Р Е Ш Е Н И Е
№
260113
15.07.2021 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
търговски състав, на десети юни две хиляди и двадесет и първа година, в открито
заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 216 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена
от Н.А.К.,
ЕГН ********** против Застрахователно Акционерно Дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********.
Първоначално заявената претенция по реда на чл.432 КЗ
е била да се осъди ответника да заплати сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2019 г., датата на която
ответното дружество е поканено по реда па чл.380 КЗ, до окончателното плащане
на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи
болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП. Претендират
се разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди
следното:
На 27.07.2019 г. в с. К., л.а. марка „Д.“, модел „Л.“,
с peг. № , управляван от Д. Н. Х., движейки се по ул. „П.“ пред № 1, нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение
и реализирал ПТП с л.а. „Ф., модел „П.“ с peг. № , управляван от С.Т. Ш., ЕГН **********.
В резултат на това ПТП пострадала ищцата, пътуваща на дясна предна седалка, до
шофьора в л.а. с peг. № .
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с № 1006 р-8327/29.07.2019 г., по описа на ОДМВР-
Пазарджик, като било образувано и ДП № 912/2019 г. на РУП-Пазарджик.
След ПТП ищцата била откарана в безсъзнание от екип на
бърза помощ в МБАЛ-Пазарджик в много тежко състояние. Установено било наличието
на следните травматични увреждания: Травма на друго интраабдуминални органки, без
открита рана в корема; S02.20 Счупване на костите на носа, закрито с
кръвонасядания в носната кухина и етмоидалните клетки; Счупване на гръбначен
прешлен; Мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание; Остър
мозочносъдов кръвоизлив, обемозаемащ процес или интракраннални кръвоизливи;
Открита рана по окосмената част на главата; Колон Сигмоидеум; ОДА хематом и
охлузвания по дясна лакетна става; Контузно-разкьсни рани на двете подбедрици.
В следствие на ПТП ищцата
имала непълен и непоследователен спомен за това как точно се е случил
инцидентът, с оплаквания от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се
изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена
светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на
мускулите и шум в ушите. Престоят й в болницата продължил от 26.07.2019 г. до
30.07.2019 г., като същата е била изцяло неподвижна и на легло, а за нея са се
грижили нейните близки, които са й помагали да се обслужва. В резултат на
мозъчното сътресение и фрактурата на носните кости, пострадалата изпитвала невероятно
силни болки, непрекъснато главоболие и повръщане, поради което се е налагало да
приема силни болкоуспокоителни лекарства.
След изписването от болницата, ищцата била
транспортирана в дома си, където продължила лечението отново с помощта на
нейните близки. Лежала неподвижна, изпитвала силни болки в резултат от
счупването на 12 гръбначен прешлен. В резултат от счупването на носните кости
изпитвала непрекъснато изтръпване на увреденото място, силни болки, мигрена,
гадене, което налагало прием на болкоуспокоителни и сънотворни медикаменти.
Като резултат тя страдала от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието и затруднена концентрация.
Твърди се, че водачът на л.а. „Д.“, модел „Л.“, с peг.
№ , Д. Н. Х. попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива застраховка ГО
по полица № BG/23/118002069073/30.07.2018 г. валидна до 29.07.2019 г., издадена
от „ОЗК-Застраховане“ АД.
След предявяване на претенция от страна на ищцата за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, от страна на ответния
застраховател последвал отговор, че преписката не е окончателно окомплектована,
като били изискани допълнителни документи, с които ищцата нямала как да се
снабди на този етап. Ето защо се твърди, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
След образуване на настоящото производство, на
14.11.2019 г. ищцата Н.К. е починала, поради което на нейно място, като страна
са конституирани наследниците й - Н.Б.К., ЕГН ********** (съпруг) и Б.Н.К., ЕГН
********** (син). С молба вх. № 555/17.01.2020 г. новоконституираните ищци са
уточнили, че претенциите на всеки от тях, съобразно наследствените им дялове,
възлиза в размер на по 40 000 лв., т.е. по 1/2 от претендираните
80 000 лв.
В срока по
чл.367 ГПК постъпил писмен отговор от
ответника чрез пълномощника адв. И.И. (САК).
Становището на ответния застраховател е, че
предявеният иск е неоснователен, като за това се излагат следните възражения:
Оспорва се активната материалноправна легитимация на
конституираните ищци, тъй като не била ясна родствената им връзка с
пострадалата.
Оспорва се механизма на процесното ПТП, тъй като
същият не отговарял на действително развилата се фактическа обстановка. Възразява
се, че вина за получените увреждания имала и пострадалата К., която съпричинила
вредоносния резултат, тъй като се е возила на задната седалка без поставен
обезопасителен колан, което се установявало от постановената Присъда №22/2020
г. по НОХД 2156/2019 г. на ПзРС. Непоставяйки колан, пострадалата нарушила
правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и така допринесла за настъпване на вредоносните
последици. Пострадалата не положила грижи за опазване на собственото си здраве
и живот и така от своя страна също станала причина за настъпване на описаните
увреждания, като приносът й бил основание за намаляване размера на
претендираното обезщетение по реда на чл. 51, предл.2-ро ЗЗД.
По изложените причини се оспорва пълния размер на
исковете, който бил неоснователно завишен и прекомерен, а освен това не
съответствал на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД. По
делото не били ангажирани достатъчно и категорични доказателства дали спрямо
починалата е проведено адекватно лечение.
Оспорва се смъртта й да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От представените доказателства се
установявало, че пострадалата страдала от хроничен пиелонефрит вдясно и
нефректомия вляво, по отношение на които заболявания също нямало данни да е било провеждано лечение. Сочат се
съображения в подкрепа на твърденията.
Оспорва се основателността и размера на акцесорната
претенция за лихви. Оспорва се началния момент от който се претендира лихвата.
Сочи се, че ответния застраховател не изпаднал в забава. Отделно се възразява,
че претенцията за лихви също така била погасена по давност.
В срока по
чл. 372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца, в която същият поддържа съображенията си и
същевременно оспорва възраженията на ответника, направени с отговора.
Уточнява се, че пострадалата се е возила на задна седалка в
л.а. марка „Д. Л.“, с рег. № , който представлява линейка, снабдена съд седалки
и на задния ред, зад шофьора.
С ДИМ ищците са подчертали, че причината за смъртта на
наследодателката по време на процеса няма връзка с въпросния пътен инцидент и
получените от него травми, а конституирането им е резултат от правоприемство.
Акцентира се, че механизмът на ПТП е описан подробно в ИМ, като причините за
настъпването му ставали ясни и от представената присъда, обвързваща гражданския
съд относно обстоятелствата по чл. 300 ГПК.
Оспорват се възраженията, че размерът на претенцията е
прекомерно завишен. Пояснява се, че пострадалата е търпяла най-силни болки и
негативни последици в периода м. юли – м. ноември 2019 г., като до смъртта си
била изцяло на легло, без възможност да се движи.
Оспорва се като неоснователно и възражението за
съпричиняване. Характерът на получените от ПТП травми сочели, че жената е била
с поставен обезопасителен колан.
В срока по
чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответното дружество, в който е заявено, че
изцяло поддържа първоначалния си отговор, посочените в него съображения, както
и направените възражения.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
На 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. Пазарджик,
при управление на МПС – лек автомобил „Д. Л.“с ДК № , водачът Д. Н. Х., ЕГН **********,
като нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП („На пътното платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две ленти, да навлиза или да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“), по непредпазливост
причинил на Н.А.К. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
движенията на снагата. Тези обстоятелства се установяват от представената
по делото Присъда № 22/17.02.2020 г. по НОХД № 2156/2019 г. по описа на РС-Пазарджик,
от която е видно, че в хода на образуваното по този повод наказателното
производство, посоченият водач е бил признат за виновен в описаното престъпление,
поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„а“, във вр. с ал.1, б. „б”, във
вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, му е определено
наказание лишаване от свобода от 1 година, изтърпяването на което е отложено
при условията на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 години. В тази част съдебният акт
на наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция при условията на
чл.300 от ГПК – относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова
съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението
са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в полица № BG/23/118002069073/30.07.2018 г., валидна до 29.07.2019
г., издадена от ответника „ОЗК-Застраховане“
АД.
Относно установяване
механизма и причините за настъпване на въпросното ПТП по настоящото дело е
приета САТЕ, която като компетентно изготвена и непротиворечаща с останалия
доказателствен материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата и от
обясненията на вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на 10.06.2021 г., се
установява, че процесното ПТП е станало в
светлата част на деня на 26.07.2019 г. към 19.00 ч., при установени
благоприятни пътно-климатични условия. В този момент водачът Д. Н. Х. управлявал
л.а. „Д. Л.“ с рег.№ през центъра с. К.
в посока с.Л. към на 26.07.2019 год. със скорост около 44-45 км/ч. Водачът на л.а. Ф. П. с peг. № РА
2273 АТ С. Т. Ш. се движил по същия път и при същите условия срещуположно от
с.Л.за гр. П. със скорост около 40 км/ч.
Когато дистанцията между автомобилите била около 45-50 метра, водачът л.а. „Д. Л.“,
, заобикаляйки паркиран автомобил на около 25 метра преди мястото на удара навлязъл
в лентата за насрещно движение и вместо да се върне в дясната лента, по
необясними причини продължил движението си в лявата лента. Когато дистанцията
между насрещно движещите се автомобили станала около 23-25 метра, т.е. 1
секунда преди инцидента, водачът на л.а. Ф. П., имайки готовност за намаляване
на скоростта, реагирал на ситуацията като снижил скоростта си до 24-25 км/ч и завъртял волана на ляво, за
да избегне челния удар. По-малко от секунда по-късно и водачът Х. реагирал като
завъртял волана на дясно с цел да напусне лявата лента, но въпреки това настъпил
челен ексцентричен кос удар между двата автомобила. Според в.л. Ф. след анализ
на данните по делото водачът на л.а. „Д. Л.“ е загубил контрол над управлението
и е допуснал автомобила му да навлезе, както и да остане, а също и да се движи
в лявата лента на платното за движение на място по начин и в момент, когато
това не е било безопасно. Пак според заключението в момента преди
произшествието водачът на л.а. „Д. Л.“ е имал неадекватно поведение на пътното
платно, изразяващо се в несвоевременно прибиране в собствената лента и
продължително движение в лентата за насрещно движение, при което е поставил в
невъзможност водачът на л.а. „Ф. П.“ Ш. да избегне удара в собствената лента.
За установяване на
характера и степента на получените увреждания от пострадалата, е приета СМЕ по
писмени данни, изготвена от вещото лице д-р П.М., която като неоспорена от
страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът
изцяло кредитира. От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то пострадалата
е транспортирана от екип на спешна помощ в Спешно отделение на „МБАЛ Пазарджик“
АД, където е изследвана, прегледана и приета за лечение в отделението по
хирургия на болницата. Установена е била контузия на главата с
разкъсно-контузна рана на челото, счупване на носните кости, контузия на
гръдния кош и корема със счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, без
дислокация на фрагменти и проникване в гръбначномозъчния канал, контузия на
дясната лакетна става (хематом и охлузвания) и рани на двете подбедрици. Извършена
е била репозиция на счупените носни кости, като е проведено консервативно
медикаментозно лечение, обезболяващи, противовъзпалителни средства и
антикоагуланти. Според заключението на вещото лице описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и
отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма на „травма в
автомобил“.
Според
заключението на вещото лице по повод инцидента на пострадалата е проведено
адекватно медицинско наблюдение, изследвания и лечение. В ранния период след
травмата, по време на медицинските манипулации, както и по време на домашното
лечение пострадалата е търпяла болка, намаляваща с времето. Движенията на
снагата й са били затруднени и болезнени, като болката се е засилвала при
обръщане в леглото, сядане и движение на долните крайници. Според медицинския
експерт най-тежкото увреждане, което е получила пострадалата при ПТП, е било счупването
на тялото на 12-ти гръден прешлен, което изисква режима на твърдо легло за
период от 3-4 месеца, като общият оздравителен период продължава 8-9 месеца. Според
заключението останалите травматични увреждания са оздравели за период от 2-3
седмици, но пострадалата е починала на 14.11.19 г., без оздравителния процес да
е приключил.
Пак от
СМЕ се установява, че пострадалата е била с нефректомия (оперативно премахване
на бъбрек) в ляво от 2002 г. Експерта е проследил също така, че през месец юни
2018 г. тя е получила остра бъбречна недостатъчност на единствения десен бъбрек
и е хоспитализирана в нефрологично отделение с диализен сектор на
МБАЛ-Пазарджик с поставена на хемодиализа (извънтелесно очистване на кръвта).
Провеждала е диализни процедури три пъти седмично. Хоспитализацията в
хирургично отделение на 06.07.2018 г. по повод на кървене от дебелото черво се
свързва според вещото лице с прилагането на антикоагуланти (хепарин) при
диализното лечение.
И
двамата експерти дават заключение, че пострадалата К. е пътувала на задната
седалка от дясно и без поставен предпазен обезопасителен колан, който извод
основават на вида и интензитета на получените от пострадалата травми.
Дали здравословното състояние на пострадалата е
позволявало поставянето на предпазен колан при превозването й от Центъра за
диализа до дома й, от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Р.Т.Р.-К.,
- лекар в Нефрологичното отделение на МБАЛ се установява, че не е било препоръчително поставянето на такъв
колан с оглед наличието на постоянен катетър разположен в дясната горна част на
тялото на К.. В този смисъл от
показанията на св. Р. – К. се установява, че този вид катетър се намира
постоянно в тялото на пациента и се поставя в дясно, защото в ляво се намира е
сърцето. Поставя се еднократно, не се подменя, в никакъв случаи не се сваля, а
след като се направи хемодиализа - се превързва не се пипа и се пази, тъй като
се използва от пациента за хемодиализа до последно. Свидетелката обяснява и
още, че където и да е поставен, катетърът има рамена извън кожата, като при
поставен перм. катетър зоната от рамото до гърдата не може да бъде докосвана
или притискана, защото ще се увреди катетъра. Обяснява и още, че ако бъде
поставен колан в автомобил и се прекъсне катетъра, може да се получи емболия и
болният да почине. Според свидетелката, не би имало такъв проблем, ако коланът
е поставен в останалата част от под гърдите надолу или пък ако колана минава от
лявата страна на пациента. В тази връзка в.л. Ф. в с.з. от 10.06.2021 г.
обяснява, че когато пасажера е позициониран на дясната седалка, където е била пострадалата,
колана е разположен в горната част на задната колонка на автомобила от дясно и
при поставянето му, ако катетърът е разположен в горната дясна част (както е в
случая) има опасност да бъде засегнат. Така в.л. Ф. дава заключение, че ако пострадалата
е била в ляво отзад на задната седалка, колана не би следвало да мине в зоната,
където е поставен катетъра.
По
делото относно установяване твърдените болки и страдания, изпитани от пострадалата са събрани гласни
доказателства – показанията на св. Е. К. К. – снаха на пострадалата и съпруга
на ищеца Б.К..
Предвид,
че показанията на посочения свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото, не са противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични непосредствени
впечатления, съдът ги кредитира. Свидетелката описва, че дълги години е
работила като санитар в същия МБАЛ, поради което е имала достъп до болничното
заведение, където след инцидента е била приета пострадалата. Твърди, че отишла
в хирургията непосредствено след като там била настанена свекърва й.
Пострадалата била в страшно състояние, със счупен нос, бинтована, непрекъснато
стенела и се мятала. След изписването й, пострадалата се обездвижила напълно,
непрекъснато на мястото на травмата я болял гърба. Отказвала да се храни сама,
тъй като била в стрес, поради което се налагало близките й да я хранят. Оплаквала
се от непрекъснати болки и невъзможност да стои на краката си. Свидетелката
описва, че преди инцидента, пострадалата можела да ходи бавно, като възрастен
човек и да се обслужва сама, готвела и си пускала пералня. Можела да се
придвижва сама и до линейката, която я взема за диализа. След ПТП свидетелката
се обездвижила напълно, била постоянно на легло, не можела да се обслужва сама,
като грижи за нея полагали основно свидетелката Е.К., както и съпругът и синът
на пострадалата. Пояснява, че след инцидента, пострадалата била поставяна и
прикрепвана в количка, с помощта на която се придвижвала през двора до
линейката, в която била качвана с помощта на двама човека. Твърди, че пострадалата
не станала от леглото до смъртта си, дори сама отказала да ходи на диализа,
защото се страхувала да бъде транспортирана.
Няма спор между страните в
процеса, че преди смъртта си пострадалата ищца е предявила писмено
застрахователна претенция за заплащане на претендираните обезщетения, но
ответната застрахователна компания е отказала изплащането на такива.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на
предявеният от Н.К. иск в размер на 80 000 лева против „ОЗК-Застраховане“ АД, е чл.432 ал.1
от КЗ и същият е процесуално допустим като предявен от надлежна страна, при
наличие на правен интерес за същата.
В хода на процеса ищцата е
починала и на нейно място са конституирани наследниците й Н.Б.К., неин съпруг и
Б.Н.К., неин син, като същите са заявили претенции по равно или от по
40 000 лева за всеки един поотделно.
Съобразно установеното по
делото от фактическа страна съдът приема, че исковете са основателни предвид
наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт
направо от застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид
отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция приживе от
ищцата, по повод на която „ОЗК-Застраховане“
АД не е осъществил плащане на застрахователно обезщетение.
Установи се, че НОХД № 2156/2019 г. по описа на PC-Пазарджик е приключило със влязла в сила присъда, установяващо виновността
на дееца за извършеното престъпление и нанесените на наследодателката на ищците
телесни увреждания. Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и
чл.300 от ГПК. Следователно е установено по един несъмнен начин извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на Д.
Н. Х. и неговата вина.
С пълно и пряко доказване наследниците
на ищцата доказаха и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - настъпилите за наследодателката им Н.К. болки и
страдания от причинените й вреди, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Изпълнена е хипотезата и на
чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, поради което и
са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от пострадалата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и
доколко е налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата
предвид направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51
ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи
справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази
задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с
горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението по
чл.52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата
на непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към
момента на настъпването на процесното ПТП, при което е пострадало едно лице,
съгласно чл.492 от КЗ застрахователната сума е в размер на 10 420 000
лева.
Предвид изложените до тук
съображения и от приетото за установено от фактическа страна относно вида и
интензитета на търпените болки при получената травма съдът счита, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 80 000 лева.
Горният извод е основан на
безспорно доказания факт, че получените от Н.К. при процесното ПТП травматични
увреждания имат характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата. Установи
се, че оздравителният период е бил продължителен - повече от седем месеца, като
част от него е преминал и в болнично лечение. Безспорно установено е и още, че през целия
този период пострадалата е търпяла силни като интензитет и продължителни болки
в резултат на контузия на гръдния кош и корема със счупване на тялото на 12-ти
гръден прешлен, без дислокация на фрагменти и проникване в гръбначномозъчния
канал. Според медицинския експерт това е най-тежкото увреждане, което
пострадалата е получила при ПТП, което изисква режим на твърдо легло за период
от 3-4 месеца, като общият оздравителен период продължава 8-9 месеца. Пак от
СМЕ е установено, че останалите травматични увреждания са оздравели за период
от 2-3 седмици, но пострадалата е починала на 14.11.2019 г., без оздравителният
процес за посочената травма да е окончателно завършен. Безспорно е също така,
че пострадалата К. през посочения оздравителен период е изпитвала значителен
физически дискомфорт, тъй като не е можела да се справя сама с ежедневните си
физиологични, хигиенни и др. нужди. Била е безпомощна да се придвижва сама,
както в дома си, така и навън. Всички тези обстоятелства са налагали
предоставяне на постоянни грижи от нейните близки, което несъмнено се е отразило
и в голяма степен и върху психичното й състояние, като най- ярък израз за това
е отказа й да провежда хемодиализа въпреки, че за нея е било жизнено необходимо.
Наред
с изложените до тук съображения и предвид направеното от ответника възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, съдът съобразявайки приетите
относими доказателства счита, че същото е основателно поради доказаното
съществено нарушение на разпоредбите на ЗДвП при липсата на които не би могло да
настъпят получените травматични увреждания. В този смисъл установено е по
категоричен начин в процеса, че наследодателката на ищците е пътувала в
автомобила без поставен предпазен колан, което обстоятелство сочи за нарушение
на разпоредбите визирани в чл.137а ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че в чл.137а ал.2 т.2
от ЗДвП е предвидено изключение от това правило, а именно лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан не
поставят такъв. В случая обаче съдът намира, че не е налице така сочената
хипотеза въпреки безспорният факт, че К. е имала поставен постоянен катетър за
хемодиализа разположен в дясната част на тялото й, над гърдата. Така, от
приетите по делото експертизи, както и от показанията на св. Р. – К. ( лекуващ
лекар на пострадалата) се установява,
че не би имало здравословен проблем за нея, ако обезопасителния колан е
поставен в останалата част от под гърдите надолу или пък ако колана минава от
лявата страна на пострадалата, което би се постигнало в случай, че тя е седнала
на лявата задна седалка на автомобила, а не на дясната, както се установи в
процеса. Ето защо съдът приема, че са налице условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е налице съпричиняване от страна на пострадалата, което определя да е
в размер на 20%.
Предвид всичко изложено до
тук предявените от наследниците на Н.А.К., Н.Б.К. и Б.Н.К., искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ като основателни ще следва да се уважат до размера
на 32 000 лева за всеки един
поотделно за претърпените от наследодателката им неимуществени вреди, при 20%
съпричиняване от страна на пострадалата К., ведно със законната лихва за забава
при спазване разпоредбата на чл.429 ал.3 във
връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, който урежда по императивен начин
въпроса за дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното
обезщетение и следва да бъде определена от 10.09.2019 г. – датата на която наследодателката
ищците е предявила пред застрахователя претенцията си за заплащане
застрахователно обезщетение. Над тези размери до предявените такива от по 40
000 лева за всеки един от наследниците на ищцата, исковете като неоснователни
ще следва да се отхвърлят.
При този изход на спора
право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК имат
и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано. Списък по чл.80
от ГПК е представен от ответното
застрахователно дружество и е приет в процеса. Представен е такъв и от
процесуалния пълномощник на ищците, но същият неправилно е приет по делото, тъй
като е такъв по т.д.№216/2021 г. по описа на СГС, а не по настоящето, поради
което и не следва да се цени.
Ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски в производството на основание чл.83 ал. т.4 от ГПК, поради което и не са направили съдебноделоводни такива освен платен
адвокатски хонорар – 2500 лева за всеки един поотделно. Предвид изхода на спора
ответното застрахователно дружество ще следва да бъде осъдено да ги заплати, но
съобразно уважената част от предявените искове. Така ОЗК – Застраховане АД
дължи на всеки един от ищците поотделно разноски в размер на по 2000 лева
изчислени по компенсация.
Ответното застрахователно
дружество съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер
на 2 560 лева и разноски в размер на 160 лева – платено възнаграждение на
вещо лице с оглед уважените искове, както и 5 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Установените по делото
разноски на ответното дружество са в размер на 600 лева - депозит за вещо лице
и 4320 лева платен адвокатски хонорар. Съразмерно с отхвърления размер на иска
за неимуществени вреди на ответника се следват разноски общо в размер на 984
лева изчислени по компенсация, които ищците следва да заплатят. Претендираните от
процесуалния пълномощник на ответника 70 лева, представляващи пътни разноски за
явяване, не следва да се присъждат, тъй като такива не се дължат.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5 да заплати на Н.Б.К.,
ЕГН **********, с постоянен в с.Л., ул. „Г. П.“ №11 и Б.Н.К., ЕГН **********,***, конституирани
като ищци, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на процеса ищца
Н.А.К., ЕГН ******** ***, на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на
32 000 лева ( тридесет и две хиляди лева) за всеки от тях поотделно и представляващи претърпени от наследодателката
им Н.А.К., ЕГН ******** болки,
страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, станало на 26.07.2019
г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., ведно със законната лихва за забава, дължима
от 10.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО за разликата
от 32 000 до 40 000 лева исковете по чл.432 ал.1 от КЗ следва да се
ОТХВЪРЛЯТ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********, с постоянен в с.Л., ул. „Г.
П.“ №11 и Б.Н.К., ЕГН **********,***, поотделно
разноски в размер на по 2000 лева, изчислени по компенсация съобразно уважения размер на исковете и представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати
държавна такса в размер на 2 560
лева, изчислена
съобразно уважената част от исковете и разноски
в размер на 160 лева – платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на
съда, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,
както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Б.К.,
ЕГН **********, с постоянен в с.Л.,
ул. „Г. П.“ №11 и Б.Н.К., ЕГН **********,***
да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, общо сумата 984
лева, представляваща сторени от ответника разноски, изчислени по
компенсация съобразно отхвърлената част от исковете и представляващи платен
адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: