О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 396
гр.Шумен , 21.06.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Л. Томова
Членове:1.З. Иванова
2.Н.Цветанкова
като разгледа докладваното от окръжния съдия З.Иванова, в. ч.гр. д. №203 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 и сл. от ГПК
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД , ЕИК ... , седалище и адрес на управление : гр.С... ,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. срещу
Решение (без номер и дата ), с което е прекратено изцяло производството по гр.д.№2266/2018г. по
описа на ШРС , като недопустимо , поради липса на процесуална легитимация на
ищеца . В частната жалба се твърди , че обжалваният съдебен акт е неправилен .
Изложени са подробни съображения за
неправилност на изводите на ШРС . Моли да бъде отменено обжалваното решение и
съдът да се произнесе по същество на спора като уважи исковата претенция .
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК , насрещната страна Е.В.Ч. , ЕГН ********** , чрез
назначения и особен представител адв.Н.Д. – ШАК , подава писмен отговор, в който
посочва, че оспорва частната жалба, заявява че постановеното Решение е правилно
и законосъобразно и моли частната жалба
да бъде оставена без уважение. В случай, че въззивният съд отмени обжалвания
съдебен акт и реши спора по същество, моли предявеният иск да бъде отхвърлен .
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира
частната жалба за основателна по
следните съображения :
Производството
по гр.д.№2266/2018г. по описа на ШРС е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД срещу Е.В.Ч. , ЕГН **********, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК. С обжалваното решение, съдът е прекратил
производството по делото . С оглед определяне характера на жалбата въз основа
на която е образувано настоящото въззивно производство, респ. правомощията на
въззивния съд, намира за необходимо да посочи, че непрецизно ШРС е прекратил
производството с акт наименуван „Решение“. Актът, с който се прекратява
съдебното производство винаги е определение. Възможно е делото да бъде
прекратено частично и в този случай няма пречка определението за прекратяване
да се съдържа в постановения акт по същество – съдебното решение. Когато обаче
делото се прекратява изцяло , какъвто е настоящият случай, процесуалната форма
на акта винаги е определение . Предвид горното, независимо от факта, че
обжалваният акт е обозначен като „Решение“, същият представлява определение за
прекратяване на делото . Последното обуславя и естеството жалбата подадена от
„Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК, съдът приема, че се касае за частна жалба . В този смисъл
правомощията на въззивния съд се ограничават до възможността да отмени
обжалваното определение за прекратяване на делото и да го върне за продължаване
на съдопроизводствените действия или да
остави частната жалба без уважение, но не и да разреши правния спор по
прекратеното гр.д.№2266/2018г. по описа на ШРС по същество, каквото искане се
съдържа в частната жалба .
От
мотивите на обжалвания съдебния акт се изяснява, че ШРС приема, че ищецът не е
активно, процесуално легитимиран да предяви иска, т.е. липсва положителна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Този извод
първоинстанционният съд обосновава с обстоятелството, че цесията, по силата на
която ищецът е станал носител на процесното вземане не е съобщена надлежно на
ответника, имащ качеството на длъжник. Изложени са подробни съображения във
връзка с възможността цесията да бъде
съобщена както от стария кредитор (цедента), така и от цесионера. ШРС е
преценил, че преди подаване на исковата молба нито един от двамата не извършил
действието по чл.99, ал.3 от ЗЗД Изложено
е становище, че уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД не е осъществено и в хода на
делото. Независимо, че към исковата молба е приложено такова, съдът е изложил
доводи, че доколкото ответникът има назначен особен представител, връчването на
исковата молба, не може да има за последица уведомяването на длъжника. В
заключение е стигнал до извод, че ищецът
не е провел доказване на релевантния факт – уведомяване на ответника за
прехвърляне на вземанията, а дори и да съществуват такива, ищецът няма да е
материално легитимиран да претендира изпълнението им , което води до
недопустимост , поради липса на процесуална легитимация .
От
цитирания абзац е видно, че първоинстанционният съд е допуснал смесване между
процесуална и материална легитимация, което е обусловило неправилен извод за недопустимост
на съдебното производство. Процесуалната легитимация се преценява с оглед
твърденията на ищеца. В настоящият случай ищецът твърди, че е кредитор с
изискуемо парично вземане и тези твърдения обуславят и надлежната активна
процесуална легитимация. Въпросът за
действителното осъществяване на твърдяното правоотношение, за действителното
притежание на претендираните права предпоставя материално - правната легитимация по спора, респ. неговата основателност, а не
допустимост. В Определение № 186 от 19.03.2012
г. на ВКС по т. д. № 557/2011 г., II т. о., ТК,
се коментира въпросът за активната процесуална легитимация произтичаща
от твърдения за придобиване на вземане по силата на цесия, за която са въведени
възражения, че е недействителна. ВКС приема, че въпросът дали Договор за
прехвърляне правото на вземане (цесия) е действителен е такъв по същество на правния спор и обуславя
основателността му. Приема се, че дори и да се установи, че цесията е
недействителна, т.е. ищецът не е придобил претендираното вземане , това не води
до недопустимост на претенцията, а евентуално до неоснователност. След като се
приема, че недействителната цесия не води до ненадлежно упражняване на правото
на иск от цесионера , по аргумент за по-силното основание, такъв извод следва и
за ищец, който е придобил вземането по силата на действителна цесия, която единствено
не е съобщена на длъжника. Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено и делото върнато на ШРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Поради изложените по-горе мотиви, а именно, че преценката извършена от първоинстанционния съд относно съобщаване на цесията рефлектира върху разрешаване на правния спор по същество и т.к. съставът постановил обжалвания съдебен акт е формирал и изложил съображенията си в тази насока – приел е, че не е извършено действието по чл.99,ал.3 от ЗЗД, въззивният съд счита, че следва делото да бъде разгледано от друг състав на ШРС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Решение (без номер и дата, с характер на определение), с което е прекратено производството по гр.д.№2266/2018г. по описа на ШРС, поради недопустимост и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на ШРС.
Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.4 вр. чл.280 , ал.3 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.