М О Т
И В И
към Решение по АНД № 3797 по описа за 2020 година
на ПРС,
Втори н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение
обвиняемият Н.П.Н. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за
това, че на 16.06.2020г. в с.Цалапица, обл.Пловдив в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 20-0310-000172/30.01.2020 год., издадено от
Началник РУ към ОД на МBP-Пазарджик, РУ-Панагюрище, връчено му на 06.03.2020 г.
и влязло в сила на 14.03.2020 г., е извършил такова деяние, а именно е
управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Нисан“, модел „Съни“ с
регистрационен № ****без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП Пловдив поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
Н.Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба в размер към законодателно определения минимум.
Обвиняемият Н.Н. се явява лично, признава се за виновен, дава обяснения с които не оспорва
фактическата обстановка, описана в постановлението на РП Пловдив, изразява
съжаление за стореното.
Адв.С.З. – защитник на
обвиняемият Н., изложи становище че по отношение на
подзащитния и са налице основания на чл.78а от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба. Адв.З.
по отношение размера на глобата поиска от съда да бъде определен в рамките на
законодателно определения минимум.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Н.П.Н. е роден на *** ***, обл.Пловдив, ул.„***,
б., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан,
с ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост на обвиняемия Н. / лист 15 от досъдебното / съдът намира като
установено, че същия не е осъждан, както и че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда
на чл.78а от НК.
От приетата по делото справка за
нарушител/водач от сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив / лист 8 от досъдебното / относно
обвиняемия Н. съдът намира като установено, че същия е неправоспособен водач и
не е притежавал надлежно издадено СУМПС. Наказван по административен ред за
извършени нарушение по ЗДвП с четири влезли в сила наказателни постановления.
Има и седем влезли в сила административни наказания наложени с фиш.
Въпреки че е неправоспособен
водач, обвиняемият Н.Н. управлявал л.а. марка „Нисан“, модел „Съни“ с
регистрационен № ****, собственост на Н.Н.Н.. На 16.06.2020 г. вечерта, след
като бил употребил известно количество алкохол, се придвижвал с посочения
автомобил по ул.„Александър Стамболийски“ в с. Цалапица. На
16.06.2020г. свидетелите Г.Х. и И.Н. като полицейски служители в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения на
територията на РУ-Стамболийски, която включвала и с. Цалапица. В тази връзка
около 19.50 ч. на ул.„Александър Стамболийски“ в с.Цалапица, свидетелите Х. и Н. спрели за проверка лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Съни“ с регистрационен № ****. В хода на
проверката била установена самоличността на водача на МПС – обвиняемият Н.. От извършена от полицейските служители справка
в ОДЧ се установило, че водачът Н. е неправоспособен и не притежава СУМПС.
Освен това не представил и СРМПС за управлявания от него автомобил. На място
лицето било изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0182, което отчело 1.19 на хиляда в
издишания въздух. Предвид така установеното, на Н. бил издаден талон за
медицинско изследване, като същият отказал да даде кръвна проба. При извършени
справки в базата данни на МВР се оказало, че извършеното от водачът на МПС Н.Н.
нарушение – управление на МПС без съответна правоспособност, е извършено в
едногодишен срок от наказването му за предходно извършено такова нарушение
наложено с влязло в сила наказателно постановление № 20-0310-000172 от
30.01.2020г. на началника на РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Панагюрище. Поради това
и свидетел Х. съставил против водачът на МПС Н.Н. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА с бланков № 816045/16.06.2020 г. за извършени общо три
нарушения по ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителят Н. без възражения.
Впоследствие водачът на МПС Н.Н. бил откаран в сградата на
РУ-Стамболийски за продължаване работата по случая. Предвид констатираните
данни за извършено престъпление от общ характер по чл.343в, ал.2 от НК водачът
на МПС Н.Н. бил задържан по реда на ЗМВР.
На основание чл.356, ал.3 от НПК за извършено на
16.06.2020г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК срещу Н.П.Н. с ЕГН ********** е образувано и започнато досъдебно –
бързо производство № 194/2020г. по описа на полицейското управление.
В хода на
проведеното по делото разследване, след извършване на съответно необходимите
действия, с постановление от 22.06.2020г. на разследващ полицай като обвиняем и
бил привлечен Н.П.Н., ЕГН ********** и разпитан в това му качество за извършено от него
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Привлеченият
като обвиняем Н.Н. е признал вината си и е изразил съжаление от извършеното.
След
приключване на разследването, делото е изпратено от водещия разследването
полицай в Районна прокуратура гр. Пловдив с мнение за предаване на съд на
обвиняемия Н.П.Н. за осъществен
състав на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните по делото гласни доказателства: обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите Г.Х. и И.Н., и писмените такива - справка за
нарушител, АУАН, НП, справка съдимост и характеристична справка и други писмени
документи.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Обвиняемият Н.П.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК.
От обективна
страна, на 16.06.2020г. в с.Цалапица, обвиняемият Н. е управлявал лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Съни“ с регистрационен № ****без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 20-0310-000172/30.01.2020 год., издадено от
Началник РУ към ОД на МBP-Пазарджик, РУ-Панагюрище, връчено му на 06.03.2020 г.
и влязло в сила на 14.03.2020 г.
