Р Е Ш Е Н И Е
Номер 180 07.06.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
Нa 08 май две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-Я.
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
в.гр.д. № 1128 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от С.Ж.К., чрез
процесуалния й представител адв. Н.Я., против решение № 1381 от 29.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 76/2018 г., по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивницата
обжалва първоинстанционото решенеие в частта, в която е отхвърлен предявеният
от нея иск за претърпени неимуществени вреди – в резултат на получена травма на
19.01.2017г. от трудова злололука, като счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и поотделно,
както и тези доказателства, във връзка с приетото от съда съпричиняване от
страна на Ст. К., като не били налице основания за да приема съда, че е
действала при условията на небрежност преди настъпване на трудовата злополука.
Твърди, че съдът е игнорирал
факта, че работодателят на въззивницата не е осъществявал ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето на работниците и служителите и е
създал лоша организация, които обстоятелства изключвали отговорността на
работника и служителя по чл. 201, ал. 2 КТ.
Моли,
съдът да уважи подадената въззивна жалба, да постанови ново решение, с което да отмени постановеното решение на
РС-Стара Загора в обжалваните части, като се уважи изцяло предявеният иск по
чл. 200 КТ – за присъждане на неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания вследствие на претърпяна трудова злополукана19.01.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата.
Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Домашен
социален патронаж” при Община-Стара
Загора, представлявано от Директора Г.М.Т., подаден от пълномощника им адв. Й.М.,
в който оспорват като неоснователна въззивната жалба на С.Ж.К., против решението на Старозагорски районен съд.
Считат
постановеното решение в обжалваната част за правилно постановено и в
съответствие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД, чл.200 и чл.201,ал.2 от КТ, за
обосновано с оглед събраните по делото доказателства, както и че законосъобразно
са им присъдени деловодни разноски пропорционално на размера на отхвърлената
претенция.
Оспорват
като неоснователно оплакването на въззивницата, че при
определяне размера на обезщетенията съдът не се е съобразил с конкретните икономически
условия в страната, а присъденият размер на обезщетението бил занижен.
Молят да бъде
оставена без уважение въззивната жалба и се потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част.
Претендират за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
По делото е подадена насрещна въззивна
жалба от Домашен патронаж при Община гр. Стара Загора , чрез пълномощникът им адв. Й.М., в която излага
съображения относно това, че не са доволни от постановеното решение на
Старозагорския районен съд, в частта, в която искът за неимуществени вреди по
чл. 200 КТ предявен срещу тях, е уважен за сумата над 7000 лв. до 10500 лв.,
ведно със законната лихва. Считат решението на първоинстанционния съд за неправилно в обжалваната част и молят да бъде
отхвърлен иска тази част като неоснователен.
Твърдят, че е налице подчертано
субективно отношение на ищцата, довело до осъществяването на груба небрежност
като елемент от нейното виновно действие.
Правят искане, по делото да бъде назначена
съдебно-медицинска експертиза – на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, която да бъде
изпълнена от лекар – ортопед – травматолог, която експертиза да отговори на
всички поставени въпроси в исковата молба и подадения отговор на исковата
молба.
Молят да бъде отменено решението в обжалваната част като неправилно и да им се
присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
По делото е подаден и отговор
на насрещна въззивна жалба от адв. Н.Я. – пълномощник на въззивницата С.Ж.К.,
подадена против решение № 1381 от 29.12.2018г., постановено по гр.д. № 76/2018
г., по описа на Старозагорския районен съд.
Излагат съображения относно подадената насрещна въззивна жалба от Домашен
патронаж при Община –Стара Загора и да бъде потвърдено постановеното решение на
първоинстанционния съд в обжалваната част, в която е обжалвано присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Ст. К., за сумата над 7000лв.
до присъдените 10500лв., както и да бъде оставено без уважение искането да
бъдат присъдени съответните разноски в двете съдебни инстанции. Считат, че
съдът правилно е определил размера на
иска за неимуществени вреди и не считат същия за завишен, а напротив. Посочват,
че са подали въззивна жалба, в която обжалват решението на съда в обжалваната
част по отношение на отхвърлената част
от иска за неимуществени вреди над сумата от 10500лв., до претенцията им от
35000лв., както и по отношение констатацията на съда за проявена груба
небрежност от Ст. К.. Изтъкват, че въззивницата
има стаж в Домашен патронаж към Община – Ст. Загора в размер на 22
години, 5 месеца и 10 дни и през това време същата е изпълнявала добросъвестно
задълженията си като социален работник, така, както и на датата на която е
претърпяла трудова злополука, независимо че е била трудоустроена от
28.06.1996г.
Молят, да бъде оставена
насрещната въззивна жалба без уважение, като се присъдят на въззивницата
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Окръжният съд като обсъди
събраните по делото доказателства, както и оплакванията изложени във въззивната
жалба, намира за установено следното:
Предявен е иск за сумата от 35520лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие
на претърпяна трудова злополука, с правно основание 200 от КТ във връзка с чл.86
от ЗЗД.
Безспорно
е установено от представените и приети като доказателства по делото материали –
трудов договор под № 101/01.08.1994г., допълнително споразумение №
17/01.10.2012г. към Трудов договор, длъжностна характеристика, график на
социалния работни за месец януари 2017г., на РП-Стара Загора/, че пострадалото
лице и първа въззивница С.Ж.К. е била назначена с трудов договор на длъжността
„социален работник” при втория въззивник, като при извършване на задълженията
си по длъжностна характеристика – извършване на визити на потребители на
социална услуга в изпълнение на утвърдения график за януари 2017г. – на
19.01.2017г. около 13.30часа, като срещу бариерата на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян
Киркович” ЕАД се спънала в къс лед или камък/покрити със сняг/ и паднала, като
линейката на спешна помощ, повикана от случайни минувачи, откарала пострадалата
в болница „Тракия” – по настояване на съпруга й, който веднага дошъл на
мястото. Предположили, че е налице счупване на тазобедрената става, като
изследването на скенер показало счупване на илиачната кост – наложило се
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, болничен престой на
пациентката от 5 дни, както и била почти неподвижна в къщи до края на месец май
2017г. В болнични била до средата на месец юли 2017г. Видно от представеното
експертно решение от 13.01.2017г. ищцата е с 76,6%трайно намалена
работоспособност поради общо заболяване – инсулинозависим диабет.
За злополуката е извършено разследване
на ТП на НОИ - Стара Загора, по подадената от директора на Общински социален
патронаж – Стара Загора Декларация вх.№ 18/30.01.2017г. до ТП на НОИ, като при
извършеното разследване е установено и съответно – отразено в разпореждане № 18
от 02.02.2017г., че злополуката, претърпяна от лицето С.Ж.К. е станал през
време и във връзка с извършваната работа – при придвижване към адрес на
потребител, като пострадалата се подхлъзва на заледен и заснежен участък от
пътя и пада на лявата си страна, като получава счупване на илиачната кост.
Злополуката е станала при отиване на посещение на потребител на ул.”Д-р
Т.Стоянович”, в посока към ул.”Ген.Столетов” – източен тротоар/ на отстрешната
страна на бариерата на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович/.
Поставена
е диагноза Счупване на илиачната кост, като се е наложила оперативна процедура ”Закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация” – видно от епикриза от
23.01.2017г. на МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД – Стара Загора, като е изписана от болницата с временно загубена
трудоспособност, като видно от представените и приети като доказателства
болнични листове е била отпуск до 17.07.2017г. – на домашен-амбулаторен режим.
Към 19.01.2017г. и 26.04.2017г. са извършени рентгенографски изследвания на
тазобедрена става – констатирано е състояние след фрактура на лява илиачна
кост.
За
състоянието на ищцата след злополуката е назначена съдебно-медицинска
експертиза, видно от чието заключение, което съдът възприема изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на поставените въпроси,
неоспорено от страните по делото, ищцата в резултат от претърпяната от него
трудова злополука на 19.01.2017г. е получила счупване на лявата илиачна кост,
като при това счупване преди и по време на оперативната интервенция се изпитват
много силни болки, възстановителния период е продължил шест месеца, което е в
рамките на обичайното за счупване на
таза със засягане на ацетабулума/гаванковидната ямка/. През този период се
изпитват болки и страдания, които в първите три месеца са много силни, а след това
силни.
Счупването
на илиачната кост и последващият възстановителен период в случая са причинили
посттравматичните увреждания – на лявата тазобедрена става, хипотрофия на
мускулатурата на долните крайници, влошаване на съществуващото заболяване от
захарен диабет, увреждане на психиката, които са оказали негативен ефект върху
начина на живот във всяка една сфера на бита и социалното общуване на ищцата.
Счуването на лявата илиачна кост със засягане на гаванковидната ямка е от
характер да причини трайно затруднение на движението на левия крак за срок не
по-малък от три месеца и не по-голям от 12 месеца, при правилно протичане на
оздравителния процес, като възстановителният срок на зарастване/заздравяване/
на получените травматични увреждания е шест месеца, като поне още няколко
години ищцата ще изпитва известен дискомфорт при физическо натоварване на
долните крайници и приз земните периоди. Вече не е със същата степен на
двигателен капацитет – както преди травмата. Не е извършена класическа
оперативна интервенция на ищцата, като извършената такава за наместване на
счупването на лявата хълбочинна кост е закрита тракция и наместване на
счупването, с последваща имобилизация. Интервенцията продължила няколко минути
– от оперативен екип, осъществена с местна анестезия, без участие на
анестезиолог, като не са правени шевове на ищцата пир посочената интервенция.
За
пълнота на изследването е назначена и съдебно-медицинска експертиза от
специалист „Образна диагностика” - видно от чието заключение, което съдът
възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на
поставените въпроси, неоспорено от страните по делото, на компютърно
томографските изследвания от 19.01.2017г. и от 26.04.2017г. са налице идентични
по местоположение травматични увреждания - /Счупвания/, като образното
изследване от 19.01.2017г. е с признаци на прясно счупване и данни за засягане
на пикочния мехур – притискане от хематом/Кръвна колекция/, а контролното
изследване от 26.04.2017г. е с данни за съответстваща давност и потвърждаващо
катетеризация на пикочния мехур.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите К.К.К. –
съпруг на ищцата, К.К.К. – син на ищцата, М.М.Т. – приятелка на ищцата, А.Й.И.
и С.С.Г. – колеги на пострадалата.
От
показанията им по делото и от обясненията на ищцата – по въпроси, поставени от втория
въззивник се установява, че на 19.01.2017г. около 13.00 часа ищцата излязла от
Домашния социален патронаж, находящ се в кв.”Три чучура- юг”, за да извърши
посещения на адреси на ползватели на социална услуга - попълване на декларации/видно от представения
по делото график същата е имала четири планувани посещения същия ден/. Предните
два дни се е образувала поледица, а на 19.01.2017г. е имало снеговалеж, като
въпреки лошото време ищцата е решила да извърши плануваните посещения по
утвърдения й график – срока за попълване на декларациите бил до края на януари.
Същият ден не е искала разрешение от ръководителя – директора Т. да извърши
посещенията, като не е използвала картата за градски транспорт, тъй като е
ползвана от друг служител да извърши посещения в отдалечения кв.”Самара”, а
ищцата тръгнала пеша. Според нея винаги била присъствала на провеждания периодичен
инструктаж и редовно се подписвала в книгата за инструктаж. Въпреки, че времето
било лошо, ищцата, в изпълнение на служебните си задължения, тръгнала да
посещава адреси на ползватели на социална услуга. Срещу бариерата на УМБАЛ
„Проф.Киркович” – на източния тротоар на улицата се спънала и паднала на лявата
си страна, като си счупила лява илиачна кост, с пукване на гаванковидната ямка
– случайни минувачи извикали Спешна помощ и съпруга й, които се отзовали
незабавно, съпругът й я отвел с автомобил на спешна помощ в болница „Тракия”,
където била приета, престояла пет дни, били й извършени манипулации след
изследвания, след изписването й ищцата била в къщи шест месеца, от които 4
месеца – до края на месец май 2017г. била почти неподвижна /с поставен до 23.05.2017г.
