Р
Е Ш Е Н И Е
№
50
гр.
Габрово, 31.03. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 354 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1959 от 31.12.2019 г., подадена от Ц.Г.И. ***,
с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0341-000394 от 11.12.2019 г., с искане за нейната отмяна.
С процесната Заповед на основание чл.
171, т. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя И.
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до заплащане на дължимата глоба.
Фактическото основание за издаването на процесния ИАА е следното: На 11.12.2019
г., около 12.33 часа, в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“, Ц.Г.И., като
водач на МПС – лек автомобил ***, „по
данни на свидетелите ***и ***, управлява собствения си лек автомобил, без да е
заплатил доброволно и в законово установения срок глоби по НП № 19-0456-000086 от 2019 г. на
РУ Угърчин, влязло в сила на 19.10.2019 г. и НП № 19-1204-001906, както и фиш
серия К, № 3122637, връчен на 2.11.2019 г.“. С огледна така изложеното административният орган е
направил извода, че И. се явява водач, който управлява МПС с
наложено наказание „глоба“ с наказателно постановление и/или електронен фиш,
незаплатен в срока за доброволно заплащане, с което е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Процесният ИАА е получен от адресата си
на 11.12.2019 г., а жалбата против него е подадена на 16.12.2019 г. от същото
лице, в законния 14-дневен срок. Като подадена от заинтересовано лице против
подлежащ на съдебен контрол административен акт, жалбата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В
жалбата си против процесната Заповед И. сочи, че на 11.12.2019 г., около 11.44
часа, управлявал автомобил ***, бил спрян от полицай, понеже „коланът му би
закопчан зад него“. Оспорената Заповед била издадена заради това, че
жалбоподателят управлявал този автомобил без да е поставил предпазен колан,
като И. намира, че тя е незаконосъобразна и недействителна. Жалбоподателят моли
съдът да отмени както тази Заповед, така и цитирания в нея АУАН № ГА 106622 от
11.12.2019 г., издаден по същия повод. По отношение искането за отмяна на АУАН с Разпореждане № 14 от 7.01.2020 г.
на съда същият е посочил, че то е недопустимо, т.к. актовете, с които се
установяват административни нарушения, не подлежат на обжалване по съдебен ред,
на такова оспорване подлежат единствено издадените въз основа на тях
наказателни постановления /НП/, но настоящият съд не разглежда НП, издадено по
повод на този акт, нито има правомощието даразгледа такава жалба като първа
съдебна инстанция.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът
– полицейски инспектор при РУП – Севлиево, се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата.
Съдът,
на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във
връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.
От
фактическа и правна страна се установява следното:
Процесната
Заповед е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, според която
разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява такова с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Фактическото основание и описанието на мотивите за издаването на процесната
Заповед съответстват на хипотезата на тази нормативна разпоредба.
Разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки
по чл. 171,
т. 1, да се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В тази връзка ответната страната е приложила Заповед № 81213-1824 от
9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание
чл. 165 от ЗДвП, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по
изпълнението на ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на
ОД на МВР – Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед №
264з-1455 от 2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни
органи и служители да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 1 от
закона могат да се налагат от посочените административни органи и длъжностни
лица, сред които са и полицейските инспектори към РУ на ОД на МВР – Габрово,
какъвто се явява авторът на обжалваната Заповед. С оглед така изложеното АСГ
приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в обхвата на
предоставените му правомощия, поради което е действителен.
По отношение на установените и релевантни за случая
факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на делото доказателства в
тяхната съвкупност.
Процесната Заповед е издадена за нарушение, установено
с посочения в нея АУАН № GA 106622/11.12.2019
г., който, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното. Този АУАН е приложен към преписката и съдът приема,
че е редовно съставен, притежава всички реквизити, предвидени в ЗАНН и е
съставян за същото нарушение, визирано в процесния ИАА. Актът е съставен в
присъствие на сочения в него нарушител, но той е отказал да го подпише, като
отказът му е оформен съгласно законовите изисквания – с подпис на свидетел,
чиито три имена, адрес и ЕГН са вписани в Акта.
Към преписката е приложено писмено обяснение на *** от
16.12.2019 г., в което тя сочи, че на процесната дата е пътувала в автомобила
на И. и при съставянето на АУАН и на процесната Заповед служители от РУ са я
накарали да „се подпише“ под документите, без тя да е запозната със
съдържанието им. Що се касае до подписа на това лице, положен върху процесната
Заповед, то той отразява само датата на връчване на акта и това, че адресатът И.
е отказал да се подпише като получател. Дори и твърденията на Петрова да отговарят
на истината, то същите са без значение при преценка законосъобразността на ИАА,
която няма връзка с начина и датата й на връчване. Последните касаят предимно
срока за обжалване на акта, който, както АСГ е отразил по-горе, е спазен. АУАН, цитиран в процесната Заповед, не е
подписван от *** изобщо. Поради така изложеното тези обяснения нямат отношение
към настоящия спор.
От приложената към преписката Справка картон на водача
е видно, че от 1992 г. до момента Ц.И. е извършвал многократни нарушения на
ЗДвП. Заповедта обаче е издадена заради незаплащането на глоби, наложени му с
посочени в самата нея две НП и един ЕФ. Съдът е събрал доказателства за това,
дали, по какъв начин и кога са наложени трите санкции, както и дали и кога така
посочените актове са влезли в сила, тъй като именно тези обстоятелства имат
отношение към случая.
В тази връзка по делото е приложено Наказателно
постановление № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г. на
началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция, което за четири нарушения на ЗДвП на
жалбоподателя са наложени четири административни санкции: глоби. С Наказателно
постановление № 19-0456-000086 от 7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Ловеч,
РУ – Угърчин за две нарушения на И. са наложени две санкции – отново глоби.
Приложен е и ЕФ серия К, № 3122637 от 21.10.2019 г. на
ОДМВР Велико Търново, с който за нарушение на ЗДвП е наложена глоба от
300.00 лв.
Съдът е изискал ответникът да представи доказателства
за влизане в сила на тези актове. В тази връзка по делото са приложени: 1.
Писмо от 5.02.2020 г. на началник сектор ПП при ОД МВР – София, в което е
отразено, че НП № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г. на
началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция, е влязло в сила на
19.10.2019 г. – преди издаването на процесната Заповед. 2. Съгласно писмо от
24.02.2020 г. НП № 19-0456-000086 от 7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР
Ловеч, РУ – Угърчин е влязло в сила също на 19.10.2019 г. 3. В писмо на
директор ОДМВР Велико Търново от5.03.2020 г. е посочено, че ЕФ серия К, №
3122637 от 21.10.2019 г. на ОДМВР Велико Търново е връчен на 2.11.2019 г. и е
влязъл в сила на 18.11.2019 г. – отново преди издаването на процесната Заповед.
Жалбоподателят не оспорва тези факти, нито документите, с които те се
удостоверяват. Въз основа на така изложеното съдът приема, че действително
преди издаването на процесната Заповед на жалбоподателя И. са били наложени
няколко административни санкции – глоби: четири по първото НП, две по второто и
една по ЕФ. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че е
заплатил същите. По тази причина и АСГ приема, че е налице посоченото в
обжалвания ИАА основание за налагане на процесната ПАМ – управление на МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Материално
правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал.
1, т. 1 б. "д" от ЗДвП чрез временно отнемане на свидетелството за
правоуправление, са били налице към момента на издаване на оспорената заповед -
установено е, че И. е управлявал МПС с наложени глоби по две наказателни
постановления и един електронен фиш, които не са били заплатени в срока за
доброволно заплащане. При наличието на тези предпоставки за административния
орган възниква задължение за налагане на ПАМ по посочената разпоредба до заплащане
на дължимите глоби, което е и сторено от административния орган. Тези факти са
посочени и изложени в оспорената пред АСГ Заповед. Липсват допуснати нарушения
на административно производствените правила, а заповедта е надлежно мотивирана.
Неотносими към спора са наведените възражения за лично негативно отношение на
проверяващите към жалбоподателя, тъй като то е, на първо място, недоказано, а
на следващо – няма данни дори и да е било такова, това да е повлияло на
производството, мотивировката и правните изводи на административния орган, както и на законосъобразността на процесния ИАА. На
практика жалбоподателят не оспорва изложената в ИАА и установена фактическа
обстановка, поради което и понеже тя е подкрепена
от относими доказателства съдът я приема за установена по несъмнен начин. Чрез
ПАМ в този случай се цели осигуряване на събирането на публични държавни
вземания. В случай, че И. е смятал, че санкциите по тези НП и ЕФ са
незаконосъобразни, то той е имал правото и възможността да ги оспори. След като
не е направил това и те са влезли в сила, то той е следвало да заплати
доброволно наложените с тях глоби. Законодателят ясно е предвидил при липса на
такова поведение да се отнеме временно
СУМПС на водач на МПС до реализирането на прекратително условие – заплащане
на дължимите санкции. Когато И. заплати наложените му с влезли в сила НП и ЕФ
глоби, то и СУМПС следва да му бъде върнато.
В заключение АСГ намира, че Заповедта съдържа всички
необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с приложимата разпоредба от
ЗДвП. Посочени са датата, час и място, на които е установено, че процесният
автомобил е бил управляван от лице, което има наложени с влезли в сила актове
глоби, които не са заплатени. В производството по оспорване на административния
акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват
изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно
основание. В случая процесният ИАА съдържа такава фактология, която е
достатъчна, за да се съпостави тя с хипотезата на приложимата и посочена като
такава разпоредба, послужила за нормативно основание за издаване на акта.
В резултат на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е
действителна и законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна.
В проведено
поделото открито съдебно заседание и преди обявяване на делото за решаване
процесуалният представител на ответната страна претендира за заплащане на
разноски, съставляващи юрисконсултско обезщетение. Същите са дължими от
жалбоподателя, с оглед изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал. 4 АПК,
чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът намира за справедливо присъждането на такова възнаграждение в
размер на 100.00 /сто/ лв.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1, чл. 159, т. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
Жалба с вх. № СДА-01-1959 от 31.12.2019 г., подадена от Ц.Г.И. ***, ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0341-000394 от 11.12.2019 г., с която на жалбоподателя се налага ПАМ –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до заплащане на дължимите глоби, наложени с НП № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г.
на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция; НП № 19-0456-000086 от
7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ – Угърчин и ЕФ серия К, №
3122637 от 21.10.2019 г. на ОДМВР Велико Търново, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на същото лице против Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 106622 от 11.12.2019 г. на младши автоконтрольор при
ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, като недопустима, подадена против неподлежащ на
обжалване акт.
ОСЪЖДА Ц.Г.И. ***, ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово деловодни разноски на стойност 100.00 /сто/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Препис от съдебното решение
да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА