Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. Н.П., 22.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Н.П. в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Б.А., като разгледа
докладваното от съдия Николова гражданско дело № 820 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.49,
ал. 1 от СК.
В исковата молба ищцата С.М.Х. твърди, че двамата с ответника Г.И.И. са законни съпрузи, които имат родени две деца. Ищцата сочи, че 2-3 години след сключване на брака им, ответникът започнал да упражнява постоянен физически и психически тормоз над нея и децата, като често я биел безпричинно. Побоищата и скандалите ставали пред децата, което им причинявало психични травми и силен стрес. Ищцата сочи, че вината за разпадането на брака е на ответника. Моли съдът да прекрати брака им, по вина на ответника, като й се предоставят родителските права спрямо двете им деца, а на ответника се определи режим на лични контакти с тях, както и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка по 120лв.за всяко дете, считано от 01.09.2013 г. Семейното жилище в с. В., ул.”***” № 9 ищцата желае да й се предостави. Желае да възстанови предбрачното фамилно име, а ответникът да бъде осъден да заплати направените от нея по делото разноски.
В отговора си ответникът Г.И.И. оспорва изцяло основателността на иска, като сочи, че изложените факти, относно вината за разпадане на брака не отговарят на истината. Оспорва твърденията за упражняван физически и психически тормоз над ищцата, а напускането на ответника от ищцата през 2011 г. е станало по желание на последната. Оспорва претенцията за предоставяне на родителските права на ищцата, както и искането за изплащане на издръжка. В случай, че съдът уважи искането за родителските права на ищцата, желае да му се определи режим на лични контакти с децата. Ответникът сочи, че в случай, че съдът предостави родителските права на ищцата може да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 80лв. за малолетното дете Е. И. и по 100лв. за непълнолетното дете А.. Ответникът желае семейното жилище да му бъде предоставено за ползване след развода. Не възразява за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. Желае предоставяне ползването на семейното жилище съвместно на двамата, т.к е възможно съвместното му ползване.
Ответникът има насрещен брачен иск за развод, т.к също желае развода. С насрещния иск ищецът по него сочи, че причина за влошените отношения на съпрузите поведението на ответницата първоначално към неговите родители, а след това и към него. Ответницата постоянно му натяквала, че трябва да замине на работа в чужбина. Ищецът заминал през 2012 г. в на работа в Румъния, а след това и в Чехия. Когато се върнал установил, че съпругата му имала връзка с лице от Р Турция, която поддържала по интернет. След опит за изясняване на отношенията помежду им и отношенията между съпругата му и това лице възникнал остър конфликт, в резултат на което напуснала семейното жилище. Ищецът по насрещния иск сочи, че в момента децата живеят в семейното им жилище, като ответницата идва необезпокоявано там. За децата се грижи той и близките му. В хода на делото заявява, че е възпрепятстван ежедневно да полага грижи за децата си, поради необходимостта да работи извън населеното място. Не се противопоставя те да бъдат отглеждани от тяхната баба по майчина линия, щом там се чувстват добре и обгрижени. Желае прекратяване на брака и всички произтичащи от това последици за родителските права спрямо децата, издръжката им, семейното жилище и фамилното име на ответницата.
Ищцата по делото е представила писмен отговор по предявения насрещен иск, в който оспорва твърденията на ищеца по него за причините за разпадане на брака им. Ответницата по насрещния иск моли да се отхвърлят предявените от ищеца по него претенции изцяло като неоснователни. Оспорва претенцията за съвместно ползване на семейното жилище.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен с акт № ***. на с.В., обл. Ш. граждански брак, страните са законни съпрузи. От брака си имат родени две малолетни деца - А. Г.а И. с ЕГН:********** и Е. Г. И. с ЕГН:**********.
По време на брака си страните са придобили недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2530 кв.м., заедно с къща, сайвант и обор, находящо се в с. В., ул.”***” № 9. Това е станало с НА № *** г.
Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Б. Х., Д. М. Н., И. И. И. и С. Д. П., посочени и от двете страни, както и от показанията на изслушаното в съдебно заседание малолетното дете А. Г.а И., че отношенията между съпрузите се влошили през последните няколко години от брачния им живот. В този период ответникът често отсъствал, защото работел в чужбина. През 2011 г. бащата на ответника се разболял и съпрузите го настанили в дома си, за да се грижат за него. Ответникът обаче отпътувал в чужбина и св.И. И. бил предупреден от ищцата, че не е желателно да остава в дома им. В резултат на това, бащата на ответника, макар болен и посред зима напуснал дома на страните по делото. По делото се установи също, че преди повече от две години между съпрузите възникнали проблеми, като ответникът причинил на ищцата физическо и психическо насилие. Тогава ищцата се обадила на майка си да я прибере и тя веднага пристигнала в дома на страните. Свидетелката Х. сочи, че когато пристигнала ответникът удрял главата на ищцата в стената и заявил, че не желае занапред ищцата в дома им. Тогава ищцата напуснала семейното жилище и няколко дни живяла в дома на майка си в с.П.. След това обаче и в интерес на децата си отново се завърнала при ответника. На 25.08.2013 г. ответникът се завърнал от Р.Чехия. Веднага след това се скарали с ищцата, по повод нейно контакти в интернет, които според ответника били недопустими. По време на скандала децата били в дома, като в един момент те се уплашили от случващото се между родителите им и избягали в кухнята. Ответникът взел нож и с него замахнал да заплашва ищцата. Това още повече уплашило двете деца, които макар да били в кухнята видели и чули случващото се между родителите им. В резултат на това синът на страните Е., който бил само на 7 години се уплашил и започнал да крещи. Тогава дъщеря им А. излязла на двора и отишла да извика баба си Р. Х.. Свидетелката Х. пристигнала заедно със сина си и заварили ответника с нож в ръката. Когато те го заговорили той оставил ножа върху мивката в кухнята и им казал, че не желае да живее вече с жена си. Тогава ищцата и децата се прибрали в дома при св. Х. в с. В., обл.Ш., ул.”***” №1. В този дом освен майката на ищцата живее и брата на ищцата, който не е семеен. Заедно с ищцата отишли и двете й деца. Когато пристигнала в дома на майка си ищцата имала по окото, ръцете и врата си синини от насилие „като че ли са я душили, пръстите си личаха”, както ги описва св. Х.. След скандала и раздялата на съпрузите, ответникът раздал личните вещи - дрехи, обувки и др. на ищцата и децата на случайни хора. В резултат на влошените отношения на съпрузите в последните години от брака им двете деца силно се травмирали. Синът на страните започнал да заеква, психоемоционални проблеми изпитвала и дъщерята на страните А.. По инициатива на сигнализираните за случая социални работници от ДСП- Н.П. те били насочени към специализирани психологически консултации с психолози от ЦОП гр.Н.П.. Пред социалните работници и психолога детето Е. споделило и за заплахи отправени от ответника към ищцата с пистолет.
След раздялата на страните и установяването на ищцата и двете им деца в дома на бабата по майчина линия се наблюдава значително подобряване на емоционалното състояние на децата, същите са спокойни и изпитват чувство за защитеност и сигурност.
Ищцата към момента на приключване на съдебното дирене е заминала в чужбина при своите братя да работи до м.юни. Въпреки това децата живеят при своята баба, чувстват се спокойни и емоционално стабилни. Дъщерята на страните сочи, че всеки ден разговаря с майка си по телефона и споделя случващото се от деня. В същото време разпитаното дете сочи, че бащата, който живее на около 100 м. от дома на баба им не проявява активност при контактите с тях, дори не поздравява децата. От страна на бащата липсва активност в търсенето на контакти с децата.
С ответникът са работили социални работници и психолози, с цел преодоляване на агресивността в семейството и внушаването на чувство за вина у децата за решенията и последиците от поведението му като баща. В резултата на проведените консултации по сведение на св. М. Д., социален работник е настъпило подобряване в отношението му към децата.
По делото се установи, че ответникът няма постоянна работа, но работи в строителството основно в други населени места, често значително далеч от с. В. и от децата. Последно е работил в гр. П., а преди това и в чужбина. Самият той е съгласен децата да живеят при бабата по майчина линия. Установи се също, че майката, която е безработна е напуснала страната в началото на м. март 2014 г. за да работи при своите братя и ще са върне през м.юни. Между ищцата и децата е налице доверителна връзка и привързаност и дори след нейното отсъствие децата поддържат постоянни контакти с нея, чувстват се спокойни и обгрижвани.
От гореизложеното се установява, че отношенията между съпрузите трайно и безвъзвратно са се влошили, като е между тях е настъпило взаимно отчуждение и враждебност. Липсата на хармонични отношения помежду им, честото отсъствие на ответника от дома, взаимните подозрения в изневяра са довели до разпадане на доверието между страните и на брака им. Физическото насилие и причинени травми на ищцата и децата от ответника са израз на неговата неспособност да се владее, желанието да решава проблемите с насилие, застрашаващо живота и здравето както на съпругата му, така и на децата им. Всичко това дава основание на съда да приеме, че основна вина за разпадане на брака има мъжът. Разбира се такава има и ищцата, но в случая нейното поведение е следствие на грубото отношение на ответника, както и на отсъстващата от негова страна споделеност на потребностите и проблемите в семейството. Проблемите в брака са трайни, от много години и са се отразили изключително неблагоприятно върху двете деца на страните.
Съдът счита, че вината за настъпилите проблеми в брака е преимуществено на ответника.
Относно родителските права над родените по време на брака деца съдът намира, че доколкото между ищцата и децата е налице пълноценно общуване, споделеност, привързаност и доверие, то родителските права спрямо двете деца следва да се предоставят на нея. Доказателства за това са както показанията на св. Р. Х., така и социалният доклад от ДСП Н.П. и показанията на разпитания в съдебно заседание социален работник М. Д.. Бащата внушава страх, боязън и чувство на отхвърляне на децата и техните проблеми, което много ясно се подчертава от казаното от детето А., че от 25.02 баща й не я е виждал и поздравявал, въпреки че живеят съвсем близо на около 100м. Едва два дни преди съдебното заседание на 31.03.2014 г. ответникът се обадил на дъщеря си през деня да отиде при него, но вечерта й се обадил да не ходи, защото бил на работа. След водените консултации ответникът започнал да контактува по – често със сина си и станал по – спокоен. По отношение на приемането на бащата от децата е налице стабилизиране на психоемоционалното равновесие, редуциране на тревожността и агресията, както и повишаване на самооценката. Всичко това е намерило отражение в обстойния доклад от психолога от ЦОП Н.П..
Всичко това показва, че е налице процес на възстановяване на нормалните взаимоотношения между бащата и двете му деца, поради което режимът на лични контакти, който следва да се определи между бащата и децата е всяка седмица от месеца – събота и неделя, от месеца от 09,00ч. до 19,00ч.и с приспиване след вземане на съгласие от майката, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. От доказателствата по делото се установи и наличието на разбиране на потребността на децата от общуване с бащата и дори бабата по майчина линия насърчава тези контакти, което съдът отчита като благоприятстващо развитието както на самите деца, така и на взаимовръзката им с бащата.
Съдът счита, че обстоятелството, че ищцата е напуснала дома на майка си и е заминала за чужбина за да работи, следва да се преценява като кратковременна житейска ситуация, мотивирана от потребността да се осигурят средства за преживяване на семейството. Съдът намира, че доколкото св. Х. е съгласна дъщеря й и децата да живеят при нея от една страна и от друга факта, че към момента самата ищца отсъства, а бащата също заявява, че ще търси работа извън селото са налице изключителни обстоятелства, налагащи необходимостта децата да останат да живеят при своята баба по майчина линия, така както разпорежда нормата на чл. 59, ал.7 от СК. Поради това съдът счита, че децата следва да останат да живеят при своята баба по майчина линия на адреса в с. В., обл.Ш., ул.”***” №1.
Съдът намира, преди да се произнесе по въпроса за издръжката на децата следва да се отчетат всички факти, имащи значение към момента и по – конкретно обстоятелството, че майката също отсъства от страната и съответно не полага активни грижи за децата си. Установи се по делото и това, че преди около 15-20 дни преди последното съдебно заседание ищцата се обадила по телефона на ответника и го уведомила, че децата имат нужда от обувки и той веднага е отишъл при тях дал им пари и те са си купили необходимите обувки. Съдът счита, че следва да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е и на двамата родители и те заедно и според възможностите си следва да осигуряват на децата необходимите средства за отглеждането им. В този смисъл ищцата следва също да участва активно в издръжката на децата, независимо, че родителските права й се предоставят тя също има задължение да издържа своите деца. От приложеното разпореждане № 273-00-616-1 от 09.12.2013 г., изд. от РУСО-гр.Ш. се установява, че в периода от 01.12.2013 г. до 31.03.2014 г. на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 9,31 лв. дневно. От допълнителното споразумение №65/30.08.2013 г. към трудов неин договор става ясно, че тя е работила и получавала месечно трудово възнаграждение от 380 лв. месечно. Относно реализирания доход от ищцата в чужбина няма данни по делото. За ответника се установява от социалният доклад, че работи периодично в областта на строителството и получава средномесечен доход в размер на 500 лв. Установява се също, че и двете деца посещават учебно заведение в гр.-Н.П. и по този повод пътуват, А. Г.а И. с ЕГН:********** е ученичка в осми клас, а Е. Г. И. е ученик в първи клас. Съдът счита, че съобразно липсата на постоянна трудова заетост и на двамата родители и установени постоянни доходи, те като работоспособни лица, които нямат други алиментни задължения за издръжка на низходящи могат да реализират минималните доходи за страната и майката следва да заплаща за всяко от двете си деца издръжка в размер на 85лв., а бащата в размер на 90лв. за детето Е. и на 100лв. за детето А.. В останалата част искът на ищцата за издръжка в размер на 120лв. следва да се отхвърли за сумата над приетия от съда размер, а именно за 20лв.за детето А. и на 30лв. за детето Е..
Исковете на ищцата за издръжка са с начален момент от 01.09.2013 г., а исковата молба е предявена на 25.09.2013 г. Съдът намира, че издръжката, която следва да се присъди на всяко от двете деца следва да бъде с начален момент подаването на исковата молба, т.к претендирането на издръжка за предишен период, макар и от 24 дни по своя характер представлява издръжка за минало време, а такъв иск не е предявяван за съвместно разглеждане с брачния процес по прекратяването на брака, доколкото с развода се решават въпросите за родителските права и издръжката на децата за бъдеще. В този смисъл исковете за издръжка следва да се уважат в размера приет от съда по – горе, но с начален момент от 25.09.2013 г. и да се отхвърлят за периода от 01.09.2013 г.до 24.09.2013 г.
Съдът намира искането на ищцата за възстановяване на предбрачното фамилно име Х. за основателно и следва да се уважи.
По заявените от страните претенции за възлагане на недвижимия имот, придобит по време на брака им, представляващ съпружеска имуществена общност, съдът намира, че искът на ищцата е неоснователен, поради това, че както се установи по делото ищцата е напуснала дома с децата си и се установила при своята майка, където има всички необходими условия за живеене на двете й деца. Освен това ищцата е напуснала не просто семейното жилище, но и това в което се установила с децата си и в момента се намира в чужбина. В същото време ответникът не притежава друг недвижим жилищен имот. От назначената по делото експертиза се установи също, че това жилище има две жилищни сгради с обща външна тоалетна, обща ВиК инсталация, общо електрозахранване, една баня с налично помещение евентуално за изграждане на друга. Следователно общото ползване на сградите не е възможно без значителни преустройства и влагане на средства. Отделно от това предвид изключително влошените отношения между страните общото ползване не е препоръчително. Предвид на това, съдът счита, че ползването на семейното жилище, намиращо се в с.В., обл.Ш., ул. ”***” №9 следва да предостави на ответника. В този смисъл претенцията на ищцата за възлагане следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предвид гореизложеното съдът следва да отхвърли насрещните искове, предявени от ищеца Г.И.И. спрямо ответницата С.М.Х. и касаещи прекратяване на брака по вина на съпругата, предоставяне на родителски права и присъждане на ежемесечна издръжка за децата А. Г.а И. с ЕГН:********** и Е. Г. И. с ЕГН:**********, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските по делото следва да останат в тежест на всеки от съпрузите така, както са ги направили.
Ответникът по първоначалния иск Г.И.И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на издръжките в размер на 273,60 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.М. И.а с ЕГН: ********** *** и Г.И.И. с ЕГН ********** ***, сключен на *** г. в с.В., обл.Ш., за който е съставен акт за граждански брак №*** г., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на Г.И.И. ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето А. Г.А И. с ЕГН:********** на майката С.М. И.а с ЕГН: ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Е. Г. И. с ЕГН:********** на майката С.М. И.а с ЕГН: ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл.59, ал.7 от СК, местоживеенето на детето А. Г.А И. с ЕГН:**********
при неговата баба по майчина линия Р.
Б. Х., в с. В., обл.Ш., ул.”***” №1.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.59, ал.7 от СК, местоживеенето на детето Е. Г. И. с ЕГН:********** при неговата баба по майчина линия Р. Б. Х., в с. В., обл.Ш., ул.”***” №1.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Г.И.И. с ЕГН ********** *** с детето А. Г.А И. с ЕГН:**********, всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 19,00ч.и с приспиване след вземане на съгласие от майката, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Г.И.И. с ЕГН ********** *** с детето Е. Г. И. с ЕГН:**********, всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 19,00ч.и с приспиване след вземане на съгласие от майката, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето А. Г.А И. с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител С.М. И.а ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 25.09.2013 г., до настъпване на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето Е. Г. И. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител С.М. И.а ежемесечна издръжка в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 25.09.2013 г., до настъпване на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата С.М. И.а с ЕГН: ********** за заплащане на месечна издръжка за детето А. Г.а И. с ЕГН:**********, за присъждане на издръжка за периода от 01.09.2013 г. до 24.09.2013 г., както и над уважения размер от 100лв.на присъдената издръжка до сумата от 120 лв., а именно за сумата от 20лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата С.М. И.а с ЕГН: ********** за заплащане на месечна издръжка за детето Е. Г. И. с ЕГН:**********, за присъждане на издръжка за периода от 01.09.2013 г. до 24.09.2013 г., както и над уважения размер от 90лв.на присъдената издръжка до сумата от 120 лв., а именно за сумата от 30лв. като неоснователен и недоказан.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното име на
съпругата С.М. И.а с ЕГН: ********** –Х..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в с.В., обл.Ш., ул.”***” №9 на Г.И.И. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.И. с ЕГН ********** *** претенции за упражняване на родителските права, определяне на местоживеене на децата, определяне на режим на лични контакти с майката и присъждане на издръжка за децата Е. Г. И. с ЕГН:********** и А. Г.а И. с ЕГН:**********.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М. И.а с ЕГН: ********** за предоставяне ползването на семейното жилище, намиращо се в с.В., обл.Ш., ул.”***” № 9.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху уважените размери на исковете за издръжка в размер на 273,60 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет ст./, платими по сметка на НПРС.
Направените по делото разноски от страните остават в тежест на всеки от тях.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението,
в частта му за присъждане на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: ...................................
Галина Николова