катетър/, нуждаела се от чужда помощ дори за най-елементарните движения и била
изцяло зависима от близките си при оказването на такава помощ. Катетърът се
сменял на всеки 15-20дни от лекар, който ги посещавал вкъщи. Мъжът й се грижил
изцяло за нея, като тя претърпяла силни болки и страдания – била на легло,
обездвижена, без възможност за социални контакти, нито за справяне с обичайни
ежедневни дейности.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са обстоятелствени,
непосредствени и безпротиворечиви, кореспондират с останалите ангажирани по
делото доказателства.
Решението в частта му относно
имуществените вреди не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в
законна сила.
Въззивните жалби и отговорите на
същите касаят единствено и само размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като в тази насока въззивният съд възприема следното:
Относно претендираните в резултат
от трудовата злополука неимуществени вреди от общо 35 000 лева въззивният съд
намира, че с обжалваното решение въззиваемия Домашен Социален патронаж при
Община Стара Загора на основание чл. 200 КТ е бил осъден да заплати на
пострадалата С.Ж.К. сумата от 10500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на трудовата злополука от датата 19.03.2013г., както и
законната лихва върху сумата, считано от същата дата 23.03.2013 г.
Въпреки, че съдът правилно е
възприел и установил фактическата обстановка при настъпване на трудовата
злополука, то неправилно са възприети обемът на болките и страданията, които е
изпитала първата въззивница К., както и неправилно е определен размерът на
техния паричен еквивалент. Ето защо съдът неправилно е оценил настъпилите
нематериални и морални вреди като е определил размер на обезщетение от 10 500
лв., поради следното:
Първият основен въпрос, който се
поставя с въззивните жалби и отговорите към тях е относно въпроса да ли е
налице съпричиняване от страна на първата въззивница К. и ако е налице такова,
какъв е размерът на неговия процент.
Съгласно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ: „Отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност, тъй като пострадалият отговаря като съпричинител за
настъпилия вредоносен резултат. Грубата небрежност е субективното отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния
резултат - пострадалият да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за
тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, т.е. да е
съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е
надявал да ги предотврати. В тази насока е и трайно установената съдебна
практика. В конкретния случай пострадалата К. е допринесла за настъпването на
трудовата злополука, като е проявила груба небрежност, тъй като е възприела
/или като опитен социален работник е била длъжна да възприеме/ обективно
съществуващите утежнени условия при извършваната трудова дейност – посещения на
адреси на лица-ползватели на социални услуги, знаела, че като тръгва пеш от
кв.”Три чучура-юг” към центъра на град Стара Загора по време на снеговалеж при
образувана предните дни поледица, би могла да причини трудова злополука, като
увреди себе си, но самонадеяно, разчитайки на собствените си умения, се е
надявала да предотврати настъпването на вредните последици. Пострадалата е
изпълнявала служебните си задължения в интерес на работодателя и за
осъществяване на производствените задачи игнорирала опасността за своето здраве.
Налице е
подчертаното субективно отношение на пострадалата, довело до осъществяване на
грубата небрежност като елемент от нейното виновно действие – пострадалата е
действал, без да е сигурна, че е изключена всяка опасност от създаване на
ситуация, застрашаваща живота или здравето й в изпълнение на трудовата функция.
По този начин той е застрашил и поставил в опасност себе си – разчитал е на
своята квалификация, жизнен и професионален опит, че ще избегне
общественоопасните последици на тази своя застрашаваща здравето дейност,
въпреки, че е бил длъжна да допусне последиците на своето деяние, да предвиди
тяхното настъпване и да вземе всички възможни мерки да бъдат избегнати.
Съдът не счита за
основателен наведения от втория насрещен въззивник довод, че вина за трудовата
злополука има единствено пострадалия, тъй като в силозната база на втория
въззивник е следвало почистването на силоза да бъде обезопасено не само на
хартия, а да се осъществява и съответния контрол за спазване на правилата за безопасност на труда, следвало
е работодателят изрично да забрани извършването на такива дейности – почистване
на зърно от пода на силоза без предпазна решетка в движение на винтовия
транспортьор, да доведе забраната до знанието на работниците и служителите, да
ги инструктира периодично – но не само веднъж годишно, да следи за тяхното
информиране за периодичния инструктаж и при нарушения – да налага санкции.
