Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 10.04.2014 г. гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Омуртагският районен съд V
състав
На единадесети март 2014 година,
В публично заседание в
следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН КАРАНИКОЛОВ
Секретар: А. Ц..
като разгледа докладваното от
Председателя, Н.А.Х.Д. № 311 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на "СКАТ - ТВ" ООД гр. Б., ж. к. *** бл. ***, ет. ***, ЕИК
********* с управител В.С.С. против Наказателно постановление № *** от 28.11.2013
г., издадено от Зам. Министъра на културата – В.С.В.. Считайки НП за
незаконосъобразно, жалбоподателят моли същото да бъде отменено.
Ответната
по жалбата страна, Министерството на културата на РБ, редовно призована не
изпраща представител и не изразява становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН и по реда на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Съдът като прецени, че жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
При
извършване на проверка въз основа на Заповед № РД 09-100/22.03.2013 г. на Министъра
на културата на РБ от Ч.И.П. – главен инспектор в дирекция "Авторско право
и сродните му права", в присъствието на свидетелите Богомил Б. Д. и Т.Т.Г.
на 25.04.2013 г. в офис – каса на кабелен оператор "СКАТ - ТВ" ООД с
организатор Л.С.П., при която се установило, че препредава по кабел по кабелна
– разпределителна мрежа телевизионните програми – ВТК и National Geographic в
нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро във връзка с чл. 72, т. 4 от ЗАПСП.
За
установеното АН съставили Констативен протокол № ***/25.04.2013 г., който бил
подписан от организатор Л.С.П..
На жалбоподателят бил съставен АУАН № ***/31.05.2013 г.
който бил подписан от него с възражение. В 3-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили допълнителни писмени възражения, след което било издадено и
атакуваното НП № ***/28.11.2013 г. на Зам. Министъра на културата на РБ – В.С.В.,
връчено на нарушителя на 04.12.2013 г.
Въз
основа на този акт било издадено процесното НП, с което на "СКАТ - ТВ"
ООД гр. Б., ж. к. *** бл. ***, ет. ***, ЕИК ********* представлявано от в качеството
му на управител за извършено административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр.
3-то ЗАПСП В.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди/
лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства.
Както
в АН, така и в НП не е отразено при какви обстоятелства е открито
констатираното адм. нарушение, считано от коя дата, както по отношение
откриване на нарушителя, така и по отношение откриване на нарушението, което
лишава съда от възможността да направи преценка на обстоятелствата по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка законосъобразността на обжалватното НП и
спазване императивните изисквания по ЗАНН за това, съдът констатира допуснати
от наказващия орган съществени процесуални нарушение..При съставяне на АУАН не
е посочен часа на извършване на проверката. При издаване на НП, наказващият
орган е длъжен на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да опише нарушението, да
посочи датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Така описаното нарушение и
не посочване на часа на извършване на проверката, води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият
съдебен състав възприема твърденията от страна на жалбоподателят за
незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно, както следва: Наказателното
постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно
наказателна компетентност. Съгласно т. 7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените
в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до
доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва
да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му следва да се
спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените
правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция
– административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение.
В
тази връзка по отношение развитие на административно наказателното производство
преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да
направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната
обоснованост. Административно наказващият орган проверява съставения акт като
преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване
на спорните обстоятелства. Върху актосъставителят лежи отговорността и тежестта
на доказване на твърденията съдържащи се в съставения от него акт. Когато се
установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно се
издава наказателно постановление. В тази насока са и ППВС № 5/28.10.1968 г. и
ППВС № 10/28.09.1973 г.
Дори
да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни, то те следва да
спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на административното
наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правов ред и да се въздейства предупредително към останалите граждани. Не
следва обаче да се забравят целите на самия закон, да осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.
Разгледано
по същество в Наказателното постановление не се съдържат императивно посочените
реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно липсва посочване на формата
на вина, с която виновно са нарушени законови разпоредби: умишлено или
непредпазливо. Това има значение както с оглед императивното изискване на ЗАНН
– чл. 57, ал. 1, т. 6, така и с оглед индивидуализиране на наказанието, което
наказващият орган следва да определи съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Формата
на вина е от значение и за преценката дали въобще е извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както е изходна точка за констатациите
по чл. 28б. "А" от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че в
Наказателно постановление № *** от 28.11.2013 г., наказващият орган само
декларативно е посочил, че е обсъдил смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, вследствие на което е стигнал до извода, че няма основание за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно константната практика на АС – гр. Т. по
тълкуване на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на т. н. д. № 1/2005 г., на
ВКС, липсата на преценка относно наличието или липсата на основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН представлява във всички случаи съществено нарушение
на процесуалните правила ограничаващо правото на защита на съответния нарушител
/в този смисъл Реш. № 61/15.03.2012 г., постановено по КНАХД № 55/2012 г., Реш.
№ 112/07.06.2012 г., постановено по КНАХД № 105/2012 г., Реш. № 57/15.03.2012 г.,
постановено по КНАХД № 49/2012 г., Реш. № 60/19.03.2012 г., постановено по
КНАХД № 53/2012 г., Реш. № 116/08.06.2012 г., постановено по КНАХД № 112/2012 г.,
Реш. № 42/23.02.2012 г., постановено по КНАХД № 32/2012 г. и други/ без обаче
да посочи какви са тези обстоятелства в конкретния случай ( чл. 27, ал. 3 във вр.
с ал. 2 от ЗАНН). Не стават ясни и не могат да се проследят респективно да се
подложат на преценка в настоящото производство правните аргументи за
направените от наказващия орган изводи, поради не посочване на същите при
наличието на задължение за това. Този факт потвърждава, че административно
наказващият орган не е спазил императивно възведените му задължения по смисъла
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН ( досежно формата на вина), което от своя страна
води като последица и до нарушаване на принципите за индивидуализация на
наказанието, за целите на наказанието по смисъла на ЗАНН, тъй като видът и
размера на наказанието съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН се определят след
като наказващият орган обсъди всички посочени по-горе обстоятелства и факти. Съдът
след като обстойно прегледа и анализира Наказателното постановление, никъде в
същото не намери нито една дума относно формата на вина, с която виновно са
нарушени законови разпоредби нито в обстоятелствената част, нито в диспозитивната
част на Наказателното постановление.
Съгласно
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по Н.Д. № 9/ 1973 г. на Пленума на
ВС отразените в акта за констатиране на административното нарушение констатации
не се считат за установени до доказване на противното и затова
административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства. Съгласно т. 13 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по
Н.Д. № 9/ 1973 г. на Пленума на ВС във всички случаи, когато административнонаказващият
орган обсъжда събраните доказателства и възражения на нарушителя, е задължен да
прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако
е необходимо да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази
фаза на производството включително и всички елементи от обективната и
субективната страна на административното нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Нещо, което категорично не е направено в производството предмет на настоящия
спор. Аргументи в тази посока бяха посочени в достатъчен обем по-горе, което по
безспорен и категоричен начин доказва, че в различните етапи на административно
наказателното производство са нарушени редица текстове от ЗАНН, Постановление №
10 от 28.09.1973 г. по Н.Д. № 9/ 1973 г. на Пленума на ВС, поради което съдът
констатира, че е опорочена цялата процедура по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. С оглед
на посоченото съдът е категоричен, че не може да толерира и поощрява такова
поведение и такъв подход в процедурата по установяване на административно
нарушение и налагане на съответното му наказание.
В
този смисъл съдът констатира, че административно наказващият орган не е провел
пълно разследване по установяване и разкриване на обективната истина, както
изисква т. 13 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по Н.Д. № 9/ 1973 г. на
Пленума на ВС, включително и не е извършил преценката, която е следвало да
направи, дали има всъщност нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако има не
са ли налице някои от институтите, посочени в чл. 11 от ЗАНН като например чл. 13
от НК или чл. 13А от НК. В тази връзка, тъй като съществува неяснота по този
спорен въпрос, съдът е лишен от възможността да прави преценка за обективните и
субективни предели на институтите по чл. 13 и чл. 13А от НК. Съобразно
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по Н.Д. № 9/ 1973 г. на Пленума на ВС
административно наказващият орган е длъжен по категоричен и безспорен начин да
докаже административното нарушение, което видно в производството предмет на
настоящия спор същият не е сторил. Нещо повече, съдът е обвързан и задължен след
като констатира, че са налице нарушения на процесуалния закон, на императивните
разпоредби на ЗАНН, както и на Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по Н.Д. № 9/
1973 г. на Пленума на ВС, само на това основание да отмени издаденото
Наказателно постановление № 3637 от 28.11.2013 г.
Ето
защо съдът намира, че при постановяване на атакуваното НП административно –
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което
представлява предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, на
формално основание, без да се обсъжда спора по същество.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 28.11.2013 г.,
издадено от Зам. Министъра на културата – В.С.В., с което на "СКАТ - ТВ"
ООД гр. Б., ж. к. *** бл. ***, ет. ***, ЕИК ********* с управител В.С.С. за
нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро във връзка с чл. 72, т. 4 от ЗАПСП, на основание чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3-то ЗАПСП е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия административен съд в 14
-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Караниколов