№ 8035
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110101225 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Л.
Х. и П. К. - Х.а.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
Л. Д. Х.: цена на услугата за дялово разпределение за имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №*****, за периода от
м.09.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 10,90 BGN (десет лева и 90 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.11.2020г. до
28.09.2023 г. в размер на 2,50 BGN (два лева и 50 стотинки).
П. Й. К.: цена на услугата за дялово разпределение за имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №*****, за периода от
м.09.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 10,90 BGN (десет лева и 90 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.11.2020г. до
28.09.2023 г. в размер на 2,51 BGN (два лева и 51 стотинки).
За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № 31715 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК от 24.10.2023 г. по ч.гр.д. №
57124/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците (като собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че ответниците не са заплатили дължимата стойност
1
на услуга дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава
и дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе
размери. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
исковете се оспорват изцяло. Моли се за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право –
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. Основанието на иска се определя от съда въз
основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за
да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска,
като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е
обвързваща за съда.
В случая, съобразявайки изложените от ищеца в исковата молба и в
уточнителните молби фактически твърдения, съдът счита, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на услугата дялово
разпределение и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата.
Основателността на главния иск се обуславя от наличието на следните
предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните и неговото съдържание;
извършването от „Т. С.“ ЕАД на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния имот през исковия период, нейната цена и дължимостта
й именно на ищеца; изискуемост на вземането.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
В случая е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че през процесния период ответниците де легитимират като
2
собственици на описания в исковата молба имот.
Това обстоятелство се установява и от приетия по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.1995 г.
Прието е по делото заявление – декларация, с което е отправено искане
за промяна на партидата на имота на името на ответника Л. Х.. Съдът намира,
че с оглед указанията на ОУ (чл. 60, ал. 2) на ищеца облигационното
правоотношение във връзка с доставяна в имота ТЕ е възникнало с ответника
Л. Х.. Следователно от заявление-декларация се установява, че ответникът е
поискал разкриване на партида при ищеца, съответно ищецът е променил
титуляря на партидата на имота, с което между страните е възникнало
облигационно отношение (в този смисъл съобрази т. 1 на ТР 2/2018 г. на ВКС
по т. д. 2/18 на ОСГК – подлежи на доказване по общия ред откриването на
партида, съответно сключването на договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора).
В този смисъл, съдът приема за доказано, че ответникът има качеството на
потребител по см. на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за процесния период. Двамата
ответници отговарят солидарно. Представени са писмени доказателства
/нотариален акт от 12.10.1995 г./, от които се установява, че ответниците са
встъпили в брак, за който няма данни да е прекратен към процесния период.
Солидарната отговорност на ответниците произтича от нормата на чл. 32, ал. 2
СК, според която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Без значение е фактът, че партида е
била открита само на Л. Х., защото макар задължението да е поето от единия
съпруг, ако е поето за задоволяване на семейните нужди, то другият се явява
солидарно задължен по него, като кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Предвид изложеното съдът приема, че между "Т. С." ЕАД и ответниците
е възникнало и съществувало през процесния период облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с аб. № *****.
Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая
приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Т. С." ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
а в ал. 2 е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а.
По делото не се твърди и не се доказва извършването на дяловото
разпределение да е възложено на трето лице.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента
3
на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение. Единственото основание за задължението на клиентите
за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ОУ на ищеца клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, като
стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на Клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.; 3.
допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати
Настоящият състав намира, че в случая ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че през исковия период действително
е извършвана услугата дяловото разпределение на топлинна енергия за
процесния имот. Извършването на нито една от дейностите, формиращи
цената за услугата дялово разпределение, не е доказано от ищеца, въпреки
наличието на изрично оспорване от страна на ответниците на твърденията за
предоставяне на процесната услуга, респ. разпределената доказателствена
тежест.
Първо, не са представени доказателства, че за процесния период са
издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за имот с
абон. № *****. Липсата на каквито и да било документи, удостоверяващи
изготвянето на изравнителни сметки, не може да бъде компенсирана от
изслушаните експертни заключения.
Второ, не се установява да е извършвана дейност по отчет на уреди за
дялово разпределение. Напротив от СТЕ се установява, че през процесния
период в имота на ответника топлата вода е била прекъсната, а сградата е без
отопление.
Съгласно НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването /чл. 66/ количеството топлинна енергия, доставено в
сградата, се разпределя според различните видове потребление - за битово
горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. В процесния
случай се установява, че до сградата, в която е разположен имотът на
ответниците, не е доставяна топлинна енергия през процесния период. При
това положение не се установява топлинна енергия, която да се разпределя
според различните видове потребление, т.е. не се доказва действително да е
извършвана услуга дялово разпределение.
Присъждането на възнаграждение за работа, която не е извършена, би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че искът за главница
за цена на услугата дялово разпределение не е доказан по основание, поради
което следва да бъде отхвърлен. При това положение акцесорният иск за
мораторна лихва също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
4
Право на разноски имат ответниците, но от тях не са представени
доказателства за сторени такива в настоящия процес, поради което съдът не
дължи разпределение на деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Т. С.“
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я." ** *, против Л. Д. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК. „Д. *", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, и П. Й. К. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК. „Д. *", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
Л. Д. Х. дължи на „Т. С.“ ЕАД цена на услуга за дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, аб. №*****, за периода 01.09.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 10,90 BGN
(десет лева и 90 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до
28.09.2023 г. в размер на 2,50 BGN (два лева и 50 стотинки); както и че П. Й.
К. дължи на „Т. С.“ ЕАД цена на услуга за дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, аб. №*****, за периода 01.09.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 10,90 BGN
(десет лева и 90 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до
28.09.2023 г. в размер на 2,51 BGN (два лева и 51 стотинки), за които суми е
издадена ЗАПОВЕД № 31715 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК С. от 24.10.2023 г. по частно гражданско
дело № 57124/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 25202 от 18.06.2024 г. по частно гражданско дело №
57124/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5