Решение по дело №5476/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265505
Дата: 24 август 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Катя Ангелова Хасъмска
Дело: 20211100505476
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 24.08.2021 г.

 

 

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на  двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                    ТАНЯ КАНДИЛОВА

 

        като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 5476 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от Г.К.Г. срещу разпореждане от 10.03.2021 г. на ДСИ, постановено по изпълнително дело № 20121110430295/2012 по описа на 24 –ти участък на СИС при СРС, с което са оставени без уважение исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия върху недвижим имот – апартамент №12, находящ се в гр. София, ул. „*****.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, без конкретни оплаквания. Навежда доводи, че в хода на изпълнителното производство длъжника по всякакъв начин се стреми да укрива притежаваното от него движимо и недвижимо имущество. Моли съда да наложи възбрана върху процесния апартамент №12.

По делото са представени мотиви на ДСИ М.З.по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Представено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, срещу подлежащ на

обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т.1 от ГПК и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, предвид следното:

Производството по изпълнително дело № 20121110430295  по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба на Г.К.Г., като взискател, срещу П.Л.П.- като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2011 г. на CГC, І ГО, 2 с-в, издаден на основание решение от 15.02.2011 г. по гр.д. № 807/2010 г. на САС и решение от 05.05.2010 г. по гр.д.№ 5696/2008 г., за сумата от 20 168,15 лв., представляваща договорна неустойка за периода 29.12.2005 г. – 29.12.2008 г.

Видно от материалите по изпълнителното дело взискателят е бил процесуално активен и е депозирал множество молби до ДСИ с искания за проучване на имущественото състояние на длъжника, включително и за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*****.

От приложено удостоверение за наследници изх.№ 57 от 04.01.2013 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“ се установява, че длъжникът П.Л.П.е починал на 29.06.2012 г., а негови наследници по закон са Т.И.П./съпруга/, И.П.П./син/ и Л.П.П./син/ – починал на 05.03.2011 г.

Съгласно удостоверение за наследници изх.№ 55 от 04.01.2013 г., издадено от СО, район „Лозенец“ на Л.Р.П.– починала на 18.04.2009 г., починалият длъжник е неин син. Същата освен него е оставила за наследник по закон и М.Л.Н./дъщеря/.

Видно от писмо от 22.03.2013 г. на СО – „Дирекция приходи и администриране на местни данъци и такси” – отдел „Лозенец”, длъжникът П.Л.П., като собственик на 1/6 ид.част е имал регистриран недвижим имот в отдел „МДТ” – Лозенец съгласно подадена декларация по чл.14,ал.1 ЗМДТ от 14.05.1998 г. за недвижим имот – жилище с РЗП от 55 кв.м., заедно с мазе с РЗП от 10 кв.м. и таван с РЗП от 4 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*****. Партидата му е закрита до м.12.2004 г. Впоследствие за имота е подадена декларация по чл. 14,ал.1 ЗМДТ от собственика М.Л.Н.с учредено вещно право на ползване в полза на Л.Р.П.. Посочено е, че имота е придобит чрез дарение съгласно

 

нотариален акт №35 от 11.02.2005 г. В коригираща декларация от 23.07.2012 г. е посочен само собственика на имота – М.Л.Н..

С покани за доброволно изпълнение от 16.06.2013 г. ДСИ е уведомил Т.И.П.и И.П.П., че са конституирани като длъжници на място на починалия им наследодател П.Л.П..

С  молба от 28.07.2013 г. Т.И.П.е поискала да бъде заличена като длъжник, поради отказ от наследството на своя наследодател, за което е представила удостоверение от 19.07.2013 г. по дело на СРС, сочещо, че с молба от 18.07.2013 г. се е отказала от това наследство и отказът е вписан в специалната книга под № 482/19.07.2013 г.

С  молба от 29.07.2013 г. И.П.П.е поискал да бъде заличен като длъжник поради отказ от наследството на П.Л., за което е представил удостоверение от 19.07.2013 г. по дело на СРС, сочещо че с молба от 18.07.2013 г. се е отказал от това наследство и отказът е вписан в специалната книга под № 475/19.07.2013 г.

С покана за доброволно изпълнение от 14.10.2014 г. М.Л.Н.– сестра на П.Л.П., е уведомена, че е конституирана като длъжник на мястото на починалия си брат - длъжника П.Л.П..

С  молба от 03.11.2014 г. същата е поискала да бъде заличена като длъжник поради отказ от наследството на своя брат, за което е представила удостоверение от 24.10.2014 г. по дело № 57318/2014 г. на СРС, сочещо че с молба от 22.10.2014 г. се е отказала от това наследство и отказът е вписан в специалната книга под № 984/2014 г.