Именно и затова – за неосъществения контрол Дирекция „Инспекция по труда” е съставила акт на
управителя на дружеството, за съжаление – след произтеклия инцидент.
Съдът счита за
установено по делото съпричиняване от страна на пострадалата – изискуемата в тази връзка
груба небрежност съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ е установена – лицето
е решило само в трудни атмосферни условия да извърши дейност, която е опасна за
здравето му, но с единствената цел да изпълни графика за
посещения на ползвателите на социалната услуга - но за целта игнорирала правилата на безопасността
на труда, здравия разум и инстинкта си за самосъхранение, като опасността е
била само за нея.
В тази насока правилен и обоснован е изводът на
първоинстанционният съд, че по делото е установено съпричиняване от страна на
пострадалата ищца поради проявена „груба небрежност" от нейна страна по см. на чл.201, ал.2 от КТ, което от своя страна се явява
основанието за намаляване отговорността на работодателя и насрещен въззивник по чл.200 от КТ.
В този смисъл съгласно чл.42, т.6 и чл.43. т.3 от ПВТР на
работодателя, с който ищцата е запозната, служителите са длъжни да опазват
живота и здравето си и да се грижат за собствената си безопаснот по време на
изпълнение на служебните си задължения, а
съгласно чл.43,т.12 - да не излизат извън района на предприятието без знанието на директора. Правилото
директорът да бъде уведомяван от
служителите преди напускане на предприятието е било не само „на книга", но и
реално спазвано, което се установява от
показанията на св.Й. и Г. - и двете сочат, че при напускане на предприятието трябва да получат съгласие
от директора за това
или пък отказ и че при такова лошо време директорката не би разрешила обход на потребителите, както е отказвала
да разреши напускане на
предприятието в много горещо време или пък при поледици. Двете свидетелки са категорични, че ако ищцата е била
поискала разрешение за излизане, директорката е щяла да откаже. Видно от
представения от ищцата график за посещения на потребители на 19.01.2017г.,
изготвен от самата нея, неподписан от директора, ищцата е предвиждала на посочената
дата да посети четирима потребители на услугата, като последният от списъка – Д.Н., е в „отпуск" /т.е. осъстващ и неползащ
услугата/ от 16 до 24 януари, видно от ведомостта за м.януари и от заповеди от №16 до №24 на
директора на ДСП-Стара Загора, което отсъствие на потребителя не е отчетено от
ищцата - отсъствието на потребителя
означава, че посещението на дома му е безпредметно, тъй като няма да бъде
намерен. Адресите на потребителите, предвидени за посещение на тази дата, са много отдалечени от мястото на
инцидента, което поставя въпроса по
каква причина ищцата се е намирала на мястото на инцидента. Безспорно се установява, че на тази дата
метеорологичните условия са били тежки и опасни - имало поледици от предходните
два дни, а на 19-ти завалял сняг, които покривал „заледените от предните дни
участъци по улиците и тротоарите" /по израза на ищцата в исковата молба/.
Без да уведоми директора на предприятието, въпреки опасните условия по улиците
и тротоарите, ищцата тръгнала, по нейни твърдения, да посети предвидените по
графика потребители, за да попълнят декларации по образец №2, срокът за
събирането на които бил до края на м.януари. Изпълнението на този график не е
било належащо, нито пък е имало пряко нареждане
от директора тези декларации да се попълнят именно в този ден - св.Г. сочи, че тези декларации се събират в началото на годината, но няма
определен срок за това и илизането на ищцата не е било наложително. Поводът за
напускането на предприятието дори не е бил искане от потребител за необходимо
посещение именно този ден, което да налага задължително излизане от
предприятието въпреки поледиците по
улиците. Въпреки поледиците и липсата на належаща нужда от посещение на
потребителите, ищцата напуснала предприятието без да уведоми директора и тръгнала пеша до адреси, намиращи
се на разстояние повече от
При
така изложените съображения съдът приема, че е налице 30% съпричиняване от страна
на пострадалото лице, което следва да бъде съобразено при определяне на размера
на дължимото обезщетение, до които правилни и законосъобразни изводи е стигнал
и първостепенния съд.
Следващият въпрос, който се
поставя с въззивните жалби и отговорите към тях е този за размера на дължимото
обезщетение по чл.52 от ГПК, което се дължи на пострадалата и първа въззивница К..
Оценката на конкретно търпяната от пострадалата К. неимуществена
вреда, следва да се извърши и от гледната точка на многостранното негативно
отражение, което се развило се у тази въззивница и е оказало и продължава да оказва негативното си влияние върху пострадалата.
Вследствие на претърпяната от трудовата злополука травма у жалбподателката
е и фактът, че се наложило същата да лежи повече от 4 месеца, при същата се е
развила и т. нар. “атрофия на мускулите”, за която се е наложило и допълнително
лечение и раздвижване. Едва ли може да се подлага на съмнение тежестта на процесната травма. В съвкупността си събраните
по делото доказателства разкриват една тежка
картина на увреждане, оказало многопосочно негативно въздействие върху пострадалото
лице, в продължение на повече от половин година.
Въпросните обстоятелства се установяват
безпротиворечиво и от показанията на разпитаните по делото свидетели пред
първостепенния съд. Събраните по делото гласни доказателства съдържат конкретни факти от които може да се направи
несъмнен извод за степента и многопосочността
на негативно въздействие, което настъпилото влошаване в здравословното й
състояние оказва върху първата въззивница К..
Описаните обстоятелства дават ясната и конкретна
представа за едно особено мъчително състояние, свързано
едновременно с тьрпене на остра и продължителна болка и осезаем дискомфорт,
невъзможност за пострадалата да се върне пълноценно към живота си
от преди инцидента. Прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за конкретния случай,
въззивният съд следва да извърши действителна преценка на комплексното
негативно отражение, което уврежданията оказват върху пострадалото лице, като също така съобрази конкретните негативни
изживявания, които пострадалата е
изпитала и продължава да изпитва. Независимо че в решението си съдът е достигнал до правилните фактически изводи
относно конкретното увреждане, решаващият
състав не се е съобразил в достатъчна степен с търпяните от пострадалата
и то на една в напреднала възраст жена - 59 години към момента на
процесната злополука като последица на настъпилата преди това през 2013 год.
трудова злополука, физически болки и крайно негативни емоции, свързани с
продължаващата липса на пълно възстановяване, ограниченията
в ежедневието, характерно за един човек на тази възраст и невъзможността за
напълно възстановяване.
Предвид характера на установените по делото увреждания,
доказано негативното им въздействие върху първата въззивница
К., както и невъзможността да бъде дадена прогноза за възстановяване, съдът счита,
че предявената от ищцата искова сума би била справедлива, като обезщетение за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, следва да бъде определена на 20000
лева.
Неимуществени са тези вреди,
които засягат не имуществото, а личността и вътрешната и емоционалната сфера на
пострадалия. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите
и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица, настъпили вследствие на
трудовата злополука.
Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава възможност
на увредения при
трудовата злополука да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна, както е именно в настоящия случай.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че на първата въззивница К. са причинени множество
увреждания с траен характер и същите са изисквали един много продължителен
период на възстановяване и са били свързани с много болки, страдания, както и
със значителни затруднения, неудобства, физическо и емоционално неразположение
за пострадалата първа въззивница именно вследствието на възникналата по делото
трудова злополука.
Така въззивницата от дейна жена в
разцвета на силите си се е превърнала в плах и наранен човек, която е приживяла
силен стрес от неочакваната фрактура на илаична кост на долния й ляв крайник, и
на гаванковидната ямка, като след това са последвали още множество болки и
страдания, била е под непрекъснатото наблюдение и надзора както от лекарите,
така и от близките си, а неприятните спомени от преживяното пази и до днес.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, продължителността на оздравителния период,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. не без значение е и
продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, икономическата кошоктура и др. - все
обективни факти от действителността(вж. т. II от ППВС 4/1968 г.)..
Въззивният съд приема, че
първоинстанционният съд при определянето размера на неимуществените вреди
претърпени от първата въззивница, вследствие на трудовата злополука на
19.01.2017 г. не се е съобразил с посочените по-горе указания и трайната
съдебна практика на ВКС относно аналогичните и подобни случаи. Принципът на справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените
и предвидими в бъдещето болки и страдания в резултат на вредоносното действие.
