№ 22516
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110102053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. К. Й., ЕГН ********** и ЛЮБ.
СТ. Й., ЕГН **********, срещу „., ЕИК ., с която са предявени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните
суми: 11 332,07 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 3 159,38 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., сумата от 825,60
лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и 862,68 лв. –
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г. по
ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 385/2014 г. по описа на ЧСИ ., рег. № . КЧСИ, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
Ищците твърдят, че на 10.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу тях в
полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за сумата от 11 332,07 лв., представляваща
главница по парично задължение, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. до
окончателното изплащане, за сумата от 3 159,38 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., за сумата от 825,60 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и за сумата от 862,68 лв. – разноски по
делото, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав. Твърдят, че въз основа на изпълнителния
лист по искане на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано изп. дело № 385/2014
г. по описа на ЧСИ ., рег. № . КЧСИ. Навеждат доводи, че не дължат сумите по
издадения изпълнителен лист, тъй като след образуването на изпълнителното дело на
26.03.2014 г., са изминали повече от две години, в които не били поискани, нито са
извършвани изпълнителни действия, с оглед на което считат, че към 26.03.2016 г. е
изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържат, че на 12.04.2019 г. взискателят
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е заявил, че процесните вземания са прехвърлени с
договор за цесия на ответника, като последният с молба от 28.06.2019 г., е поискал да
бъде конституиран в изпълнителното производство в качеството на взискател.
Впоследствие - на 14.05.2021 г. и на 16.06.2021 г. ответникът е поискал от съдебния
изпълнител извършване на действия по принудително изпълнение, но считат, че
1
същите са невалидно извършени, доколкото са след настъпила по изпълнителното
производство перемпция . До ответното дружество е било изпратено заявление, с което
ищците се позовали на погасителна давност досежно процесните вземания, но
възражението не било прието от ответника. Представят документи, правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен
давностен срок, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение /приравнена на съдебно решение/. Твърди давностният срок да е започнал
да тече от момента на издаване на заповедта, като е бил прекъсван многократно
предвид регулярните искания за прилагане на изпълнителни способи в изпълнителното
производство. Поддържа, че перемпцията е без правно значение с оглед актуалната
практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Прави доказателствени искания.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти,
от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и
наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил
изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е
напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Не са налице общоизвестни или служебно известни на съда факти по смисъла на
чл.155 ГПК.
Искането на страните за прилагане на изп. дело № 385/2014 г. по описа на ЧСИ ., рег.
№ . КЧСИ е основателно и следва да се уважи.
Основателно е и искането на ищеца за прилагане на ч.гр.д. № 2601/2014 г. по
описа на СРС, 66-ти състав, поради което следва да се уважи.
Съдът следва да прикани страните към сключването на спогодба или към
извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
2
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба писмени документи.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК заверено копие от изп. дело № 385/2014 г.
по описа на ЧСИ ., рег. № . КЧСИ като се посочат страните по същото (взискател „. и
длъжници Й. К. Й., ЕГН ********** и ЛЮБ. СТ. Й., ЕГН **********). Същото да се
предостави в седмичен срок от уведомяването, но не по –късно от седмица преди
датата на насроченото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
05.10.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищците да се връчи и препис от отговора на исковата молба,
подаден от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3