№ 453
гр. Велико Търново, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500306 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд
Велико Търново „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на Б. С. И. сумата
50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания от смъртта на
баща му С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021 година, ведно
със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането,
считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от
присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за
времето от 18.01.2021 година до 16.02.2021 годна, като неоснователни.
Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на
М. С. В. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания
от смъртта на баща С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021
година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху
вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от
присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за
времето от 18.01.2021 година до 16.02.2021 годна, като неоснователни.
Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на
1
Д. Б. С. сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания
от смъртта на съпруга С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021
година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху
вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от
присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за
времето от 18.01.2021 година до 16.02.2021 годна, като неоснователни.
Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на
адвокат Й. Ц. Й. сумата 5 530 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати по
сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 8 326.67 лева – държавна такса върху
уважените искове, 550 лева – авансирани от съда разноски за събиране на доказателства, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С. (всеки поотделно) са осъдени да
заплатят на „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) по 1 309.63 лева – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник
на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С., против Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021
година на Окръжен съд Велико Търново. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.
260, точки 1, 2, 4, 7 от ГПК и е допустима. Жалбоподателите са освободени от заплащане на
държавна такса.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
„ЗД „Бул инс“ АД.
Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилно определяне на
размера на разноските, възложени в тежест на жалбоподателите – при различно
съотношение уважен/отхвърлен дял на предявените искове тримата ищци са осъдени да
заплатят разноски в равен размер. В посочената част въззивната жалба представлява по
своята същност молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по която следва да се произнесе Окръжен съд
Велико Търново. С оглед на изложеното, настоящият състав смята, че производството по в.
гр. д. № 306/2022 година по описа на Апелативен съд Велико Търново следва да се прекрати
и делото да се върне на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от
ГПК, обективирана във въззивната жалба на адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С. И., М.
С. В., Д. Б. С., против Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на
Окръжен съд Велико Търново.
2
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 306/2022 година по описа на
Апелативен съд Велико Търново.
Делото да се изпрати на Окръжен съд Велико Търново за произнасяне по
молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, подадена от
адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С., против Решение №
286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.
След приключване на процедурата по чл. 248 от ГПК делото да се върне на
Апелативен съд Велико Търново за разглеждане на подадената въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3