Решение по дело №289/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 18
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Събина Ненкова Христова Диамандиева
Дело: 20222000500289
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500289 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид слодното:
Производството по в.гр.дело № 289/2022г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на П. С. М., чрез пълномощника
адв.К., против решение № 397/26.04.2022г. по гр.дело №729/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено, че ищецът Д. С. В.
е собственик в резултат на пълна трансформация поради влагане на
извънбрачни средства на имот с кадастрален номер 07079.615.219.1.8 –
апартамент мезонетен тип, в гр.Б..
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Навеждат се оплаквания за допуснати от предходната инстанция
съществени процесуални нарушения; според страната по вина на съда не са
събрани доказателства за произхода на средствата и влагането им в имота;
допуснато е и нарушение при преценка на доказателствената тежест на
представения нотариален акт; нарушение на разпоредбата на чл.155 ГПК като
не е обявил обстоятелствата, които е приложил като общоизвестни - относно
валутата на договаряне в предварителните договори и посочването на
цена,близка до данъчната оценка и платима на вноски; неоснователно, в
нарушение на разпоредбата на чл.181 ГПК, е прието, че представените осем
1
квитанции не са антидатирани; твърди се, че решението е необосновано,
мотивите на съда са вътрешно противоречиви – твърди се, че имотът е
закупен със средства на ищеца, но не е установен техния произход;
неоснователно не са приети представените извлечения от БНБ за валутния
курс към всяка от посочените дати; не е отчетена разликата в цената на
имота, сочена от ищеца преди сключване на брака и действително
заплатената в последствие.
Решението е атакувано и като постановено при допуснати процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и необосновано и в частта
относно възражението за придобивна давност. Не са преценени всички
събрани по делото доказателства и е разместена доказателствената тежест в
производството и в нарушение на закона е опровергана презумпцията,
установена с чл.69, ал.1 ЗС.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Д. С. В. чрез
пълномощниците адв.К. и адв.Х., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Оспорват се твърденията в нея за допуснати съществени
процесуални нарушение.
Считат за безспорно установено по делото заплащането на продажната
цена на имота преди сключването на брака между страните предвид
събраните по делото доказателства.
По твърденията за разпит на свидетели след настъпила преклузия се
сочи, че искането е своевременно направено в първото по делото съдебно
заседание, след изслушване на изготвения от съда доклад.
По отношение датата на представените по делото разписки и
предварителен договор, тя е установена от събраните по делото
доказателства.
Не е доказано предявеното от ответницата възражение за изтекла в
нейна полза придобивна давност. Установено е, че тя е напуснала имота през
2003г. и никога не е живяла в него. Декларирането му в данъчните служби и
заплащането на дължимите данъци не е действие, демонстриращо намерение
за промяна на намерението на съсобственика. Претендира разноски по делото.
Бургаският апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. С. В.
против П. С. М. от гр.С. З. за установяване по отношение на ответницата, че
той е изключителен собственик в резултат на пълна трансформация ,поради
влагане на извънбрачни средства в придобиването, на следния недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.219.1.8 по
КККР на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул.“С.П.Е.“ №* ет.*, който се намира на
етаж 4 в сграда с идентификатор 07079.615.219.1 с предназначение: жилищна
2
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.219, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочени в документа площи: 126,95 кв.
м.,прилежащи части:изба с площ от 8,75 кв.м. с адрес на поземления имот
гр.Б., ул.“С.П. Е.“ № * с площ от 243 кв.м.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил, че
предявеният иск с правно основание чл.23, ал.1 СК е основателен и е
постановил уважаването му.
За да достигне до този извод, съдът е приел, че от събраните
доказателства по делото не е установена общност на страните, бивши
съпрузи, да придобият процесния имот и продажната цена на имота е
заплатена преди сключване на брака. Прието е, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че цялостният процес по
закупуване на жилището е без участието на ответницата, с изключение на
присъствието и на изповядването на сделката.
Прието е, че различията в цената, посочена в предварителния и в
окончателния договор за покупко – продажба на имота не разколебават
убеждението за връзка между тях.
Съдът е приел за безспорно установено, че представените по делото
предварителен договор и квитанции да подписани от издателя – продавач,
касиер и гл.счетоводител С. С., не са неистински и няма основание да бъдат
изключени от доказателствата по делото .
С решението не е уважено направеното от ответницата възражение за
изтекла в нейна полза за ½ ид. част от имота придобивна давност с начален
момент януари, 2011г. Не е установено намерение за своене на имота и за
упражняване на фактическа власт върху него, обективирано по начин, който
да бъде възприет от ищеца.
По делото е безспорно обстоятелството, че страните са бивши съпрузи,
(брак, сключен на 10.06.2000г. и разтрогнат с влязло в сила решение №
683/14.06.2005г. по гр.дело № 2058 /2004г. по описа на Районен съд – Бургас).
На първо място въззивният съд посочва, че неправилно съдът се е
позовал на разпоредбата на чл.23 СК. Бракът между страните е прекратен
през 2005г. а действащият СК е влязъл в сила на 01.10.2009г. Не е налице
основание за приложението на разпоредбите на този кодекс, доколкото при
влизането му в сила бракът не е заварен.
Ето защо приложима в отношенията между бившите съпрузи е
разпоредбата на чл.21 СК 1986г. (отм.).
Безспорно е, че имотът е придобит с нотариален акт № 53/27.12.2000г.
за продажба, за сумата от 32 000 лв., заплатена изцяло и в брой и сделката е
изповядана по време на брака.
Спорен е въпросът относно правното значение на нотариалното
3
удостоверяване на плащането на цената и нейния размер.
Ответницата е оспорила заплащането на цената на имота с лични
средства на ответника. Твърди, че жилището е обитавано от двамата преди
брака, а продажната цена е заплатена със сума, част от която е получена като
сватбени дарове, а останалата част от средства, предоставени и от нейните
родители. Оспорена е формалната доказателствена сила на представените с
исковата молба предварителен договор от 22.12.1998г. и осем броя
квитанции.
По съдържание, удостовереното в нотариалния акт относно цената, е
изявление на продавача, че е получил цената на имота от купувачите и то в
брой. Съпоставено това изявление с писмените доказателства – квитанции,
разкрива идентичност на продавача с лицето, което е издало разписките, а по
данните от предварителния договор и от нотариалния акт се установява
идентичност на имота. Съдебно- почерковата експертиза доказва авторството
на документите – те са подписани именно от продавача по сделката.
Последното плащане по представените квитанции е от м. май 2000г. Общият
размер на сумите по квитанциите е равен на продажната цена по
предварителния договор, сключен само с ищеца.
При тези данни действително е налице придобиване на недвижимия
имот по време на брака. Това е така, защото собствеността преминава със
сключване на договора по нотариалния акт. Предварителният договор между
ищеца и продавача е облигационен, но именно неговото изпълнение е
основание за оформяне на договора с нотариален акт. Изпълнението на
предварителния договор по отношение на бъдещия купувач означава в най-
голяма степен плащане на договорената цена, което не изключва
разновидности като уговорки за вноски с падеж, уговорки за неустойки, други
съпътстващи задължения и т.н.
От значение в случая е доказаното по делото с писмени доказателства
цялостно плащане по предварителния договор от ищеца по време преди
сключване на брака.
Представените квитанции имат значението на разписки и доказват
предаване на суми в щатска валута в брой.
Няма представени доказателства за следващо плащане на суми,
представляващи цена по договора , което да е по време на брака.
Оспорването от страна на ответницата, че левовата равностойност на
13 100 щ.д. не покрива цената по нотариалния акт от 32 000лв. би повлияло
на решаващите изводи, ако имаше данни за направено плащане от страна на
съпрузите преди сделката. Не е обичайно да се правят плащания, особено при
покупка на недвижими имоти, без страните да оформят нарочни документи за
това, независимо от размера на сумите. Следва да се посочи, че законовото
предположение се отнася единствено до приноса на съпрузите, но не се
4
отнася до фактите с които се доказва разпореждане с парични средства.
Затова въззивният съд приема, че плащането на цената на недвижимия
имот е станало по начина посочен в исковата молба – на вноски, в брой, в
щатска валута и с последно плащане през м. май 2000г.
За да бъде оборена законовата презумпция за съвместен принос по
чл.19, ал. СК(отм.) е необходимо да се установи в конкретния случай
придобиване на имота изцяло с лични по смисъла на чл.20 СК (отм.) средства.
След като по делото е доказано, че ищецът се е разпоредил със свои парични
средства още преди сключване на брака, то с факта на разпореждането е
доказано както притежаването от него на суми в брой, така и
принадлежността им като извънбрачно имущество.
При отсъствието на доказателства за други плащания по време на брака,
имащи характер на плащане на цена по договора, то презумпцията за
съвместен принос в придобиване на имота следва да се приеме за оборена.
Налице е придобиване на имота с изцяло лично, отпреди брака,
имущество на единия съпруг и на основание чл.21, ал.1 СК( отм.)
придобитото е негова лична собственост.
Ответницата е предявила е, при условията на евентуалност, възражение
за придобиване на ½ ид. част от имота поради изтекла в нейна полза
придобивна давност чрез добросъвестно владение.
Видно от съдържанието на решението за прекратяване на брака между
страните, при разпределяне на ползването на имуществото, спорният имот е
предоставен за ползване на ищеца. Това фактическо положение е установено
със съдебен акт от 2005г. и не подлежи на съмнение.
В тежест на ответницата е доказването на фактическо положение, което
да изпълни изисквания на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС.
Въведено е твърдение за придобиване по давност от 5 години с начало
2011г. По делото не е представен акт, от който съдът да се увери че
владението е на правно основание. Не е доказано завладяване на имота от
ответницата с начало 2011г. Доказано по делото е посещение на ответницата в
имота, ползване от нейни приятелки за нощуване, достъп на ответницата до
имота с ключ на общото им с ищеца дете.
Събраните по делото доказателства не обосновават извод за начало на
давностно владение от страна на ответницата, което да е явно и
необезпокоявано и да е продължило 10 години по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС с
анимус за придобиване на една втора идеална част от имота.
Ето защо съдът намира възражението за придобиване по давност на
една втора идеална част от имота за неоснователно.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с крайните изводи в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас
5

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/26.04.2022г. по гр.дело № 729/2021г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6