О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 87 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
76834/21.10.2019 г., депозирана от М.М. Кулаксъзова, ЕГН **********,***,
действаща чрез адв. А.Д., срещу Решение № 4171 от 11.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 17902/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен
състав, в частта, с която, е
отхвърлен предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, против Община Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ №
58Б, действащ чрез пълномощника си Ирина Добрева, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3600.00
лева, представляваща разликата над присъдения размер от 1500.00 лева до
предявения от 5100.00 лева – обезщетение за претърпени от Кулаксъзова
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие на
падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена дупка пред дома й,
находящ се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“, № 5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 18.08.2014г. до окончателното погасяване на задължението
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ответника Община Варна, а именно:
„Одесосстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Аксаково, ул. „Здравец“, № 4.
В срока по чл. 263 от ГПК,
въззиваемият Община Аксаково не взема становище по въззивната жалба с вх. №
76834/21.10.2019 г.
Становище по въззивната жалба не взема и третото
лице-помагач „Одесосстрой“ ООД.
На 02.12.2019 г. е подадена втора въззивна жалба с вх. №
89210 от Община
Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 58Б, действащ чрез
пълномощника си Ирина Добрева, против същото решение, в частта, с която,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, въззивникът-ответник е осъден
да заплати на въззиваемата страна-ищец сумата в размер на
1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Кулаксъзова
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие на
падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена дупка пред дома й,
находящ се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“, № 5, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 18.08.2014г. до окончателното погасяване на задължението.
Извън двуседмичния преклузивен срок по чл. 263 от ГПК /съобщението е връчено на 07.12.2019 г., а отговора е от
08.01.2020 г./,
въззиваемата страна-М.М. Кулаксъзова, ЕГН
********** е депозирала отговор с вх. № 1235/08.01.2020 г., с който
изразява своето становище по втората въззивна жалба с вх. № 89210/02.12.2019 г.
Третото лице-помагач не взема становище и по втората
въззивна жалба, депозирана от Община Аксаково.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
И двете въззивни
жалби
са подадени в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същите са
редовни, съдържат
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са
надлежно администрирани, поради което са
процесуално допустими. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена и за двете жалби.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване и за двете страни. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивните
жалби и отговора:
Въз
въззивна жалба с вх. № 76834/21.10.2019 г. въззивникът М. Кулаксъзова навеждат
доводи, за това че атакуваният съдебен акт, в отхвърлителната си част, е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон. Сочи, че приетите за установени фактически положения не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли за
неговата отмяна в тази част и постановяване на ново
решение, с което се уважи осъдителната претенция в пълния предявен размер. Моли и за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Поддържа, че от събрания и приобщен по делото
доказателствен материал по несъмнен начин са установени всички елементи от обективната
и субективна страна от фактическия състав на деликтната отговорност на
ответника. Счита обаче, че присъденото обезщетение е в минимален размер и не е
съобразен със степента на претърпените болки, страдания и негативни
преживявания. Твърди, че определеното от съда обезщетение не компенсира
обективно доказаните по делото неблагоприятни психически и физически
преживявания – контузия на лявото ходило, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания, което увреждане има характер на лека телесна повреда – разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота.
Въз
въззивна жалба с вх. № 89210/02.12.2019 г. Община Аксаково излага
съждения за неправилността на обжалваното решение в осъдителната му част. Сочи,
че изводите на първоинстанционния съд досежно кумулативното наличие на
материалните предпоставки /юридически факта/ за ангажиране на деликтната
отговорност на общината, са в несъответствие с доказателствената съвкупност.
Навежда подробни доводи за липсата на противоправност в поведението на лицата,
на които е възложено да извършат работата във връзка с подобряването на
градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води. Основният аргумент на
въззивника в тази насока се свежда до установената по несъмнен начин временна
организация на движението, включително на процесната улица, посредством
сигнализации и охранителни ограждения, което е в пълен унисон със установените
в закона предписания, което обуславя правомерността както на поведението на
ответника, така и на лицата изпълнители. Излагат се доводи, за това че самата
въззиваема страна, преминавайки през огражденията и неспазвайки сигнализацията,
е създала благоприятни предпоставки за инцидента.
Поддържа, че решението в обжалваната част е и необосновано, доколкото
приетите за установени фактически положения са изградени предимно въз основа на
показанията на свидетелите на ищцовата страна-сега въззиваем, които от своя
страна не кореспондират с останалите доказателства.
В условията на евентуалност се моли въззивният съд да
намали размера на присъденото обезщетение, тъй като същият не е справедлив,
имайки предвид характера, степента, интензитета, обществената оценка на
увреждането и другите данни по делото. Моли и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В отговора на
втората въззивна жалба, въззиваемата страна Кулаксъзова, излага становище
за неоснователността на същата по подробно изложените доводи, които в
по-голямата си част се преповтарят с тези, обективирани в първата въззивната
жалба, подадена от самата Кулаксъзова. Наред с това обаче се поддържа, че
деянието, изразяващо се в изкопаване на дупка пред дома на Кулаксъзова, не може
да се възприеме като правомерно, доколкото не се доказва в условията на пълно и
главно доказване обезопасяването на същата. Попадането на въззиваемата в нея не
е по нейна вина, тъй като тя не е могла и не е била длъжна да предвижда, че
пред входната ѝ врата има изкоп. В този смисъл се моли за отвхърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на решението в осъдителната част.
Страните не са
обективирали доказателствени
искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 76834/21.10.2019 г., депозирана от М.М.
Кулаксъзова, ЕГН **********,***, действаща чрез адв. А.Д., срещу Решение
№ 4171 от 11.10.2019 г., постановено по гр.д. № 17902/2018 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав, в
частта, с която, е отхвърлен предявеният осъдителен иск, с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, против Община Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул.
„Георги Петлешев“ № 58Б, действащ чрез пълномощника си Ирина Добрева, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3600.00 лева, представляваща разликата
над присъдения размер от 1500.00 лева до предявения от 5100.00 лева – обезщетение
за претърпени от Кулаксъзова неимуществени вреди – физически болки и психически
страдания, вследствие на падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и
необозначена дупка пред дома й, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“, № 5, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 18.08.2014г. до окончателното погасяване на
задължението, като решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Община
Варна, а именно: „Одесосстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Аксаково, ул. „Здравец“, № 4.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 89210/02.12.2019 г. подадена от Община
Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 58Б, действащ чрез
пълномощника си Ирина Добрева, против Решение №
4171 от 11.10.2019 г., постановено по гр.д. № 17902/2018 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав, в частта, с която, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, въззивникът-ответник, е осъден
да заплати на въззиваемата страна-ищец сумата в размер на
1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Кулаксъзова
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие на
падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена дупка пред дома й,
находящ се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“, № 5, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 18.08.2014г. до окончателното погасяване на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
87/2020 г. по описа на
ОС-Варна за 05.02.2020
г.
от 10:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника Община Аксаково да се връчи и препис от постъпилия
отговор с вх. № 1235/08.01.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.