Р Е
Ш Е Н
И Е
№
23.10.2020 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд -
Балчик граждански
състав
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр. дело № 858
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез адв. А.Б.-Д., със съдебен
адрес:***, срещу С.Р.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, пр. основание: чл. 415, във връзка с чл.
422, ал. 1 от ГПК, в условията на евентуалност осъдителен иск общо 2349.88 лв.
Ищецът твърди,
че на 29.06.2017г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, в
качеството на кредитодател, и С.Р.Г., в качеството на кредитополучател (Потребител), е
сключен Договор за потребителски кредит № CREX-14968885 („Договора
за кредит“), ведно със Стандартен Европейски формуляр, по силата, на който Банката предоставя на кредитополучателя целеви
потребителски кредит в общ размер на 1502,45
лева за закупуване на стока и заплащане на услуга, подробно
описани в графа „Финансирани стоки и услуги“ от
Договора за потребителски кредит. Задълженията на ответника към
момента подаване на заявление по чл.410 ГПК, а и към момента на депозиране на
настоящата искова молба, по процесния Договор за потребителски кредит № CREX-14968885 от 29.06.2017 г., възлизат общо на 2349,88 лева. Между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. („Рамковия договор за цесия“). Моли съдът
като се убеди в основателността на изложените твърдения да постанови решение с
което: Да признае за установено, че С.Р.Г., ЕГН: **********,***,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин -10, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите
в размер на 1763,85 лева (хиляда седемстотин шестдесет и три лева
и 85 ст.), представляваща както следва: 1502,45 лева главница по Договор за потребителски
кредит № CREX-14968885 от 29.06.2017 г.; 261,40
лева обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до
01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането; 85,27 (осемдесет и пет лева и 27
ст.)-съдебно деловодни разноски в заповедното производство.
В условията на кумулативност, с
оглед настъпилия пълен падеж на вноските по кредита, моли да се осъди С.Р.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 586,03 лева, представляващи неплатена договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
20.07.2019 г.
В случай, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК
бъде отхвърлен, в условията на евентуалност, моли да
се постанови решение, с което да бъде осъден С.Р.Г., ЕГН: **********,***, в качеството на кредитополучател
(Потребител) по Договор за потребителски
кредит да заплати на цесионера
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, общата
сума в размер на 2 349,88 лева (две хиляди триста четиридесет и
девет лева и 88 ст.), от които: 1502,45 лева главница; 586,03 лева договорна
лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2019 г.; 261,40
лева обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до
01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Моли да бъдат присъдени също и направените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът С.Р.Г.,
с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез назначения от съда особен представител - адв. Л.Х. -
ДАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, подава отговор. Счита предявените искови притенции
за допустими, но за изцяло неоснователни и недоказани и следва изцяло да се
отхвърлят. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Ищецът
е представил писмено потвърждение за извършената цесия от 13.02.2018 год.,
пълномощно без дата, с което кредиторът цедентът упълномощава цесионера да
съобщи на длъжника за извършената цесия. Видно от последното Уведомление
сумата, която ищецът претендира към ответника към 08.10.2019 год. е в размер на
1937.32
лв., като не е ясно по какъв начин е формирано това задължение
и защо тогава предмет на иска е сумата в размер на 2349.88 лв. В производството
пред двете съдебни инстанции ответникът не е бил намерен на адреса и е призован
чрез фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Процесуалното му представителство по
делото е осъществявано от назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6
от ГПК, но особеният представител, макар и назначен с акт на съда, не упражнява
свои процесуални права, а тези на страната, която представлява - в този смисъл
т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК. Особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е
нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице (в случая ответник) материалноправни изявления на трети
лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за
сключен договор за цесия. Само при личното уведомяване на длъжника, на
упълномощен от длъжника представител и/или при уведомяване на лице, пребиваващо
на адреса на длъжника със задължение да го уведоми за цедираното вземане,
законодателят възприема, че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може
валидно да изпълни задължението си. Моли съдът да отхвърли в цялост предявените
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: От
приложеното ч. гр. д. № 282/2019 г. по описа на РС - Балчик се установява, че на 06.03.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено частично, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница и
обезщетение забава по заявлението. С Разпореждане № 326/08.04.2019 г. е
отхвърлено искането за договорна лихва и разпореждането е влязло в сила защото
не е обжалвано. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което са дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото
производство. Исковете са предявени в срок. Липсва спор между страните, че на 29.06.2017г. между ответника-
кредитополучател и „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД - кредитор, е сключен договор за револвиращ потребителски паричен кредит, предоставен на кредитополучателя за сума в
общ размер от 1502.45лв. Уговорен е, че размер на погасителна вноска 87.02 лв.,
броят на вноските – 24месечни плащания. Фиксиран ГЛП 31.84% - годишно, годишен
процент на разходите 36.93%. На 27.07.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Продавачът е прехвърлил изцяло на ищеца всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви. Изпратени са от името на „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД, чрез цедента на 16.02.2018 г., 21.02.2019 г. и
08.102019 г. уведомителни писма до ответника за сключения договор за цесия. Уведомленията
са върнати на ищеца с отбелязване, че уведомителните писма не са получени,
защото лицето не е открито или пратката не е потърсена. Изпратените
уведомителни писма до ответника-длъжник не са достигнали до адресата, видно от
уведомленията за връчване, представени пред съда, от които се установя, че
пратките не са доставени. Връчване по реда на чл.47 ГПК съдът не приема, че е
осъществено поради установения факт, че длъжника не живее от години на адреса и
е в П.. Не е осъществено и връчване на уведомленията до ответника за
прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по
чл.