 Така изпълнителното производство по отношение на М.Л.Н.е прекратено с постановление за прекратяване на ДСИ от 07.01.2015 г., потвърдено с решение от 15.12.2015 г. по гр.д. № 15889/2015 г. по описа на СГС, ІІ –Е състав, а по отношение на другите двама наследници - Т.И.П.и И.П.П.производството е прекратено с постановление за прекратяване, потвърдено с решение от 21.01.2021 г. по ч.гр.д. № 522/2021 г. по описа на СГС, ІІІ –ти въззивен състав.

Междувременно с молба от 27.12.2019 г. взискателят по изпълнително дело № 20121110430295 е поискал от ДСИ изпълнението на дължимата сума от длъжника, респ. неговите наследници  по посоченото изпълнително дело да бъде насочено върху недвижим имот  - апартамент, находящ се в гр. София, кв.

„Лозенец“, ул. „*****, включващ и дворно място в размер на 50 % идеална част от целия имот, представляващ наследство от неговите родители Л.Л.П./баща/ ,

починал на 04.06.1995 г. и Л.Р.П./майка/, починала на 17.04.2009 г., да извърши всички необходими проучвания и действия за събиране на необходимите документи съгласно законовите разпоредби и да извърши публична продан на процесния недвижим имот.

С разпореждане от 08.01.2021 г., ДСИ е възложил извършването на подробни справки от НАП, СО – отдел „МДТ“ и Агенция по вписванията по отношение на движимото и недвижимо имущество на П.Л.П., Л.Р.П.и Л.Л.П..

С разпореждане от същата дата, съдебния изпълнител е оставил без движение исканията за налагане на възбрани върху посочените от взискателя имоти вкл. и процесния до индивидуализация на същите, съгласно чл.6, ал.1, б. „В“ от Правилника за вписванията.

С писма от 27.01.2021 г. Дирекция „Общински приходи“ към Столична община уведомява ДСИ, че по отношение на П.Л.П.и Л.Л.П.няма декларирано недвижимо и движимо имущество на територията на общината.

С разпореждане от 10.02.2021 г. предвид липсата на лице, което да бъде конституирано като длъжник, ДСИ е спрял производството по изпълнителното дело, на основание чл. 432,т.3 ГПК вр.чл.229, ал.1, т.2 ГПК, като е уведомил за това взискателя и му е указал в 6 - месечен срок от съобщението да посочи наследници на П.Л.П.и адресите им.

С писмо от Агенция по вписванията от 09.03.2021 г. по изпълнителното дело е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 035, том І, рег.№ 0971, дело № 031 от 2005 г., съгласно който на 11.02.2005 г. Л.Р.П.и П.Л.П., действащи чрез пълномощника си В.Г.К.са дарили на М.Л.Н., дъщеря на първата и сестра на втория, собствените си 5/6 ид.части  от следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „*****, втори надпартерен етаж, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение, като прехвърлителката Л.Р.П.си е запазила пожизнено правото на ползване в обема, в който го притежава.

С обжалваното разпореждане от 10.03.2021 г., ДСИ е оставил без уважение искането на взискателя да насочи изпълнението върху процесния имот, находящ се на ул. „*****, в гр.

София, тъй като установил от представения от Агенция по вписванията нотариален акт, че имота през 2005 г. е отчужден.

Предвид изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че към датата на постановяване на обжалваното разпореждане, от страна на ДСИ са изпълнени процесуалните му задължения относно проверката на собствеността на процесния недвижим имот, по отношение на който от страна на взискателя е поискано извършване на изпълнителни действия. След като е установено от приложените по делото писмени доказателства, че процесният недвижим имот от 11.02.2005 г. не се явява собственост на длъжника по изпълнителния лист П.Л.П., законосъобразно е постановено и обжалваното разпореждане, с което е отказано да се извършат принудителни изпълнителни действия по отношение на този имот, за който, и към настоящия момент, са налице надлежни писмени доказателства за принадлежността му към трето лице, а именно М.Л.Н.. Последната, като сестра на длъжника, след неговата смърт е била конституирана по делото като негов наследник. Ангажираните доказателства, обсъдени подробно по-горе, обаче, установяват, че същата е представила отказ от наследството на П.Л.П., вписан в специалната книга на СРС под № 984/2014 г. Предвид това, производството по изпълнителното дело спрямо нея е било прекратено с постановление на ДСИ от 07.01.2015 г., потвърдено с решение от 15.12.2015 г. по гр.д. № 15889/2015 г. по описа на СГС, ІІ –Е състав. Ето защо, съдебният изпълнител не разполага с правомощието да наложи възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителния лист, респ. на неговите наследници.

С оглед на това обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

 

      Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.03.2021 г., постановено по изпълнително дело № 20121110430295/2012 на ДСИ при СРС, с което е оставено без уважение искането на взискателя Г.К.Г. да се насочи изпълнението върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*****.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.