Безспорно е
установено извършване от страна на обвиняемия на фактически действия по „управление
на автомобила”, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му”. Налице е и другият признак от обективна страна – обвиняемият е извършил деянието предмет на разглеждане в едногодишния
срок, след като е наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава правоспособност.
Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК изисква от обективна страна деецът
да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното административно наказание
за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление. Горната разпоредба
е приложима за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато свидетелство за управление на МПС не
е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по административен
ред за такова деяние и че в едногодишен срок от наказването му, на процесните
време и място отново управлявал МПС. В този смисъл обвиняемият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че има влязло в сила
наказателно постановление /връчено му лично на 06.03.2020 година/, с което е
наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
управление на МПС и въпреки това, без да притежава свидетелство, на 16.06.2020г.
е управлявал горепосочения автомобил.
Двата
престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК, макар и
самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като
водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за
което притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда свързано с правата на
гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с транспорт на пътници
или стоки, било в рамките на Европейската общност или извън нея, но като се
отчита характерът на регулираните обществени отношения и правомощията на
държавата да въведе определени ограничения чрез националното си законодателство
на това право да се управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на
пътната безопасност. Или, за разрешаване на разглеждания проблем от значение е
не само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното право в
Европейския съюз, част от който е България. На тази база следва да се разрешат
въпросите относно правоспособността на водача и защо следва да притежава
валидно, съответно СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство”, т.е. според категорията на управляваното от него МПС се
съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От друга страна,
съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон
съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на
административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от
съставяне на акта.
Правното
значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от
българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за
самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на
правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като
страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство
изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с
Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на
Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван
ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3 от ДР на ЗДвП (ДВ.бр.54/2010г.). И докато
ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските
лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП „урежда ... изискванията за
правоспособност на водачите на ППС, ... както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове”, като целта е „да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от МПС”. Дадено лице ще придобие
правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото
да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда,
установен в ЗБЛД, за да може да удостовери „правоспособността за управление на
МПС”. Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на
държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на
неговата валидност (чл.10, ал.1, т.5 от ЗБДЛ), т.е. той е „индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС” от
„категорията/ите, за които е валидно” (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона,
съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано
какво е „нередовен български личен документ” – „ е с изтекъл срок на
валидност”, а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от ЗБДЛ - притежателят му подлежи на
санкция по административен ред, ако „използва нередовни български лични
документи” ( с ал.1 т.7 на същия член) е наказуемо и неподаването в срок до 30
дни на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянното
местоживеене на лицето от едно населено място в друго). Изводът е, че по ЗБЛД
се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции
при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и
приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват
правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява
правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и
запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с
усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на
определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на
съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или
при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП
и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен
контрол ... за съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на
посочените цели, общи за ЕС, поради което те „следва да съвпадат с
подновяването ..... и да се определят от срока на валидност на СУМПС”. По този
начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността
срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за
по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за
дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради
това следва да се приеме, че изискването за „съответно свидетелство за
управление на МПС” значи да е валидно както с оглед на срока на неговата
„административна валидност”, така и за „категорията МПС”, което се управлява от
водача.
Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава
такава и нарушава чл.150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач,
който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност” заради
отнети всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом
той е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане
на тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението
на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен
изпит.
Съдебната практика е
утвърдила в множество решения на ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за
всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както когато такова не
е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е
съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал
след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория,
което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в
съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на
СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл.171, ал.1, т.2, вр.
чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без „подновено” СУМПС, той
осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. Затова за това престъпление не е
предвидена в чл.343г от НК и санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаването на
водача от право да управлява МПС, тъй като при подновяване на СУМПС той следва
да докаже пред контролните органи съответствието с минималните изисквания за
издаването на съответно СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна
дейност било за себе си, съобразно свободата на придвижване в рамките на
общността или извън нея, било като работа. Разумът на законодателя да не
предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили
правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок
годността си да го упражняват.
Задължение на водача,
в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си за управление на МПС чрез
притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а това
означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен
удостоверителен документ за тази му правоспособност.
Обвиняемият е имал
съзнанието за не надлежно издадено и валидно за категорията на МПС което
управлявал на СУМПС, за което вече е бил наказан по административен ред .
За извършеното
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият Н. е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С
престъплението не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното
възстановяване.
В случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като същата е императивна и са налице
всички изискуеми от закона предпоставки. Ето защо, съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия Н. Н. за извършеното и описано по –горе
престъпление и му наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда
административно наказание глоба от 1000
до 5000 лева.
При определяне размера на наказанието съдът
взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете
като: смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало, самокритично отношение, съжаление, младата възраст и ангажираността
към майката и сестрите на обвиняемия, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства – наличие на предишни нарушения на правилата за движение по
пътищата. За определяне размера на наложеното наказание съдът се съобрази и с
обстоятелството че обвиняемият е безработен и няма надлежно доказани постоянни
доходи.
Отчитайки горното, съдът наложи на обвиняемия
Н.Н. административно наказание глоба при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в минималния законоустановен размер, а именно 1000 /хиляда/
лева, съобразявайки имотно и материално състояние на дееца, както и грижите
които полага за семейството си.
Съдът приема, че с този размер на наказание
целите на наказанието ще се постигнат в пълнота.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.