99, ал. 4 ЗЗД,
същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначеният
от съда особен представител и предаването им не може да се приравни на нотифициране
на длъжника предвид особения характер на представителството от назначен от съда
по чл.
47, ал. 6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. С оглед на това съдът приема, че
длъжника не е валидно уведомен от цедента или цесионера за прехвърлянето на
вземанията на нов кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията и
са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията ще има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземанията му бъде съобщено.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, дружеството-ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Ищецът следва да докаже изправността на цедента, наличието на сключен договор
за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за
забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези
касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по
кредита. С оглед възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Видно от приетите по делото доказателства ищеца от името на цедента е
изпратил на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като
същите са върнати като неполучени. В случая не се установява да е налице
редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая обаче длъжника не е
получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова,
тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо
ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази
връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на
особения представител на ответника, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо него, тъй
като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото
не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов,
няма да произведе този ефект. Следователно към настоящия момент цесията не е
произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима.
Ето защо и установителните
искове на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За
пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не
касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта
на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
Предявения в условията на кумулативност иск за сумата от 586.03 лв. -незаплатено
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2019 г., с оглед настъпил
пълен падеж на вноските по кредита е неоснователен. Липсва от доказателствата
по делото съобщаване на длъжника за настъпилият пълен падеж и предсрочна
изискуемост. Още повече е налице и влязло в сила Разпореждане № 326/08.04.2019
г, с което е отхвърлено искането за договорната лихва.
По предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове срещу длъжника, следва да се
разбира изменение на договора-предсрочната изискуемост, което за разлика от
общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а не на
цесионера /по делото липсват данни за упълномощаване на ищеца от „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД за съобщаване за настъпила предсрочна изискуемост-пълномощно
№3230/2018 г./л.28/, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването ѝ (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Липсва и съобщаване на длъжника от „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД за настъпила предсрочна изискуемост. При тези факти
настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от
небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗКИ,
съдържащ клауза-т.3 от условията на договора за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до
длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника-кредитополучател. По настоящото дело, видно от
приложения договор за потребителски кредит, същият не съдържа клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост на вземанията по този договор. Такава клауза е предвидена
единствено в Общите условия. От друга страна не е достатъчно изявлението на
кредитора да съдържа единствено съобщението на факта на настъпила предсрочна
изискуемост /в случая „уведомление за цесия и предсрочна изискуемост на
договора“/, а трябва да съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на
вземането. Не са представени по делото или в заповедното производство писмени
доказателства за непогасени дължими месечни вноски, за да бъде кредитът обявен
за предсрочно изискуем.
Ето защо,
предявените осъдителни искове в условията на евентуалност следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски нито в заповедното,
нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се
постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи
изрично произнасяне, само когато е основателна.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез адв. А.Б.-Д., със съдебен
адрес ***, против С.Р.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, с който се иска да се
признае за установено по отношение на С.Р.Г., че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД суми, а именно: 1502.45 лв. - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит CREX-14968885/29.06.2017 г.; 261.40 лв. - обезщетение за забава, дължима за периода от 21.09.2017
г. до 01.03.2019 г.; законна
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга; предявения
в условия на кумулативност иск за сумата от 586.03 лв. - незаплатено
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2019 г., както и сторените разноски по ч.гр.д. № 282/2019 г. на PC -
Балчик, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез адв. А.Б.-Д., със съдебен
адрес:***, против С.Р.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, искове в условия на
евентуалност, с които се иска да се осъди С.Р.Г. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД суми, а именно: 1502.45 лв. -неизплатена главница по Договор за потребителски кредит; сумата от 586.03 лв. -незаплатено договорна лихва за периода от 20.08.2017
г. до 20.07.2019 г.; сумата 261.40 лв. - обезщетение за забава, дължима за периода от 21.09.2017
г. до 01.03.2019 г., законната
лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковете 05.11.2019 г. до окончателното
погасяване, както и сторените
разноски,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на
препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Добрич.
Съдия: