Р Е Ш Е Н И Е
№….../29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на осми март двехиляди двадесет и
първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при секретаря Галя Кирилова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 61 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Трейс – София“ ЕАД е предявил против Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки един за сумата от 97 538. 75 лв.
при условията на евентуалност.
В исковата молба се твърди, че на
22.07.2013 г. между „Трейс – София“ ЕАД и АПИ е сключен договор за извършване
от страна на ищеца на СМР на обект „Републикански път III - 8081 „Долни Главанак - Малки Воден,
разрушено мостово съоръжение при км 19+185". Предвидените по договора строителномонтажни работи са изпълнени
качествено и в предвидения срок от изпълнителя „Трейс – София“ ЕАД, а обектът е
приет от Областно пътно управление – Хасково (ОПУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура" без забележки. Във връзка с паднали проливни валежи в
началото на м. февруари 2015г. на 13.02.2015 г. комисия, назначена със Заповед №13/10.02.2015г.
на Директора на ОПУ - Хасково, е извършила оглед
на съоръжението и констатирала, че вследствие на падналите проливни дъждове в
периода от 31.01.2015 - 02.02.2015г., вдигането на водното ниво на река Олудере
и същевременно интензивно изпускане на язовир Студен кладенец се покачва нивото
на язовир Ивайловград до необичайно високо ниво, като в района на мостовото
съоръжение е достигната приблизителна кота 126.00 м. съгласно координатната
система от 1970 г., което е около 1. 50 м. над кота нивелета и 5.00 м. над кота
преливник. Вследствие на създалата се форсмажорна обстановка и последвалото
заливане на пътя са разрушени челните редове на укрепителните стени от габиони,
бетоновата облицовка по откосите и е изнесен част от насипа при устоите на
мостовото съоръжение при км. 19+185. Повредите по мостовото съоръжение са
настъпили в резултат на форсмажор (непредвидено обстоятелство), а не в резултат
на недостатък или установено отклонение от изискващите се с Техническите
спецификации качества на изпълнените СМР. На 08.02.2019 г. със Заповед № РД
-11-143 на инж. Д.А., член на УС на АПИ, е назначена комисия за извършване на
оглед на мостовото съоръжение на Републикански път III-8081 при км.19+185, която е предложила да
се отстранят констатираните повреди съгласно т. от 1 до 5 от протокола, а
именно: да се отстранят всички късове от стоманобетоновата облицовъчна плоча
над габионите; да се премахнат всички разрушени и провиснали габиони; да се
установи състоянието на дънния праг под съоръжението и на дънните матраци; да
се почисти и подготви основата за новите габиони и да се заснеме съществуващото
положение; да се възстанови стената от габиони, като при необходимост да се
направи корекция на проектното решение в зависимост от направеното геодезическо
заснемане. С Писмо изх. № 199/05.03.2019 г. „Трейс-София" ЕАД е уведомил
изрично ответника, че стартира дейности по почистване на откосите на мостовото
съоръжение и ще изготви и представи ценова оферта за изпълнение на работите. На
03.06.2019 г. е съставен констативен протокол, подписан от представител на
ответника, удостоверяващ приемането от ответника на изпълнените от страна на
„Трейс-София" ЕАД работи без забележки. С Писмо изх. № 275/14.06.2019 г.
ищецът е изпратил и количествено-стойностна сметка, съдържаща описание на
видовете, количествата и единичните цени на извършените от страна на
„Трейс-София" ЕАД работи, на стойност 81 282. 29 лв. без ДДС
(97 538. 75 лв. с ДДС). С Писмо изх. № 53-00-466/28.06.2019 г. ответникът отказал
заплащането на изпълнените от „Трейс-София" ЕАД работи поради това, че се
касае за отстраняване на гаранционни дефекти, но не е оспорил качеството и
количеството на изпълнените работи. Предвид изложеното ищецът желае да
бъде постановено съдебно решение, с което АПИ да бъде осъдена да му заплати на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 97 538. 75 лв.,
представляваща стойността на извършените СМР по ремонт на мостовото съоръжение
на „Републикански път III - 8081 „Долни Главанак - Малки Воден при
км 19+185".
Ответникът АПИ оспорва предявения иск с твърдения, че се касае за отстраняване на гаранционни дефекти, а не на повреди, причинени от форсмажорни обстоятелства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между „Трейс – София“ ЕАД и Агенция „Пътна
инфраструктура“ е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка от
22.07.2013 г. за изпълнение на строително – монтажни работи на обект
„Републикански път III - 8081 „Долни Главанак - Малки Воден, разрушено мостово съоръжение
при км 19+185" (л. 13).
