Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Елин Пелин, 07.06.2019 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 69 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-0262-000427/ 02.07.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се иска отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Василев поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателно постановление. Твърди се, че собственикът не е уведомен за служебно прекратена регистрация, поради което липсва умисъл.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.04.2018 г. свидетелите А.Г.Й. и Е.Н.В.,*** спрели за проверка автомобил, който се управлявал от жалбоподателя Ц.И.Ц..

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 243 от 29.04.2018 г. с бланков № 595259 серия Д от А.Г.Й.,***, за това, че на 29.04.2018 г. около 17.30 ч. на в Чеканчево в посока на движение от центъра към ж.п. прелеза управлява собствен л. а. „Джип Чероки“ с рег. №  СО1778ВН, като се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на 20.03.2018 г. от Гаранционен фонд за неплатена задължителна застраховка ГО, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя А.Г.Й., свидетеля при установяване на нарушението Е.Н.В. и от жалбоподателя Ц.И.Ц., като последният не е вписал възражения в акта. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

С постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 06.06.2018 г. прокурор от  РП Елин Пелин е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление и е прекратил пр. преписка № 465/2018 г. по описа на РП Елин Пелин. Посочено е, че няма никакви данни, че Ц.И.Ц. е бил наясно относно прекратената регистрация на МПС-то.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 18-0262-000427/ 02.07.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки за това, че на основание постановление за отказ за образуване на досъдебно производство № 465/2018 г. по описа на РУ Елин Пелин на 29.04.2018 г. на в Чеканчево в посока на движение от центъра към ж.п. прелеза управлява собствен л. а. „Джип Чероки“ с рег. №  СО1778ВН, като от извършена справка от АИС се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на 20.03.2018 г. от Гаранционен фонд, като извършва следното нарушение, управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от Гаранционен фонд, с което е като е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Представено е уведомление с изх. № 0013435/ 19.02.2018г. до  Ц.И.Ц. в качеството му на собственик на автомобил с рег. №  СО1778ВН за това, че няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения лек автомобил, на основание чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането от Гаранционния фонд, с което същият е бил поканена в 14 - дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи чрез неговия застраховател информация за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

В писмо на Гаранционен фонд от 22.05.2018 г. се твърди, че собственикът на автомобил с рег. №  СО1778ВН е уведомен чрез Български пощи с уведомление с изх. № 0013435/ 19.02.2018г. с обикновена пратка (без обратна разписка).

Според справка за автомобил с рег. №  СО1778ВН служебно е била прекратена регистрацията на автомобила на 20.03.2018 г.

Според справка за съдимост от 18.05.2018 г. Ц.И.Ц. е осъждан (реабилитиран на 28.12.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК).

Според справка за нарушител Ц.И.Ц. няма издавани актове по ЗДвП и НП след 05.03.2010 г. с изключение на процесното наказателно постановление.

Представена е полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 09.05.2018 г. със срок от 10.05.2018 г. до 09.05.2019 г. с начин на плащане еднократно.

Представена е заповед с рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите А.Г.Й. и Е.Н.В., възприемайки ги като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.03.2019 г. и е обжалвано на 06.03.2019 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Актът е съставен от компетентен актосъставител в присъствие на един свидетел. По настоящето дело в акта е вписан един свидетел по установяване на нарушението, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда.

Според чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. При анализа на правните норми, свързани с обсъжданата процедура, се налага извода, че в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният Сектор „Пътна полиция“. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Няма доказателства жалбоподателят-собственик на лекия автомобил да е надлежно уведомен за прекратяване на регистрацията от Гаранционния фонд, както и същият да е знаел за прекратяването на регистрацията на автомобила. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая при служебното прекратяване на регистрацията няма доказателства да е изпълнено и задължението по чл. 143, ал. 11 ЗДвП да се отнемат регистрационните табели на автомобила. Наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението прави деянието несъставомерно по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Относно отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР:

Съдът намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не е административно наказание и не е част от производството по налагане, съответно обжалване на наложено административно наказание. По съществото си актът в частта по отнемането на контролни точки, макар да е отразен в наказателното постановление, съставлява вид регистрационен режим за контролно отчитане чрез точки на нарушенията, извършени от водачите на моторни превозни средства. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По изложените съображения, съдът следва да постанови прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва отнемането на контролни точки.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0262-000427/ 02.07.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, в частта, в която на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която на жалбоподателя са отнети контролни точки по Наредба № І-з 2539, като недопустимо.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: