Определение по дело №2819/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2946
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20201100202819
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

       

Гр. София, 26.08.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести август, 2020 г., в следния състав:

 

                                      

Председател:

ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

 

 

 

 

 

 

 

Секретар

 

 ТАТЯНА ШУМАНОВА

Прокурор

ГЕОРГИ МИРЧЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия ТАЛЕВА НЧД № 2819 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11.30 часа се явиха:

 

За Началника на затвора – редовно призован, явява се инсп. М., с пълномощно от днес.

За СГП – редовно уведомени, явява се прокурор Мирчев.

ОСЪДЕНИЯТ Е.Ш. – редовно призован, явява се лично, доведен от органите на Съдебна охрана.

ЯВЯВА СЕ в залата и преводач С.И. – редовно уведомен.

ЯВЯВА СЕ адв. С.Л.– упълномощен защитник на лишения от свобода, с представено по делото пълномощно.

Не се явява определената за служебен защитник от САК – адв. М.А..

 

СЪДЪТ като съобрази, че лишеният от свобода Е. Ш. не е български гражданин, съответно не владее писмено и говоримо български език, намери че са налице предпоставките за назначаване на преводач на същия, който преводач следва да осъществи устен превод от български на албански език и обратно, поради което и на посоченото основание

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА като преводач от български на албански език и обратно, С.М.И..

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:

 

С.М.И. – на 79 години, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, владее писмено и говоримо албански език.

Самоличността на преводача снета по негови данни и проверена по представена лична карта.

 

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА преводача И. за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК.

 

ПРЕВОДАЧЪТ И. – Разбирам наказателната отговорност, която се предвижда. Обещавам да дам верен и точен превод.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) – Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ като съобрази становището на страните по хода на делото и при отсъствие на процесуални пречки за това

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ:

 

Е.Ш. - роден на *** г. в Република К., гр. П., *****, с ко. гражданство, говори албански език, със средно образование, женен, осъждан.

 

Самоличността на осъдения е снета по негови данни и проверена по данни, съдържащи се в затворническото досие.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш. – Разбрах правата си.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения и правото му на отвод спрямо съдебния състав, прокурора или секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш. – Няма да правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) – Нямаме искания за отводи.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания по реда на съдебното следствие и по доказателствата.

 

Адв. Л.– Нямам искания по реда на съдебното следствие и по доказателствата.

 

ИНСП. М. – Представям справка за изтърпяното наказание и остатъка на осъдения към днешна дата и моля да я приемете.

 

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните във връзка със съдебното следствие и доказателствата намери, че са изпълнени изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения Е.Ш., с която същият иска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата му част на наказанието „Лишаване от свобода“, което в момента изтърпява.

 

АДВ. Л.– Поддържам подадената молба. Да се приеме представения документ от затворническата администрация.

 

ПРОКУРОРЪТ – Оспорвам молбата.

 

ИНСП. М. – Считам молбата за допустима, но неоснователна.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили заедно с молбата писмени документи, а именно: справка от ГД“ИН“ с рег. № 243/03.08.2020 г., доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор СДВР при ЗО-Казичене, план на присъдата, становище на началник-сектор ЗО-Казичене, затворническо досие, протокол от 30.07.2018 г. по НОХД № 404/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, справка за правното положение, изходяща от МП-ГД“ИН“ за лишения от свобода Е.Ш., същата представена в два екземпляра, протокол от съдебно заседание по НОХД № 404/2018 г. също е представен в два екземпляра.

В днешното съдебно заседание се представя справка от ГД“ИН“ с № 243/26.08.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от свобода“ към днешна дата.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) – Да се приемат докладваните документи.

