – Варна,
които въпреки представянето на тези определения и направените искания,
отхвърлят искането за спиране.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 489
от 28.04.2021 година:
3
Постъпила е искова молба от ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК
*********, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, , с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, дължими на основание Договор за изкупуване на
електроенергия №139 от 20.04.2010г., както следва: -сумата от 69530.60лв.,
представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура
№122/30.11.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.11.2017г., както и сумата от 19816.28лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 29.12.2017г. до 21.10.2020г.
и -сумата от 115100.59лв., представляваща дължим остатък от обективирана
във Фактура №124/31.12.2017г. цена на произведена и доставена
електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от 31940.34лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 25.01.2018г. до 21.10.2020г. Претендира се присъждане на законната лихва
върху процесните главници, считано от предявяване на иска-22.10.2020г. до
окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електроенергия №139 от
20.04.2010г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия
№ДУА-943/16.06.2008-3055-ВГ-22.07.2008-4022-ВГ-27.05.2009-27.05.2009г.
от 02.06.2009г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия
ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия,
която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и
съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на електрическата енергия. Твърди се, че през месец ноември
2017г., ищецът доставил на ответника електроенергия в размер на 407.242
MWh, която е произведена от процесната ВяЕЦ при надхвърлен праг от 2000
MWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от
4
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без
да е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За
въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №122/30.11.2017г.
на стойност 92015.52лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна
цена в размер от 188.29 лв./MWh, представляваща преференциалната цена
предвидена в т.1.7 от Решение СП-1 на КЕВР. Твърди се, че ответникът не е
погасил ицяло задължението по Фактура №122/30.11.2017г., като дължимият
остатък е в размер на 69530.60лв. с ДДС, върху който се дължи и обезщетение
за забава в размер на 19816.28лв. за периода от 29.12.2017г. до датата на
подаване на исковата молба. През месец декември 2017г., чрез процесната
ВяЕЦ ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 558.158
MWh, за което е издадена Фактура №124/31.12.2017г. на обща стойност
123374.60лв. При фактуриране на продажната цена за количеството от
409.305 MWh е ползвана преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1,
т.е. 188.29лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил при надхвърлен
праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнал
2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. За останалото количество от 148.853 MWh, е
ползвана преференциалната цена по т.1.8 от Решение СП-1, т.е.
172.95лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил след като надхвърлен
прагът от 2000 MWh НСПЕ, но без да са достигнати 2250 ефективни часа
работа и прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Твърди се,
че ответникът е заплатил част от сумата по Фактура №124, като дължимият
остатък е в размер на 115100.59лв. с ДДС, върху който се дължи и
обезщетение за забава в размер на 31940.34лв. за периода от 25.01.2018г. до
датата на подаване на исковата молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че процесният договор за
изкупуване на ел.енергия е сключен при действието на чл.16 от Закон за
енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогорива / отм./, като по силата на чл.18 от същия цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Сочи се, че на
03.05.2011г. е влязъл в сила ЗЕВИ, който отмил ЗЕВИАЕИБ, като § 7, ал.1 от
ПЗР на ЗЕВИ предвижда, че дългосрочните договори за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си,
5
като преференциалната цена за изкупуване е действаща към датата на влизане
в сила на закона, в случая тази определена с Решение Ц-10/30.03.2011 на
КЕВР. С въпросното решение е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е предвиден специален критерий-“наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа
годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в
т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до
достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия
по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове
по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната
преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като
според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето
на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която
общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
6
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по
преференциална цена по т.8 и т.9 от решението, т.е. на цена от 188.29
лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена
от 172.95 лв./MWh. без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250
часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250 ефективни годишни
часове работа на вятърната електрическа централа на ищеца, ответникът
следва да изкупува произведените количества електроенергия, съответно по
т.8 до 2000 kWh и по т.9 от за горницата от 2000 kWh до 2300 kWh. На
следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което
е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и
т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем Решение №СП-
5/28.03.2019г., е обявено за нищожно с по адм.д.№4422/2019г. и тази
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, респективно същото е
неприложимо в отношенията между страните. На следващо място се сочи, че
по силата на Договора за изкупуване, ищецът има право да продава
произведената електрическа енергия по двете преференциални цени
определени в т.7 и т.8 от Решение Ц-18, като нормативната уредба не
установява забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда електроенергия
едновременно като централа, работеща до 2250 часа, и централа, работеща
над 2250 часа, т.е. да спада и към двете групи централи. Поддържа се, че този
спорен въпрос е разрешен в мотивите на Решение №3312 от 04.03.2020г. по
адм.д.№14112/2018г. на ВАС. Развити са подробни съображения за
7
приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба,
включително касателно всички изменения /редакции/ на същата. В
заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната
уредба, и с условията на договорите между страните, ответникът не е
заплатил пълният размер на процесната произведената, съответно
фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се, ако бъде приета приложимост на
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР към разглежданият казус, съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на административният акт, като
релевантен за изхода на настоящия спор.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени
за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на
договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща
специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена
съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар, определена
от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се
плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след
влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
8
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Поддържа се, че изложените доводи от ищеца относно
тълкуването, съдържащото се в мотивите на Решение №3312 от 04.03.2020г.
по адм.дело №14112/2018г. на ВАС, са неправилни доколкото мотивите не са
в сочения от страната смисъл, като са изложени съображения в обратна
посока и се цитира относима съдебна практика. Развити са и подробни
съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия
нормативна уредба, включително настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба, както и искането на
ответника за приемане на безспорни факти и обстоятелства с посоченото в
отговора съдържание. Доразвити са доводи в подкрепа на исковите
претенция, както и за неоснователност на възраженията на ответника.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице първата
предпоставка за такъв, доколкото решението не е преюдициално за изхода на
търговският спор между страните.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване, следните факти и обстоятелства:
1. ищеца е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия
№ДУА-943/16.06.2008-3055-ВГ-22.07.2008-4022-ВГ-27.05.2009-27.05.2009г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо
Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
9
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електроенергия
№139 от 20.04.2010г.;
4. за процесните периоди и централа, ищецът е издал Фактура
№122/30.11.2017г. на стойност 92015.52лв. и Фактура №124/31.12.2017г. на
обща стойност 123374.60лв., като осчетоводените количества ел.енергия, са
фактурирани по съответните определени с решение на КЕВР преференциални
цена;
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени
на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени
от обществения доставчик;
6. процесните количества ел.енергия, са заплатени по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищеца, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на ел.енергия
от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните
фактури, както и че стойността на произведеното и доставено на ответника
количество енергия, е определена съобразно решението на КЕВР за
определяне преференциални цени. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил изцяло задълженията си по договора за доставената му ел.енергия,
съответно възраженията си, че посочените от ищеца цени са неприложими по
отношение на процесните количества ел.енергия.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
10
с исковата молба документи, както следва: Извлечение от Търговския
регистър относно актуалното състояние на „УП България 15“ ЕООД към
09.10.2020 г.; Извлечение от Търговския регистър относно актуалното
състояние на „Енерго – Про Продажби“ АД към 08.10.2020 г.; Копие от
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА–943/16.06.2008–3055–ВГ–22.07.2008–4022–
ВГ–27.05.2009 от 02.06.2009 г.; Копие от Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №
139/20.04.20101 г.; Копие от Приложение № 1 към Договор за изкупуване на
електрическа енергия; Копие от Приложение № 2 към Договор за изкупуване
на електрическа енергия; Копие от Приложение № 3 към Договор за
изкупуване на електрическа енергия; Копие от Анекс № 1 към Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ ДУА–943/16.06.2008–3055–ВГ–22.07.2008–422–ВГ–27.05.2009 г. от
20.04.2010 г.; Копие от фактура № 122/30.11.2017 г.; Копие от Извлечение по
Разплащателна сметка № 111/31.12.2017 г.; Копие от фактура № 124/
31.12.2017 г.; Копие от Извлечение по Разплащателна сметка № 9/ 26.01.2018
г.; Копие от писмо от ДКЕВР с изх. № Е–12-00–646/30.05.2008 г.; Копие от
писмо от КЕВР с рег. № 02–0319/1 от 28.04.2015г.; Копие от писмо с изх. №
EPS–61/04.12.2017 г.; Копие от писмо с изх. № EPS–01/04.01.2018 г.; Копие
от писмо с вх. № EPRS–2/09.02.2018 г.; Копие от Справка за корекция на
фактурана енергия за м. 11.2017 г. до размера на цената на излишък на
балансиращ пазар; Копие от писмо от НЕК с изх. № 26–1632–7/17.01.2018 г.;
Копие от Справка за количество електрическа енергия; Изчисляване на
законна лихва за просрочени задължения от 14.10.2020 г. – 2 броя.
СЪДЪТ намира, искането на ищеца за спиране на настоящото
производство до приключване на адм.спор по обжалване на Решение СП–5 на
КЕВР, за неоснователно, предвид трайното наложилата се съдебна практика,
която понастоящем продължава да е актуална, с мотивите, че предвид
наличието на предварително изпълнение на атакуваното решение, не е налице
преюдициалност на проверката на законосъобразността на същото по
отношение на настоящия спор.
Ето защо, СЪДЪТ
11
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца страна за спиране на
настоящото производство до приключване на адм.спор с предмет облажване
на Решение СП–5 на КВЕР.
Адв. П.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. М.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. П.: Правим възражение за прекомерност.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да уважите предявените искове. Моля, да ми присъдите сторените
разноски. Молим, съдът да осъществи косвен съдебен контрол на Решение СП–5, като
съобрази всички предпоставки за нищожности незаконосъобразност, посочени в исковата
молба и допълнителната искова молба, както и предпоставките по чл. 146 от АПК. Моля, да
ни дадете възможност за представим подробна писмена защита.
Адв. М.: Моля, да отхвърлите предявените искове. Съображения за неоснователността
на претенциите, подробно сме изложили, както в депозирания отговор, така и в
допълнителния такъв, които моля, да възприемете при постановяване на си крайния си акт.
Считаме, че не е налице предпоставка за осъществяване на косвен съдебен контрол, с оглед
отново липсата на преюдициалност. Моля, да ми присъдите сторените в производството
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, да представят писмена защита, в едноседмичен
срок, считано от днес.
12
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13