Съдът е пренебрегнал задължението си да обсъди и съобрази всички доказателства,
които са относими към тези правно-релевантни факти
и правилно да оценн тяхното значение и тежест при определяне размера на
обезщетението. В конкретния случай, съдът счита,
че справедливостта не почива на фактите по делото и поради това, е налице
несъответствие между установените неимуществени вреди и имущественият им
еквивалент.
В конкретния случай,
първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид именно вида на
травматичното увреждане - счупването на илиачната кост и пукване на
гаванковидната ямка и това, че те засягат опорно-двигателния апарат на първата
въззивница, довели са до затруднение движението както на долния й ляв крайник,
така и на снагата й за период продължил общо около шест месеца, а и след това
движението на първата въззивница се е осъществява с щадяща походка и се е
наложило да й бъдат направени няколко рехабилитации, с оглед възстановяване на
двигателната й активност; силните болки и страдания преживени от ищеца при и
непосредствено след настъпване на злополуката -безпомощността, която е
изпитвала месеци наред, пониженото самочувствие за непълноценност като човешко
същество, майка и съпруга, физическа болка и психическо страдание. По делото безспорно се установи, че
счупването на илиачната кост и последващият възстановителен период в конкретния
случай са причинили посттравматични увреждания - увреждане на лявата
тазобедрена става, хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, влошаване
на съществуващото заболяване от захарен диабет, увреждане на психиката.
Установи се, че възстановителният срок на заздравяване на получените от
доверителкатами травми е шест месеца, като поне още няколко години /ако не и
завинаги/ тя щяла да изпитва известен диекомфорт при физическо натоварване на
долните крайници и през зимните периоди. Възстановителният период бил завършен
към настоящия момент, но не можело да се твърди, че ищцата е със същата степен
на двигателен капацитет, както преди травмата, като било силно препоръчителна
да и се прилага балнеолечение и рехабилитационни процедури два пъти годишно. По
делото се установи, че е имало засягане и на
пикочния мехур на първата въззивница -притискане от хематом /кръвна колекция/,
вследствие на травмата. След като й е бил махнат катетъра е започнала да се
изпуска по малка нужда и известен период от време е ползвала памперс. Имала
световъртеж при ставане от леглото. В резултат на залежаването, мускулите й са
били атрофирали и се е наложило да направи няколко рехабнлнтации, с оглед раздвижване на долните крайници. В резултат
на инцидента, ищцата още изпитва страх когато вали сняг и е заледено да не
падне.
Както посочихме по-горе, съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото. Не са обсъдени подробно и зъдълбоено свидетелските показания на разпитаните свидетели
посочени от страните, относно интензитета на физическите и
емоционални страдания претърпяни от първата въззивница следствие на настъпилата
на 19.01.2017 г. трудова злополука. Не са обсъдени в цялост първоначалната и
допълнителна съдебно-медицински експертизи, както и писмените доказателства за
проведените рехабилитации.
По делото бяха събрани гласни
доказателства, относно състоянието на първата въззивница непосредствено след
получаване на травмата и в хода на лечението й. Свидетелят К.К., разказа как
съпругата му била приета в болница в деня на инцидента. Същият свидетел потвърди, че ищцата четири
месеца била на легло, а до третия месец била неподвижна. За първи път след
изписването й от болница след оперативната интервенция, първата въззивница била
транспортирана от дома им до МБАЛ „Тракия" през месец април
Разгледани и приложени към настоящия случай критериите за справедливост
намират следния обощен израз:
Търпените болки от първата въззивница,
вследствие на претърпяната трудова злополука, здравословно състояние,
дискомфортът, при всяко положение на крака /при движение и в покой/,
постоянният оток, и нестихващите болки, както и негативните емоционални
изживявания, поради това, че здравословното й състояние не претърпява на
практика положително развитие, изострената й чувствителност /честото
оплакване/, приемът на силни обезболяващи лекарства, следва да бъдат надлежно
и справедливо обезщетени, като съдът намира за справедлив размер сумата от 20000
лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като за тази сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния претендиран размер от 35000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди да се отхвърли, като неоснователен.
В тази насока въззивната
инстанция следва да постанови Решение, с което спора да се реши по същество,
като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение над присъдения размер от
10500 лева до надлежния и адекватен размер на дължимото обезщетение от 14
000 лева, както и в частта му относно присъдените с Решението разноски.
Относно лихвата, съдът възприе следното: Основателността на главната претенция до заявения
от ищеца размер, предполага съответно и
уважаване на претендираната лихва за забава върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди, считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 19.01.2017 г.,
до окончателното плащане. В аналогичен смисъл е и Решение под № 1503 от 27.XI.1984 г. по гр. д. № 972/84 г., IV г. о. /Съдебна
практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985
г./, постановено по реда на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с
чл.273 от ГПК на първата въззивница следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното и въззивното производство, съответно съразмерно на уважената
част от иска на първоинстанционното производство в размер още на 493,53 лева,
като общо са дължими на тази инстанция в размер на 1083 лева за адв. възнаграждение
и съразмерно уважената част на нейната жалба от въззивния съд като общата сума
на разноските на първата въззивница К. пред въззивната инстанция възлиза на 600 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за тази инстанция за един адвокат – адв. Я..
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с чл.273 от ГПК, първата жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на насрещния въззивник и въззиваем направените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част на неговата жалба от въззивната инстанция, но тъй като тази
инстанция намира, че на практика насрещната жалба се отхвърля изцяло, то в
полза на насрещния ищец не следва да се присъждат разноски за въззивната
инстанция.
Следва да бъде осъден втория
въззивник и въззиваем да заплати по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата
още от 200 лева дължима държавна такса по уважената част от предявените искове
от въззивния съд.
Водим от горните мотиви,Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 1381 от 29.12.2018 г., постановено по гр.дело № 76/2018 г. по
описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се отхвърля
иска на Стоянка Ж.К. с ЕГН ********** *** със съдебен
адрес чрез адв. Н.Я. ***,против ДОМАШЕН
СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара
Загора, община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора Г.М.Т.,
чрез адв.Д. от АК-Стара Загора, бул.”Руски” № 56-сутерен, за сумата
над размера от 10500 /десет хиляди и петстотин/ лева, до размера от 14000 /четиринадесет
хиляди/ лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от получена на 19.01.2017г. травма – счупване
на лява илиачна кост, с пукване на гаванковидната ямка, вследствие настъпила
трудова злополука с пострадалата ищца, ведно със законната лихва от датата на
събитието - 19.01.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както
и в частта му относно присъдените по делото разноски над размера от 589,47лева/петстотин осемдесет и девет лева и 47стотинки/,
до размера от 1083 лева представляваща частта от направените по делото от
ищцата разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска,
като неправилно и незаконосъобразно в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН
ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара Загора,
община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора Г.М.Т.,
чрез адв.Д. от АК-Стара Загора, бул.”Руски” № 56-сутерен, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.К.,
ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ още сумата от 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева, представляваща дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получена на 19.01.2017г.
травма – счупване на лява илиачна кост, с пукване на гаванковидната ямка,
вследствие настъпила трудова злополука с пострадалата ищца, ведно със законната
лихва от датата на събитието - 19.01.2017г. до окончателното заплащане на
сумата, както и още сумата от 493.53 лева /четиристотин деветдесет и три
лева и 53 ст./, представляваща направените по делото разноски от ищцата
съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1381 от 29.12.2018 г.,
постановено по гр.дело № 76/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
ОСНАЛАТА му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН
ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара Загора,
община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора Г.М.Т., чрез
адв.Д. от АК-Стара Загора, бул.”Руски” № 56-сутерен да заплати по сметка на
Бюджета на съдебната власт още сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/лева, представляваща
допълнителна дължима държавна такса по уважените части от исковете и от въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН
ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара Загора,
община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора Г.М.Т.,
чрез адв.Д. от АК-Стара Загора, бул.”Руски” № 56-сутерен да заплати на С.Ж.К.,
ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, сумата от 342,00лева /триста четиридесет
и два лева/, представляваща направените по делото от последната разноски
пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част на подадената от нея
въззивна жалба.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.