РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500456 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на К. К. Б.
от ***, К. П. П. от *** и Г.П. Д. от ***, чрез процесуален представител адв. Ченголов,
срещу Решение №260931/23.12.2020г., поправено с Решение №260298/12.02.21г.
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7024 по описа на съда за 2019г., с което е
прието за установено по отношение на К. К. Б., Г.Д. и К. П. П. – последните в
качеството им на наследници на починалата в хода на делото К.К.П., че С. Д. М. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.654.***, с площ 814 кв.м. по
КККР, наоходящ се в гр.Бургас, местност „Брястовете“, идентичен с описания в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №*** имот, съставляващ реално
обособена част с площ 1 декар от нива, цялата с площ 8 декара в местността
„Брястите“, землище на гр.Бургас.
Въззивниците изразяват недоволство от първоинстанционното решение. На
първо място заявяват оплакване за неговата недопустимост. Излагат съображения, че в
хода на първоинстанционното производство е починала ответницата К.К.П. Въпреки
че наследниците й К. П. П. и Г.П. Д. били конституирани от съда, съдебното решение
било постановено по отношение на починалата ответница. На второ място считат
решението за недопустимо, поради неустановена по делото материално правна
1
легитимация на ищеца – не е установена идентичност на лицето Д.М. с лицето Т.М. – в
тази връзка се излагат съображения, че съдът не е указал на въззивниците тежестта да
докажат несъвпадение и представят писмено доказателство – справка – извлечение от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията Бургас, относно вписвания и
отбелязвания да Д.М.М.
Въззивниците излагат съображения и за неправилност на решението.
Анализират извършените по делото съдебно – технически експертизи, като при
оспорване на изводите на експертизата на вещото лице Бакалова и с позоваване на
изводите на експертизата, извършена от вещото лице Димов обосновават извод, че
имотът на ответниците съществува и е индивидуализиран, но правото им на
собственост се оспорва. Излагат съображения за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като оспорват изводите на съда в тази насока. Извършват хронологически и
исторически анализ на фактите, досежно придобиване право на собственост върху
процесния имот и представените в тази връзка доказателства, за да обосноват извод, че
имотът е предоставен на наследодателя им К.Б. по реда на ЗССНБ и им е възстановен
по реда на ЗСПЗЗ. Макар същият да попада в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, не са установени
ползуватели, а в плана на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците към
него е записан на наследниците на К.Б. и същите са въведени във владение.
Въззиваемят – ответник С. Д. М. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на
обжалваното решение. По възраженията за недопустимост излага съображения, че
съдът е извършил поправка на очевидна фактическа грешка на решението, като е
добавил имената на въззивниците – наследници на К.К.П.
Заявява, че от показанията на свидетелите, писмените доказателства и обичая
следва да се направи извод за идентичност на лицето, записано като Т.Р.М. и Д.Р.М.
Оспорва твърденията за идентичност с лицето Д.М.М.. Според въззиваемия съдът е
обсъдил заключенията на извършените по делото експертизи и показанията на
свидетелите, за да възприеме по-обоснованото и по-пълно заключение на вещото лице
Бакалова. Извършва подробен анализ на показанията на свидетелите, във връзка с
възражението за придобивна давност, за да се обоснове извод, че такава не е изтекла в
полза на ответниците. Подробни аргументи се излагат досежно индивидуализацията на
имота, придобивното основание, претендирано от ответниците и се прави извод, че
последните не са били въведени във владение на същия, доколкото не е бил надлежно
инвидуализиран. Заявява се оспорване на Заповед №1120/13-05.2011г. и Решение
№100027/14.12.99г. на ПК Бургас за нищожност, респ. – законосъобразност.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
2
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, досежно качеството на ищеца С. Д. М. на наследник на Т. (Д.)
Р. М. и Д.С.М. и качеството на ответниците на наследници на К.(К.) К. Б.. Установено
е, че наследодателите на ищеца са придобили с договор за покупко – продажба,
сключен с нотариален акт през 1969 г. нива, с площ от 1 дка в местността „Брястите“ от
лицата И.И.П., А.И. П. и С.И.П.. Продавачите се легитимирали с констативен
нотариален акт, извършен на основание протокол за замяна на Комисията по ТПС, с
който те, в качеството си на частни стопани са отстъпили нива, на площ от 8 дка в
местността „Шез Кайряк“, а са получили нива от 8 дка в местността „Брястите“.
Установено е, че с правото на собственост върху получената в замяна нива,
продавачите са се разпоредили в полза и на други лица, като приобретателите оградили
придобитите имоти, а наследодателите на ответниците построили постройка.
Установено е, че наследодателят на ответниците е бил оземлен по реда на
ЗССНБ и в негова полза е извършен нотариален акт за собственост за ниви в
местността „Кале Бурун“, с площ 21.8 и 20 дка; имотите са внесени в ТКЗС и върху тях
е признато право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – с план за замеразделяне и в
стари граници, като със Заповед №1120/13.05.2011г. на Кмета на Община Бургас, е
възстановено правото на собственост върху имот с идентификатор 07079.654.*** по
кадастралната карта на гр.Бургас, местност „Брястите“, с площ 814 кв.м.
Установена е идентичност на имота, възстановен на ответниците и имота,
придобит от наследодателите на ищеца, както и обстоятелството, че същият попада в
зона по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, като върху него не е предоставяно право на ползване на
трети лица по силата на актове на МС.
Въззивната инстанция споделя установените от първоинстанционния съд
факти и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на
осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Оплакванията на въззивника касаещи недопустимост на решението, поради
постановяването му по отношение на починало лице – ответницата К.К.П. са
неоснователни. В съдебно заседание на 22.10.20г., процесуалният представител на
3
ответниците е уведомил съда, че доверителката му К.К.П. е починала. След
представяне на удостоверение за наследниците й, с определение от 02.11.20г., като
страни са конституирани Г.П. Д. и К. П. П. (които са въззивници по настоящото дело).
С Решение №260931 съдът се е произнесъл спрямо първоначалните страни, но като е
констатирал, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението,
е поправил същата с Решение №260298. Доколкото наследниците са надлежно
конституирани по делото и са взели участие в извършените процесуални действия след
това, не е нарушено правото им на защита, а с поправката на ОФГ, решението е
постановено спрямо тях.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в тази им част,
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже:
Оплакванията на въззивника, касаещи идентичност на купувача по нотариален акт
№46/11.10.1096г. Д.Р.М. и наследодателката на ответника Т.Р.М. не се споделят от
въззивната инстанция. На първо място, името Д. е съкратено или умалително име на
името Т.; в периода, в който е родена наследодателката – 1941г., регистрите на
населението не са били в достатъчна степен прецизни, като в някои случаи в
официални документи лицата са записвани със съкратените или умалителни имена и
дори с прозвища. На второ място свидетелите С. и Б. установяват, че имотът е
придобит и владян от родителите на ищеца; родителите на св.С. също закупили място
от същите продавачи. Степента на вероятност имотът да е закупен от лицето Д.М., а да
е владян от различно от нея лице - Т.М. е незначителна, още повече, че става въпрос
все за майката на ищеца за идентичността на която няма как да възникнат съмнения.
По отношение на придобиване на правото на собственост от
наследодателите на ищеца следва да се каже: разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ
въвежда правило при реституция на имоти, предмет на замяна по реда на ЗТПС да се
възстановява собствеността върху имота, притежаван преди замяната. В същата норма
са посочени и изключенията: възстановява се придобитият по замяна имот, когато той
е застроен или с него е извършено разпореждане. Това разрешение е дадено от
законодателя в унисон с целта на закона, реституцията на правата на бившите
собственици да не засяга правата, придобити от трети лица, преди влизане в сила на
закона. В настоящия случай преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателите на ищеца
са придобили от лица, получили в замяна по реда на ЗТПС процесния имот, върху
който изградили и постройка. На основание цитираната по-горе разпоредба,
извършената замяна е породила действие, поради което реституцията в полза на
4
ответниците е следвало да се извърши върху получените при замяната имоти, а не
върху дадените при замяната. Ето защо, наследодателите на ищеца са придобили
правото на собственост върху процесния имот, който не е подлежал на реституция в
полза на ответниците. В този смисъл е и практиката на ВКС, напр. Решение №266 от
22.10.2013 г. по гр. д. №3513/2013 г., I г. о., ГК, Решение №223 от 13.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. №1945/2014 г., I г. о., ГК, Решение №174 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д.
№4472/2018 г., I г. о., ГК.
Искът е основателен. Първоинстанционното решение, постановено в този
смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, в размер на 600.00 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260931/23.12.2020г., поправено с Решение
№260298/12.02.21г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7024 по описа на
съда за 2019г.
ОСЪЖДА К. К. Б. ЕГН********** от ***, К. П. П. ЕГН ********** от ***
и Г.П. Д. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. М. ЕГН********** от ***,
съдебно – деловодни разноски, в размер на 600.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от получаване на препис от него от всяка от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5