№ 672
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260954 от 03.11.2020г., постановено по гр.дело № 15096/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, е развален договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 02.10.2018г. между И. Д. Б., като
продавач и М. В. Г. и Д. Й. Г., като купувачи, оформен с н.а.№ 49 от 02.10.2018г.,
том ІV рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 64407 от 02.10.2018 г., акт № 192, том СXLVII, дело №
46538/2018 г., с предмет на договора: самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.1381.2232.1.16 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на район „Надежда“, Столична община, гр. София, одобрени със заповед
РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, намиращ се в сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 68134.1381.2232, представляващ апартамент № 16 в гр.
София, Столична община, район „Надежда”, със застроена площ 63,17 кв.м, с
обща брутна кубатура 263 м³, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, пералня,
клозет, балкон, без посочени съседи по документ за собственост, при съседи по
схема от кадастрална карта: на същия етаж 68134.1381.2232.1.15,
68134.1381.2232.1.23, под обекта 68134.1381.2232.1.14, над обекта няма, заедно с
мазе № 4 без посочени площ и граници по нотариален акт, заедно с 2,83 %
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
мястото, попадащо в ІІІ зона по 6% съгласно документи за собственост, и
продажна цена 26 500 евро; отменен е нотариален акт № 49 от 02.10.2018 г., том
ІV рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 64407 от 02.10.2018 г., акт № 192, том СXLVII, дело №
1
46538/2018 г.
С решението на СГС И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. сумата
26 500 евро-продажната цена на имота по разваления договор за покупко-
продажба, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното
плащане; И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. и сумата 2019,15 лева
разноски по разваляне договор за покупко-продажба, сумата 96,31 лева платени
данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2019 г. до окончателното плащане; сумата 15
000 лева полезни разноски за имота, ведно със законната лихва, считано от
18.11.2019 г. до окончателното плащане; сумата 10 000 лева имуществени вреди
вследствие неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността върху имота, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. до
окончателното плащане.
С решението на СГС И. Д. Б. е осъден да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. и по
2000 лева на всеки ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
вследствие неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху тези суми от
18.11.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските за
първоинстанционното производство в размер 3 865,56 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от И. Д. Б., чрез
пълномощника адв. П. Б.. Жалбоподателят смята, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Сочи, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй
като не е бил надлежно уведомен за провежданото съдебно производство. Смята,
че съдът не е обсъдил в съвкупност приетите по делото доказателства, като не е
съобразил, че Б., придобивайки имота от законните наследници на Д. Б. С. е
добросъвестен купувач. Поддържа, че към момента на изготвяне на завещанието
Д. С. не е могла в пълна степен да разбира и ръководи действията си, заради
заболяване, от което е страдала, поради което смята, че завещанието е
недействително. Предвид това жалбоподателят смята, че завещанието, оставено от
С. в полза на Р. Н. Д., независимо, че предхожда договорът за покупко-продажба,
с който Б. е придобил имота от законните наследници на С., е унищожаемо.
Твърди, че това завещание е част от разследването за имотни измами. Поддържа,
че към 01.03.2019г.-датата на подаване на исковата молба по иск с правно
основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен против Р. Д. за обявяване на сключения
между него и трето лице предварителен договор за покупко-продажба на имота,
приключило със съдебно решение, вече е имало две продажби на апартамента,
като никоя от страните не е била уведомена за производството. Жалбоподателят
оспорва ищците да са направили разходи за ремонт на апартамента в размер 15
000 лева, като твърди, че след като придобил същия от наследниците по закон на
С., самият той направил основен ремонт. Предвид изложеното жалбоподателят
иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци М. В. Г. и Д. Й. Г., чрез
пълномощника адв.Е., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорват
същата като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
2
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. В. Г. и Д. Й.
Г., с която против И. Д. Б. кумулативно съединени искове: иск с правно основание
чл. 189, ал.1, изр.1 във вр. с конститутивен иск с правно основание чл. 189 ал. 1
изр. първо във вр. с чл. 87 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на
недвижим имот и осъдителни искове с правно основание чл. 189 ал. 1 изр. 2
предл. 1 във вр. с 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищците сумата 26 500 евро, с левова равностойност 51 829,50 лева,
представляваща продажна цена на недвижимия имот, предмет на договора, чието
разваляне се претендира; иск по чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 2 от ЗЗД за заплащане
на разноските по договора в размер 2019,15 лева; иск по чл. 189 ал. 1 изр. 2
предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 72 ал. 2 от ЗС, за заплащане на необходимите
разноски за запазване на имота – платени местни данъци и такса битови отпадъци
за 2019 г. в размер 96,31 лева; по чл. 189 ал. 1 изр. 2 предл. 4 от ЗЗД, за плащане
на направени подобрения в имота в размер 15 000 лева; по чл. 189 ал. 1 изр. 3 във
вр. с чл. 82 от ЗЗД, за плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 10
000 лева и по чл. 189 ал. 1 изр. 3 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер по 2000 лева за всеки ищец.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2018г. с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 49 том ІV рег. № 3425,
дело № 697 от 2018 г. на нотариус Л., вписан в СВп вх. рег. № 64407 от 02.10.2018
г. т № 192, том CXLVII дело № 46538 ищцата М.Г., купила от И.Б. апартамент №
16, находящ се в гр. София, Столична община, район „Надежда”, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1381.2232.1.16 по
кадастрална карта, при съседи: на същия етаж 68134.1381.2232.1.15,
68134.1381.2232.1.23, под обекта 68134.1381.2232.1.14, над обекта няма, заедно с
мазе № 4 без посочени площ и граници по нотариален акт, заедно с 2,83 %
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж за
сумата 26 500 евро, с левова равностойност 51 829,50 лева. Твърди се, че преди
закупуването на имота, ищците добросъвестно проверили в Службата по
вписванията за наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и
права на трети лица върху имота.
Ищците твърдят, че след влизане във владение на имота направили
подобрения в него-сменили дограма; извършили подготовка и нанасяне на
специална италианска мазилка; сложили нова входна метална врата; ремонтирали
банята, като поставили плочки и най-модерна санитария; направили и ремонт на
частта от покрива, която е над апартамента, включваща подготовка и поставяне на
изолационно покритие и външна (фасадна) изолация. Сочат, че стойността на
ремонта-материали и труд, била 15 000 лева.
Твърдят също, че владели и ползвали имота необезпокоявано до м. август
2019г., когато ищцата разбрала, че по отношение на апартамента на 26.02.2018г.
имало вписано завещание, направено в полза на Р. Н. Д.. Сочат, че завещанието
било направено от Д. Б. С.-собственика на имота, починала на 23.11.2017г.
Твърдят, че завещанието било вписано по-рано от нотариалния акт, с който
3
техният праводател - ответникът Б. се легитимирал като собственик. Твърдят
също, че Д. С. наследила процесния апартамент от родителите си-Б. С. и С. М.,
които придобили имота с договор за покупко-продажба на държавен недвижим
имот, съгласно НДИ през 1968г. Сочат, че Д. С. била единствен наследник на
родителите си, а тя от своя страна не била омъжена и нямала деца.
В исковата молба се твърди също, че след смъртта на Д. С. Р. Н. Д.
представил пред нотариус саморъчно завещание за обявяването му и завещанието
било обявено с протокол от 23.02.2018г. на нотариус В.Б. и било вписано в
Службата по вписванията на 26.02.2018г. Сочи се, че на 10.08.2018г. наследникът
по завещание Р. Д. сключил с лицето П. М. Ц. предварителен договор за
продажба, а купувачът по предварителния договор подал в СГС на 01.03.2019г.
искова молба, с която против Д. предявил иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД за сключване на окончателен договор.
Ищците твърдят, че в същото време наследниците по закон на починалата Д.
С. от своя страна продали наследствения апартамент на ответника И.Б. с нот.акт
№ 30 том ІІ рег. № 2268, дело № 204 от 2018 г. на нотариус И.Н., който акт бил
вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 11905 от 01.03.2018 г., акт № 90 том
ХХVІ дело № 8110/2018 г.
Предвид изложените твърдения, ищците сочат, че за тях е налице правен
интерес да предявят иск за разваляне на договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 02.10.2018г., тъй като вещно прехвърлителния ефект на
сделката не е настъпил, защото завещанието в полза на Р. Д. е вписано на
26.02.2018г. в СлВп, тоест предхожда сключването на договора от 01.03.2018г., с
който техния праводател-ответника Б. се легитимира като собственик.