След завършване на ремонтните дейности от страна на
изпълнителя „Трейс – София“ ЕАД обектът е приет от
възложителя, като е съставен Протокол за установяване на годността за ползване
на строежа от 27.01.2015 г. (л. 83). Разрешението за ползване на обекта е
издадено на 18.02.2015 г. (л. 97).
Вследствие на падналите проливни дъждове в
периода 21 ч. на 30.01.2015 г. до 24 ч. на 01.02.2015 г. в района на
изграденото мостово съоръжение, представляващи 92 % от месечната норма за
станция Орешец и 190 % от месечната норма за станция Долно Черковище (Писмо
изх. № ОД – 03 – 293 - 1/ 12.06.2020 г. на Национален институт по метеорология
и хидрология на л. 290), и настъпилото заливане на пътя са причинени редица
повреди на моста, изразяващи се в разрушени челните редове на укрепителните
стени от габиони, бетоновите облицовки по откосите и е изнесен част от насипа
при устоите на същия (Протокол от 13.02.2015 г. на л. 98).
С Писмо изх. № 1134/ 26.04.206 г. (л. 103)
АПИ е уведомил „Трейс – София“ ЕАД, че повредите по мостовото съоръжение следва
да бъдат отстранени за негова сметка, тъй като са възникнали в гаранционния
срок на строежа.
От своя страна изпълнителят „Трейс –
София“ ЕАД поддържа становище, че разрушенията по моста не могат да бъдат
отнесени към гаранционната му отговорност по договора за възлагане на
обществена поръчка, тъй като не са резултат на некачествено изпълнение, а са
предизвикани от непредвидено обстоятелство (Писмо изх. № 343/ 09.05.2016 г. на
л. 111).
В периода месец март – юни 2019 г. „Трейс
– София“ ЕАД е извършил ремонт на моста, като е отстранил причинените от
наводнението повреди чрез възстановяване стените на габионите, както и на
стоманобетонните облицовъчни плочи над габионите (Констативен протокол от
03.06.2019 г. на л. 142).
С Писмо изх. № 275/ 14.06.2019 г. (л. 143)
ищецът е поканил АПИ да му изплати разходите за възстановяване на моста на
стойност 97 538. 75 лв. според изготвената Количествено – стойностна
сметка (л. 145).
С Писмо изх. № 53 – 00 – 466/ 28.06.2019
г. (л. 146) АПИ е отказала да изплати посочената сума, като отново е изразила
позицията си, че дефектите по мостовото съоръжение следва да се възстановят за
сметка на изпълнителя, тъй като са проявени в гаранционния срок.
При тези факти съдът
достигна до следните правни изводи:
„Трейс – София“ ЕАД е предявил против АПИ при условията на евентуалност два обективно
съединени иска всеки един за сумата от 97 538. 75 лв.,
представляваща стойността на извършените СМР за възстановяване на причинените
от проливните дъждове повреди по мостовото съоръжение, предмет на договора за
обществена поръчка, първият от които е по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
основаващ се сключен между страните договор за изработка, а вторият за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
Основният спор между
страните е относно отговорността за ремонт на моста. Позицията на ищеца е, че
разходите за възстановяване на моста следва да бъдат за сметка на ответника,
тъй като се касае за отстраняване на повреди, причинени от форсмажорни
обстоятелства, за които не отговаря съгласно чл. 68 от договора от 22.07.2013
г. От своя страна ответникът поддържа тезата, че разходите следва да останат за
сметка на изпълнителя, тъй като повредите са възникнали в гаранционния срок на
строежа.
Съдът споделя
становището на ищеца, че разходите за възстановяване на моста следва да бъдат
за сметка на ответника, тъй като се касае за отстраняване на повреди, причинени
от форсмажорни обстоятелства, за които не носи отговорност на основание чл. 68
от договора.
Съображенията за това
са следните:
В чл. 64 от договора
е уговорено задължението на изпълнителя да отстранява всички проявени в
гаранционните срокове дефекти на обекта за поддържане на качеството и
непрекъснатата му експлоатация в съответствие с проектната документация и
техническите спецификации. Според чл. 68 гаранционната отговорност се изключва,
когато проявените дефекти са резултат от непредвидено обстоятелство.
Следователно в
договора е предвидена изрична възможност за изключване гаранционната
отговорност на изпълнителя при определени обстоятелства. Поради това за
правилното решаване на спора следва да се изясни за кои дефекти, възникнали
след приключване на строителството, изпълнителят носи отговорност за
отстраняването им и за кои е освободен.
Според съдържащата се
в чл. 1, т. 9 дефиниция „дефект“ означава проявен в съответния гаранционен срок
недостатък или установено отклонение от изискващите се с техническите
спецификации качества на изпълнените СМР, свързани с безопасната експлоатация. Касае
се за такива недостатъци, които са възникнали или вследствие на обикновената
употреба на съоръжението, или поради неспазване на техническите спецификации за
качество на СМР при изграждането му.
Специална дефиниция
на понятието „непредвидено обстоятелство“ се съдържа в чл. 1, т. 33 и т. 64.
Според чл. 1, т. 33 „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, възникнали
след сключване на договора, независимо от волята на страните, които не са могли
да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението пи договорените условия. В
същия смисъл, но по – разширена, е дефиницията по чл. 1, т. 64, според която
„непредвидено обстоятелство“ означава непредвидено или непредотвратимо събитие
от извънреден характер, които страните не са могли да предвидят или
предотвратят като: непредвидим недостиг в наличността на персонал или стоки и
материали, предизвикан от епидемия или действия на правителството,
земетресение, пожар, наводнение или друго природно бедствие, стачки, саботаж,
бунтове, граждански вълнения, състояние на война, ембарго, свлачища,
откриването на археологически находки и др. Изрично е посочено, че
неблагоприятните климатични условия не са форсмажорно обстоятелство.
Анализът на
посочените определения сочи, че под „непредвидими обстоятелства“ страните са
имали предвид такива непредвидими и непредотвратими обстоятелства, които са
възникнали в хода на строителството и касаят единствено изпълнението на
договора от страна на изпълнителя. Именно поради това неблагоприятните
климатични условия, които са с временен характер, са изключени от кръга на
обстоятелствата от значение за точното (в качествено и времево отношение)
изпълнение на СМР.
От друга страна в
договора липсва дефиниция на използваното в чл. 68 понятие „непредвидено
обстоятелство“. Изхождайки от систематичното място на цитираната клауза, която
е в частта относно гаранционната отговорност на изпълнителя, съдът намира, че
съдържащите се в чл. 1, т. 33 и т. 64 определения са различни по съдържание и
смисъл от употребеното в чл. 68 идентично понятие. Под „непредвидено
обстоятелство“ по смисъла на чл. 68 следва да се разбират такива явления от естествен
или човешки характер (наводнения, земетресение, саботаж), които са настъпили
след приключване на строителството и които неизбежно водят до увреждане на
обекта дори и при качествено изпълнение на СМР, докато непредвидените
обстоятелства по чл. 1, т. 64 възникват в хода на самото строителство и касаят
изпълнението на договора.
Следователно след
завършване на обекта дефектите по него могат да се проявят вследствие на три
фактора: обикновената му употреба, некачествено изпълнение на СМР и форсмажорни
обстоятелства по чл. 68. В първите два случая отговорността за отстраняването
им е на изпълнителя, а в третия - на възложителя.
В настоящия случай по
категоричен начин се установи, че причина за настъпване на повредите на
процесния мост - разрушени
челни редове на укрепителните стени от габиони, бетоновите облицовки по
откосите и отнасяне на част от насипа при устоите на моста, са падналите в района проливни дъждове и
повишеното ниво на река Олудере. В този смисъл е заключението на в. л. М.Т. по
назначената съдебно – техническа експертиза, според което габионите не са носещ
елемент на конструкцията на моста, а укрепващ откосите на устоите елемент и
поради това разрушаването на габионите не е вследствие на експлоатацията на
моста или от некачественото изпълнение. Вещото лице е категорично, че
възникналите след завършване на моста повреди са вследствие на огромното
количество вода, което е заляло същия. Посоченото обстоятелство – заливане на
моста от придошлата река, е посочено като основна причина за настъпване на
повредите и в протокола от 13.02.2015 г. на специално назначената от директора
на ОПУ – Хасково комисия.
След като повредите
се дължат на форсмажорно обстоятелство, то разходите за възстановяване на моста
следва да бъдат за сметка на ответника.
Що се отнася до основанието на имуществената отговорност на АПИ –
договорна или извъндоговорна, съдът не споделя становището на ищеца, че между
страните е налице сключено с конклудентните действия съглашение за ремонт на
моста. За
да е налице договор за изработка, страните следва да са постигнали съгласие
относно съществените елементи на същия: предмета на договора (престацията на
изпълнителя) и дължимото възнаграждение, което може да бъде определено или определяемо.
Липсата на съгласие относно един от един от тях изключва възникването на
договорна връзка. В случая между страните изначално е съществувал спор относно това
кой следва да поеме разходите за възстановяване на моста, т. е. не е налице
съгласие относно един от съществените елементи да договора за изработка -
възнаграждението, независимо че ответникът е бил уведомен за започване на
строителните работи. Липсата на договорна връзка между страните изключва
договорната отговорност на ответника, поради което предявеният против АПИ иск
по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
При това положение
следва да се разгледа предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
Вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква при наличието
на следните кумулативно предвидени предпоставки: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на
друга възможност за обеднилия се да се защити.
На първо място следва да се отбележи, че независимо от
факта, че процесният мост представлява публична държавна собственост (чл. 8,
ал. 2 ЗП), по силата на чл. 22, ал. 4 ЗП материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск е именно АПИ, на която държавата е възложила
управлението на републиканските пътища (чл. 19, ал. 1 ЗП), тяхното
строителство, ремонт и поддръжка (чл. 21, ал. 3 ЗП и чл. 30, ал. 1 ЗП) и от
чийто бюджет се предвиждат средствата за извършаване
на посочените дейности.
В настоящия случай обедняването на ищеца
се изразява в направените разходи за ремонт на моста, а обогатяването на ответника
– в спестените средства за това.
На възстановяване подлежат всички разходи,
които са във връзка и са били необходими за ремонт на моста – данъци,
осигуровки, заплати, разходи за услуги, консумативи и подизпълнители.
Между страните не е спорно, че
възстановителните работи са действително извършени и в съответствие със
строителните изисквания, в каквато насока е становището на вещото лице М.Т. и
съставения на 03.06.2019 г. протокол за завършване на ремонта, подписан и от
представител на ответника.
В случая претенцията на ищеца обхваща
заплатените от него средства за ремонт на моста, които според представената по
делото количествено – стойностна сметка възлизат на 97 538. 75 лв. с ДДС.
Видно от заключението на в. л. К.Р. по
назначената съдебно – икономическа експертиза за изпълнение на СМР ищецът е
ползвал подизпълнители, на които е платил следните суми: на „Ви Джи Еф
Инженеринг“ ЕООД – 34 494. 42 лв. с ДДС, на „Монолит“ АД - 16 032 лв. с ДДС, на „Дивел - ПСТ“ ООД
– 20 604 лв. с ДДС, на ЕТ „Руска Ангелова“ – 7200 лв. с ДДС, като е
направил разходи за хотел в размер на 1000 лв., платени на „Пиреня“ ЕООД, както
и за транспорни разходи на собствени автомобили в размер на 1369. 45 лв. с ДДС.
Или общо направените разходи във връзка с ремонта на моста възлизат на
80 722. 87 лв. с ДДС.
Възражението на ответника, че не всички
разходи касаят процесния обект, се опровергава от вещото лице, което е
категорично, че издадените от подизпълнителите фактури и съпровождащите ги
документи са за извършените СМР на обект „Ремонт на мост Републикански път III – 8081
– с. Бориславци“.
Предвид изложеното съдът намира предявения
иск за основателен за действително направените разходи за ремонт в размер на
80 772. 87 лв. За разликата до 97 538. 75 лв., представляваща
начислен ДДС върху посочената сума, искът следва да се отхвърли, тъй като ДДС
не е платен и съответно не е налице обедняване на ищеца. ДДС се дължи само при договорна
връзка между страните, ако е изрично уговорено, че е част от възнаграждението.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ следва
да заплати на ищеца „Трейс – София“ ЕАД разноски
по делото в размер на 4083. 87 лв. съобразно уважения размер на иска, от които
следва да се изключи заплатената на Българска търговско промишлена палата такса
в размер на 480 лв. за издаване на Сертификат за форсмажор, тъй като извънсъдебните
разходи за снабдяване с доказателства не представляват деловодни разноски.
Предвид частичното отхвърляне на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 137. 51 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Трейс – София“ ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 97 538. 75 лв., представляваща
възнаграждение по договор за изработка за ремонт на Мостово съоръжение при км.
19 + 185 на Републикански път III – 8081 Долни
Главанак – Малки Воден.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ да
заплати на „Трейс – София“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Гоце Делчев", ул.
„Метличина поляна“ № 15 на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 80 722.
87 лв., представляваща
стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км. 19 +
185 на Републикански път III – 8081 Долни
Главанак – Малки Воден, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. до окончателно й
изплащане, като предявеният иск за разликата до 97 538. 75 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Трейс – София“ ЕАД разноски в размер на 4083. 87 лв.
ОСЪЖДА „Трейс – София“ ЕАД да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски в размер на 137. 51 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: