Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162 07.07.2023 година
град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Стефка Христова
и с
участието на прокурор Георги Николов
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 124 по описа за 2023
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0021492, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, с който на касатора за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
638, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, е наложено наказание - имуществена санкция в размер на
2000 лв.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е издадено в
нарушение на закона и при съществено нарушение на материалните норми и
процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд. Излагат се съображения за
незаконосъобразността. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се
представлява, но в писменото си становище поддържа жалбата и излага подборни аргументи
за незаконосъобразност на електронния фиш.
За
ответника по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора редовно призован, не
се явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител юрисконсулт Москова за неоснователност на касационната жалба. Претендират
се разноски
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Стара Загора е правилно
и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд
е установил следната фактическа обстановка:
Дружеството
касатор е санкционирано за това, че на 14.08.2020 г. в 17, 48 часа на АМ Тракия
км. 213, дружеството като собственик на МПС – товарен автомобил "Мерцедес
Вито 115 ЦДИ, регистрирано на територията на РБългария с peг. № РВ1642 ХТ и което не е спряно от движение, не
е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". По този начин било установено нарушение на Кодекса на
застраховането, което било заснето с автоматизирано техническо средство AТСС Twin CAM. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен процеснияJ електронен
фиш, серия Г № 0021492. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че
превозното средство, за което се установило нарушението, е собственост на
дружеството касатор. Въз основа на тази данни срещу същото бил издаден процесният
електронен фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
638, ал. 4 и чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, установено и заснето с АТСС. Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото и надлежно приобщени писмени
доказателства. С преписката АНО е представил Протокол
за използване на АТСС от 14.08.2020 г. г., Протокол
за проверка за одобрeн типа на AТСС, справка със снимка на МПС, справка за регистрация на МПС и
справка за нарушите.=
Въз основа
на събраните по делото доказателства и установената правилно въз основа на тях
фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел, че е осъществен
съставът на административното нарушение. В тази насока доводите и разсъжденията
му са правилни и няма смисъл да бъдат повтаряни. Съгласно чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. В конкретния случай няма спор, че
процесното МПС е собственост на дружеството касатор. Няма спор и че не е спряно от
движение. При това положение правилно е ангажирана отговорността на касатора за
неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и
час посредством автоматизирана система е установено, че автомобилът се е движил
на АМ Тракия, км. 213 .
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба, че в конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, който не
съдържа изискуемите реквизити. Съгласно ал.
4 на чл. 638 КЗ: "Когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.
1". В случая управление е установено. Това управление се доказва от
събраните по делото доказателства. В издадения в настоящия случай ЕФ ясно е
посочено, че е установено нарушение на КЗ, т. е. няма съмнение, че се касае за
МПС, заснето с мобилна система в движение в определена посока. Видно е също, че
ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В тази връзка с оглед субекта на нарушението -
юридическо лице - собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – имуществена санкция. Размерът на санкцията
е съобразен с предвидения такъв в чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ. В КЗ изрично е предвидена "имуществена
санкция" за собственик - юридическото лице при несключен застрахователен
договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага "имуществена
санкция", като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че за процесното
извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, е ангажирана
отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е управлявал МПС-то.
Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.
647, ал. 3 КЗ, където е посочено, че чл. 189, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за
собственика да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат
на което издаденият ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателноотговорно лице
при нарушение на чл.
638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая
тази разпоредба е точно спазена. Според настоящата касационна инстанция
правилното тълкуване на нормата на чл.
647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС на собственика му, в
случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че
липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС
към определена дата се установява чрез справка по електронен път в
"Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен
на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална
информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни
органи. От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи
този извод, поради което правилно е прието от Районен съд – Стара Загора, че е
извършено нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл.
638, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 КЗ.
С оглед
изложените съображения настоящата касационна инстанция счита, че решението на
Районен съд Стара Загора е правилно като постановено в съответствие с
приложимите правни норми, а касационната жалба се явява неоснователна.
При този
изход на спора следва да се присъдят сторените от ответника по касация разноски
в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение в
касационното производство в размер на
500 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
221,ал.2, предложение първо от АПК, касационният състав на Административен съд
Стара Загора
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 118/28.03.2023 г., постановено по АНД №3306/2022
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „Адора
Про" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район Източен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 68, ет.2, ап. И, представлявано от
управителя Т.С.Т., да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи сторените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет )
лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.