 

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните по представените заедно с молбата писмени документи и по представената днес справка от ГД“ИН“, намери същите за относими към предмета на изследване по делото, поради което и счете, че следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Воден от горното и на основание чл. 283 от НПК

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства: справка от ГДИН с рег. № 243/03.08.2020 г., доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор СДВР при ЗО-Казичене, план за присъда, становище на началник-сектор при ЗО-Казичене, затворническо досие, протокол от 30.07.2017 г. по НОХД № 404/2018 г. на ОС-Благоевград, справка за правното положение, изходяща от МП-ГДИН за лишения от свобода Е.Ш., същата представена в два екземпляра, протокол от съдебно заседание по НОХД № 404/2018 г. също представен в два екземпляра, както и справка от ГДИН с № 243/26.08.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща част на наказанието „Лишаване от свобода“ към днешна дата.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) – Нямаме други искания за събиране на доказателства.

 

СЪДЪТ като съобрази, че страните нямат искания за събиране на нови и допълнителни доказателства и като счете делото за изяснено от фактическа страна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

 

АДВ. Л.– Ще моля да уважите молбата по чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване на подзащитния ми по следните съображения: Осъществени са от фактическа страна основанията на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание. На второ място, не е налице голям остатък и най-важното, ние считаме, че подзащитния ми се е поправил.

Считаме, че е налице втората предпоставка на чл. 70 от НК, а именно че лицето е доказало, че се е поправило. Основания за това ни дават доказателствата по делото – характеристичен доклад, справки и психологическа оценка, които сочат на едно поведение, което е в съответствие с правилата и вътрешния ред на затворническото общежитие. Единственото, което е спорно според нас, макар и да е установимо с доказателства, че подзащитния ми е извършил дисциплинарно нарушение, а именно притежание на неразрешени средства, за което е наказан и има действащо дисциплинарно наказание. Твърдим, че в производството по установяване на нарушение и налагане на наказанието неговите права са били изключително тежко нарушавани. Основанията за това са, че изследването и събирането на факти и доказателства е било само на български език, той не разбира достатъчно добре, а и не е длъжен да разбира български език. Също така, лицата, които са разпитани като свидетели, също са чужди граждани, видно от протокола, турци или албанци, имената им са такива мюсюлмански, аз не съм го питал какви граждани са, но очевидно е, че не са българи и те не знаят български език. При установяването на факти на дисциплинарното нарушение това е особено съществено нарушение на органа, издал заповедта за наказание. Нещо повече, той толкова не е бил ориентиран какво става, че дори формално не е обжалвал пред административния ръководител, на което има право и което не му коства никакви сили и с нищо няма да утежни положението. Ето защо считам, че независимо от това, че има данни за наложено дисциплинарно наказание, същото не е установено по съответния ред и съдът не следва да счита при преценка на всички доказателства и факти относно данните за поправяне на подзащитния ми.

На следващо място, след това наказание, той е бил лишен от възможността да работи, не му е била предлагана работа, той като чужд гражданин, по правилата на затвора, не може да работи на външен обект, а на вътрешен обект работа не му е била предлагана. Той е бил лишен от възможността да работи, да се доказва с трудови умения това дали се е поправил или не и до каква степен, отделно от това няма данни с него да е провеждана възпитателна работа и тази възпитателна работа е редно да се провежда на разбираем за него език, трябва, според мен с участието на преводач, данни за това в затворно досие няма и считам, че дори и оставен да изтърпи наказанието по общия ред, едва ли ще помогне за неговото поправяне. В общежитието той е в пълна изолация, няма контакти с няколко души, които разбират езикът му, а камо ли да има контакти с околните и да участва в мероприятията, които се предвиждат за работа с осъдените и въобще фактически той няма как да се поправи, повече от това, което е постигнал в затворническото общежитие и считам, че едно условно-предсрочно освобождаване би му помогнало с това, че той ще се върне при семейството си, посочили сме, че той има семейство, поддържа връзки със семейството си, има деца, за които да се грижи. След това наказание не са му разрешавани свиждания с близките толкова време, няма данни да са му разрешавани, а за да дойдат от К., трябва да имат поне 4 часа свиждане, стандартните свиждания са 40 мин, то просто се обезсмисля да дойде от К. за 40 мин свиждане, просто тези неща не са съобразени от администрацията на затвора, ето защо считам, че извън общежитието за него ще бъде много по-лесно да се поправи и да се впише в цивилния живот, моля в този смисъл да постановите определение.

 

ИНСП. М. – Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения Ш. е отрицателно. Смята, че е налице само първата предпоставка относно изтърпяно повече от половината от наложеното наказание.

По отношение на втората предпоставка, доказателства за превъзпитаване и поправяне на лицето от наличните такива към момента не може да се направи извод за настъпил траен и необратим процес по отношение на неговото превъзпитание. Дефицитите по установените проблемни зони в началото на изпълнението на наказанието са актуални и към момента и работата по тях би следвало да продължи. Рискът от рецидив, независимо, че е първоначално е установен в ниските стойности, има завишаване вследствие наложеното наказание, това е един от малкото случаи, в които рискът се завишава. Рискът от вреди към обществото е с непроменени първоначални стойности. По отношение на наложеното наказание, лицето, ако е смятало, че са му нарушени правата при събирането на доказателствата, е следвало да се обърне не към съответния административен ръководител, а към съда, както е указано в самата заповед и той е получил копие от нея и съответно Административният съд да се произнесе по неговото искане дали е основателно или не. Към момента тя е факт и смятам, че съдът би следвало да се съобрази с нея.

По отношение на свиждането – 4-часовото свиждане не е право, а то е награда и се дава при определени условия, които са визирани в чл. 98 ЗИНЗС. Също така смятам, че с оглед изложеното, целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени. Следва да се отбележи, че работата, която е изпълнявало лицето, изисква поне някакви минимални познания по български език, за да може да общува поне с другите си колеги, тъй като той е работил в затворническата кухня и най-малкото, по пътя на логиката, изисква поне някакви малки познания, за да може да контактува с колегите си. Също така смятам, че остатъка, въпреки твърденията на защитата, е значителен на фона на присъдата, който се явява над 1/3 от наложеното му наказание от ОС-Кюстендил, с оглед на което ви моля да не уважавате молбата.

 

ПРОКУРОРЪТ – Намирам за неоснователна молбата на осъдения Е.Ш. предвид депозираните отрицателни становища от администрацията на Затвора София. Безспорно е, че същия е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за извършена контрабанда на 13.12.2017 г., но същевременно по-малко от две години от извършването на деянието, на територията на затворническото общежитие на 02.10.2019 г. същият е задържан с топче с наркотично вещество. Такъв е анализа от експертизата, която установява, че иззетото вещество е било с тегло 4.58 грама амфетамин и 0.82 грама марихуана. За това си административно нарушение същият е наказан дисциплинарно. В резултат на това е издадена и втора заповед № 101/15.10.2019 г., с която осъденият Е.Ш. е освободен от работа. Оценката на риска от рецидив също бележи завишение, т.е. не са налице, каквито и да било доказателства за поправяне на лицето, не е изпълнен плана на присъдата и корекционната работа със същия следва да продължи.

 

СЪДЪТ ДАВА ДУМАТА за лична защита на осъдения Ш..

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш. – Нямам какво да допълня към казаното от защитника ми.

 

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО на последна дума на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш. – Извинявам се за това, което съм извършил и моля да бъда предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ след запознаване с материалите, събрани по делото, след като изслуша становищата на страните и след съвещание, намери следното:

Осъденият Е.Ш. към момента изтърпява общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, наложено му с определение, с което е одобрено споразумение, постановено по  НОХД №404/18г. на ОС-Кюстендил, влязло в сила на 30.07.2018 г. От така наложеното наказание „лишаване от свобода“, към днешна дата осъденият е изтърпял фактически  2 години, 8 месеца и 13 дни, от работа са зачетени 4 месеца и 23 дни, като има остатък  за изтърпяване в размер на 1 година 10 месеца и 24 дни.

 В приетите по делото доказателства – справка от ГД „ИН“, ведно със становище на началника на затвора, становище от началник сектор при ЗО –Казичене, доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор СДВР при ЗО –Казичене, се изразява становище, че целите на наказанието не са постигнати, налице са проблемни зони, отчетени са дефицити в отношението към правонарушението, рискът от рецидив е завишен от първоначален 21 т. на 29 т. към момента, както и че при постъпване в пенитенциарното заведение рискът за обществото е бил оценен като среден, а към момента се оценява като висок. От доказателствата по делото се установява, че осъденият се влияе отрицателно от обкръжението, включва се в нерегламентирани дейности, показва склонност към безразсъдно и рисково поведение, не е изградил способност за разпознаване на проблемите, както и умения да ги разрешава по приемлив начин, не осъзнава последиците от поведението си. Във време на изтърпяване на наказанието е полагал труд, награждаван е, но същевременно е и наказван.

Тук е мястото да получат отговор възраженията, направени от защитата във връзка с наложеното дисциплинарно наказание на лишения от свобода. Настоящият съдебен състав не е в състояние в това производство да изследва причините за налагане на дисциплинарното наказание, обстоятелствата, при които е било установено извършеното дисциплинарно нарушение, както и дали наложеното дисциплинарно наказание е съответно на извършеното нарушение. Тези обстоятелства е могло да бъдат изследвани от съответния административен съд при евентуално подадена жалба срещу акта на затворническата администрация, с който е наложено съответното дисциплинарно наказание. Този съдебен състав в настоящото производство, което е такова по реда на чл. 70 от НК, единствено може да съобразява съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства и доколкото част от материалите по делото е и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за извършено от лишения от свобода дисциплинарно нарушение, този съдебен състав е ангажиран именно с това писмено доказателство и същото следва да бъде съобразено при извършване преценка на цялостното поведение на осъдения, респ. при извършване преценка за неговото поправяне.

Видно от справката от  ГД „ИН“, към момента осъденият  е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. От приложените в кориците на делото доказателства, обаче, се установява, че при осъдения се констатират множество дефицити, като същият не е изградил способност за разпознаване на проблемите, както и такава да ги разрешава по приемлив начин, влияе се отрицателно от обкръжението, включва се в нерегламентирани дейности, показва склонност към безразсъдно и рисково поведение, не осъзнава последиците от поведението си, наказван е за извършени дисциплинарни нарушения на правилата в пенитенциарното заведение. Всичко това сочи, че при осъдения е налице единствено първата предпоставка – изтърпяно е повече от 1/2 от наложеното му наказание, но не постигнато неговото трайно поправяне - извършвал е нарушения на правилата за поведение в затворническото заведение, не може да разпознава проблемите, не притежава умения за разрешаването им по законосъобразен начин, поддава се на влияние от обкръжението, има склонност към безразсъдно и рисково поведение, от което се извежда извод, че осъденият не се е поправил и превъзпитал във време на изтърпяване на наказанието, съответно не е подготвен за живот на свобода, от което пък на свой ред следва единствения логичен извод, че работата с него следва да продължи, за да бъдат постигнати целите на наказанието.

За да се приложи института на УПО, е необходимо осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. Единствено и само при наличие и на двете, предвидени в закона кумулативно предпоставки, разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, дава възможност на съда да направи преценка дали да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

При така установените факти посредством събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да бъде направен извод за трайното поправяне на осъдения, поради което и молбата на Е.Ш. за  УПО се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

  Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Ш., роден на ***г. в гр. П., Република К., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с  определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД №404/18г. на ОС-Кюстендил, влязло в сила на 30.07.2018 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или предложение за УПО не може да бъдат направени по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на Затвора – гр.София за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.10 часа.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                СЕКРЕТАР: