Определение по дело №35/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20212200500035
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 05.02.2021 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 35 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Александрова, пълномощник на К.В.П., ЕГН ********** *** против определение № 260712/13.11.2020г. постановено по гр.д.№ 3009/2020г. по описа на Сливенския районен съд, с което е допуснато обезпечение на осъдителен иск, предявен от „ КИМ 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ********* чрез налагане на запор върху три (3) банкови сметки за сумата от 1680.00 лв.

         В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Пред РС – Сливен вече било образувано ч.гр.д. №2628/2020г. с предмет обезпечаване на бъдещ иск, който е настоящия иск предявен по гр.д.3009/2020г. РС – Сливен веднъж вече бил допуснал обезпечение на бъдещия иск, което било отменено с определение № 260143/23.10.2020г. по ч.гр.д. № 653/2020г. по описа на СлОС.

         Страната счита, че ново искане за допускане на обезпечение на вече предявения иск може да бъде направено само ако е налице нова обезпечителна нужда, която да се обуславя от нови факти. Така наложената обезпечителна мярка не била оправдана с оглед обезпечителната нужда и щяла значително да затрудни семейството на жалбоподателката като му попречи да задоволява нуждите си от храна и други стоки от първа необходимост. Жалбоподателят счита също така, че определената от съда гаранция в размер на 336.00 лв. не би могла да компенсира неговите щети. В случая не били налице убедителни писмени доказателства за основателността на предявените искове. Моли се обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от ищеца иск, както и да се обезсили издадената обезпечителна заповед.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. П., пълномощник на „ КИМ 1“ ЕООД, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че по делото е доказано наличието на обезпечителна нужда. Представени били писмени доказателства установяващи вероятната основателност на бъдещия иск – договор за посредничество от 20.02.2020г. В протокола за извършени огледи бил вписан именно имотът, който по – късно на 02.03.2020г. е бил закупен от съпруга на жалбоподателката и по този начин било избегнато заплащането на комисионна. В отговора се посочва, че към момента има наложен запор само на три банки и то за сумата от 1680.00 лв., която представлява главница по предявения иск. Запорът в останалите банки бил вдигнат. Изисканата банкова гаранция в размер на 336.00лв. представлявала 20% от сумата, за която се допуска обезпечение. Страната посочва, че първоначално е искала от ответницата доброволно да заплати единствено договорената комисионна, а след това е поискала осъждането ѝ и по отношение на договорената между страните неустойка в чл. 6 от Договора. Излагат се аргументи за това, че според практиката на ВКС при наличие на претенция за парични вземания, обезпечителната нужда винаги се предполага. Нуждата от обезпечителната мярка не се определяла от имущественото състояние на ответника, а от вероятността имуществото му да намалее в хода на съдебното производство. Моли се частната жалба да не се уважава.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 2628/2020г. във връзка с депозирана молба от „ КИМ 1“ ЕООД с искане да се допусне обезпечаване на бъдещ иск в общ размер на 5040.00 лв., от които 1680.00 – дължимо възнаграждение по Договор за посредничество и 3360.00 лв. дължима неустойка по Договора. Било поискано да се наложи като обезпечителна мярка запор на банкови сметки в 26 бр. банки.

РС – Сливен постановил определение № 2301/21.08.2020г. по ч.гр.д. № 20202230102628, с което било допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор на банкови сметки в 26 банки за сумата от 5040.00лв. Определението на РС – Сливен било обжалвано пред СлОС и било образувано ч.гр.д. № 653/2020г. по описа на съда, по което било постановено определение № 260143/23.10.2020г., с което определение № 2301/21.08.2020г. по ч.гр.д. № 20202230102628 на СлРС било отменено.

На 23.09.2020г. бил предявен осъдителен иск от „ КИМ 1“ ЕООД против жалбоподателката К.В.П., по който било образувано гр.д. 3009/2020г. по описа на СлРС. Претенцията била за 5324.22 лв., от които 1680.00 – дължимо възнаграждение по Договор за посредничество, 3360.00 лв. дължима неустойка по Договора, както и 284.22 лв. лихва.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че между страните е бил сключен Договор за посредничество от 20.02.2020г. съгласно чл. 3, от който възложителят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 2 % от постигнатата покупна цена за имот, който му е бил проучен и предложен от изпълнителя/бъдещ ищец. В чл. 6 от същия договор било посочено, че ако не се изпълни договореното от страна на възложителя, същият ще заплати неустойка в троен размер. Със съдействието на изпълнителя ответницата огледала недвижим имот находящ се в гр.Сливен, ******** за което бил съставен протокол (с неустановена дата). На 02.03.2020г. съпругът на жалбоподателката закупил недвижим имот – апартамент находящ се в гр.Сливен, ********* за сумата от 84 000.00 лв. На жалбоподателката била изпратена покана за плащане на сумата от 3360.00лв. – неустойка. На жалбоподателката били изпращани покани за доброволно плащане, но такова не настъпило.

На 13.11.2020г. ищецът поискал допускане на обезпечение по предявения иск. Във връзка с това било постановено обжалваното определение № 260712/13.11.2020г. Искането за обезпечение било уважено частично – само за претендираната главница в размер на 1680.00лв. Обезпечението било допуснато само до три банки и то при внесена гаранция в размер на 20% от обезпечената сума – 336.00лв.

Определената от съда гаранция била внесена от ищеца на 18.11.2020г.

По делото няма данни, от които да е видно в кой момент жалбоподателката е узнала за постановеното определение и издадената обезпечителна заповед. Частната жалба е била депозирана на 14.09.2020г.

Съдът приема, че частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

В разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК е посочено, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.

На първо място следва да се разгледа въпросът дали е налице обезпечителна нужда. Тъй като се касае за парично вземане, съдът допуска, че такава е налице. Възражението на жалбоподателката, че след като вече е било допуснато обезпечение по бъдещ иск, което е било отменено от въззивната инстанция е необходимо да е налице нова обезпечителна нужда е неоснователно. Такова изискване не съществува. Нещо повече, следва да се има предвид, че първоначално допуснатото обезпечение не е било отменено поради липсата на обезпечителна нужда. Практиката на ВКС е еднозначна. При парични претенции, обезпечителната нужда винаги се предполага.

Следва да се изследва въпросът дали е налице някоя от по – горе посочените хипотези на чл. 391 ал.1 от ГПК – дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или страната ще представи гаранция в определен от съда размер.

Що се отнася до вероятната основателност на бъдещия иск, съдът следва да съобрази,че в конкретния случай ищецът е представил писмени доказателства – Договор за посредничество с протокол за оглед и нотариален акт, но сами по себе си тези доказателства нямат абсолютно убедителен характер. Протоколът за оглед е с нечетлива дата и подпис на страните и не става ясно, в кой момент е бил извършен огледът на недвижимия имот.

В случая, съдът се е разпоредил обезпечението да бъде допуснато при внасянето на банкова гаранция в размер на 366.00 лв., което представлява точно 20% от обезпечената сума. Така определената гаранция е обичайния размер определян от съдилищата и гарантира правата на ответника по иска ако същият бъде отхвърлен.

За разлика от допуснатото обезпечение по бъдещия иск, настоящият съдебен състав е съобразил неголемия размер на обезпечената сума - 1680.00лв. и е допуснал запор на банкови сметки само в три банки. Така не се е стигнало до свръхобезпеченост на иска. Наложената обезпечителна мярка отговаря на размера и характера на обезпечителната нужда.

С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на К.В.П., ЕГН ********** *** против определение № 260712/13.11.2020г. постановено по гр.д.№ 3009/2020г. по описа на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: