Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.05.2020г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.дело № 1557
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на В.Г.С. – А.срещу
постановление от 19.12.2019г. на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20148630402417, с което е отказано прекратяване на производството по
делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поискано със заявление с вх. рег.
№ 67615/10.12.2019г. от длъжниците по изпълнителното
дело В. и П. А.. Жалбоподателката твърди, че съдебният изпълнител неправилно е отказал
прекратяване на производството спрямо нея, тъй като последните изпълнителни
действия, предприети от съдебни изпълнител, са наложени запори върху банковите
сметки на двамата солидарни длъжници на
26.06.2014г. Счита, че последващият наложен запор от 11.05.2017г. не
представлява ново изпълнително действие, тъй като касае същите лица и същите
банкови сметки. Поддържа, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. С оглед така заявените доводи моли съда да
отмени обжалваното постановление, с присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба „Т.С.“ ЕАд
оспорва същата в депозирано писмено възражение. Поддържа, че съгласно изадения
изпълнителен лист, длъжниците П.А.А.и жалбоподателката отговарят разделно, а не
солидарно, поради което правилно съдебният изпълнител е отказал прекратяване на
производството спрямо нея. Моли съда да остави частната жалба без уважение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Х.,
в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните
по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20148630402417 по
описа на ЧСИ С.Х.е образувано по молба от 18.06.2014г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД
въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2014г., издаден от СРС, 34 състав по
гр.д.№ 21212/2014г.
срещу длъжниците П.А.А.и жалбоподателката.
С обжалваното постановление
производството е прекратено спрямо П.А.и е отказано прекратяване спрямо
жалбоподателката.
През м. юни и юли 2014г. са изпратени
множество запорни съобщения за сметки на двамата длъжници, като с писмо вх.№ 57209/07.07.2014г., съдебният изпълнител е уведомен от ,,Ю.Б.АД,
че жалбоподателката има открити сметки в банката без авоар.
С молби от 16.03.2016г. и 13.02.2017г.
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – налагане на запори
на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжниците.
На 21.02.2017г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на жалбоподателката „М.Е.****“ ЕООД.
На 11.05.2017г. е изпратено ново запорно
съобщение до Ю.Б.АД, като на 22.05.2017г.
е постъпил отговор, че има сметка на длъжника без авоари.
На 21.02.2019г.
взискателят е депозирал молба, с която е поискано отново извършване на
изпълнителни действия.
Със заявление от
10.12.2019г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното
производство.
С постановление
от 19.12.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника В.Г.С. – А., представляващ ½ ид. част от апартамент 4, находящ
се в гр. ******.
С обжалваното постановление е отказано
прекратяване на производството по изпълнителното спрямо жалбоподателкята
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Подадената жалба
от длъжника в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435,
ал.2, т.6 ГПК /отказ
да прекрати принудително изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма
е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със
своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящия
случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Противно на доводите в жалбата т. нар.
перемпция е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени
поради някаква причина, вкл. поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. За да настъпи перемпцията е необходимо бездействие на взискателя в
продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял
искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без
значение дали той е приложен, но ако е приложен или се прилага, бездействие
също не е налице в периода на прилагането. В този смисъл следва да се отбележи,
че съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС – ОСГТК по
тълк.д.№ 2/2013г.
реалното извършване на изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от
значение за прекъсването на давността по чл.
116, буква "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното основание
по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай от данните по изпълнителното дело е
видно, че не е налице период на 2-годишно бездействие на взискателя, доколкото
същият, с молби от 16.03.2016г., 13.02.2017г. и 21.02.2019г. е поискал
извършването на изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, предмет
на делото, а на 19.12.2019г. е наложена възбрана спрямо жалбоподателката. Ето
защо правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство с обжалваното постановление.
При
така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното постановление-потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.Г.С. – А.срещу
постановление от 19.12.2019г. на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20148630402417, с което е отказано прекратяване на производството по
делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.