Твърдят, че са направили разноски по прехвърлянето на имота в размер
2019,15 лева, платили са дължимите местни данъци и такси за 2019г. в размер
96,31 лева. Сочат, че са претърпели и имуществени вреди в размер 10 000 лева от
повишаването на цените на имотите след покупката на процесния апартамент и
невъзможността им да купят равностойно жилище на същата цена. Твърдят, че са
претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес от факта, че не
са собственици на имота, като оценяват същите на 4 000 лева- по 2 000 лева за
всеки от тях. Предвид всичко изложено ищците искат да бъде развален,
сключеният на 02.10.2018г. договор за покупко продажба и ответникът да бъде
осъден да им плати претендираните с осъдителните искове суми.
Установява се от данните по делото, че ответникът И.Б. е получил лично
препис от исковата молба на 04.03.2020г. (л. 46 от производството пред СГС), като
в разписката е посочил адрес за призоваване ж.к. ***, ул. *** № 56.
В срока за отговор на исковата молба ответникът И.Б. не е подал писмен
отговор.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че на 02.10.2018г. с н.а.№ 49 от 02.10.2018 г., том ІV
рег. № 3425, дело № 697/2018 г. на нотариус Й.Л., вписан в СлВп с вх. рег. №
64407 от 02.10.2018г., акт № 192, том СXLVII, дело № 46538/2018 г., И.Б. е
продал на М.Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с
4
идентификатор 68134.1381.2232.1.16 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на район „Надежда“, Столична община, гр.София, одобрени със заповед
РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, намиращ се в сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 68134.1381.2232, представляващ апартамент № 16 в гр.
София, Столична община, район „Надежда” със застроена площ 63,17 кв. м, с
обща брутна кубатура 263 м³, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, пералня,
клозет, балкон, без посочени съседи по документ за собственост, при съседи по
схема от кадастрална карта: на същия етаж 68134.1381.2232.1.15,
68134.1381.2232.1.23, под обекта 68134.1381.2232.1.14, над обекта няма, заедно с
мазе № 4 без посочени площ и граници по нотариален акт, заедно с 2,83 %
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
мястото, попадащо в ІІІ зона по 6% съгласно документи за собственост за сумата
26 000 евро. Според уговореното в нотариалния акт цената е следвало да бъде
платена по банков път. Недвижимият имот е придобит от Г. в режим на СИО, тъй
като към 02.10.2018г. същата е била в брак с Д. Й. Г..
Установява се от приетите по делото платежни нареждания (л.98 и л.99) че
на 21.09.2018г. Г. е платила по банков път по банкова сметка на И. Б. в ОББ АД
сумата 4 500 евро за покупка на имот, а на 02.10.2018г. е платила сумата 22 000
евро със същото основание.
Представени са платежни документи, от които се установява, че във връзка с
покупко-продажбата на имота ищците са платили нотариална такса в размер
671,58 лева, такса вписване-51,83 лева и местен данък за придобиване на
имущество в полза на Район Надежда в размер 1 295,74 лева.
Няма спор и че за 2019г. ищците са платили местен данък и такса битови
отпадъци в размер 96,31 лева.
Представените по делото писмени доказателства установяват
безпротиворечиво, че процесният недвижим имот е бил придобит от Б. С. М. на
26.12.1968г. с договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд.
На 01.12.1999г. Б. С. М. е починал и е оставил за свои наследници по закон
С. Г. М. и дъщеря си Д. Б. С.; на 21.03.2012г. е починала С. М., като е оставила за
своя единствена наследница дъщеря си Д. Б. С., която е неомъжена и без деца.
На 23.11.2017г. е починала Д. С. и е била наследена от наследниците си по
закон - роднините по съребрена линия от четвърта степен - С. М. М., Х. К. С., Т.-
А. М. С., Л. М. П. и Г. Я. Н..
Не се спори, че на 01.03.2018г. И.Б. е сключил договор за покупко-продажба
на процесния имот, оформен с нот.акт № 30 от 01.03.2018г., том ІІ рег. № 2268,
дело № 204/2018г. с наследниците по закон на Д. С. - С. М. М., Х. К. С., Т.-А. М.
С., Л. М. П. и Г. Я. Н..
Приживе-на 19.10.2017г., Д. С. е изготвила саморъчно завещание, с което е
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на Р. Н. Д.. На
23.02.2018г. с протокол на нотариус В. Б. саморъчното завещание е било обявено
на 23.02.2018г. и е вписано в службата по вписвания на 26.02.2018г.
Според приетата в първоинстанционното производство СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. А. Х., процесният недвижим имот е основно ремонтиран-
дограмата в цялото жилище е подменена с PVC профил; направена е външна
5
изолация на целия имот; стените са обработени с италианска мазилка; входната
врата е масивна, блиндирана в бял цвят, със заключваща се брава с три и два
шипа; подовите настилки са подменени с ламинат и теракот; банята е
ремонтирана-посставени са качествен итеракот и фаянс и нови санитарни
прибори; балконът пред дневната е усвоен и е поставена дограма с PVC профил;
отоплителните тела са подменени с нови алуминиеиви, а на покрива е направена
хидроизолация. Вещото лице е изчислило, че стойността на извършените
ремонтни СМР в имота е 18 045 лева. Посочило е, че в резултат на извършените
СМР увеличената стойността на имота е 27 637 лева. Според експерта без
извършените подобрения пазарната стойност на процесния имот е 110 494 лева, а
в резултат на подобренията стойността е 138 131 лева. Посочено е, че към датата
на подаване на исковата молба цената на имота е 142 245 лева.
От показанията на свидетеля А. Д. Х. се установява, че същият е извършил
ремонта на процесното жилище. Свидетелят твърди, че когато за пръв път видял
имота, установил, че същият се нуждае от ремонт. Сочи, че с бригадата си работел
вътре в апартамента, като сваляли стария латекс, шпакловали стените, работили
по банята, като всичко било изкъртено и сложили нови плочки и санитария.
Твърди, че плочки сложили и в кухнята и в коридора, както и ламинат. Смята, че
изпълнението на СМР е много добро.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за
установяване на търпените от ищците неимуществени вреди.
Свидетелката С. М. М. твърди, че живее на семейни начала със сина на
ищците. Сочи, че процесният имот те купили за големия си син и след покупката
започнали основен ремонт. Спомня си, че през лятото на 2019г., когато отишли
заедно с приятеля си да ги видят, те мили помръкнали и тревожни, като обяснили,
че апартаментът, който купили не бил техен, тъй като за него имало завещание в
полза на трето лице. Твърди, че семейството било много задружно, а след като се
установило, че са загубили апартамента започнали да се карат и да се обвиняват,
ищцата много отслабнала и без причина започвала да плаче, като пиела и силни
успокоителни, дистанцирала се, а ищецът станал много нервен.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Не се установяват твърдените във въззивната жалба нарушения на
процесуалния закон и ненадлежно уведомяване на ответника И.Б..
Данните по делото сочат, като това не се оспорва от Б. че същият е получил
препис от исковата молба лично на 04.03.2020г. и в предвидения от закона
месечен срок не е взел становище по предявените искове. Действително, както
сочи жалбоподателят в разписката той е написал адрес за призоваване, различен
от посочения в исковата молба и от удостоверения в НБД Население постоянен и
настоящ адрес. Първоинстанционният съд е изпращал книжата по делото,
включително и призовките за откритите съдебни заседания на посочения от
ответника адрес-ж.к. ***, ул. *** № 56, но всички съобщения са се връщали с
отбелязване от длъжностното лице, че няма такъв номер на улица. Посочването на
неверен или несъществуващ адрес е основание за прилагането на чл. 41, ал. 2
ГПК, тъй като е равнозначно на неизпълнение на задължението на страната да
уведоми съда за новия си адрес.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания
6
чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 189 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор
за продажба на недвижим имот от 10.02.2018 г. ; по чл. 55, ал.1 във вр. с чл. 189
ЗЗД за връщане на платената продажна цена по този договор и на разноските по
сключването му-нотариална такса и такса вписване; по чл. 189, ал.1, във вр. с чл.
72 ЗС за плащане на необходимите разноски за ползването на имота за платени
местен данък и такса битови отпадъци, по чл. 189, ал.1, изр.2 и изр.4 ЗЗД за
плащане на направените в имота подобрения и по чл. 189, ал.1, изр.3 ЗЗД във вр. с
чл. 82 ЗЗД за плащане на обезщетения за причинени на ищците имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 189, ал.1 ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето
лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати
разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За
другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на
задължението.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени доказателства води до
категоричния извод, че съществуват вещни права на трето за спора лице-Р. Н. Д.
върху процесния имот-в полза на Д. е оставено саморъчно завещание, обявено на
23.02.2018г., вписано в службата по вписване на 26.02.2018г. Според
разпоредбата на чл.188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на
собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Както е
посочено в разясненията, дадени в ТР № 1/2019, постановено на 02.07.2021г. по
тълк.дело № 1/2019г. на ОСГТК в зависимост от това дали третите лица са
предявили правата си, се отграничават две хипотези. В първата - третото лице ги е
предявило и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на
съдебно решение – в този случай е налице осъществена евикция. Във втората
хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не
са, но могат във всеки момент да бъдат и така противопоставени на купувача.
Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това – налице е
евентуална евикция. Както евентуалната, така и осъществената евикция биват
пълна или частична в зависимост от обема на правата на третото лице.
В случая е налице е евентуална евикция на ищците. Ответникът-продавач по
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2018г. не е
станал собственик на имота със сделката от 01.03.2018г., тъй като преди
01.03.2018г. в полза на трето лице е вписано саморъчно завещание, съответно
ответникът не е изпълнил основното си задължение по процесния договор за
продажба от 02.10.2010г. - да прехвърли правото на собственост в полза на ищците
върху продаваната недвижима вещ, което обстоятелство обуславя
основателността на предявения конститутивен иск за разваляне на договора,
поради което същият следва да се уважи.
По силата на чл. 189, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД при евентуална евикция, каквато
е установена по делото, продавачът е длъжен да върне на купувача платената от
него цена, разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта, като за другите вреди отговаря според общите правила за договорно
неизпълнение. В случая обемът на отговорността на продавача при евикция се
предпоставя от това дали купувачите са били добросъвестни, т.е. дали са знаели
по време на продажбата за правата на трети лица, в случая дали ищците са знаели
7
за вписаното в полза на Р. Д. саморъчно завещание. В настоящото производство
не се твърди, нито се установи ищците да са знаели за вписаното преди
01.03.2018г. в полза на Р. Д. завещание, по силата на което той е придобил
процесния имот, а както е посочил съставът на СГС ищците са били
добросъвестни приобретатели на имота, с оглед вписването на ответника -
продавач като собственик на имота. Предвид това съдът смята, че са основателни
претенциите за връщане на продажната цена в размер 26 500 евро, разноските по
сключването на процесния договор в размер 2 019,15 лева-за нотариална такса,
такса вписване и местен данък за ппридобиване на недвижимо имущество и за
платеният за 2019г. месетн данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци в
общ размер 96,31 лева.
Въззивният съд намира, че са доказани и претенциите на ищците за
сторените в имота полезни разноски (по иска с правно основание чл. 189 ал. 1 изр.
2 предл. 4 от ЗЗД), доколкото от обсъдените гласни доказателства-показанията на
свидетеля Х. и заключението на СТЕ ищците са направили основен ремонт на
процесното жилище, за който са платили разходи в размер 18 044,88 лева.
Ответникът жалбоподател не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си, изложени за първи път във въззивната жалба, че той е извършил основания
ремонт на жилището. Предвид това искът за заплащане на сумата 15 000 лева,
като основателен също следва да бъде уважен.
Основателни са и исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.189 ал. 1 изр. 3 във вр. с чл. 82 от
ЗЗД. Посочи се вече, че според неоспорената от страните СТЕ, пазарната стойност
на имота без направените от ищците подобрения е 110 494 лева, с подобренията
имотът е на стойност 138 131 лева, а към датата на подаване на исковата молба с
пазарна цена 142 275 лева. Както е посочил съставът на СГС загубата за ищците
на имот с увеличена равностойност е непосредствена последица от
неизпълнението на ответника да прехвърли собствеността върху имота и в този
смисъл представлява имуществена вреда по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Предвид
това искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 10 000
лева е основателен и следва да се уважи.
В пряка причинно-следствена връзка със сключването на договора за
покупко-продажба от несобственик и евентуалното отстраняване на ищците от
жилището, на тях са им причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и притеснения, влошаване на отношенията помежду им,
влошаване на здравето им. Предвид това претенцията за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата 4 000
лева-по 2000 лева за всеки от ищците.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят ответник следва да бъде осъден да
плати на въззиваемите ищци разноски в размер 3010 лева за платено адвокатско
възнаграждение в производството пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260954 от 03.11.2020г., постановено по гр.дело №
15096/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав.
ОСЪЖДА И. Д. Б. да плати на М. В. Г. и Д. Й. Г. разноски в размер 3010
лева, сторени в производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9