Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2020 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно
административен характер дело № 140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Т.М.М. с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 237а-7
от 05.04.2017 г. на Началника на РУ-А., с което за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 000 лева.
В съдебно заседание процесуалният
представител развива подробни доводи срещу незаконосъобразността на НП.
Административнонаказващият орган
не делегира представител. Ангажира писмени и гласни доказателства.
А.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбоподателят е наказан за това, че на 18.03.2017 г., около 00.10 ч. в гр.
А. в района на бензиностанция „ВМ Петролиум“ след надлежно отправено устно
разпореждане от полицай В.С. да излезе от автомобила си с цел извършване на
полицейска проверка, същият отказва да го изпълни, като „съзнателно пречи на
полицейския орган да изпълни задължението си по служба“. Наказващият орган е
квалифицирал деянието като нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР и го е санкционирал
на основание чл.264, ал.1 от същия закон.
По делото няма спор, че фактите са
се осъществили, така както е описано в АУАН, наказателното постановление и
документите, съставляващи административно-наказателната преписка. Безспорно се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, че на посочената дата и
място жалбоподателят е бил спрян за проверка и след отправеното устно
разпореждане на полицай В.С. да излезе от автомобила с цел извършване на
проверка е отказал да го изпълни. За това същият е бил задържан и откаран в РУ-А.,
където му е била извършена проверка.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават писмени разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а
съгласно чл.64, ал.2 от ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл.64,
ал.4 от ЗМВР разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му.
Според приложената санкционна норма на чл.264, ал.1 от ЗМВР, който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500 до 1 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Според настоящия състав нарушенията на чл.64, ал.2 от ЗМВР се санкционират
на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР – който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
В наказателното постановление и в АУАН са описани едни и същи факти и те са за
неизпълнение на устно разпореждане на полицейски орган. Никъде при описанието
на фактите не се говори за противозаконно пречене на полицейския орган, като
само дословно цитирания от закона израз „като съзнателно пречи на полицейския
орган да изпълни задължението си по служба“ не е достатъчно, тъй като същият
съставлява правна оценка на фактите. Правната оценка не е достатъчна, като е
необходимо да се опише онази съвкупност от активни действия на лицето, чрез
които същото е попречило на органа да изпълни задълженията си. В случая е
описано бездействие на жалбоподателя, каквото съставлява неизпълнението на
устно полицейско разпореждане по чл. 64, ал.2 от ЗМВР, а то се санкционира по
чл.257, ал.1 от ЗМВР. Обвинението почива на факти, а такива по отношение на състав
на административно нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР няма, поради което и след
като лицето не е обвинено, че е пречило в противоречие на закона на орган на
МВР, то не може да бъде наказано на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР. Както се
посочи по-горе бездействието, представляващо неизпълнение на полицейско
разпореждане се санкционира на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, а не на
основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.
В допълнение на горното, следва да се отбележи и друго процесуално
нарушение. Посочената
в АУАН и в НП разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР
гласи: "При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят." Алинея 4 на чл. 64 от ЗМВР предвижда: "Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му." От съпоставката на двата текста е видно, че
първият не съдържа предписание за конкретно поведение у адресатите, не е налице
правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на
санкциониране. В чл.64, ал.2 от ЗМВР е допусната възможност за органите на МВР,
освен писмени, да издават и устни разпореждания. Предписание, задължаващо
гражданите да спазват определено поведение, се съдържа в ал. 4 на чл. 64 от ЗМВР, а не в чл.64,
ал.2 от ЗМВР, както е посочено в АУАН и в НП. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно
са били нарушени, а в настоящия случай това също не е сторено.
С оглед
изложеното по-горе налице са съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което наказателното постановление
следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно издадено.
Разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, сторени от жалбоподателя, следва да се
поемат от ОДМВР-Бургас.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
237а-7 от 05.04.2017 г. на Началника на РУ-А., с което на Т.М.М. с ЕГН **********
***, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 1 000
лева за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВР
– Бургас да заплати на Т.М.М. с ЕГН ********** ***, сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Районен съдия:……………….............